Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Гръбчак срещу България", жалба № 55950/09

На humanrights.bg и на mjs.bg/47 е публикуван преводът на решението на ЕСПЧ от 01.06.2017 г., постановено по делото "Гръбчак срещу България", жалба № 55950/09.

Жалбоподателят е пристигнал в България през 1995 г. и през 2003 г. е получил разрешение за постоянно пребиваване в страната. От 1996 г. е бил във връзка с г-жа М., с която е живял до 2006 г. Двамата имат син, роден през 1997 г.

През 2006 г. със заповед, издадена от директора на Национална служба „Сигурност“ – МВР на основание чл. 42 и чл. 44, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България, на жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка „експулсиране“, отнемане правото на пребиваване и налагане на забрана за влизане в Република България за срок от 10 години, тъй като присъствието му в страната представлявало „сериозна заплаха за националната сигурност“. В заповедта не били посочени фактически основания, а само, че се основавала на „Предложение № B4923“. В него се съдържали твърдения, че жалбоподателят е замесен в изнудване, контрабанда, сделки с оръжия и пране на пари, че е установил контакти с длъжностни лица, включително полицейски служители, които му предоставяли незаконни услуги, както и че е в контакт с предполагаеми терористи. Посочени били конкретни дати и имена, но не и доказателства в подкрепа на твърденията. На последно място, било отбелязано, че жалбоподателят е напуснал България на 29 октомври 2006 г.

На 15 ноември 2006 г., без да знаел за посочената заповед, жалбоподателят се опитал, но не бил допуснат да навлезе на територията на Република България. От тогава той живеел в Киев, а г-жа М. и детето останали в България.

С окончателно решение от 19 март 2009 г. ВАС потвърдил посочената заповед. Националният съд отхвърлил доводите на жалбоподателя, свързани със зачитането на личния и семейния му живот.

Въз основа на сходните аргументи, ЕСПЧ достига до същите изводи, като в решенията по делата "Гапаев и др. срещу България", жалба № 41887/09 и "Курилович и др. срещу България", жалба № 45158/09.

Европейският съд по правата на човека намира, че намесата на властите в правото на жалбоподателя на зачитане на неговия личен и семеен живот не е била „предвидена в закона“ и че е налице нарушение на член 8 и на член 13 от Конвенцията. ЕСПЧ присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7500 евро.