Дело "ДИМИТРОВИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ"

Номер на жалба: 7443/06

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (Чл. 13) Ефикасни правни средства, (Чл. 6) Гражданско производство, (Чл. 6-1) Разумен срок

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

 

ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ

 

ДЕЛО "ДИМИТРОВИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ"

 

(Жалба № 7443/06)

 

РЕШЕНИЕ

 

СТРАСБУРГ

 

4 декември 2012 г.

 

 

Това решение е окончателно, но може да претърпи редакционни промени.

По делото на Димитрови срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ като Отделение, състоящо се от:

            Георге Николау (George Nicolaou), Председател,

            Здравка Калайджиева,

            Винсент А. де Гаетано (Vincent A. De Gaetano), съдии,

и Фатош Арачи (Fatoş Aracı), заместни-секретар на Отделението,

след проведено закрито заседание на 13 ноември 2012 г.,

се произнесе със следното съдебно решение, постановено на същата дата:

ПРОЦЕДУРАТА

  1. Делото е образувано по жалба (№ 7443/06 г.) срещу Република България, подадена на 9 февруари 2006 г. пред Съда, на основание на чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (“Конвенцията”) от двама български граждани – г-жа Лиляна Веселинова Димитрова и г-н Юлиан Димитров Димитров.
  2. Жалбоподателите са представлявани пред Съда от г-н М. Екимджиев и г-жа К. Бончева – адвокати, практикуващи в град Пловдив.Българското правителство („правителството”) е представлявано от своя агент, г-жа Р. Николова от Министерство на правосъдието.
  3. На 14 януари 2011 г. е изпратено уведомление за жалбата до правителството.

ФАКТИТЕ

  1. I.ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО
  2. 4.Жалбоподателката г-жа Лиляна Веселинова Димитрова е родена през 1952 г., а синът й, жалбоподателят г-н Юлиан Димитров Димитров, е роден през 1983 г. Те живеят в град София.
  3. 5.На 4 февруари 1998 г. техният съпруг и баща г-н Д. Д., който е самолетен механик, загива при самолетна катастрофа в Португалия.
  4. 6.  На неизвестна дата, не по-късно от средата на 1999 г., жалбоподателите получават обезщетение от 10 милиона стари български лева (BGN) (равностойността на 10 000 бивши германски марки) от застраховката за отговорност на работодателя на г-н Д. Д.
  5. На 10 декември 1998 г. жалбоподателите подават жалба срещу работодателя на г-н Д. Д. във връзка с трудовата злополука. Те претендират общо 200 000 нови български лева (BGN) (приблизително 102 250 евро (EUR)) като обезщетение за неимуществени вреди.
  6. Софийски градски съд провежда първото съдебно заседание на 21 юни 1999 г. Той назначава експертиза и отлага делото за събиране на доказателства. В периода от 24 януари 2000 до 11 юни 2001 г. той провежда пет съдебни заседания, по време на които разпитва свидетели, приема доклада от експертизата, както и доклад от португалските власти, които са разследвали самолетната катастрофа, и събира други доказателства.
  7. С решение от 30 август 2001 г. Софийски градски съд частично уважава иска на жалбоподателите, като присъжда 6 000 лева на първия жалбоподател и 7 500 лева на втория жалбоподател, заедно със законната лихва от датата на самолетната катастрофа. Съдът установява въз основа на доклада от експертизата и доклада на португалските власти, че произшествието е в резултат на техническа неизправност. Въпреки това някои действия и бездействия на екипажа, включително на г-н Д. Д., частично са допринесли за катастрофата. Съдът квалифицира поведението на екипажа като груба небрежност и постановява, че това налага намаляване на размера на обезщетението, което се присъжда на жалбоподателите. Страните обжалват.
  8. Софийският апелативен съд провежда съдебни заседания на 12 април и 20 септември 2002 г. С решение от 25 октомври 2002 г., което е поправено с допълнително решение от 2 януари 2003 г. поради наличието на технически грешки, съдът увеличава обезщетението на 13 000 лева за всеки жалбоподател (13 300 евро общо). Той постановява, че се дължи законната лихва върху тази сума, считано от датата на инцидента до деня на плащането. Той приема, че действията и бездействията на г-н Д. Д. в деня на инцидента не могат да се окачествят като груба небрежност и поради това не е оправдано да се намали обезщетението. При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът взема предвид застрахователното обезщетение, получено от жалбоподателите, лошото здравословно състояние на първата жалбоподателка и факта, че вторият жалбоподател е непълнолетен към момента на злополуката. Страните обжалват за законосъобразност.
  9. На 7 април 2003 г. Върховният касационен съд спира изпълнението на решението на Софийския апелативен съд до приключване на производството за законосъобразността на решението.
  10. На 31 май 2005 г. Върховният касационен съд провежда съдебно заседание. С окончателно решение от 14 декември 2005 г. той потвърждава решението на Софийския апелативен съд.

ПРАВОТО

  1. I.ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 6, АЛ. 1 И ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА
  2. Жалбоподателите се оплакват по чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от Конвенцията, че продължителността на производството е несъвместима с изискването за „разумен срок“ и че те не са разполагали с ефикасни вътрешноправни средства за защита в това отношение.

Чл. 6, ал. 1, доколкото е относим, гласи следното:

„Βсяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения …, има право на … гледане на неговото дело в разумен срок, от … съд …“

Чл. 13 гласи:

„Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“

  1. 14. Срокът, който следва да се вземе предвид, започва на 10 декември 1998 г. и приключва на 14 декември 2005 г. Следователно продължителността на производството е седем години и четири дни за три инстанции.
  2. A.Допустимост
  3. 15. Правителството заявява, че жалбоподателите не са изчерпали наличните вътрешноправни средства за защита, тъй като не са подали жалба за бавност.
  4. 16. Съдът счита, че въпросът за изчерпване на вътрешноправните средства за защита е тясно свързан със същността на оплакването на жалбоподателите по чл. 13 от Конвенцията. Следователно този въпрос трябва да се присъедини към разглеждането на делото по същество.
  5. 17. Освен това Съдът счита, че настоящите оплаквания не са явно необосновани по смисъла на чл. 35, ал. 3 от Конвенцията и не са недопустими на други основания. Следователно трябва да бъдат обявени за допустими.

Б.  По същество

  1. Правителството твърди, че продължителността на производството не е неразумна с оглед сложността на делото, както и на факта, че произшествието е станало в чужбина, което включва комуникация с чуждестранни органи.
  2. Жалбоподателите възразяват.
  3. 20. Съдът припомня, че разумността на продължителността на производството следва да се преценява в светлината на обстоятелствата по делото и с оглед на следните критерии: сложността на делото, поведението на жалбоподателите и на съответните власти и предмета на делото (вж., наред с много други, Фридлендър срещу Франция (Frydlender v. France) [ГК], № 30979/96, 43, ЕСПЧ 2000-VII). Специално внимание е необходимо по дела, касаещи предполагаеми непредпазливи действия, които може да са довели до загуба на човешки живот (вж. Додов срещу България (Dodov v. Bulgaria), № 59548/00, § 109, 17 януари 2008 г.).
  4. 21. Съдът често установява нарушения на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията по дела, повдигащи въпроси, подобни на този в настоящото дело (вж. Фингър срещу България (Finger v. Bulgaria), № 37346/05, 10 май 2011 г.).
  5. След като разгледа всички представени пред него материали, Съдът счита, че правителството не е изложило факти или аргументи, които да убедят Съда да достигне до различно заключение по настоящото дело. Съдът отбелязва, че жалбоподателите не са отговорни за каквито и да било значителни закъснения. Делото е с известна степен на сложност, тъй като включва експертен доклад и взаимодействие с португалските власти. На Софийски градски съд обаче е отнело повече от шест месеца, за да насрочи първото съдебно заседание, само за да го отложи за друг период от шест месеца за събиране на доказателства (вж. параграфи 7 – 8 по-горе). Освен това отстраняването на техническата грешка в решението на Софийския апелативен съд и производството пред Върховния касационен съд е отнело повече от три години (вж. параграфи 10 – 12 по-горе). Съдът отбелязва, че жалбоподателите, като наследници на жертва на трудова злополука, имат важен личен интерес за своевременно осигуряване на съдебно решение относно правото им на обезщетение. Затова, с оглед предмета на делото, неговата обща продължителност от седем години се явява прекомерна.
  6. 23. По отношение на наличието на ефикасни средства за правна защита, способни да предотвратят нарушенията на чл. 6, ал. 1 или тяхното продължаване, или да предоставят адекватна обезвреда, Съдът

вече е постановил, че жалбата за бавност не е ефикасно средство за защита по дела като настоящото, при които значителни закъснения се появят пред най-висшия съд (вж. Фингър, цитирано по-горе, § 87), или когато основният източник на забавяне не е невъзможността на съдилищата да насрочат съдебни заседания на разумни интервали от време, а по-скоро факта, че те не организират правилно разглеждането на делото и не успяват да съберат доказателствата по по-ефективен начин (пак там, § 88). Освен това, съгласно българското законодателство, не са налице никакви компенсаторни правни средства за защита във връзка с продължителността на гражданското производство (пак там, § 89).

  1. 24. На този фон Съдът намира, че предварителното възражение на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита следва да бъде отхвърлено и заключава, че е налице нарушение на чл. 6, ал. 1 и чл. 13 от Конвенцията.
  2. II.ДРУГИ ТВЪРДЯНИ НАРУШЕНИЯ НА КОНВЕНЦИЯТА
  3. 25. Жалбоподателите се оплакват на основание чл. 1 от Протокол № 1 и чл. 2, чл. 6 и чл. 13 от Конвенцията, че присъденото обезщетение от националните съдилища във връзка със смъртта на техния съпруг и баща е твърде ниско и че те не са имали ефикасни вътрешноправни средства за защита в това отношение.
  4. 26. Съдът разгледа останалата част от оплакванията на жалбоподателите, както са представени от тях. При все това в светлината на всички материали, с които разполага, и дотолкова, доколкото въпросите, от които се оплакват жалбоподателите, попадат в рамките на неговата компетентност, Съдът намира, че тези материали не разкриват наличие на нарушение на правата и свободите, предвидени в Конвенцията или нейните протоколи.
  5. 27. От това следва, че тази част от жалбата следва да бъде отхвърлена като явно необоснована, съгласно чл. 35, ал. 3, т. „а” и ал. 4 от Конвенцията.

III. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

  1. Чл. 41 от Конвенцията гласи:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

  1. A.Вреди
  2. Жалбоподателите претендират 14 000 евро (EUR) обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от неразумната продължителност на производството и липсата на ефикасни правни средства за защита в това отношение.
  3. Правителството оспорва този иск като прекомерен.
  4. 31.  Съдът счита, че жалбоподателите трябва да са претърпели неимуществени вреди, които са резултат от нарушенията на правата им, установени по делото. Като взе предвид всички обстоятелства по делото и решавайки по справедливост, Съдът присъжда на всеки жалбоподател по 1 700 евро по този иск.

Б.  Разноски

  1. Жалбоподателите претендират възстановяване на 600 евро за правната работа, извършена от техните процесуални представители в производството пред Съда. Те претендират освен това 168,07 евро за други разходи, като например преводачески, пощенски и канцеларски разходи. Те представят разписка, подписана от тях и техните процесуални представители, удостоверяваща, че са платили 600 евро за адвокатски хонорари във връзка с производството пред Съда, договор за преводачески услуги за сумата от 87,43 евро, както и пощенски разписки. Те искат 600 евро от обезщетението, присъдено от Съда по този иск, да бъде платимо директно на тях (тъй като вече са заплатили тази сума на своите адвокати), а останалата част да бъде платима на техните адвокати – г-н М. Екимджиев и г-жа К. Бончева.
  2. Правителството счита тези претенции за прекомерни.
  3. Според практиката на Съда, разноските, претендирани по чл. 41, трябва да са били действително направени и необходими и да са в разумен размер. По настоящото дело, като взе предвид информацията, с която разполага и горните критерии, Съдът счита за разумно да присъди на жалбоподателите сумата от 600 евро по отношение на разходи за адвокатски хонорари, заедно с всички данъци, които могат да бъдат дължими от жалбоподателите върху тази сума.
  4. 35. Що се отнася до иска за други разноски, Съдът отбелязва, че жалбоподателите са представили разходооправдателни документи само за сумата, платена за преводачески услуги (87,43 евро). Поради това Съдът им присъжда тази сума, заедно с всички данъци, които могат да бъдат дължими от жалбоподателите върху нея. Тя следва да бъде платена по банковата сметка на процесуалните представители на жалбоподателите, г-н М. Екимджиев и г-жа К. Бончева.

В.  Лихва за забава

  1. Съдът счита за подходящо лихвата за забава да бъде изчислена на основата на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка, с добавени три процентни пункта.

ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

  1. Решава да присъедини към разглеждането по същество на делото възражението на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита по отношение на оплакванията относно продължителността на производството и наличието на ефикасно средство за защита в това отношение, и отхвърля това възражение, след като го разгледа по същество;

 

  1. Обявява за допустима жалбата по отношение на прекомерната продължителност на производството и твърдяната липса на ефикасни средства за правна защита в това отношение, а останалата част от жалбата за недопустима;

 

  1. Постановява, че е налице нарушение на чл. 6, ал. 1 от Конвенцията;

 

  1. Постановява, че е налице нарушение на чл. 13 от Конвенцията;

 

  1. Постановява

(a)  ответната държава да заплати на жалбоподателите в срок от три месеца от датата на влизане в сила на съдебното решение долупосочените суми в левова равностойност към датата на плащането:

(i)  на г-жа Димитрова, EUR 1 700 (хиляда и седемстотин евро) за неимуществени вреди, заедно с всички данъци, които могат да бъдат дължими върху тази сума;

(ii)  на г-н Димитров, EUR 1 700 (хиляда и седемстотин евро) за неимуществени вреди, заедно с всички данъци, които могат да бъдат дължими върху тази сума;

(iii)  общо на жалбоподателите, EUR 687,43 (шестстотин осемдесет и седем евро и четиридесет и три евроцента) за разноски, заедно с всички данъци, които могат да бъдат дължими от жалбоподателите върху тази сума, от която сума EUR 600 да бъдат платени на жалбоподателите, а останалата част да бъде платена по банковата сметка на процесуалните представители на жалбоподателите, г-н М. Екимджиев и г-жа К. Бончева;

(б)  след изтичане на горецитирания тримесечен срок до извършване на плащането ще бъде дължима обикновена лихва върху горната сума в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, с добавени три процентни пункта;

 

  1. Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено в писмен вид на 4 декември 2012 г., в съответствие с чл. 77, ал. 2 и 3 от Правилника на Съда.

                           Фатош Арачи        Георге Николау
Заместник-секретар на Отделението        Председател

 

Дата на постановяване: 4.12.2012 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-115003