Превод на решението на ЕСПЧ по дело "ПЕНДОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ"

На 26 март 2020 г. Европейският съд по правата на човека („Съдът“, „ЕСПЧ“) обяви решение по делото „Пендов срещу България“ (жалба № 44229/11). По-долу представяме на вниманието Ви негово резюме.

През 2010 г. издателство подава в полицията сигнал, че издадена от него книга е разпространена в интернет в нарушение на правото на интелектуална собственост. В рамките на образуваното в София разследване е установено, че сайтът chitanka.info, на който е качена книгата, е частично хостван от сървър, собственост на жалбоподателя. Към този момент сървърът хоства и други сайтове, сред които един е администриран от жалбоподателя. Въз основа на предварително съдебно разрешение на 21 юни 2010 г. властите изземват сървъра. На 29 юни е назначена експертиза, която да установи дали сървърът на жалбоподателя е хоствал сайта, който е обект на разследването, като постановява откритата информация да бъде копирана. В хода на разследването става ясно, че за същите обстоятелства в Троян е образувано друго наказателно производство, поради което експертизата не е извършена. През месец август 2010 г. производството в София е прекратено, като е постановено прокуратурата в Троян да бъде уведомена за иззетите веществени доказателства.

Междувременно, през м. юли и август 2010 г. жалбоподателят предявява искания до прокуратурата по чл. 111 НПК за връщане на сървъра. Той посочва, че наказателното производство не касае негов сайт и че в резултат на изземването неговият сайт е спрял да функционира, което е довело до значителни финансови загуби. Той също така отбелязва, че необходимата за разследването информация би могла да бъде копирана. През м. октомври г-н Пендов сезира ВКП, че сървърът не му е върнат, въпреки че не е предмет на експертиза. Той твърди, че на сървъра се съхранява кореспонденция на ползвателите на сайта му, както и негови и чужди обекти на интелектуална собственост. Освен това жалбоподателят се оплаква, че е претърпял значителни вреди, включително заради задържането на софтуерен продукт, който развивал. 

По повод жалбите на г-н Пендов ВКП изисква информация от районните прокуратури в София и Троян. След като прокуратурата в гр. Троян уведомява, че не разполага с информация за местонахождението на веществените доказателства, ВКП разпорежда да бъде установено къде се съхраняват и, в случай че не са необходими за разследването, да бъдат върнати. На 8 февруари 2011 г. прокуратурата в София връща сървъра на жалбоподателя. 

В резултат от изземването сайтът на жалбоподателя, който към процесния момент е функционирал 4 години, спира работа. Два дни по-късно жалбоподателят успява да активира негова версия със силно ограничена функционалност. Г-н Пендов твърди, че след връщането на сървъра не е възстановена популярността, с която сайтът се е ползвал.

Пред ЕСПЧ жалбоподателят се оплаква, че изземването и задържането на сървъра е нарушило правата му по чл. 1 от Протокол № 1 (защитата на собствеността), чл. 6 и 7 (право на справедлив процес и неналагане на  наказание без закон), чл. 8 от Конвенцията (неприкосновеност на личния живот и тайна на кореспонденцията) и чл. 10 (свободата на изразяване) от Конвенцията. 

Съдът отхвърля оплакването на жалбоподателя по чл. 6 и чл. 7 за незаконност на претърсването и изземването поради неспазване на 6-месечния срок по чл. 35 § 1 от Конвенцията. Той също така се съгласява с възражението на Правителството, че г-н Пендов не е повдигнал пред националните власти оплакването си по чл. 8 относно нарушаване на правото му на личен живот и тайната на кореспонденцията. Ето защо Съдът отхвърля това оплакване като недопустимо поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.

По-нататък, по отношение на оплакването по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, ЕСПЧ отхвърля възражението на Правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, тъй като решенията на ВКС по сходни казуси били от края на 2011 г., а жалбата е подадена през юли 2011 г., когато още не било сигурно, че средството е ефективно. Съдът в Страсбург въобще не коментира възражението на Правителството за липса на статут на жертва, съобразно собствената си практика по Atanasov and Ovcharov v. Bulgaria. ЕСПЧ намира, че задържането на сървъра се е основавало на закона и е преследвало легитимни цели за предотвратяване на престъпление и защита правата на другите. Според Съда обаче намесата в правата на жалбоподателя е била непропорционална. Той изтъква, че сървърът е бил задържан за около седем месеца и половина във връзка с наказателно производство срещу трети лица. През този период сървърът не е бил обект на експертно изследване, нито има данни да са били налице пречки за копиране на необходимата информация. Освен това, сървърът е бил от значение за професионалната дейност на жалбоподателя, а след прекратяването на производството в София прокуратурата не е предприела никакви действия спрямо веществените доказателства. Ето защо Съдът приема, че не е бил спазен справедливият баланс между преследваните цели и правата на жалбоподателя по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

Накрая, без да обсъжда възражението на правителството, че оплакването на жалбоподателя е по същество за достъп до форум и, следователно недопустимо ratione materiae, ЕСПЧ намира, че притежаваният от г-н Пендов сайт е бил средство за упражняване на свободата му на изразяване, поради което задържането на сървъра и информацията на него, което е обусловило действието на ограничена версия на сайта, е представлявало намеса в правата на жалбоподателя по чл. 10. Съдът подчертава още веднъж, че сървърът така и не е използван за целите на наказателното производство и че районната прокуратура го е върнала едва след указанията на ВКП, въпреки че жалбоподателят неколкократно е сигнализирал за финансовите загуби, които понася с оглед ограничената работа на сайта. По тези причини ЕСПЧ постановява, че намесата в свободата на изразяване на г-н Пендов също е била непропорционална. 

С оглед на гореизложеното, Съдът намира нарушения на чл. 10 и чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията. Той отхвърля иска за имуществени вреди в размер на 7000 лева като недоказан. Уважава частично  иска за претърпените неимуществени вреди за сумата до 5200 евро и отхвърля претенцията в останалата част до 15 000 евро. Присъдена е и сума от 1800 евро за разходи и разноски (при претенция за 3140 Евро).

Решението ще влезе в сила в срок от три месеца след постановяването му съгласно правилата на член 44, пар. 2 от Конвенцията

Българският превод на решението по делото „Пендов срещу България“ е достъпен на е-страница на министерството на правосъдието и на humanrights.bg.