Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Генов и други срещу България", жалба № 40524/08

На Портала "Права на човека" и на страницата на Министерство на правосъдието е публикуван преводът на решението на ЕСПЧ по делото Генов и други срещу България, жалба № 40524/08. Решението е постановено на 23.03.2017 г., в сила е на 23.06.2017 г. 

Предмет на жалбата е отказът на националните съдилища за вписване в регистъра на вероизповеданията на религиозна общност с наименование „Международно общество за Кришна съзнание – София, Надежда“, представлявано от Асен Георгиев Генов.

В България от 1991 г. съществува регистрирано религиозно вероизповедание „Общество за Кришна - съзнание“. С решение от 2003 г. СГС пререгистрира това вероизповедание. През януари 2007 г. в София е било учредено ново ЮЛ - „Международно общество за Кришна съзнание – София, Надежда“, представляващо вероизповедание по смисъла на Закон за вероизповеданията, изповядващо същите религиозни ценности като регистрираното вече „Общество за Кришна - съзнание“. Новоучреденото ЮЛ уведомява Дирекция по вероизповеданията, че е постигнато вътрешно съгласие да се осъществи промяна в цялостната структура на вече регистрираното „Общество за Кришна - съзнание“.

С решение от 9 март 2007 г. СГС отказва да регистрира новоучреденото „Международно общество за Кришна съзнание – София, Надежда“, като мотивите за отказа са, че наименованието му не е достатъчно уникално и не се отличава от съществуващото вече вероизповедание, както и че въвежда в заблуждение поради присъствието на думата „международно“. СГС допълва мотивите за отказа и с опасността от разкол в съществуващото вече ЮЛ. Новоучреденото ЮЛ обжалва решението пред Софийския апелативен съд (САС). САС потвърждава решението на СГС за отказ от регистрация, с мотивите, че след като верските убеждения и богослужебна практика на новоучреденото вероизповедание са идентични с тези на вече регистрираното, то новото следва да се регистрира единствено като териториално поделение на регистрираното вече „Общество за Кришна - съзнание“.

Новоучреденото ЮЛ обжалва решението на САС пред ВКС. С решение от 29 февруари 2008 г. на ВКС решението на САС е потвърдено. ВКС се мотивира, че употребеното в ЗВ понятие „вероизповедание“ е идентично с религия, а не означава ЮЛ – сдружение на граждани, изповядващи еднаква религия. Тъй като кришнаизмът като вероизповедание и религия вече е регистрирано в България, то ново вероизповедание не може да бъде регистрирано и оттам е и основанието за отказ на нова регистрация на новоучреденото ЮЛ.

ЕСПЧ отбелязва, че възможността на гражданите да сформират юридически лица с цел колективни действия в сферата на общите им интереси представлява един от най-важните аспекти на свободата на сдружаване. Съгласно константната практика на Съда отказът да се регистрира религиозна общност, се разглежда като намеса в правата по чл. 9 от Конвенцията.

Съдът посочва, че изискването за избор на наименование, което да не въвежда в заблуждение и да се отличава от други вече съществуващи юридически лица, представлява обосновано ограничение на правото на сдружението да избере свободно свое наименувание. ЕСПЧ отбелязва, че въпреки това, основният мотив на ВКС за постановения отказ е тълкуването на член 15, параграф 2 от Закона за вероизповеданията като забрана да се регистрира ново вероизповедание, което споделя същите вярвания като по-рано регистрирана религиозна общност. Съдът приема, че двете имена не са съвсем идентични и счита, че сходството на името на сдружението, чиято регистрация се иска, с това на съществуващото сдружение не е достатъчно, за да оправдае отказ на регистрация.

Съдът счита още, че така приетият от ВКС подход на практика би довел до отказ за регистрация на каквато и да е нова религия, която има същата доктрина като вече регистрирана религиозна общност, както и че подобен подход трудно би бил съвместим със свободата на религия и свободата на сдружаване, защитени по чл. 9 и чл. 11 от Конвенцията.

ЕСПЧ заключава, че посочените основания, а именно сходните вярвания, ритуали и наименования на двете споменати религиозни общности, не могат да обосноват отказа за регистрация като необходим в едно демократично общество. Следователно е налице нарушение на чл. 9 от Конвенцията, тълкуван в светлината на чл. 11 от Конвенцията.

Съдът присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 евро, както и 1280 евро за разходи и разноски.