Дело "АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ"

Номер на жалба: 30336/10

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 8) Право на зачитане на личния и семейния живот, (Чл. 3) Унизително отношение, (чл. 6) Наказателно производство, (Чл. 6-2) Презумпция за невинност, (Чл. 8-1) Неприкосновеност на личния живот, (Чл. 8-2) Намеса, (Чл. 8-2) Предвидено от закона

 

ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

ДЕЛО АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ срещу БЪЛГАРИЯ

(Жалба № 30336/10)

РЕШЕНИЕ

СТРАСБУРГ

31 март 2016 г.

ОКОНЧАТЕЛНО

30.06.2016 г.

Това решение ще стане окончателно при условията на чл. 44 § 2 от Конвенцията. Може да бъде предмет на редакционни промени.

 


По делото Алексей Петров срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ в състав:

          Ангелика Нусбергер (Angelika Nußberger), председател,

          Ганна Юдкивска (Ganna Yudkivska),
          Кханлар Хаджиев (Khanlar Hajiyev),
          Андре Потоцки (André Potocki),
         
Йонко Грозев (Yonko Grozev
         
Шифра О‘Лири (Síofra OLeary
         
Мартинш Митс (Mārtiņš Mits), съдии,
и Клаудия Вестердик (Claudia Westerdiek), секретар на отделение,

След закрито заседание, проведено на 1 март 2016 г.,

Постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба ( 30336/10) срещу Република България в Съда на 5 май 2010 г. на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от български гражданин, г-н Алексей Илиев Петров („жалбоподателят“), .

2.  Жалбоподателят се представлява от г-жа И. Лулчева и г-н В. Василев, адвокати, практикуващи в гр. София. Българското правителство („Правителството“) се представлява от правителствения агент г-жа А. Панова от Министерството на правосъдието.

3.  Жалбоподателят твърди, че е бил подложен на нечовешко и унизително отношение по време на полицейската акция, проведена в дома му на 10 февруари 2010 г., че изказванията на различни магистрати и високопоставени политици са нарушили презумпцията за невиновност и че правото му на зачитане на личния му живот е нарушено поради записването на ареста му от страна на полицаите и излъчването на записа по медиите.

4.  На 20 март 2014 г. жалбата е комуникирана на Правителството.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

5.  Жалбоподателят е роден през 1962 г. и живее в София.

A.  Професионална дейност на жалбоподателя

6.  През 80-те години жалбоподателят започва професионалната си кариера в Министерството на вътрешните работи. До 1989 г. той е член на оперативна група за борба с тероризма към министерството. През 1990 г. той получава офицерско звание в министерството и диплома за висше икономическо образование.

7.  През 1992 г. той напуска поста си. Впоследствие през 90-те години се занимава с различни дейности в областта на бизнеса, спорта, висшето образование и обществения живот: предприемач, преподавател в университет, активен член на обединение на предприемачи.

8.  През 2001 г. е назначен в Националната служба за сигурност като агент под прикритие, а по-късно като експерт. През 2009 г. окончателно напуска българските държавни служби за сигурност.

Б.  Операция „Октопод“, арестът на жалбоподателя и наказателното производство, водено срещу него

9.  В ранните часове на 10 февруари 2010 г. специалните сили на Министерството на вътрешните работи започват мащабна акция за задържане на членове на организирана престъпна група, които са заподозрени в организирането и ръководенето на голяма мрежа за проституция и участие в различни случаи на изнудване, присвояване на публични средства, рекет, данъчни измами и пране на пари. Операцията е наречена „Октопод“ и получава широк медиен отзвук. Някои от екипите за намеса към министерството са придружавани от оператори и фотографи при задържането на различни лица, заподозрени, че принадлежат към тази организация. Редица снимки на арестуваните лица са публикувани в печатните издания и уебсайтове.

10.   Жалбоподателят е арестуван в дома си в рамките на тази полицейска акция на 10 февруари 2010 г. Арестът му е заснет с камера, а записът е предоставен на медиите. Този запис е широко използван от телевизионните канали и новинарските сайтове.

11.  Жалбоподателят представя копие от видеозаписа на ареста си. Той се състои от няколко кадри, заснети на различни места на арестите и претърсванията, извършени по време на операцията „Октопод“. Тъй като лицето и главата на жалбоподателя не са заличени, той е разпознаваем на следващите кадри. На първия кадър, заснет в дома на жалбоподателя, се виждат трима маскирани специални агенти с насочени оръжия към вътрешна стълба. Един от агентите крещи „Горе ръцете! Назад!“. Жалбоподателят се появява на стълбището гърбом. Той носи дънки и тениска и е с вдигнати ръце. Следващият кадър показва жалбоподателя легнал на пода, с лице към земята и заобиколен от специални агенти. Един от агентите му казва на висок глас, че е арестуван, докато друг му слага белезници на ръцете зад гърба му. Третият кадър показва жалбоподателя с белезници и легнал с лице към земята.

12.  На 10 февруари 2010 г. жалбоподателят е обвинен в организиране и ръководене на въоръжена престъпна група, чиято основна дейност е укриване на крадени вещи, данъчна измама, сводничество и рекет. По-късно е обвинен в няколко други престъпления: на 22 март 2010 г. по обвинение в изнудване чрез насилие; на 22 март и на 9 август 2010 г. по две обвинения за изнудване чрез заплаха; на 30 март 2010 г. по обвинение в разпространяване на класифицирана информация, получена в рамките на длъжността му на експерт в Държавна агенция „Национална сигурност“.

13.  На 12 февруари 2010 г. жалбоподателят е задържан под стража, а на 13 октомври 2010 г. е поставен под домашен арест.

14.  От документите по преписката е видно, че обвиненията, повдигнати на жалбоподателя, са предмет на две отделни наказателни производства. Първото производство относно обвиненията за организиране на група с основна дейност избягването на данъци, е прекратено на 27 февруари 2014 г. Според последните сведения, получени от страните на 11 септември 2014 г., второто наказателно производство, което включва няколко обвинения за организиране на престъпна група, изнудване и разпространение на класифицирана информация, е висящо на първа инстанция.

В.  Изказвания на политици и магистрати относно наказателните производства срещу жалбоподателя

1.  Изказванията на министъра на вътрешните работи

15.  През февруари 2010 г. министърът на вътрешните работи, Ц.Ц., дава няколко интервюта за печатните и електронните медии относно операция „Октопод“.

16.  На 11 февруари 2010 г. националният ежедневник „Стандарт“ публикува следното интервю с министъра, което същият дава на предходния ден:

„Въпрос: Сред задържаните ли е Алексей Петров?

Отговор: Няма да потвърдя и няма да отрека задържането на Алексей Петров. Мога обаче да кажа, че задържаните са част от престъпна група с добре структурирана йерархия, която повече от десет години е извършва престъпления. (...)

В.: За какво става въпрос точно?

О.: Става дума за изключително добре организирана престъпна група, [действаща] на територията на страната, която през последните десет години е успяла да създаде този „октопод“, за който говорим днес (...), с точене на ДДС, пране на пари, търговия с влияние и всичко, което е свързано с този спектър на Наказателния кодекс. (...)

В.: Кой е на върха на тази пирамида?

О.: За момента не мога да кажа кой стои на върха на пирамидата. Това, което мога да кажа е, че всички задържани [лица] вчера вечерта и днес са високопоставени лица във въпросната йерархична престъпна организация. Знаете, че тази сутрин са били задържани братята Дамбови, които през последните години са били на входа и на изхода на [комбинат] „Кремиковци“, както и „Трактора“, и „Марчело“ (...).“

17.  На 12 февруари 2010 г., в кулоарите на Народното събрание, министърът отговаря на въпросите на журналистите по повод операция „Октопод“. По-късно през деня, по време на командировка в провинцията, се изказва отново пред медиите по този въпрос. На 13 февруари 2010 г. националният ежедневник „24 часа“ публикува статия във връзка с изявленията на министъра, приложимата към случая част от която гласи:

„Ц. заключи, че „силата на Петров била изключително огромна“ и че без въпросната операция „октоподът щеше да става много по-голям“. Министърът не потвърди съществуването на връзка между тази операция и операцията, наречена  „Наглите“. Същевременно обаче каза, че: „Самият факт, че през последните дни се говори не за останалите членове на престъпната групата, а за Алексей Петров, говори, че той е на много по-високо ниво.“

18.  На 15 февруари 2010 г. ежедневникът „24 часа“ публикува интервю с министъра, приложимата част от което гласи:

„Журналист: Господин министър Ц., кой е на върха на „октопода“, Алексей Петров или друг?

Министър: Той е респектиращата фигура при укрепването на тази йерархична организирана престъпна група и е имал основа роля във всичко. Разследването ще установи дали има друго ниво над него. (...)”

19.  На същия ден, ежедневникът „Стандарт“ публикува следното изказване на министъра:

„В двете операции „Наглите“ и „Октопод“ откриваме едни и същи лица. Типичен пример е Х. Всички знаят кой е човекът, който контролира повечето от хората, занимаващи се със застраховане и кражби на коли. Но действията на Х. не са [извършвани] без знанието на този, който се намира на по-висшето ниво, а това е Алексей Петров, с псевдоним - „Трактора“. (...) Това, че Алексей Петров  е бил агент под прикритие, е само прах в очите. Можем да твърдим без съмнение, че мафията е внедрила един от хората си в държавата. (...)“

2.  Изявления на други високопоставени политици

20.  На 18 февруари 2010 г. ежедневникът „Стандарт“ публикува следното изявление на главния секретар на Министерството на вътрешните работи:

„Кратките ни записи (на полицейските операции „Наглите“ и „Октопод“) са сред най-гледаните по YouTube. Надминаваме кинематографичните компании.“

21.  На 19 февруари 2010 г. новинарският сайт www.vsekiden.com публикува коментари на министър-председателя относно решението на Софийския апелативен съд да освободи част от лицата, задържани по време на операцията „Октопод“. Приложимата от тях част гласи:

„Не искам да коментирам решенията на съда, така е преценил, така е решил“, е коментарът на министър-председателя Б.Б. по повод на решението на Софийския апелативен съд да освободи пет от лицата, задържани по време на полицейската операция „Октопод“. Единствените, които остават зад решетките, са бившият агент на Държавна агенция „Национална сигурност“ Алексей Петров, който се предполага, че е основателят и ръководителят на престъпната група, и бизнесменът М.Д. Според Б., това, че има задържани, означава, че събраните доказателства към момента са достатъчни.“

22.  Същата статия цитира и следните думи на В.С., лидер на политическа партия „Атака“, депутат в Народното събрание и член на Парламентарната комисия за контрол на дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“:

„Операция „Октопод“ трябва да бъде доведена докрай“, настоя лидерът на Атака. „Това, което твърдеше вчера Алексей Петров, не съответства на истината. (...) Този човек обича да преувеличава и си приписва роля, която е по-легендарна от истинската му роля. Това са спекулации. Той само спекулира като твърди, че това е политическо дело. Това е истинско криминално дело срещу организираната престъпност и гангстерите.“

23.  На 27 май 2010 г. новинарският сайт www.news.bg публикува следните думи на И.К., председател на политическата партия ДСБ, също депутат в Народното събрание и член на Парламентарната комисия за контрол на дейността на Държавна агенция „Национална сигурност“:

„Алексей Петров стана опасен след постъпването си в Държавна агенция „Национална сигурност“. Това твърди И.К. след събранието на парламентарната комисия за контрол на Агенцията. (...) „Алексей Петров получи достъп до класифицирана информация и от този момент [нататък] той получи достъп до властта. Тогава той може да нанесе вреда (...) на държавата.“

3.  Изявления на магистрати от прокуратурата

а)  Изявления на главния прокурор Б.В.

24.  На 18 февруари 2010 г. националният ежедневник „Труд“ публикува интервю с главния прокурор Б.В., приложимата част от което гласи:

„Въпрос: Значи е вярно, че първо арестувате хората и едва след това събирате доказателства?

Отговор: През последните десет дни събрахме огромен брой свидетелски показания, документи, други доказателства, които потвърдиха, че първоначалната ни прогноза за извършването на престъпни деяния е била правилна. Тя дори се оказа доста минималистична. (...) Важно е, че ни срещнаха хора и те ни разкриха (...) истинска схема за рекет и насилие. (...) Освен това, има и достатъчно доказателства, които разкриват икономическа и финансова дейност от голям мащаб (...).

В: И във всичко това главен герой е Алексей Петров?

О.: Главните герои са Алексей Петров и другите членове на организираната престъпна група. Вероятно ме питате дали това са всички замесени лица. Ще ви отговоря, че не вярвам, че това са всички участници. Прогнозата ми е, че кръгът на тези хора ще се разшири.

В.: Вярно ли е, че Алексей Петров е изнесъл класифицирани документи от Държавна агенция „Национална сигурност“?

О.: Не съм сигурен относно начина, по който трябва да тълкувам действията на Алексей Петров в Държавна агенция „Национална сигурност“ в светлината на факта, че в кабинета му открихме много класифицирани документи (...). По мое мнение, това е достатъчно, за да излезем от полето на подозренията и спекулациите и да говорим за достоверни факти. (...) Старателно ще опитаме да установим [защо] класифицирани документи на секретни служби се намират [намираха] в кабинета на Петров. (...) 

25.  На 10 март 2010 г. новинарският сайт  www.focus-news.net публикува следните изказване на главния прокурор относно ареста и задържането на Алексей Петров:

„Такава е практиката в съдебната система, заподозрените се задържат до събирането на достатъчно доказателства за престъпна дейност. Трудно е да се работи срещу престъпните организации.“

26.  На 23 април 2010 г. ежедневникът „24 часа“ публикува интервю с главния прокурор, от което приложимата към случая част гласи:

„Въпрос: Само на един от октоподите ли е начело Алексей Петров?

Отговор: Образно казано, всеки октопод (...) има своя собствен Алексей Петров. Да не персонализираме!“

б)  Изявленията на заместник-главния прокурор Б.Н.

27.  На 17 март 2010г. новинарският сайт www.focus-news.net публикува интервю със заместник-главния прокурор Б.Н. Приложимата към случая част от него гласи:

„Журналист: (...) Операция „Октопод“ – кога ще има обвинителен акт и срещу кого?

Заместник-главен прокурор : Обвинителните актове (...) няма да бъдат готови в следващите два-три месеца (...).

Ж.: Защо тези хора бяха арестувани, преди да се съберат доказателства (...)?

П.: Събрали сме достатъчно доказателства, за да поискаме задържането им под стража.

Ж.: По настоящем задържаните са само двама !

П.: Разследването продължава ; то касае едни от най-тежките престъпления; като рекет и изнудване (...).

Ж.: Как е натрупал Алексей Петров милионите си ?

П.: Има няколко начина за натрупване на пари – малко са легалните, повечето са нелегални.

Ж.: Какви нелегални начини е използвал ?

П.: (...) завземане на фирми по насилствен начин на определени хора, взимането на бизнеса на определени хора (...) поне до този момент имаме и такива данни. (...)

Ж.: Имало ли е над Алексей Петров хора, които са го покровителствали ?

П.: Лично за мен, не би могло да бъде обратното.

Ж.: Заместник-министри, министри и още по-нагоре ?

П.: (...) в продължение на години имаме осъществяване на престъпна дейност (...), която е видима (...), били са подавани многократно жалби и в Министерство на вътрешните работи, и в Прокуратурата, и на практика нищо не е ставало. Това е предмет на друг анализ, който в момента правим.“

28.  На 18 март 2010 г. ежедневникът „24 часа“ публикува следното изказване на заместник-главния прокурор:

„Журналист : Алексей Петров ли е недосегаемият?

Заместник-главен прокурор : Известно ви е, че Алексей Петров беше съветник в една от най-могъщите държавни институции, имаше участие в една от най-големите застрахователни компании. Това, че правоохранителните органи намериха достатъчно данни за извършени престъпления, закрепиха ги с доказателства и продължиха разследването, е достатъчно показателно. Не бива да има хора, които се смятат за недосегаеми (...) Можеш да участваш в икономиката и политиката, но всичко трябва да е в рамките на правилата.“

в)  Изявления на градския прокурор на София

29.  На 18 февруари 2010 г. ежедневникът „Сега“ публикува следното изказване на градския прокурор на София Н.К.:

„Десет нови свидетели са дали показания в полза на обвинението за организиране на група за рекет, изнудване, укриване на данъци (...) срещу бившия съветник в Държавна агенция „Национална сигурност“ Алексей Петров и шестима негови приближени. Когато лидер на престъпна група е с постоянна мярка „задържане“, свидетелите добиват повече кураж.“

г)  Изявления на прокурор С.К.

30.  Сред интервюираните от медиите е и един от прокурорите, отговорен за наказателното разследване, образувано в следствие на операция „Октопод“, С.К. На 12 юли 2010 г. на интернет страницата на ежедневника „24 часа“ е публикувано негово интервю, което в приложимата си към случая част гласи:

„Въпрос: (...) Вашата кариера зависи ли от изхода на това дело?

Отговор : (...) Нямам притеснения от професионална гледна точка. Доказателствата са многобройни. (...) Обвиняемите са осем. Алексей Петров и М.Д. са в ареста. Обвиненията срещу тях са за членство в организирана престъпна група, извършвала широк спектър от престъпления: пране на пари, изнудвания, сводничество (...)

В.: Има ли данни за укриване на данъци, за черни каси (...)?

О.: Свидетелите говорят за [схеми] за създаване на криминални капитали. Една от тези [схеми е развита] в [рамките на] таксиметровите компании, с които се свързва Алексей Петров. (...) Друга част [от капиталите] са трупани чрез рекет. (...).

В.: Колко доказани случая на рекет има ?

О.: Срещу Петров обвиненията за изнудване са две. (...)

В.: Упрекват Ви [във факта], че повечето свидетели са бивши съдружници или служители на Петров (...).

О.: Вярно е (...) Някои от свидетелите твърдят, че са бити от Петров.

В.: Лично ли ?

О.: Да, в неговия кабинет, най-често насаме. (...) Петров е спортист и каратист. В някои случаи е използвал тези умения, за да малтретира жертвите си. (...)

В.: Алексей Петров е обвинен в създаването на престъпната група, каква е ролята на останалите обвиняеми ?

О.: В Италия са известни семейни организирани престъпни групи. (...) От друга страна в Русия, Китай и Япония съществуват паравоенни групи, които са по-дисциплинирани. Гангстерските банди в България са близки до руския модел (...). Колкото до Алексей Петров и другите, доказателствата разкриват комплексна престъпна група с подструктури на няколко нива (...)

В.: С какви капитали е разполагал Петров ?

О.: Открили сме двадесет и седем негови лични сметки в банки в България. (...) Не е тайна, че е богат (...).

В.: Защо му е тогава да заграбва фирми и имоти?

О.: Според него, хората сами са търсели услугите му. Интересно е, че първите уговорки са за равноправен бизнес 50 на 50. Ето един пример. След устна уговорка на свидетеля за сътрудничество с Петров е поднесен договор, в който дяловете обаче са 30 на 70, във вреда на свидетеля. Той подписва (...) [Той и Петров] създават заедно фирма. Тя обвързва дейността си с друга, контролирана от Петров. Произвежданите [от първата фирма стоки] отиват във втората фирма, но пари обратно не се връщат. Дружеството натрупва дългове (...). Накрая нещата завършват със среща на басейн „Спартак“.”

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И СЪДЕБНА ПРАКТИКА

31.  Приложимото вътрешно право и съдебна практика по въпросите за отговорността на държавата за вреди и за защита на доброто име на гражданите са обобщени в Гуцанови срещу България, № 34529/10, §§ 67 et 70-74, ЕСПЧ 2013).

32.  Разпоредбите на чл. 240 и чл. 241 от Наказателнопроцесуалния кодекс предвиждат възможността да се изготвят видеозаписи на разпитите и други действия по разследването, осъществявани на стадия на досъдебното производство. Съгласно чл. 198, алинея 1 от същия кодекс материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешение на прокурора.

33.  Съгласно член 150з от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи от 2006 г., който е в сила по времето на тези факти, дирекция „Пресцентър и връзки с обществеността“ към министерството е натоварена да информира обществеността за функционирането на министерството и да осигурява публичност и прозрачност на дейността му.

ПРАВОТО

I.   ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

34.  Жалбоподателят твърди, че е подложен на нечовешко и унизително отношение по време на полицейската операция на 10 февруари 2010 г. Той се позовава на чл. 3 от Конвенцията, който гласи:

„Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.“

A.  Допустимост

1.  Становища на страните

a)  Правителството

35.  На първо място Правителството посочва, че жалбоподателят не е предявил иск за обезщетение за вреди на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, с който да направи оплаквания относно действията на служителите по време на задържането му. Като се позовава на четири решения и определения на Върховния административен съд от 2012 г., 2013 г. и 2014 г., то твърди, че е налице промяна в съдебната практика на националните съдилища, според която действията на полицейските органи по време на задържания, претърсвания и изземвания представляват административна дейност и като такива са основание за ангажиране на отговорността на държавата въз основа на чл. 1 от посочения закон. Жалбоподателят, обаче, не се е възползвал от възможността да подаде такъв иск.

36.  Правителството отбелязва също, че едно от водените срещу жалбоподателя наказателни производства все още е висящо пред националните съдилища и прави заключение, че оплакването по чл. 3 от Конвенцията е преждевременно предявено.

37.  На последно място Правителството твърди, че жалбоподателят не може основателно да претендира, че е жертва на нарушение на правото му, гарантирано от чл. 3 от Конвенцията.

б)  Жалбоподателят

38.  Жалбоподателят възразява на твърдението на Правителството, че не е изчерпил вътрешноправните средства за защита. Той оспорва тезата на Правителството, че е налице промяна в постоянната съдебна практика на административните съдилища, и поддържа, че иск за вреди на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не би постигнал никакъв успех.

 39.  По отношение на възражението на Правителството за преждевременното предявяване на жалбата, жалбоподателят счита, че изходът от воденото срещу него наказателно производство, което е все още висящо, не би могъл да има отношение към основателността на твърденията му, че е бил малтретиран от полицейските служители, които са го задържали.

40.  Накрая жалбоподателят поддържа, че жалбата му не е явно необоснована и че може обосновано да твърди, че е бил жертва на отношение, несъвместимо с чл. 3 от Конвенцията.

2.  Оценката на Съда

41.  Относно първото възражение за недопустимост на Правителството (вж. параграф 35 по-горе), Съдът припомня, че по принцип изчерпването на вътрешноправните средства за защита се преценява към датата на подаване на жалбата (вж. Baumann c. France, № 33592/96, § 47, ЕСЧП 2001‑V (извлечения)). Във връзка с това Съдът отбелязва, че решенията и определенията, на които се позовава Правителството, показват, че промяната на въпросната съдебна практика се извършва постепенно в периода между 2012 г. и 2014 г. (вж. параграф 35 по-горе), докато спорната полицейска операция се е състояла на 10 февруари 2010 г. (вж. параграф 10 по-горе) и че жалбоподателят подава настоящата жалба на 5 май 2010 г. (вж. параграф 1 по-горе). Предвид тези обстоятелства, Съдът не може да упреква жалбоподателя, че не е използвал предложеното от Правителството вътрешноправно средство за защита, тъй като същото не е било налично към момента на случая. Същевременно, Правителството не представя аргумент, който да оправдае изключение от правилото, според което ефективността на вътрешноправните средства за защита се оценява към момента на подаване на жалбата, и не посочва друго средство за поправяне на твърдяното от жалбоподателя нарушение. Поради това Съдът счита, че следва да отхвърли първото възражение за недопустимост на Правителството.

42.  Освен това, относно аргумента, че оплакването по чл. 3 от Конвенцията е преждевременно направено, защото едно от водените срещу жалбоподателя наказателни производства все още е висящо пред националните съдилища, Съдът не намира пряка връзка между наказателните производства, на които се позовава Правителството, и повдигнатото от жалбоподателя оплакване: тази процедура няма за цел да установи дали длъжностните лица са зачели физическата неприкосновеност или достойнството на жалбоподателя, а дали той е виновен за престъпленията, в които е обвинен (вж. параграфи 12-14 по-горе). Следователно, оплакването на жалбоподателя не е преждевременно и възражението на Правителството в това отношение следва да се отхвърли.

43.  Накрая, относно позицията на Правителството, изразяваща се в оспорване на качеството на жертва на жалбоподателя, с оглед твърдението, че той не е подлаган на отношение, противоречащо на чл. 3 от Конвенцията, Съдът счита, че това е възражение по същество съгласно тази разпоредба. Като констатира, че настоящата жалба не е явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията и не е недопустима на друго основание, Съдът счита, че жалбата е допустима.

Б.  По същество

1.  Становища на страните

a)  Жалбоподателят

44.  Жалбоподателят твърди, че е бил подложен на нечовешко и унизително отношение по време на полицейската акция, проведена на 10 февруари 2010 г. Той се оплаква, че е бил арестуван в дома си рано сутринта от няколко маскирани и тежко въоръжени полицейски служители, както и че е бил обездвижен на пода и са му поставени белезници.

45.  Жалбоподателят твърди, че при задържането му не е била налице необходимост от прилагането на такива оперативни средства. Освен горепосочените действия на полицейските служители, жалбоподателят се оплаква, че задържането му е било заснето и записът, според него, е предоставен на медиите от служители на Министерството на вътрешните работи без никаква основателна причина за това. Той посочва, че тези кадри са широко отразени от медиите в техните репортажи и статии, излезли в пресата, за операция „Октопод“.

46.  Жалбоподателят твърди, че са засегнати личната му чест и самоуважение, както и че репутацията му в обществото е  сериозно подкопана. По тази причина той счита, че психологическите ефекти от отношението, на което е бил подложен, надхвърля степента на суровост, необходима за прилагането на чл. 3 от Конвенцията.

б)  Правителството

47.  Правителството възразява на тезата на жалбоподателя. На първо място то отбелязва, че се касае за полицейска акция, целяща неутрализирането на престъпна група, която се занимава със сводничество, изнудване и данъчни измами. То твърди, че информацията, с която разполагат властите, предполага, че предполагаемите членове на групата, включително жалбоподателят, са въоръжени и опасни. То уточнява, че в съответствие с предварително изготвен план, служителите на Отряда за борба с организираната престъпност и на специализираната група за борба с тероризма към Министерството на вътрешните работи, са влезли в дома на лицето сутринта на 10 февруари 2010 г. и са извършили задържането на жалбоподателя. Използваните оперативни средства за тази цел изцяло съответстват на степента на потенциалната опасност, на която са било изложени служителите на Министерството на вътрешните работи.

48.   Правителството още твърди, че психологическият ефект от полицейската акция не надхвърля минималната степен на суровост в резултат на действията на полицейските служители, за да бъдат квалифицирани като отношение, несъвместимо с чл. 3 от Конвенцията.

49.  В тази връзка Правителството посочва, че жалбоподателят не представя никакво доказателство, което да показва, че е бил емоционално засегнат от задържането му. Отрицателните емоции, които би могъл да изпита за кратък период, според Правителството, са били строго ограничени до минимумa, характеризиращ този тип акции. С оглед на всички тези обстоятелства, Правителството призовава Съдът да отхвърли оплакването на жалбоподателя по чл. 3 от Конвенцията.

2.  Оценката на Съда

50.  Съдът припомня, че за да попадне в приложното поле на чл. 3 от Конвенцията, малтретирането трябва да достигне минимална степен на суровост. Преценката на този минимум е относителна по същество; тя зависи от всички относими за случая данни и по-конкретно от продължителността на отношението, физическите и психическите последствия, както и понякога от пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата (вж. Labita c. Italie [ГК], № 26772/95 § 120, ЕСПЧ 2000‑IV).

51.  Съдът припомня също, че чл. 3 от Конвенцията не забранява използването на сила от полицейските служители по време на арести. Независимо от това, използването на сила трябва да бъде пропорционално и абсолютно необходимо с оглед обстоятелствата по случая (вж., сред много други, Rehbock c. Slovénie, № 29462/95, § 76, ЕСПЧ 2000‑XII, и Altay c. Turquie, № 22279/93, § 54, от 22 май 2001 г.). В тази връзка е важно, например, да се знае дали има основание да се смята, че лицето ще окаже съпротива при задържането му или ще опита да избяга, да нанесе телесни повреди или щети или да унищожи доказателства ( вж.Raninen c. Finlande, 16 декември 1997 г., § 56, Сборник 1997‑VIII).

52.  Съдът отбелязва, че страните по делото не спорят, че полицейската акция в дома на жалбоподателя е била проведена рано сутринта на 10 февруари 2010 г. от специализирани служители на Министерството на вътрешните работи, които са били маскирани и въоръжени. Те са обездвижили жалбоподателя с лице към земята и са му поставили белезници.

53.  Целта на полицейската акция, проведена в същия ден, е била да се арестува жалбоподателя, който е бил заподозрян в участие в организация от мафиотски тип, свързана, наред с други, и с различни случаи на изнудване и рекет (вж. параграф 9 по-горе). Съдът също установява, че жалбоподателят е бил дългогодишен служител на службите за сигурност, включително в отдела за борба с тероризма към Министерството на вътрешните работи (вж. параграф 6 по-горе), и следователно, е бил обучен в използването на оръжия и владеенето на бойни изкуства. Следователно, настоящият случай следва да бъде разграничен от делото Гуцанови (цитирано по-горе, §§ 128 и 129), където жалбоподателят, търсен от полицията, е бил заподозрян в извършването на престъпления без насилие и където не са били налице данни, даващи основания да се счита, че той би представлявал заплаха за полицейските служители, които са влезли в дома му.

54.  Предвид гореизложеното, Съдът не може да упреква властите за направения от тях тактически избор за провеждане на полицейската акция с участието на специалните сили за намеса към Министерството на вътрешните работи, както и че са обездвижили жалбоподателя и са му поставили белезници.

55.  Също трябва да се отбележи, че жалбоподателят не представя доказателства като свидетелски показания или медицински свидетелства в подкрепа на твърдението си, че е силно засегнат от своя арест.

56.   Съдът следователно счита, че полицията не е използвала прекомерна сила в този случай и че не е доказано, че  отрицателните емоции, причинени на жалбоподателя в резултат на неговия арест, надхвърлят минималното ниво на суровост, което да направи отношението несъвместимо с чл. 3 от Конвенцията.

57.  Съдът има предвид и факта, че полицейската операция е била заснета и че видеозаписът е бил предаден на медиите, които широко го използват (вж. параграф 10 по-горе). Все пак, с оглед специфичните обстоятелства по случая, този факт не може сам по себе си да обоснове констатирането на нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Съдът ще разгледа този аспект на полицейската операция по смисъла на чл. 8 от Конвенцията.

58.  Следователно, не е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

II.   ТВЪРДЯНИ НАРУШЕНИЯ НА ПО ЧЛ. 6 § 2 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

59.  Жалбоподателят твърди, че изказванията на редица магистрати и висши политици, направени пред медиите по повод на наказателните производства, водени срещу него, представляват необосновано нарушение на презумпцията за невиновност. Той се позовава на чл. 6 § 2 от Конвенцията, който гласи:

„Всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, се смята за невинно до доказване на вината му в съответствие със закона“

A.  Допустимост

60.   Правителството първо отбелязва, че жалбата е подадена преждевременно поради това, че към датата на подаване на жалбата наказателните производства срещу жалбоподателя са висящи. На второ място то твърди, че жалбоподателят не е изчерпил наличните вътрешноправни средства за защита: конкретно, жалбоподателят не е завел дело за клевета по членове 147 и 148 от Наказателния кодекс.

61.  Жалбоподателят отговаря, че тъжба за клевета не би имала разумен шанс за успех. Освен това, той твърди, че жалбата му не е подадена преждевременно.

62.  Съдът припомня, че предвидената в чл. 6 § 2 от Конвенцията гаранция се прилага както преди приключването на наказателно производство, водено срещу жалбоподателя (вж. Allenet de Ribemont c. France, 10 февруари 1995 г., §§ 32-37, серия А № 308 ; Konstas c. Grèce, № 53466/07, §§ 36 и 38, 24 май 2011 г.), така и след края на наказателното производство, в случай на оправдателна присъда (осъдителна присъда) или прекратяване на наказателното производство срещу него (вж. Allenet de Ribemont, цитирано по-горе, § 35).

63.  Съдът вече е имал възможност да се произнесе по подобни възражения за недопустимост, повдигнати от Правителството при подобно дело срещу България. Действително, в скорошното си решение по делото Гуцанови (цитирано по-горе, §§ 172-180) Съдът отхвърли възраженията за недопустимост, повдигнати от Правителството. На първо място той намери, че жалбоподателят не е длъжен да изчака изхода от наказателните производства срещу него, за да потърси защита срещу изказванията на високопоставен политик, които поставят под съмнение презумпцията му за невиновност (вж. пак там § 176). След това той констатира, че ефективността на тъжбата за клевета при обстоятелства, подобни на тези по настоящото дело, не е доказана: съществува определено ниво на несигурност във вътрешното право относно разпределянето на тежестта на доказване при подобни дела (вж. пак там § 179). Съдът смята, че същите съображения са приложими и в настоящия случай и че Правителството не представя ново доказателство, което позволява да се заключи, че тъжбата за клевета съгласно действащото българско право, е щяла да представлява ефективно вътрешноправно средство за защита в конкретния случай. Следователно, възраженията за недопустимост на Правителството следва да се отхвърлят.

64.  Като констатира също, че жалбата съгласно член 6 § 2 от Конвенцията не е явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 (a) от Конвенцията или недопустима на други основания, Съдът приема жалбата за допустима.

Б.  По същество

65.  Жалбоподателят твърди, че изказванията, направени от редица магистрати и високопоставени политици - по-конкретно министър-председателя, министъра на вътрешните работи, главния секретар на МВР, главния прокурор, заместник-главния прокурор, градския прокурор на София, прокурор С. К. и двама депутати от Народното събрание, В. С. и И. К. - по повод на наказателното производство срещу него, представляват нарушение на презумпция за невиновност. Той критикува съдържанието на тези изказвания, в които е посочен за ръководител на мощна организация от мафиотски тип, въпреки че не е постановена от съда осъдителна присъда срещу него.

66.  Правителството се противопоставя на тезата на жалбоподателя. То посочва, че спорните изказвания са имали за цел единствено да информират обществеността за развитието на разследването по наказателно дело, което е предизвикало медийния интерес и е свързано с организираната престъпност. То добавя, че споменатите магистрати и високопоставени политици не са поставяли под съмнение презумираната невиновност на жалбоподателя и че са се ограничили до коментари за съществуването на основателни съмнения спрямо него. Правителството също отбелязва, че посочените високопоставени политици и прокурори не могат да повлияят нито върху резултата на наказателните производства, нито върху решенията на съдиите, призовани да се произнесат относно виновността на жалбоподателя.

67.  Съдът припомня, че ако принципът на презумпцията за невиновност, заложена в параграф 2 на чл. 6, е един от елементите на справедливия наказателен процес, изискван от чл. 6 § 1, то той не се ограничава до проста процедурна гаранция в наказателната материя: нейният обхват е по-обширен и изисква никой представител на държавата да не заявява, че дадено лице е виновно за престъпление преди неговата виновност да е била установена от съд (вж. Allenet de Ribemont, цитирано по-горе, §§35-36 ; Viorel Burzo c. Roumanie, № 75109/01 и № 12639/02, § 156, 30 юни 2009 г.; Lizaso Azconobieta c. Espagne, № 28834/08, § 37, 28 юни 2011 г.). Нарушение на презумпцията за невиновност може да извърши не само съдия, но и други публични органи: председател на парламента (вж. Butkevičius c. Lituanie, № 48297/99, §§ 50 и 53, ЕСПЧ 2002‑II), прокурор (вж. Daktaras c. Lituanie, № 42095/98, § 44, ЕСПЧ 2000‑X); министър на вътрешните работи или полицейски служители (вж. Allenet de Ribemont  цитирано по-горе, §§ 37 и 41). Съгласно практиката на Съда, трябва да се прави разграничение между изявления, които оставят впечатлението, че лицето е виновно и такива, които само описват състояние на подозрение. Първите нарушават презумпцията за невиновност, докато вторите се считат за съответстващи на същността на чл. 6 от Конвенцията (вж., наред с други, Marziano c. Italie, № 45313/99, § 31, 28 ноември 2002 г.). В тази връзка Съдът подчертава важността на избора на думи от държавните служители в изявленията, които правят, преди едно лице да е било осъдено и признато за виновно в извършването на престъпление. Той счита също така, че това, което е от значение за целите на приложението на тази разпоредба, е действителният смисъл на въпросните изявления, а не буквалната им форма (вж. Lavents c. Lettonie, № 58442/00, § 126, 28 ноември 2002 г.). Въпреки това, въпросът дали твърдението на длъжностно лице представлява нарушение на принципа на презумпцията за невиновност, трябва да бъде решен в контекста на конкретните обстоятелства, в които спорното твърдение е направено (вж. Adolf c. Autriche, 26 март 1982 г., §§ 36-41, серия A № 49). Разбира се, Съдът признава, че чл. 6 § 2 не възпрепятства, по смисъла на чл. 10 от Конвенцията, властите да осведомяват обществото за провежданите наказателни производства, но изисква да го правят с цялата дискретност и сдържаност, които налага спазването на презумпцията за невиновност (вж. llenet de Ribemont, цитирано по-горе, § 38, Lizaso Azconobieta, цитирано по-горе, § 39).

68.  Като се обръща към обстоятелствата по делото, Съдът отбелязва най-напред, че министърът на вътрешните работи няколко пъти прави изказвания пред медиите между 10 и 19 февруари 2010 г. по повод операция „Октопод“ и че този период съвпада с началната фаза на наказателното производство, водено срещу жалбоподателя и предполагаемите му съучастници (вж. параграфи 10-13 по-горе). В изказванията си министърът говори за жалбоподателя, като използва ту името и фамилията му, ту прякора „Трактора“. 

69.  Съдът държи да подчертае съдържанието на коментарите на министъра на вътрешните работи. В деня на ареста на жалбоподателя министърът се изразява така: „Мога обаче да кажа, че задържаните са част от престъпна група с добре структурирана йерархия, която извършва престъпления от повече от десет години. (...) Става дума за изключително добре организирана престъпна група, [действаща] на територията на страната, която е успяла да създаде за последните десет години този октопод, за който говорим днес (...) ,с точене на ДДС, пране на пари, търговия с влияние и всичко свързано в този спектър на Наказателния кодекс. (...) Мога да кажа, че всички [лица] задържани вчера вечерта и днес са хора, които са част от високите нива на тази йерархично изградена организирана престъпна група. Знаете, че тази сутрин бяха задържани братята Дамбовци, които са на входа и на изхода на [комбинат] Кремиковци в последните години, както и „Трактора“, (...). » (вж. параграф 16 по-горе). Два дни по-късно той прави следното изявление: „Самият факт, че през последните няколко дни се говори не за останалите членове на престъпната група, а единствено за Алексей Петров, говори, че той е на много по-високо ниво» (вж. параграф 17 по-горе). Три дни по-късно, в интервю, публикувано в печатните издания, на въпроса на журналист: „Кой е на върха на октопода, Алексей Петров или друг?“, министърът отговаря: „Той е респектиращата фигура при укрепването на тази йерархична организирана престъпна група и е имал основна роля във всичко. (...)“ (вж. параграф 18 по-горе). Освен това, друг всекидневник цитира следните думи на министъра: „Всички знаят кой е човекът, който контролира повечето от хората, занимаващи се със застраховане и кражби на коли. Но действията на Х. не са [извършвани] без знанието на този, който се намира на горното ниво, а това е Алексей Петров - „Трактора“. (...) Това, че Алексей Петров е бил агент под прикритие, е само прах в очите. Можем да твърдим без съмнение, че мафията е внедрила един от хората си в държавата. (...)“ ( вж. параграф 19 по-горе).

70.  Съдът счита, че въпросните изявления надхвърлят обикновеното предоставяне на информация за развитието на наказателното производство или за описването на състояние на подозрение. Тези изявления недвусмислено сочат, че жалбоподателят е създал и ръководил голяма организирана престъпна група. Предвид краткия период от време, изминал между арестуването на жалбоподателя и живия интерес, проявен от медиите и обществеността към това наказателно дело, Съдът счита, че тези думи на министъра са били в състояние да създадат у обществото впечатление, че лицето е виновно за престъпленията, в които е било обвинено.

71.  Що се отнася до изказванията, направени през февруари 2010 г. от градския прокурор на София Н. К., Съдът отбелязва, че той също коментира разследването (вж. параграф 29 по-горе). Говорейки за събраните доказателства и по-конкретно за показанията на някои нови свидетели, прокурорът посочва: „.Когато лидер на престъпна група е с постоянна мярка „задържане“, свидетелите добиват повече кураж.“

72.  Съдът констатира, че това изречение визира пряко жалбоподателя и че въпросният прокурор недвусмислено заявява, че той е начело на престъпна организация. Разглежданото изречение следователно представлява потвърждение за виновността на жалбоподателя, а не е просто мнение за съществуването на подозрение срещу него.

73.  Накрая, по отношение на другите изказвания на високопоставени политици и прокурори, от които жалбоподателят се оплаква, Съдът намира, че те имат предвид най-общо полицейската операция „Октопод“ и развитието на разследването, което е последвало. Някои от тези изявления не споменават жалбоподателя (вж. параграфи 20 и 21 по-горе), а други го споменават, без да стигат дотам да твърдят, че е виновен по обвиненията, повдигнати срещу него (вж. параграфи 22-28 и 30 по-горе).

74.  В заключение, след като взима предвид всички конкретни обстоятелства по случая, Съдът счита, че изказванията на министъра на вътрешните работи и на прокурор Н. К., градският прокурор на София са предизвикали усещането, че жалбоподателят е виновен за извършването на разследваните престъпления, за които е привлечен, преди съдът да се е произнесъл по същество относно отправените срещу него обвинения. Следователно, тези изказвания са в нарушение на чл. 6 § 2 от Конвенцията. От друга страна, изказванията на министър-председателя, главния секретар на МВР, главния прокурор, заместник-главния прокурор, прокурор С. К. и на депутатите от Народното събрание В. С. и И. К. не са нарушили презумпцията за невиновност на жалбоподателя. Следователно, не е налице нарушение на чл. 6 § 2 от Конвенцията в това отношение.

III.   ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 8 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

75.  Жалбоподателят се оплаква на последно място, че неговият арест е бил заснет и видеозаписът е предоставен на медиите от пресцентъра на Министерството на вътрешните работи, което представлява неоправдана намеса в неговото право на зачитане на личния живот. Той се позовава на чл. 8 от Конвенцията, който гласи:

„1.  Βсеки има право на неприкосновеност на личния си живот (...).

2.  Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. “

A.  Допустимост

76.  Правителството пледира за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. Като се позовава на решенията и определенията на Върховния административен съд, цитирани при разглеждането на допустимостта на жалбата по чл. 3 (вж. параграф 35 по-горе), Правителството твърди, че жалбоподателят е могъл да подаде иск за обезщетение за вреди на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.  

77.  Съдът вече е отхвърлил това възражение за недопустимост съгласно разпоредбата на чл. 3 от Конвенцията въз основа, че въпросната съдебна практика е установена няколко години след събитията, посочени от жалбоподателя (вж. параграф 41 по-горе). Той счита, че същият извод е приложим и по отношение на допустимостта на твърдението за нарушение по чл. 8 от Конвенцията, като се има предвид, че записът на ареста на жалбоподателя и неговото разпространение са станали през февруари 2010 г., а решенията и определенията, на които се позовава Правителството, датират от 2012 г., 2013 г. и 2014 г. Оттук следва да се отхвърли възражението за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, повдигнато от Правителството.

78.  Като приема, че жалбата не е явно необоснована по смисъла на член 35 § 3 (a) от Конвенцията или недопустима на друго основание, Съдът я приема за допустима. 

Б.  По същество

79.  Жалбоподателят твърди, че властите са заснели арестуването му и впоследствие записът е предоставен на медиите. Той твърди, че тези действия на служителите на Министерството на вътрешните работи не са предвидени във вътрешното законодателство и не преследват легитимна цел.

80.  Правителството счита, че това оплакване не е подкрепено с доказателства. По-конкретно, жалбоподателят не е представил никакво доказателство в подкрепа на твърдението си, че спорният запис е предаден на медиите от пресцентъра на Министерство на вътрешните работи.

81.  Съдът констатира, че изказванията на главния секретар на Министерството на вътрешните работи, публикувани на 18 февруари 2010 г. в един от националните ежедневници, потвърждават версията на жалбоподателя, според която видеозаписът от операция „Октопод“, съдържащ кадри от неговия арест, е направен и разпространен в интернет от пресцентъра на министерството (вж. параграф 20 по-горе). Не е спорно, че това е направено без позволението на жалбоподателя. На този запис, с копие от който Съдът разполага (вж. параграф 11 по-горе), жалбоподателят е разпознаваем. Съдът счита, че това се равнява на намеса в правото на жалбоподателя да бъде сниман, което е част от личния му живот (вж., в тази връзка, Von Hannover c. Allemagne, № 59320/00, § 50, ЕСПЧ 2004‑VI).

82.  Съгласно втория параграф на чл. 8, за да бъде такава намеса оправдана, тя трябва да бъде преди всичко „ предвидена в закона“. С оглед на наличната информация, с която разполага, Съдът счита, че тази материя не е уредена в „закон“, съответстващ на критериите, определени от практиката му, а по-скоро касае практика на органите на Министерството на вътрешните работи при операции, които предизвикват голям обществен и медиен интерес (вж., за друг пример от тази практика, решението Славов и други срещу България, № 58500/10, § 37, 10 ноември 2015 г.). Съдът отбелязва още, че българският Наказателно-процесуален кодекс предвижда възможността за извършване на видеозапис в рамките на наказателното производство с цел събиране на доказателства, например, при оглед на местопрестъпление, претърсване или разпит. В конкретния случай, обаче, това не са мерки по разследването, извършени в дома на жалбоподателя, които са заснети, а е заснето неговото арестуване. Следователно, пред Съда не е доказано, че спорната намеса е предвидена в закона.

83.  Тази констатация е достатъчна за Съда, за да заключи, че е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията.

IV.   ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА 

84.  Съгласно разпоредбата на чл. 41 от Конвенцията,

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“ 

A.  Обезщетение за вреди

85.   Жалбоподателят претендира 100 000 евро за претърпени от него неимуществените вреди.

86.  Правителството счита, че тази претенция е прекомерна. 

87.  Съдът намира, че жалбоподателят е претърпял известни неимуществени вреди в резултат на констатираните нарушения на правата му по чл. 6 § 2 и чл. 8 от Конвенцията. Като преценява по справедливост, той счита за уместно да присъди на жалбоподателя сумата от 6 000 евро по тази точка.

Б.  Разходи и разноски

88.  Жалбоподателят претендира възстановяване на 3 420 евро за разходи за адвокати и 554 лева за преводи, представени пред Съда. Моли разходите за превод да бъдат платени по сметката му, а тези, свързани с адвокатските хонорари, да бъдат изплатени по сметката на неговите представители.

89.  Правителството счита претендираната сума за адвокатски хонорари за прекомерна и необоснована. 

90.  Съгласно съдебната практика на Съда, жалбоподател има право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото се установи, че те са направени действително и по необходимост и че са в разумен размер. В настоящия случай, като има предвид документите, с които разполага, и съдебната си практика, Съдът счита, че претендираните суми за разходи и съдебни разноски са разумни и обосновани и ги присъжда на жалбоподателя. Приема също искането на жалбоподателя за изплащане на сумата от 3 420 евро директно по сметката на представителите му, а сумата от 283,26 евро (съответстваща на 554 лева) по личната му банкова сметка. 

C.  Лихва за забава

91.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която да се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

1.  Обявява жалбата за допустима;

 

2.  Приема, че не е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията;

 

3.  Приема, че е налице нарушение на чл. 6 § 2 от Конвенцията по отношение на изказванията на министъра на вътрешните работи и на градския прокурор на София - Н. К., и че не е налице нарушение на чл. 6 § 2 от Конвенцията по отношение на изказванията на министър-председателя, главния секретар на Министерството на вътрешните работи, главния прокурор, заместник-главния прокурор, прокурор С. К. и на депутатите от Народното събрание В. С и И. К.; 

 

4.  Приема, че е налице нарушение на чл. 8 от Конвенцията;

 

5.  Приема,

a)  че държавата ответник следва да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца от датата, на която това решението стане окончателно в съответствие с чл. 44 § 2 от Конвенцията, следните суми, които се изчислят в български лева по курса, приложим към датата на изплащането:

i)  6 000 евро (шест хиляди евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, във връзка с неимуществени вреди;

ii)  3 703,26 евро (три хиляди седемстотин и три евро и двадесет и шест цента), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателя, за направени разходи и разноски, от които 283,26 евро (двеста осемдесет и три евро и двадесет и шест цента), платими директно по сметката на жалбоподателя, и 3 420 евро (три хиляди четиристотин и двадесет евро), платими по сметката на неговите процесуални представители;

b)  че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до извършване на плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, към която ставка се добавят три процентни пункта ;

 

6.  Отхвърля останалата част от искането на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на френски език и оповестено писмено на 31 март 2016 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда. 

Клаудия Вестердик                                                        Ангелика Нусбергер
       секретар                                                                           председател

 

Дата на постановяване: 31.3.2016 г.

Вид на решението: По същество