Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Велкова срещу България"

В своето решение от 13.07.2017 г., постановено по делото "Велкова срещу България", ЕСПЧ намери нарушения на чл. 6, § 1 (право на достъп до съд), чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията (защита на собствеността) и на чл. 13 от Конвенцията (право на ефективни правни средства за защита).

През 1996 г. жалбоподателката е подала предложение до Общинския съвет на гр. Кърджали за изкупуване на първия етаж на търговския център в града по реда на преференциалната приватизационна процедура. Искането й е било отхвърлено от Общинския съвет. С решение на Окръжен съд – Кърджали, потвърдено от ВАС, съдът е отменил отказа и е постановил откриването на приватизационна процедура, като на жалбоподателката е било предложено да закупи първия етаж на търговския център при преференциални условия. Били са открити две приватизационни процедури по отношение на отделните части от първия етаж. През 2008 г. между жалбоподателката и общината е бил сключен приватизационен договор за покупка на едната част. Втората процедура е приключила през 2014 г. Предявеният междувременно от г-жа Велкова иск за вреди срещу общината по реда на ЗОДОВ е бил отхвърлен от АССГ и ВАС. 

ЕСПЧ намира, че продължителното неизпълнение на влязлото в сила съдебно решение в полза на жалбоподателката е нарушило нейното право на достъп до съд, както и правото ѝ да се ползва мирно от своите притежания. ЕСПЧ отбелязва, че решението в полза на жалбоподателката е влязло в сила на 18 февруари 2005 г. и е било изпълнено след провеждането на две отделни приватизационни процедури. Предвид общото време, отнето от властите за приключване на приватизационната процедура, Съдът достига до заключението, че съдебното решение в полза на жалбоподателката е било изпълнено след неразумно дълго забавяне. 

Съдът установява нарушение и на член 13 от Конвенцията (право на ефективно средство за защита), тъй като националните съдилища са отхвърлили иска на жалбоподателката по ЗОДОВ, приемайки, че тя не е доказала претърпяни страдания от забавеното изпълнение на окончателното решение. 

Съдът присъжда на жалбоподателката обезщетение в размер на 20 000 евро за всички претърпени вреди (имуществени и неимуществени) и 6 424 евро за разходи и разноски.

Българскят превод на решението е достъпен на humanrights.bg и mjs.bg.