Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Ванчев срещу България"

Оплакванията на жалбоподателя са за нарушения на чл. 5 § 1 (право на свобода и сигурност) и чл. 6 § 1 (достъп до съд) от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, с оглед изтърпяно в повече наказание, присъдено в тази връзка обезщетение в производство по чл. 2, т. 6 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и задължение за заплащане на съдебни разноски за водено дело.

Жалбоподателят е бил осъден на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца. С решение на ВКС първоначалната присъда е била изменена, като наложеното на жалбоподателя наказание е било намалено на 1 година лишаване от свобода. Жалбоподателят е бил задържан в повече общо 9 месеца и 29 дни.

След освобождаването си жалбоподателят е предявил иск с правно основание чл. 2 ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България и Софийска градска прокуратура, с който претендирал заплащане на обезщетение за изпълнение на наложено наказание над определения с присъдата срок. Претенцията на жалбоподателя била за заплащане на обезщетение в общ размер на 60 000 лв. Българският съд е присъдил 3000 лв. обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя, и го е осъдил да заплати по сметка на СГС сумата от 2040 лв., представляваща държавна такса върху отхвърлената част от исковите претенции.

ЕСПЧ отбелязва, че националният съд е разгледал задържането на жалбоподателя в рамките на определения срок като „необосновано“ и „незаконно“, с оглед на което е определил обезщетение за изтърпяното в повече наказание. Съдът посочва обаче, че вече е разгледал редица дела, повдигащи въпроса за заплащането на съдебните такси в производството по ЗОДОВ. По тях той е установил, че уредбата на заплащането на съдебни такси, дължими по искове за неимуществени вреди, предявени по реда на ЗОДОВ преди промените от 2008 г., не е съвместима с изискванията на член 6 § 1 от Конвенцията. След постановяване на решението на ЕСПЧ по делото "Станков срещу България" е законът е бил изменен, като е било прието заплащането на фиксирана държавна такса, чийто размер не зависи от претендираната сума. Тази нова система за определяне на дължимите съдебни такси е в сила от 2008 г. и въпреки че окончателното решение по делото е постановено на 24 април 2009 г., жалбоподателят не е имал възможност да се ползва от нея. В тази връзка ЕСПЧ намира и в настоящия случай нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията. 

Съдът присъжда на жалбоподателя обезщетение в размер на 10 000 евро за претърпени от него неимуществени вреди и 1500 евро за разходи и разноски по делото. ЕСПЧ отхвърля претенциите на жалбоподателя в останалата им част.

Преводът на решението по делото "Ванчев срещу България", жалба № 60873/09, е достъпен на humanrights.bg и на mjs.bg.