Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Цоньо Цонев срещу България", жалба № 9662/13

На humanrights.bg и на mjs.bg/47 е публикуван преводът на решението на ЕСПЧ по делото "Цоньо Цонев срещу България", жалба № 9662/13, решение от 30 май 2017 г.

Жалбата касае повдигнати оплаквания по членове 5 § 1, § 3 и 4 от Конвенцията (право на свобода и право на задържания да обжалва задържането пред съд). Г-н Цонев твърди, че в производствата по исканията му за изменение на мярката за неотклонение "задържане под стража" националните съдилища не са разгледали въпроса дали все още е имало обосновано предположение, че извършителят на престъплението е той.

Жалбоподателят е бил арестуван на 8 юни 2012 г., а на следващия ден е бил обвинен в притежаване на наркотици с цел разпространение. Между юни 2012 г. и януари 2013 г. четири пъти безуспешно е искал да бъде изменена наложената му мярка, на основание, че липсвало обосновано предположение за извършено престъпление, тъй като държаните от него вещества не съдържали наркотици. На 22 юли 2013 г. Габровският окръжен съд е осъдил жалбоподателя за притежание на наркотици с цел разпространение. Присъдата е била потвърдена в по-голямата й част от апелативния и касационния съд.

Правителството е повдигнало възразжение, че жалбоподателят не е изчерпал достъпните вътрешноправни средства за защита, тъй като не е предявил иск за обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т 1. и т. 2 от ЗОДОВ, съгласно измененията на тези разпоредби в сила от 15 декември 2012 г.

Съдът намира, че посоченото средство за защита е било достъпно за жалбоподателя и е могло да му предостави адекватно обезщетение. ЕСПЧ отбелязва, че измененията на ЗОДОВ са влезли в сила преди жалбоподателите да подадат жалбите си. Подобно средство за защита може да се счете за адекватно в случай, че ситуацията довела до нарушението вече е приключила. Макар при подаването на жалбата, жалбоподателя все още да е били задържан под стража, впоследствие са настъпили промени. През 2013 г. тпй е бил осъден от първоинстанционния съд. Следователно в този случай компенсаторното средство за защита би се оказало адекватно. Макар съдебната практика по изменените разпоредби да е все още оскъдна, това не може само по себе си да доведе до извода, че средството за защита не би предложило разумни изгледи за успех. ЕСПЧ намира, че жалбоподателят е следвало да се възползва от възможността да предяви иск на основание обсъжданите разпоредби на ЗОДОВ. Съдът обявява жалбата за недопустима, поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.

Въпреки това Съдът подчертава, че преценката му относно ефективността на средството за защита по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗОДОВ може да бъде преосмислена в зависимост от способността на националните съдилища да развият постоянна съдебна практика по приложението на тези разпоредби в съответствие с изискванията на Конвенцията.