Превод на решението на ЕСПЧ за справедливо обезщетение по делото "Йорданова и други срещу България"

С решение от 19 юли 2018 г. ЕСПЧ намери нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи по делото „Йорданова и други срещу България“, жалби №№ 61432/11 и 64318/11 като отложи произнасянето си по въпроса за справедливото обезщетяване на жалбоподателките. Решението на Съда от 19 юли може да бъде обобщено, както следва:

През 1998 г. жалбоподателките подават молби за обезщетяване по реда на ЗОСОИ чрез получаване на акции в дружеството, поело активите на национализираните предприятия на наследодателите им. Молбите първоначално са уважени, като през 2003 г. са утвърдени експертни оценки, определящи размер на обезщетенията и равняващия им се брой акции. Малко по-късно, с нови заповеди министърът на образованието и науката определя като обезщетение компенсаторни записи на същата стойност, вместо утвърдения брой акции, с оглед забраната на пар. 11 от ДР на Закона за приватизация и следприватизационен контрол за обезщетяване с акции от процесното дружество. Последните заповеди са отменени от ВАС като противоречащи на вече влезли в сила административни актове. През 2008 г., по искане на Министерство на образованието и науката, Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол разрешава прехвърлянето на акции на дружеството на частноправни субекти, но по-нататъшни стъпки за финализиране на процедурата не са предприети.

Въз основа на установените факти ЕСПЧ постанови, че министърът на образованието и науката е бил обвързан от първоначално издадените заповеди, с които молбите на жалбоподателките са уважени и които са влезли в сила. Последващите актове на министъра са били отменени с окончателни съдебни решения. Тъй като неизпълнението на влезлите в сила административни актове не се дължи на непреодолими причини, Съдът прие, че намесата в правата на жалбоподателките противоречи на принципа за законност по чл. 1 от Протокол № 1.

В процедурата за определяне на справедливото обезщетение първите две жалбоподателки – г-жа Йорданова и г-жа Гогова -  претендираха сумата от 262 947.16 лева за всяка от тях, която се формира от сумите от по 249 000 лева, изчислена актуална пазарна стойност на утвърдения им брой акции, и по 13 947.16 лева, неизплатени дивиденти и лихви върху тях. Претенциите на третата жалбоподателка – г-жа Телятинова – възлизаха съответно на 226 000 лв. претърпени вреди и 12 673.29 лв. дивиденти и лихви върху тях. В допълнение, жалбоподателките претендираха по 5 000 евро за неимуществени вреди.

С решение от 11 юли 2019 г. Съдът присъди на всяка от първите две жалбоподателки по 20 015 евро, а на третата жалбоподателка 18 160 евро за претърпените имуществени вреди. По-конкретно, той намери, че ако не се бе стигнало до нарушение на Конвенцията, жалбоподателките са щели да бъдат обезщетени чрез изплащане на стойността на определените им акции скоро след издаването на заповедите през 2003 г. Ето защо Съдът отхвърли претенциите на жалбоподателките за изчисляване на актуалната пазарна стойност на акциите и стъпва на първоначално определените през 2003 г. обезщетения от 57 932 лв. за първите две жалбоподателки и 26 309 лв. за третата жалбоподателка. С оглед изминалия от тогава продължителен период от време, през който жалбоподателките не са били обезщетени, ЕСПЧ присъди лихви върху тези суми в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс един процентен пункт, възлизащи съответно на 10 400 евро общо за г-жа Йорданова и г-жа Гогова и 4700 евро за г-жа Телятинова.

Съдът отхвърли претенциите на жалбоподателките за дивиденти и лихви върху тях, както и претенциите за неимуществени вреди, като счете, че намирането на нарушение представлява достатъчна обезвреда в това отношение. Накрая, Съдът присъди на жалбоподателките сумата от 1837 евро за разходи и разноски.

Българският превод на решението за справедливо обезщетение по делото „Йорданова и други срещу България“, жалби №№ 61432/11 и 64318/11, е достъпен на humanrights.bg и на mjs.bg.