Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Койчев срещу България", жалба № 32495/15

Делото касае оплакване по чл. 8 от Конвенцията. Жалбоподателят твърди, че е биологичeн баща на  дете, родено извън брак, а исковете му за установяване на бащинство и впоследствие за оспорване на припознаването от новия съпруг на майката били обявени за недопустими.   

ЕСПЧ отбелязва, че за разлика от обстоятелствата по делото „L.D. и P.K. срещу България“ (жалба № 7949/11 и 45522/13, решение от 8 декември 2016 г.), в случая националните съдилища не се ограничават само с позоваване на приложимите разпоредби на националното законодателство, отказвайки да разгледат иска на жалбоподателя за оспорване на припознаването от страна на съпруга на майката на детето, а посочват няколко аргумента в подкрепа на извода, че такъв подход не би бил в най-добър интерес на детето. Подобни съображения по принцип биха могли да обосноват ограничаване на възможността за установяване на биологично бащинство. Въпреки това, е трябвало да се вземат предвид и други фактори. Не е била оценена връзката между жалбоподателя и детето и нейната значимост и за двамата. По отношение на факта, че в продължение на 7 години жалбоподателят не е припознал детето, не е било обсъдено неговото обяснение, че е действал така по молба на майката, а не поради липса на интерес към детето. Още повече, че националното законодателство не определя краен срок за припознаване на дете – то може да бъде извършено във всеки момент, стига да не е установена друга законна връзка родител-дете. Предприетите от жалбоподателя действия за припознаване на детето са били неуспешни, поради това, че майката го е оспорила и непосредствено след това  е приела припознаването от нейния съпруг. Жалбоподателят не е бил уведомен за това нейно действие и не е имал възможността да се противопостави.

Съдът отбелязва и други недостатъци в процедурите, които жалбоподателят е инициирал. Дирекция „Социално подпомагане“ действително е извършила посещение в дома на детето, което дава възможност за подробна оценка, но жалбоподателят не е бил в състояние да участва в процедурата или да защити своите интереси. Отказът на Дирекцията да оспори припознаването не му е бил съобщен с мотивирано решение, което да може да обжалва. Освен това от Дирекцията не се изисква да преценява различните интереси в случая, особено тези на предполагаемия биологичен баща. Също така, жалбоподателят е имал на разположение състезателно производство пред гражданските съдилища, но делото не е разгледано по същество. Съдилищата не са изслушали страните, по-конкретно детето, а Върховният касационен съд се е позовал на заключенията на Дирекция „Социално подпомагане“, които в допълнение към горепосочените недостатъци, са направени две години по-рано.

С оглед изложеното, Съдът счита, че въпреки широката свобода на преценка, с която разполагат държавите в тази сфера, в процеса на вземане на решенията не са били налице адекватни гаранции, липсвало е детайлно разглеждане на фактите и преценка на различните засегнати интереси. Поради това ЕСПЧ постановява, че е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията.

Съдът присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 евро, както и 2000 евро за разходи и разноски.

Българският превод на решението по делото е достъпен на е-страницата на министеството на правосъдието и на humanrights.bg.