Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Маринова и други срещу България", жалби № 33502/07, 30599/10, 8241/11 и 61863/11

На 12.07.2016 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото "Маринова и други срещу България", жалби № 33502/07, 30599/10, 8241/11 и 61863/11. Решението стана оконачателно на 12.10.2016 г.

Делото обединява четири жалби на български граждани във връзка с осъждането им за клевета след подаване на сигнали до компетентни органи срещу длъжностни лица по повод тяхната работа.

В случая на г-жа Маринова са подадени няколко жалби до Агенция за закрила на детето, директора на училището и полицията срещу учителка на сина на жалбоподателката. Впоследствие преподавателката осъжда г-жа Маринова за клевета, като е уважен и гражданският й иск за неимуществени вреди.

Г-н Златанов е осъден за клевета от полицейски служител, след като жалбоподателят написал възражение по акт за установяване на административно нарушение по ЗДвП, в което твърдял, че служителят отказал да се представи и миришел на алкохол. Уважен е и граждански иск за неимуществени вреди срещу него.

В случая на г-н Финдулов, жалбоподателят е подал сигнал за корупция на полицейски служител във връзка с пътна проверка. Вътрешното разследване не установило да му е искан подкуп. Впоследствие е осъден за клевета и срещу него е уважен граждански иск за неимуществени вреди.

Семейство Динчеви се оплакват на компетентните органи от поведението на полицейски служители, изпратени да се намесят в битов конфликт след подаден от жалбоподателите сигнал. Осъдени са за клевета и срещу тях са уважени граждански искове. Тяхната жалба пред ЕСПЧ впоследствие е оттеглена, тъй като със съдействието на правителствения агент делото срещу тях е възобновено от ВКС и те са обявени за невиновни, а гражданските искове срещу тях – отхвърлени.

В решението по делото Съдът в Страсбург намира нарушение на чл. 10 от Конвенцията (свобода на изразяване) по отношение на първите три жалби поради следните причини:

На първо място, границите на приемливата критика по отношение на длъжностни лица може при определени обстоятелства да бъдат по-широки, отколкото по отношение на физически лица (§88 от решението).

На следващо място, Съдът изтъква, че гражданите трябва по принцип да са в състояние да подават жалби срещу длъжностни лица до техните йерархични началници без риск от наказателни санкции, дори когато такива жалби представляват твърдения за престъпление и дори ако техните твърдения при разглеждане се окажат неоснователни (§90).

Не на последно място, противно на постановеното от националните съдилища, твърденията на жалбоподателите не са били направени публично (§92).

Българската версия на решението е достъпна на страницата "Права на човека" и на страницата на министерство на правосъдието.