Превод на решението на ЕСПЧ по жалба "Димов срещу България"

На 4.12.2018 г. ЕСПЧ обяви решение по допустимостта на жалба "Димов срещу България", жалба № 60445/15.

Жалбоподателят заплаща по сметка на ТД на НАП имуществена санкция, наложена му с наказателно постановление на директора на РИОКОЗ - гр. Бургас. Впоследствие имуществената санцкия е отменена с решение на Районен съд Несебър. След молба на г-н Димов за възстановяване на платената сума, ТД на НАП - гр. Бургас го уведомява, че същата е била преведена по сметка на първостепенния разпоредител с бюджетни средства, Министерство на здравеопазването, с оглед на което жалбоподателят следва да се обърне към него за връщането й. Жалбоподателят предявява иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ срещу Регионална здравна инспекция – гр. Бургас, който е отхвърлен с окончателно съдебно решение на ВАС с мотив, че ЗОДОВ не намира приложение при отмяна на наказателни постановления по реда на ЗАНН. Г-н Димов завежда иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД срещу Министерство на здравеопазването, който е отхвърлен от въззивната инстанция като недопустим. Съдът приема, че недължимо платените глоби по отменен административен акт подлежат на възстановяване по реда на особеното производство по чл.128-132 ДОПК, като посочва, че жалбоподателят все още може да се възползва от тази процедура и да обжалва пред съд евентуален отказ. През 2016 г. НАП издава служебно акт за възстановяване или прихващане спрямо жалбоподателя, в съответствие с чл. 129 от ДОПК.

Жалбоподателят се оплаква по чл. 6 § 1 и чл. 13 от Конвенцията, че националните съдилища са отказали да разгледат по същество исковете му. Той повдига оплакване и по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за това, че не му е възстановена недължимо платената сума.

Съдът отхвърля първото оплакване като явно необосновано. Той посочва, че жалбоподателят е можел да се възползва от производството по чл. 128 и следв. от ДОПК, което урежда именно възстановяването на недължимо направени плащания към държавата. Производството включва достъп до съд, тъй като е предвидена възможност за съдебно обжалване. Съмненията на жалбоподателя, че то не е било приложимо в неговия случай поради стеснително тълкуване на понятието „орган по приходите“, са преодолени от практиката на ВАС, който в сходни случаи е постановил, че производството е приложимо за санкции, налагани от всички административни органи. Именно това е и редът, по който в крайна сметка сумата е възстановена на жалбоподателя.

Оплакването по чл. 1 от Протокол № 1 също е отхвърлено от ЕСПЧ като недопустимо поради несъвместимост ratione personae с Конвенцията. По-конкретно, Съдът приема, че жалбоподателят не може да твърди статус на жертва, тъй като сумата е възстановена през 2016 г., след като е призната от НАП за недължимо платена.

Преводът на решението е достъпен на humanrights.bg и mjs.bg/47.