Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Кормев срещу България"

На 05 октомври 2017 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по жалбата "Кормев срещу България", № 39014/12. Делото касае условията на задържане на жалбоподателя (чл. 3 на Конвенцията) и справедливостта на воденото срещу него наказателно производство (чл. 6).  

През февруари 2009 г. Старозагорската прокуратура е започнала разследване за кражба на голяма парична сума и бижута от касата на местна фирма. На 26 февруари 2009 г. полицията е задържала трима заподозрени, между които г-н Кормев и г-н Стойков. В решението по делото "Стойков срещу България" (жалба № 38152/11) ЕСПЧ е намерил нарушение на чл. 3 от Конвенцията поради това, че жалбоподателят е бил подложен на изтезание от полицията на 26 февруари 2009 г., вследствие на което е направил самопризнания, които са били използвани в процеса.

През август 2009 г. тримата заподозрени са били обвинени в кражба и незаконно притежание на оръжия. Междувременно, въз основа на обясненията, дадени от г-н Стойков, откраднатите пари и бижута са били намерени и върнати на пострадалите. Тримата подсъдими са били признати за виновни. Жалбоподателят е бил осъден на 18 години и 6 месеца лишаване от свобода. Г-н Кормев е оспорил допустимостта на доказателствата срещу него и мотивите за осъждането му, които твърдял, че се основавали единствено на изтръгнатите с изтезание от г-н Стойков обяснения. Въпреки това присъдата била потвърдена от Пловдивския апелативен съд и от Върховния касационен съд

Пред ЕСПЧ жалбоподателят е повдигнал оплакване, че неговото осъждане се дължи единствено на показания, изтръгнатите с изтезание. Той се е позовал на чл. 6 § 1 от Конвенцията. Съдът посочва, че националните съдилища отхвърлят аргумента на жалбоподателя, позовавайки се на медицинска експертиза, направена няколко месеца след събитията, която не изключва категорично версията на подсъдимия, като приемат, че дори той да е бил подложен на полицейско насилие, това не може да постави под въпрос достоверността на неговите самопризнания, след като те са подкрепени от други доказателства по делото. ЕСПЧ счита обаче, че такъв подход би означавало на разследващите да се даде зелена светлина да подлагат обвиняеми и свидетели на изтезание, за да получат показания. Това може да подкопае защитата на правата, гарантирани от чл. 3 и чл. 6 от Конвенцията. Съдът посочва, че самопризнанията на г-н Стойков, изтръгнати с изтезание, са били приети като доказателствено средство от всички съдилища, за да обосноват осъдителната присъда на тримата подсъдими. Следователно е налице нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията и в настоящото дело.

Съдът намира нарушение и на чл. 3 от Конвенцията за периода между февруари 2009 г. и февруари 2016 г. по отношение на оплакването на жалбоподателя за лошите материални условия в Следствения арест и в Затвора в гр. Стара Загора, тъй като в този период той не е разполагал с ефективни вътрешноправни средства за защита. 

На жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 €, както и 477,54 € за разноски.

Българският превод на решението по делото "Кормев срещу България", жалба № 39014/12 е публикуван на humanrights.bg и на страницата на Министерство на правосъдието.