Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Гапаев и други срещу България", жалба № 41887/09

На Портала "Права на човека" и на страницата на Министерство на правосъдието е публикуван преводът на решението на ЕСПЧ по делото "Гапаев и други срещу България", жалба № 41887/09.

Жалбоподателите, граждани на Руската федерация, твърдят, че експулсирането на първия жалбоподател от Република България е произволно, в нарушение на правото на зачитане на семейния живот, гарантирано по чл. 8 от Конвенцията. Те считат за недоказано, че първият жалбоподател е участвал в незаконни дейности и че е бил заплаха за националната сигурност, както и че не са били отчетени последиците за неговото семейство от експулсирането му.

Жалбоподателите също се оплакват, позовавайки се на чл. 13 от Конвенцията, че не са имали на разположение ефективно правно средство за защита на правото им на семеен живот. 

ЕСПЧ констатира, че националните съдилища са позволили на изпълнителната власт да разшири понятието за национална сигурност извън нейното естествено значение. Те не са проверили дали изпълнителната власт е била в състояние да докаже наличието на конкретните факти, които са обосновали решението, че първият жалбоподател е представлявал опасност за националната сигурност. Освен това, националните съдилища са приели формалистичен подход и са оставили на правителствен орган пълната и неограничена свобода на преценка да удостовери, без да се позовава на нещо повече от собствените си общи изявления, че някой чужденец представлява заплаха за националната сигурност и трябва да бъде експулсиран. Тъй като подобен начин на "удостоверяване" е извън рамките на какъвто и да било смислен съдебен контрол, следва, че не е имало никаква гаранция за защита от произвол.

По-нататък, заповедта за експулсиране изглежда се е основавала на чисто вътрешната преценка на Държавна агенция "Национална сигурност", направена въз основа на неразкрити доказателства. Освен това, Върховният административен съд е отхвърлил искането на първия жалбоподател за съдебен контрол върху заповедта за експулсиране на основание, че не е бил обвързан от гореспоменатите декларативни изявления (вж. параграф 11 по-горе). Демонстрираният формалистичен подход показва, че националният съд не е упражнил успешно независим контрол върху твърденията на изпълнителната власт.

В светлината на практиката на ЕСПЧ по предходни дела, въпреки че първият жалбоподател е имал формалната възможност да изиска съдебен контрол върху оспорваните мерки, Съдът счита, че жалбоподателите не са се ползвали от минималната степен на защита срещу произвол, присъща на понятието за законосъобразност съгласно Конвенцията.

С решение от 1 юни 2017 г. ЕСПЧ единодушно приема, че българската държава е нарушила чл. 8 (правото на зачитане на личния и семейния живот) и чл. 13 (правото на ефективни правни средства за защита) във връзка с чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.