Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Гюлева срещу България", жалба № 38840/08

На страницата "Права на човека" и на страницата на министерство на правосъдието е публикуван българският превод на решението на ЕСПЧ по делото "Гюлева срещу България", жалба № 38840/08.

Жалбоподателката се оплаква на основание чл. 6 § 1 и чл. 13 от Конвенцията. Тя твърди, че не била надлежно уведомена за производството срещу нея и поради това не е имала възможност да участва в него. В допълнение, след като се запознала с постановените срещу нея решения, тя не могла да поиска ново разглеждане на делото, поради изтичането на времевия срок. Също така, жалбоподателката се оплаква на основание чл. 1 от Протокол № 1, че била задължена да заплати значителна сума в резултат от производството пред Пловдивския районен съд, в което не е имала възможност да участва.

В това производство Пловдивският районен съд прави опит да я призове чрез кмета на селото, в което тя живее, съгласно приложимите разпоредби на ГПК от 1952 г. Кметът не успява да връчи призовката на жалбоподателката и невярно посочва, че тя не е регистрирана по адрес в селото. След като полицията потвърждава, че жалбоподателката не е заявила при тях друг адрес, Пловдивският районен съд заключава, че адреса на жабоподателката е неизвестен и я призовава чрез публикувано обявление в Държавен вестник.

ЕСПЧ установява, че след като е научила за постановеното срещу нея решение, жалбоподателката не е разполагала с подходящи средства за да получи ново разглеждане на делото с изслушване страните и приема, че е налице нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията.

Предвид на това, че задължението на жалбоподателката да заплати сумата, произтича директно от съдебните решения, постановени в хода на производството, проведено в нейно отсъствие, както и предвид на това, че най-подходящото обезщетение за нея би било да се поиска ново разглеждане на гражданското производство, ЕСПЧ е намира, че не възниква отделен въпрос по чл. 1 от Протокол № 1.