Мария Димитрова

правителствен агент

Министерство на

правосъдието

1. Общи бележки

 Конвенция за защита правата на човека и основните

свободи.

 Европейски съд по правата на човека.

 Баланс между публичния интерес и индивидуалните

права.

 Особеното място на наказателния процес в практиката на

ЕСПЧ: средство за гарантиране на определени права (на

пострадалия по чл. 2, 3, 4, 8) или заплаха за нарушаването

на други (на обвиняемия по чл. 5 и 6).

 Тенденция към засилване на съдебния контрол върху

актовете на прокуратурата, съдът като най-важният гарант

за спазването на основните права в правовата държава.

2. Изпълнение на решенията на ЕСПЧ

 Член 46 от Конвенцията.

 Приоритизиране в последните години.

 По-ефективно изпълнение – гаранция за спазване на

основните права и по-малко жалби пред ЕСПЧ.

 Индивидуални мерки – мерки спрямо жалбоподателя

(изплащане на обезщетение, възобновяване на

наказателното производство, както когато има

нарушение на правата на пострадалия, така и при

нарушение на правата на обвиняемия/подсъдимия).

 Общи мерки (промени в административна практика,

съдебна практика, законодателни промени).

3. Претърсване и изземване

 Правото на зачитане на личния и семейния живoт, но

най-често в контекста на правото на зачитане на дома

по чл. 8 от Конвенцията.

 Жилище – значение.

 Претърсването е сериозна намеса – трябва да

отговаря на закона, да има причина да се проведе и

да е пропорционално.

 Как се преценява това – общи критерии.

 Заповедта за претърсването – защо се издава и какво

се търси (колкото по-конкретно, толкова по-добре).

4. Претърсване и изземване

 Как е било извършено претърсването.

 Планиране на претърсването (с оглед вида престъпление,

има ли в дома други лица, има ли деца).

 Присъствали ли са независими наблюдатели на това

процесуално-следствено действие (поемни лица).

 Начинът на извършването му с оглед на репутацията и

работата на лицето.

 Най-важно – предварително разрешение от съд.

 Ако не е възможно – задълбочен съдебен контрол след

извършването му.

 Въпросът за доказателствата.

 Въпросът за компенсацията.

5. Претърсването и изземването

по български дела

 Гуцанови, Преждарови, Попови, Славов и други

 Посевини

 Въпрос по чл. 3 и унизително отнасяне.

 Най-често в контекста на чл. 8 и чл. 13.

 По български дела проблемите са свързани с

формалния характер на последващия съдебен контрол.

 Голямото значение на мотивирането на определенията

по предварителния контрол и още по-голямото

значение на мотивите при одобряване при последващ

съдебен контрол.

6. Претърсване и изземване по

български дела.

 Делата, в които контролът е последващ – проблем

по чл. 8, твърде формален, липсва възможност

лицето да участва и да повдигне аргументи.

 Посевини – добър анализ по чл. 8 (няма

нарушение) относно стандарта на предварителния

съдебен контрол.

 Проблемът с ефективното средство за защита

остава (нарушение на чл. 13).

7. Правото на адвокат

 Правото на адвокат в първите часове след

задържането, при т.нар. полицейска беседа.

 Симеонови срещу България – Голяма камара,

няма нарушение на чл. 6.

 Димитър Митев срещу България – използване в

наказателния процес на свидетелски показания

на полицаи, пред които жалбоподателят е

направил самопризнание в отсъствие на

адвокат, нарушение на чл. 6. Проблемът не е в

използването на показанията на полицаите, а в

това, че обвиняемият е бил без адвокат.

7. Участие на трето лице – собственик

на вещите в наказателния процес

Унспед срещу България – участие

на трето лице в наказателния

процес;

Микроинтелект – участие на трето

лице в административно-

наказателния процес.

8. Новата уредба на глава 26.

 Критики към старата уредба, действала до 2017 г., в контекста на

ефективното разследване.

 Причините за промените се кореняха в защита на правата по чл. 2

и чл. 3, както и необходимостта от ускорително средство в

контекста на чл. 13 от Конвенцията.

 Решенията Шишкови и Бисер Костов.

 Ускорително средство в наказателния процес.

 Недостатъци на новата уредба: пострадалият не може да го

използва преди да бъде повдигнато обвинение; не е ясно какви са

последиците при неизпълнение на указанията на съда в дадения

срок (дисциплинарна отговорност?).

 Въпросът за обезщетението при прекалена продължителност –

намаляване на наказанието или парично обезщетение?

 Решение по делото Колев и др. на СЕС.

9. Разпоредителното заседание

 Отново въведено не само за да ускори

наказателното производство, но и за да гарантира

ефективен наказателен процес за спазване на

правата по чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията.

 Да предотврати необоснованото връщане на делата

на прокурора.

10. Отпадане на забраната по чл. 270(2)

от НПК

 Предистория.

 Практика на ЕСПЧ.

 Николова, Илийков, Христов, Рангелов, Курийски,

Бочев, други.

 Член 5 (4) изисква националния съд да контролира

законосъобразността на задържането.

 Важен елемент от това дали едно задържане е

законосъобразно е въпросът за обоснованото

предположение.

11. Член 270 (2) от НПК

 Въпросът за обоснованото предположение и въпросът за

вината – два различни въпроса.

 Въпросът за законосъобразността на задържането (и

гарантирането на правото на свобода на лицето) и

въпросът за безпристрастния съд (и гарантиране на

правото на справедливия процес).

 Премерена лексика и внимание при изказа.

 Доказателства за обосновано предположение в началото

на задържането и след това. Колкото повече време трае

едно задържане, толкова повече доказателства са

необходими.

 Този стандарт - само до присъдата в първа инстанция,

после задържането попада по чл. 5(1) б. а от Ковенцията.

12. Забрана за двойна наказуемост (ne bis

in idem)

 Решението Цоньо Цонев 2.

 Тълкувателното решение от 2015 г.

 Измененията в НПК.

 Паралелни производства, А. и Б. срещу Норвегия.

 Висяща жалба (Велков срещу България).

13. Решения в процес на изпълнение,

които касаят ефективния наказателен

процес

 Група дела Великова срещу България

 Група дела С.З./Колеви срещу България.

 Мерките по изпълнението на тези групи –

hudoc.exec.coe.int

 Най-важните групи дела, защото касаят

фундаменталните права по чл. 2 и чл. 3 от

Конвенцията.

14. Въпроси за размисъл в контекста на

изпълнението на тези групи дела

 Предварителните проверки и съдебния контрол при отказ за образуване

на наказателно производство. Има дела на ЕСПЧ, по които изобщо не е

било образувано наказателно производство или властите са разследвали

само някои от предполагаемите извършители (Ангел Васков Ангелов, Абду,

Борис Костадинов, Петков и Парнаров). Мотивиране на отказите за

образуване.

 Прекратяване на наказателното производство от прокурора и връщане от

съда за допълнителни действия по разследването (Бисер Костов). Важен е

въпросът за обхвата на съдебния контрол.

 Възобновяване на непроверени по съдебен ред наказателни производства

– една възможност да се възобновят наказателни производства, които са

засягали права по чл. 2 и чл. 3.

 Връщане на делото от съда на прокурора след внасяне на обвинителния

акт на прекалено формални основания (Васил Христов, Ленев).

Разпоредителното заседание.

 Изменение на обвинението в съдебна фаза (Димитров и други) пред

втората инстанция – няма проблем по Конвенцията.

Благодаря за вниманието

Мария Димитрова

Дирекция „Процесуално представителство на Република

България пред Европейския съд по правата на човека“, МП

02/9237399

M_Dimitrov[email protected]ernment.bg