Резюме на решението на ЕСПЧ по жалбите "Бояджиева и Глория Интернешенъл Лимитед ЕООД срещу България (№ 41299/01 и № 11132/10)

На 5.7.22018 г. Европейският съд по правата на човека обяви решение по делото "Бояджиева и Глория Интернешенъл Лимитед ЕООД срещу България", жалби №№ 41299/01 и 11132/10.

Жалбоподателите са едноличен търговец и дружество с ограничена отговорност. Те търгуват с фармацевтични продукти. От декември 2005 г. до април 2006 г. жалбоподателите продават фармацевтични продукти на фирма К. и получават цената им в размер на около 28,330 евро общо.  Впоследствие дружеството К. е обявено в несъстоятелност, с начална дата 30 октомври 2005 г. Кредиторите на дружеството предявяват искове срещу жалбоподателите по чл. 646(2) от Търговския закон (в редакцията, която е в сила към онзи момент), като твърдят, че плащанията са направени в т.нар. "подозрителен период" и увреждат кредиторите. Исковете са уважени и през 2008 г. жалбоподателите са осъдени да заплатят цената на продуктите плюс лихвите. Националните съдилища изрично посочват в решенията си, че съгласно действащата редакция на ТЗ жалбоподателите дължат връщането на сумите, без да е необходимо да се доказва, че с действията си действително са увредили кредиторите или че са знаели за неплатежоспособността на К.

През 2013 г. Народното събраните променя горепосочената разпоредба. В мотивите на законопроекта изрично е посочено, че чл. 646(2) от ТЗ неоправдано уврежда правата на третите страни, които са сключвали сделки с длъжника, липсва баланс между правилата на несъстоятелността и правната сигурност, липсва каквато и да е правна защита за третите добросъвестни лица, „подозрителния период“ е неограничен във времето и съществуват твърде широки възможности да се обявяват за недействителни плащания на длъжника. Разпоредбата е променена с оглед гарантиране правата на добросъвестните трети лица.

Жалбоподателите се оплакват пред ЕСПЧ, че националният съд е приложил буквално действащата редакция на чл. 646(2) от ТЗ и те е трябвало да върнат цената на продуктите в масата на несъстоятелността, без да се изследва въпросът за тяхната добросъвестност, както и че не са имали какъвто и да е реален шанс да си върнат парите (оплакване по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията). Съдът посочва в решението си че решенията на националните съдилища са в съответствие със закона и имат легитимна цел. По отношение на пропорционалността Съдът посочва, че при изменението на закона Народното събрание е приело, че действащата към онзи момент уредба е била непропорционална и е довела до нарушаване правата на добросъвестни трети лица, което е наложило и нейната промяна. Основавайки се на мотивите на законопроекта, Съдът счита, че след като националният Парламент е намерил посочената разпоредба за непропорционална, то Съдът не може да стигне до друго заключение, особено като се има предвид, че през 2008 г. националният съд я е приложил автоматично проблематичната разпоредба и не е изследвал добросъвестността на жалбоподателите. В допълнение и въпреки аргументите на Правителството Съдът заключава, че жалбоподателите не са имали реална възможност да възстановят плащанията си, дори да се бяха присъедини като кредитори в производството по несъстоятелност. Поради всичко това Съдът приема, че има нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.

Съдът присъжда обезщетение за имуществени вреди в размер на 16,090 евро за първия жалбоподател и 26,350 евро за втория жалбоподател (цената на медикаментите, която е трябвало да заплатят в масата на несъстоятелността в резултат на съдебните решения плюс лихви и разноски), по 3,000 евро за неимуществени вреди и общо 5,394 евро за разноски.

Българският превод на решението е достъпен на mjs.bg и на humanrights.bg.