Превод на решението на ЕСПЧ постановено по жалба "Стойков срещу България"

На 27 февруари 2020 г. Европейският съд по правата на човека обяви решение по делото „Стойков срещу България“ (жалба № 32723/12). 

През февруари 2009 г. Старозагорската прокуратура започва разследване за грабеж на голяма парична сума и бижута от касата на местна фирма. На 26 февруари 2009 г. полицията задържа трима заподозрени, между които г-н Кормев и г-н Стойков. В продължение на няколко часа след задържането г-н Стойков е подложен на отношение, което Съдът квалифицира като изтезание в осъдителното си решение по жалба 38152/11 (дело Стойков срещу България). По-късно същия ден жалбоподателят прави самопризнания пред съдия, като подробно описва подготовката и действията по извършване на престъплението. По време на съдебното производство жалбоподателят оттегля самопризнанието си. Той твърди, че с упражненото върху него насилие е бил принуден да направи самопризнание и че е невинен.

През 2010 г. Окръжен съд Стара Загора признава г-н Стойков и г-н Кормев за виновни и ги осъжда, съответно, на 16 г. и половина и 18г. и половина лишаване от свобода. Съдът се позовава на множество доказателства, включително и на самопризнанието на жалбоподателя. Той приема, че твърдението на жалбоподателя, че е бил малтретиран, е недоказано и че при всички положения то не изключва достоверността на казаното от него, тъй като жалбоподателят е предоставил информация, с която не би могъл да разполага, ако не беше участвал в грабежа. Според съда самопризнанието се подкрепя от всички останали доказателства по делото. Присъдата е потвърдена от Апелативен съд Пловдив и ВКС.

Пред ЕСПЧ г-н Стойков твърди, че наказателното производство срещу него е било несправедливо, тъй като е осъден въз основа на самопризнание, изтръгнато с насилие (оплакване по чл. 6 § 1 от Конвенцията).

Като се позовава изцяло на решението си по делото Кормев, Съдът намира нарушение на чл. 6 от Конвенцията, поради това, че самопризнанието на г-н Стойков е изтръгнато с насилие и че съдилищата са се позовали на него като валидно доказателство, за да осъдят г-н Стойков и г-н Кормев. Съгласно установената практика на ЕСПЧ допускането в наказателното производство на доказателства, получени чрез изтезание, автоматично прави производството несправедливо. Освен това, Съдът повтаря опасенията си, че подобен подход на съдилищата дава на разследващите зелена светлина да подлагат обвиняеми и свидетели на изтезание, за да получат показания, които впоследствие могат да бъдат счетени за достоверни. Според ЕСПЧ това може да подкопае защитата на правата, гарантирани от чл. 3 и чл. 6 от Конвенцията.

Съдът не присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди, но изрично посочва, че с оглед изхода на спора е приложима разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК за възобновяване на делото. Съдът присъжда на жалбоподателя сумата от 475 евро за разходи и разноски. Решението е в сила от постановяването му.

Българският превод на решението е достъпен на страницата на министерство на правосъдието и на humanrights.bg.