Добавен e преводът на решението на ЕСПЧ по жалба "Х и други срещу България"

На 17 януари 2019 г. Европейският съд по правата на човека обяви решение по делото "Х и други срещу България", жалба № 22457/16. 

Жалбоподателите са живеели в Дома за деца лишени от родителски грижи в с. Страхилово. През 2012 г. те са осиновени от италианско семейство и оттогава живеят в Италия. През октомври същата година осиновителите завеждат децата на преглед при психолог, където те разказват, че са били подложени на сексуално насилие както от по-големи деца, така и от служители в дома и от въшни лица. Осиновителите на жалбоподателите сезират италианските власти. Те се свързват и с разследващ журналист, който публикува материал в италианско издание. През януари 2013 г. италианската прокуратура предоставя събраните доказателства на българското посолство в Рим, като счита, че българските власти са компетентни да разследват случая.

В резултат от отзвука в италианските и българските медии Държавна агенция за закрила на детето извършва проверка на място. Според доклада от проверката липсват данни децата да са били жертва на насилие. 

Пред ЕСПЧ жалбоподателите повдигат оплаквания по чл. 3 (забраната за изтезания, нечовешко или унизително отношение), чл. 8 (правото на личен и семеен живот), чл. 6 (правото на справедлив съдебен процес) и чл. 13 (правото на ефективни средства за защита) от Конвенцията, като твърдят, че българските власти са нарушили задълженията си да ги защитят от сексуално насилие и да проведат ефективно разследване по твърденията им. Те се оплакват, че не са били осведомявани за хода на проверките, и оспорват начина на провеждането им, който според тях не е бил достатъчно дискретен и поради това неефективен, както и независимостта на ДАЗД.

Като разглежда оплакванията само в светлината на чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията, Съдът намира, че националните власти са действали бързо, веднага след като са разбрали за твърденията на жалбоподателите, въпреки че не са били официално сезирани от осиновителите им. Те изцяло са взаимодействали с италианските власти, като са им предоставяли информация своевременно и са взимали предвид документите, изпратени от тях. Полицията и агенцията за закрила на детето са извършили проверки на място и са предприели множество следствени действия. Заключенията от проверките не изглеждат неразумни или произволни, с оглед на обстоятелството, че единствените преки доказателства в полза на твърденията на жалбоподателите са техните показания, които не са детайлни и не са подкрепени от медицински удостоверения. Съдът също така отхвърля аргументите на жалбоподателите относно зависимостта на ДАЗД и необходимостта от по-дискретни мерки от страна на властите, като посочва, че самите осиновители са изнесли информация в медиите. Той счита, че осиновителите не са били лишени от възможността да участват в производството, доколкото те не са сезирали властите официално, а и са могли да обжалват отказа за образуване на наказателно прозводство. С оглед на посоченото, Съдът приема, че българската държава не е нарушила задължението си за ефективно разследване на оплакванията на жалбоподателите.

По отношение на твърденията на жалбоподателите, че властите не са взели достатъчно превантивни мерки, за да ги защитят от насилие, ЕСПЧ отбелязва, че съгласно изготвените доклади за дейността на дома в него са били предприети множество действия за осигуряване безопасността на децата. Още повече, според резултатите от проверките и противно на твърденията на жалбоподателите няма данни директорът или служителите в дома да са били информирани за оплакванията им. Ето защо Съдът не намира нарушение на чл. 3 и чл. 8 и в материалния им аспект.  

Българският превод на решението е достъпен на mjs.bg и humanrights.bg