На 9 юли 2020 г. Европейският съд по правата на човека обяви решение по делото "Я.Т. срещу България", жалба № 41701/16

На 9 юли 2020 г. Европейският съд по правата на човека обяви решение по делото "Я.Т. срещу България", жалба № 41701/16. По-долу представяме резюме на решението.

Жалбоподателят, Я.Т. е български гражданин, роден през 1970 г. и живее в Стара Загора (България). При раждането си, полът на Я.Т. е записан в Регистъра за гражданското състояние на като женски, заедно с женски имена. Въпреки това обаче той твърди, че се е осъзнал като индивид от мъжки пол в юношестка възраст и че е живял сред обществото като мъж с мъжки имена. Я.Т. съжителства от 2008 година с жена, която през 2010 г. ражда дете чрез изкуствено осеменяване от донор. Я.Т. и детето считат взаимоотношенията си като такива между баща и син. На снимката на личната му карта, издадена през 2011 година, външният вид на Я.Т. е на мъж.

През 2014 г. в контекста на процес по промяна на пола си, Я.Т. доброволно е опериран с цел премахване на млечните жлези и паренхимната тъкан на гърдите. През 2015 г. Я.Т. подава пред районния съд иск за промяна на собственото, бащиното и фамилното име, вписани в електронния регистър на населението, заедно с обозначението на неговия пол и ЕГН; Я.Т. твърди, че вписаните в регистъра данни не съответстват на действителността. Искът е отхвърлен от районния съд. Я.Т. подава жалба срещу първоинстанционното решение. През 2016 г. окръжният съд потвърждава решението на районния. Наред с други доводи, националния съд изтъква, че хирургическите операции не променят истинския пол на индивида, а единствено променят външния му вид и половата морфология.

Като се позовава на член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот), Я.Т. се оплаква от  отказа на българските съдилища да променят вписванията относно неговия пол, собствено име, бащино и фамилно име  в Регистъра на населението.

Съдът отбелязва, първо, че правната рамка, приложена в настоящия случай, е позволила на Я.Т. да подаде искане за признаване на промяна на пола и това искане да бъде разгледано по същество. Жалбоподателят е желаел да се подложи на операция с цел завършване на процеса по промяна на пола, но това е могло да се случи единствено след предварително признаване на въпросната промяна със съдебно решение. Я.Т.  не твърди, че е бил задължен да се подложи на операция против волята си или като единствен начин да получи правно признаване на половата си идентичност. Следователно делото не се отнася до намеса с правото на Я.Т. на телесен интегритет.

На следващо място Съдът приема, че е наложително да се определи дали отказът на националните съдилища да уважат исканията на жалбоподателя за промяна на вписания в Регистъра на населението пол представлява несъразмерна намеса в правото му на зачитане на личния му живот. Съдът приема, че в настоящия случай националните съдилища са отчели обстоятелството, че Я.Т. е транссексуален въз основа на подробната информация свързана с психологическото и медицинското му състояние, заедно със семейния и социялния му начин ан живот. Въпреки това,  съдилищата са отказвали да разрешат промяна на  вписания в регистъра  пол. Мотивите за тези решения посочват множество доводи и са основани на три основни елемента. Първо, съдилищата са изразили убеждението, че смяната на пола не е възможна в случаите, когато индивидът е бил роден с физиологичните характеристики на обратния пол. Второ, съдът постановява, че социо-психологичните стремежи не могат сами по себе си да бъдат достатъчни, за да се уважи искането за промяна на пола.  Последно, националното законодателство не съдържа никакви критерии, които биха позволили подобна правна промяна на пола. Във връзка с последния довод  окръжният съд изрично е заявил, че не отдава никакво значение на съдебната практика що се отнася до това дали е подходящо да се признава смяна на пола независимо от това дали е налице предходна медицинска интервенция.

Следователно, националните съдилища са установили, че Я.Т. е започнал процес  по смяна на пола, променяйки външния си вид и че социалната и семейната му идентичност вече е била тази на мъж в течение на известно време. Въпреки това, по същество, те са счели, че общественият интерес изисква правна промяна на пола да не бъде позволена и в следствие на това са отхвърлили иска му. Съдилищата  обаче не са дали обяснение в мотивите си що се отнася до конкретната природа на обществения интерес и не са извършили преценка за пропорционалност спрямо правото на жалбоподателя да бъде призната половата му идентичност.

При тези обстоятелства Съдът не може да определи на какъв обществен интерес обосновава налага отказа положението на Я.Т., като представител от мъжки пол да бъде отразено със съответно вписване, отразяващо това положение в Регистъра на населението. Съдът определя това, като неоснователна твърдост в мотивите на националните съдилища, която е поставил Я.Т. в продължение на неразумен и продължителен период в затруднено положение, в което той вероятно е изпитвал чувства на беззащитност, унижение и безпокойство.

В заключение Съдът прие, че отказът на националните власти да признаят юридически промяната на пола на Я.Т. без да дадат достатъчни и релевантни причини и без да обяснят защо е било възможно да се признае същият вид промяна на пола в други случаи, съставлява неоправдана намеса в правото на жалбоподателя на зачитане на личния и семейния  му живот. Следователно е налице нарушение на Член 8 от Конвенцията.

Съдът постанови, че България трябва да заплати на жалбоподателя 7 500 евро за морални вреди и 4 150 евро за разноски по делото.