ЧЕТВЪРТО ОТДЕЛЕНИЕ

 

 

ДЕЛО ДИМИТРОВ И ДРУГИ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ

 

(Жалба № 77938/11)

 

 

РЕШЕНИЕ

 СТРАСБУРГ 

 1 юли 2014 г.

  

ОКОНЧАТЕЛНО

 

17.11.2014 г.

 

Това решение е станало окончателно при условията на чл. 44, ал. 2 от Конвенцията. Може да бъде предмет на редакционни промени.

По делото на Димитров и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав:

          Инета Зимеле (Ineta Ziemele), Председател,
          Пейви Хирвеле (Päivi Hirvelä),
          Георге Николау (George Nicolaou),
          Нона Цоцориа (Nona Tsotsoria),
          Здравка Калайджиева,
          Пол Махоуни (Paul Mahoney),
          Кшищоф Войтичек (Krzysztof Wojtyczek), съдии,
Франсоаз Елен-Пасо (Françoise Elens-Passos), секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 10 юни 2014 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 77938/11) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") от четирима български граждани, г-н Райчо Ангелов Димитров, г-жа Анита Руменова Велянова, г-н Райчо Димитров Димитров и г-жа Адриана Георгиева Димитрова ("жалбоподателите") на 5 декември 2011 г.

2.  Жалбоподателите са представлявани от г-н С. Василев, адвокат, практикуващ в София. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа А. Панова от Министерство на правосъдието.

3.  Жалбоподателите твърдят по-конкретно, че техен родственик неоправдано е бил малтретиран и убит от полицейски служители и че не е имало ефективно разследване или обезщетение за смъртта му.

4.  На 11 юли 2012 г. тогавашният председател на Четвърто отделение решава да даде приоритет на жалбата и да даде обявление на Правителство за нея.

ФАКТИТЕ

1)             I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

5.  Първият жалбоподател, г-н Райчо Ангелов Димитров, е роден през 2000 г. и живее в Благоевград. Вторият жалбоподател, г-жа Анита Руменова Велянова, е родена през 1979 г. и живее в София. Третият жалбоподателя, г-н Райчо Димитров Димитров, е роден през 1948 г. и живее в Благоевград. Четвъртият жалбоподателя, г-жа Адриана Георгиева Димитрова, е родена през 1950 г. и живее в Кюстендил.

6.  Събитието, довело до тяхната жалба, е смъртта на 10 ноември 2005 г. на г-н Ангел Райчов Димитров (по прякор Чората), роден през 1967 г. и живущ в Благоевград, който умира по време на полицейска операция срещу него. Петима полицейски служители, които участват в тази операция, по-късно са били разследвани и съдени по обвинения в убийство с утежняващи вината обстоятелства. В крайна сметка те са оправдани.

7.  Първият жалбоподател е син на г-н Димитров. Вторият жалбоподател е де факто съпруга на г-н Димитров. Третият и четвъртият жалбоподател са родителите на г-н Димитров.

a)             А. Обстоятелствата около смъртта на г-н Димитров

8.  В края на октомври 2005 г., вследствие на убийството с широк отзвук в София, министърът на вътрешните работи нарежда общонационална полицейска операция, чиято цел е да се проследят и арестуват лица, които са извършили тежки престъпления. Полицията в Благоевград разпитва г-н Димитров във връзка с това убийство; не е установена никаква връзка между него и престъплението.

9.  Изпълнението на заповедта на Министъра на територията на област Благоевград се организира от началника на Областна дирекция на МВР - Благоевград. На 10 ноември 2005 г. той нарежда на шестима полицаи да вземат участие в полицейска операция между 18:00 ч. на този ден и 2:00 ч. на следващия ден. Казано им е да се явят за инструктаж в 18:00 ч. В друго решение началникът на отдела за организирана престъпност на дирекцията полковник А.К. нарежда операция срещу г-н Димитров, който е заподозрян в разпространение на наркотици и сводничество. Според заповедта целта на операцията е да се установят, документират и прекратят тези дейности. Планът на операцията е да се установи местонахождението на г-н Димитров и да бъдат взети бързи мерки за разследване. Писменият план посочва, че при извършване на арести, полицията трябва да действа с повишено внимание, за да се избегне всякакъв риск за живота и здравето на арестантите и минувачите. Жалбоподателите твърдят, че доказателствата, представени от полицейски служители по време на последвалото производство показват, че, въпреки че това не се споменава в писмения план, полицията очаква съпротива от страна на г-н Димитров. Според плана полицаите, които трябва да участват в операцията, са разделени в три групи: една да открие г-н Димитров и да провери за доказателства за трафик на наркотици в колата му, друга да претърси хотел, управляван от семейството му, с цел откриване на доказателства за трафик на наркотици и сводничество, и трета да претърси дома на г-н Димитров, отново с оглед разкриване на доказателства за трафик на наркотици. Няма информация в материалите по делото – Жалбоподателите твърдят, че никаква не е събрана в хода на последвалото наказателно производство – за това дали полицаите, които е трябвало да вземат участие в операцията, са информирани за плана или за точните инструкции, които са им дадени. Писменият план посочва, че самата операция е трябвало да започне в 20:00 ч. и че брифинга е трябвало да започне също в 20:00 ч.; Правителството твърди, че брифинга се е провел около 19:00 ч.

10.  Правителството твърди, че самоличността на лицето, срещу което е насочена операцията, не е разкрита по време на брифинга с оглед предотвратяване на изтичане на информация преди началото на операцията. Жалбоподателите отговарят, че след като доказателствата за брифинга, събрани в хода на последвалото наказателно производство, не са убедителни, няма място за такова категорично твърдение.

11.  Офицерите от първата група отиват в дома на г-н Димитров и намират там неговата де факто съпруга, втори жалбоподател, и сина му, първия жалбоподател. Служителите не представят заповед за обиск; по-късно е установено, че не е подадено искане за такава заповед. Около 21:15 ч. офицерите са информирани, че г-н Димитров е починал, и около 21:20 ч. те напускат дома, казвайки, че няма да извършват претърсване там.

12.  Втората група, включваща между десет и петнадесет полицаи, носещи маски, отиват в хотела на семейството, където те явно очакват да намерят един килограм кокаин. Те също нямат заповед за обиск. Полицаите влизат в хотела, отваряйки, а понякога и разбивайки вратите на хотелски стаи, и приковават брата на г-н Димитров и някои гости на хотела към земята. Когато научават, че Димитров е починал, полицаите също спират обиска, напускат хотела и се връщат в полицейското управление.

13.  Третата група се състои от петима служители: майор М.П., капитан И.И., старши лейтенант Б.М., старши сержант Г.К. и старши сержант Я.Г. Майор М.П. е ръководител на групата. Тяхната задача е да намерят и арестуват г-н Димитров. Майор М.П., капитан И.И., старши лейтенант Б.М. са в цивилни дрехи. Някои от офицерите носят маски, и всички са въоръжени, двама с автомати Калашников. Колата им не носи идентификационни знаци на полицията. Групата първоначално е трябвало да включва следовател, но той решава да остане в полицейския участък и да изчака разгръщането на операцията там. В хода на последвалото производство майор М.П. свидетелства, че задача на групата е била да се извърши претърсване на г-н Димитров с цел да се установи дали има някакви наркотични вещества в себе си.

14.  Петимата полицаи намират г-н Димитров в колата му; те явно са открили местонахождението му около 20:40 ч. въз основа на устройство за подслушване, което полицията по-рано поставя на мобилния му телефон. Колата е паркирана в близост до сградата, в която г-ца М.З., приятелката на г-н Димитров, по това време на шестнадесет години, и сестра ѝ, г-ца Е.З., по това време на осемнадесет години, живеят в апартамент на третия етаж, с прозорци с изглед към улицата. Г-ца М.З. и г-ца Е.З. са вкъщи.

15.  Според жалбоподателите и констатациите на съда, в около 20:45 ч. г-н Димитров е в колата си, прозорецът от страната на шофьора е спуснат, говори с г-ца М.З. по мобилния си телефон и през прозореца на апартамента ѝ. Двамата се уговарят да се видят по-късно и г-ца М.З. се отдалечава от прозореца на апартамента си. В този момент петимата полицаи спират колата си. Има известна неяснота относно това дали спират пред или зад колата на г-н Димитров и дали в този момент колата на г-н Димитров вече се движи. Старши лейтенант Б.М., старши сержант Г.К. и старши сержант Я.Г. извеждат г-н Димитров от колата му, която остава с включени фарове. Те започват да го удрят по главата и тялото. Майор М.П. и капитан И.И. се присъединяват към тримата. С помощта на двамата старши сержанти, старши лейтенант Б.М. слага белезници на г-н Димитров зад гърба му, а петимата полицаи продължават да го бият. Г-ца М.З. чува г-н Димитров да вика няколко пъти, че се задушава и не може да диша и да пита нападателите си какво искат от него и защо го бият. Полицаите мълчат. Побоят продължава около десет до петнадесет минути. Г-ца М.З. и г-ца Е.З. могат да виждат какво се случва през прозореца на апартамента си и се обаждат на полицията и пожарната в 20:53 ч. и 21:01 ч.

16.  Според Правителството, чиито твърдения се изглежда са изцяло въз основа на констатациите на комисия, назначена от генералния секретар на Министерството на вътрешните работи да извърши вътрешно разследване на събитията около смъртта на г-н Димитров (вижте параграфи 92-95 по-долу), г-н Димитров не изпълнява заповед от страна на полицаите да спре колата си и дори ускорява, като това налага полицаите да го препречат с колата си. Г-н Димитров след това слиза от колата си, без да изключи двигателя, и се втурва към най-близката сграда, пренебрегвайки викове офицерските "Спри! Остани на място! Полиция!" Двама от полицаите го настигат и хващат ръцете му, опитвайки се да сложи белезници на тях. Г-н Димитров оказва ожесточена съпротива. Усилията на полицаите да я преодолеят продължават около пет до десет минути. Г-н Димитров крещи "Оставете ме на мира! Махнете се! Не ме докосвайте! Боклуци!" След като полицаите успяват да сложат белезници на г-н Димитров, го слагат да легне на земята и отстъпват назад, очаквайки пристигането на дежурния разследващ екип. Жалбоподателите отговарят, че съдилищата, които по-късно работят по делото, категорично установяват, че г-н Димитров не е оказал никаква съпротива.

17.  В резултат на обажданията г-ца М.З. и г-ца Е.З., полицията изпраща кола с двама полицаи на мястото. Двамата полицаи, които очевидно не са наясно с това, което се случва, са посрещнати от майор М.П. и капитан И.И. на известно разстояние от мястото, където лежи тялото на г-н Димитров. Майор М.П. ги отпраща с обяснението, че е в ход полицейска операция.

18.  Малко след това началникът на отдела за организирана престъпност на дирекцията полковник А.К. пристига на мястото, водейки със себе си следовател. Виждайки, че г-н Димитров не се движи, в 21:01 ч. полковникът вика линейка. Около 21:25 ч. лекарят от "Спешна помощ" изследва тялото на г-н Димитров и установява, че той е мъртъв. След това полковникът нарежда на лекаря да изнесе тялото от мястото. Линейката го кара в спешен медицински център, където смъртта е потвърдена.

19.  Петимата служители остават на мястото за известно време и след това се връщат в полицейското управление с колата си, явно по нареждане на полковник A.K. По-късно през нощта на 10 ноември 2005 г., мястото е посетено от прокурор от Военно-окръжна прокуратура - София и двама военни следователи, които са компетентни да разследват престъпления, извършени от военнослужещи. Те обаче не се извършват никакви следствени действия.

20.  На следващия ден, 11 ноември 2005 г., полицията в Благоевград дава пресконференция, на която казва, че г-н Димитров е починал от "кардиогенен шок"; на жалбоподателите не е дадена каквато и да било друга информация по въпроса. Смъртният акт, издаден от община Благоевград на 12 ноември 2005 г., посочва, че г-н Димитров е починал от остър кардиогенен шок, остра сърдечна и дихателна недостатъчност и охлузвания и кръвонасядания по главата и тялото. Когато по-късно получават тялото на г-н Димитров, жалбоподателите, след като виждат множеството наранявания по него, решават да не го погребват преди да бъде изяснена причината за смъртта му.

21.  Според констатациите, направени от СВС в последвалото наказателно производство срещу петимата служители, които са участвали в операцията, г-н Димитров е починал от травматични увреждания по главата и разкъсване на аортата му, причинени от интензивни удари по главата и гърба. Според ВАС, който разглежда делото по обжалване, полицаите причиняват смъртта на г-н Димитров, като го натискат на земята, което, съчетано с положението, в което се намира, стреса, предизвикан от продължаващото насилие срещу него, състоящо се от редица удари, неговите предшестващи здравословни проблеми и кокаина, който е взел известно време преди инцидента, причиняват задушаването му. Според ВКС, г-н Димитров се е задушил случайно, като смъртта му няма причинно-следствена връзка с действията на полицаите.

b)             Б. Последвалото наказателно производство

i)       1.  Предварителното разследване

22.  Разследването се поема от прокурор от Окръжна прокуратура - Благоевград и следовател от Окръжна следствена служба - Благоевград. Между 22:45 ч. на 10 ноември 2005 г. и 0:10 ч. на 11 ноември 2005 г. следователят оглежда местопроизшествието. Тя извършва допълнителна инспекция между 0:20 и 0:40 на 11 ноември 2005 г. Колата на г-н Димитров, която е откарана в полицейския участък, също е проверена. Следователят също така постановява аутопсия на тялото на г-н Димитров.

23.  В същия ден, 11 ноември 2005 г., трима лекари - д-р З.К., ръководител на сектор "Съдебна медицина" на ВМА, който пристига от София, д-р Я.З., ръководител на отделението по съдебна медицина на болницата в Благоевград, и д-р М.Г., лекар в същото отделение, извършват аутопсия на тялото на г-н Димитров. Те описват в подробности визуалната проверка на външността и вътрешността на тялото. Те вземат проби от кръв и урина и проби от стомашна, чревна, мозъчна, бъбречна и чернодробна тъкан и ги изпращат за химични изследвания. Те също така вземат проби от мозъчна, миокардна, белодробна, чернодробна, бъбречна, адренална и далачна тъкан и част от стената на аортата за хистологично изследване. Заключението на експертите е, че г-н Димитров има няколко охлузвания и натъртвания по главата, тялото и крайниците; че има ясно изразена цианоза на кожата и на видимата лигавица в горната част на тялото; два малки и ограничени кръвоизлива по меката мозъчна обвивка; малко разкъсване на аортната дъга с кръвонасядане около нея и кръвоизлив в лявата плеврална кухина; тежки белодробни сраствания; оток на мозъка и на белите дробове; и тежка венозна стаза във вътрешните органи, с тъмна течна кръв. Експертите казват, че анализът на причините за смъртта и начина, по който са претърпени травмите, ще бъде направен в допълнителна експертиза от петима експерти, която да бъде изготвена след получаване на резултатите от химичните и хистологичните изследвания.

24.  Действайки по искане на жалбоподателите, на 17 ноември 2005 г. Окръжна прокуратура - Благоевград нарежда втора аутопсия, която да се извърши от тримата лекари, които са извършили първата, и двама експерти, предложени от жалбоподателите, проф. д-р С.Р., консултант в Клиника по съдебна медицина и деонтология на Университетска болница "Александровска" в София, и проф д-р Ц.Ю., кардиопатолог в Университетска болница "Света Екатерина" в София.

25.  На 19 ноември 2005 г. петимата експерти извършват втора аутопсия на тялото на г-н Димитров. Те вземат под внимание заключенията от първата аутопсия и описва подробно своята собствена визуална проверка на външността и вътрешността на тялото и резултатите от допълнителни изследвания, които извършват: хистологичен анализ на мозъка, белите дробове, сърдечния мускул, аортата, черния дроб, бъбрека, надбъбречната жлеза и далака на г-н Димитров и химичен анализ на кръвта и урината му. След това те излагат своите заключения, гласящи наред с другото, че причината за смъртта на г-н Димитров е затворена мозъчна травма поради четири силни удара по главата, придружена от комоционно контузен синдром, което е довело до увреждане на функциите на мозъка и до парализа на жизнените центрове (сърдечни и дихателни), които е пряката причина за смъртта. Вторичен фактор е травматично разкъсване на аортата, която е причинено от остър и силен удар в гърба между третия и четвъртия гръден прешлен и е довело до кръвоизлив от около сто и петдесет милилитра кръв в лявата плеврална кухина. Смъртта е настъпила бързо, в рамките на минути, но не е възможно да се каже точно кога. Травматичните наранявания по главата и тялото – с изключение на тези в областта на лицето, предната част на тялото, лактите и коленете – са причинени от множество удари с твърд тъп предмет с ширина от около три сантиметра. Охлузванията по лицето, предната част на тялото, лактите и коленете са причинени от падане на земята. Охлузванията на двете китки са причинени от белезници. Освен това е имало най-малко осем удара, някои от които вероятно повтарящи се, в кръста, корема и тялото. Част от наранявания по лицето и главата може да са причинени, докато г-н Димитров е бил изправен, наведен или легнал, но не е възможно да се каже точно; ударът между прешлените най-вероятно е приложен, докато г-н Димитров е бил изправен или леко наведен. Няма медицински данни, които показват, че г-н Димитров се е борил или се е защитавал. По-рано той е консумирал малка доза кокаин, но не е бил под влиянието му в момента на смъртта си. Метаболитите на кокаин в урината му нямат връзка с неговата смърт.

26.  В следващите дни властите разпитват няколко полицейски служители и други свидетели и събират други доказателства. На 1 декември 2005 г. братът на г-н Димитров дава на следователя дрехите, носени от г-н Димитров по време на смъртта му.

27.  На 9 декември 2005 г. разследването се поема от Военно-окръжна прокуратура - София. На 14 декември 2005 г., без да извършва каквито и да било други следствени действия, тя решава да прекрати производството поради факта, че използваната сила срещу г-н Димитров е бил пропорционална на обстоятелствата, както се изисква съгласно чл. 78 на ЗМВР от 1997 г. (виж параграф 97 по-долу) и че използването на тази сила не е престъпно по силата на чл. 12а от Наказателния кодекс от 1968 г. (виж параграф 102 по-долу).

28.  Жалбоподателите търсят съдебно обжалване на прекратяването.

29.  С решение от 18 януари 2006 г. СВС установява, че фактическите констатации на Военна прокуратура - София са едностранчиви и не произтичат от наличните доказателства. Тези констатации са само въз основа на устни и писмени изявления на петимата полицаи, които изглежда са координирани предварително, и не вземат предвид показанията на свидетелите г-ца М.З. и г-ца Е.З., чието съдържание е доста по-различно спрямо тези на офицерите. В допълнение, констатациите не съответстват на заключенията на експертите, извършили аутопсията на тялото на г-н Димитров, и на факта, че полицаите само са претърпели много леки наранявания в резултат на инцидента. Тези доказателства заедно с фактите, че г-н Димитров е бил заобиколен от петима полицаи, не е бил въоръжен и е открит мъртъв на около два метра от колата си, по-скоро предполагат, че той не е оказал съпротива или опитал да избяга. Заключението на прокуратурата, че действията на офицерите са в съответствие с чл. 78 на ЗМВР от 1997 г. (вижте параграф 97 по-долу) и може да бъдат оправдани с оглед на чл. 12а от Наказателния кодекс от 1968 г. (вижте параграф 102 по-долу) следователно е погрешно, особено като се има предвид, че няма индикации, че по времето, когато той е приближен от офицерите, г-н Димитров е в процес на извършване на престъпление. Интензивността на насилието, използвано от полицаите, и степента на телесните повреди, причинени на г-н Димитров, сочат по-скоро убийство с пряк умисъл и особена жестокост в момент, в който жертвата е в безпомощно състояние, и извършено по начин, който е особено болезнен за жертвата, в нарушение на чл. 116 от Наказателния кодекс от 1968 г. (вижте параграф 100 по-долу). В допълнение, разследванията, направени от органите на прокуратурата са непълни в много отношения: тези органи не се разпитали лица на по-високи позиции, не са събрали релевантни документи, не са задали на петимата полицаи конкретни въпроси за тяхното индивидуално участие в събитията или подложили дрехите на г-н Димитров на изследване. На практика  не е имало качествено разследване на инцидента от военен следовател. Поради тези съображения, съдът отменя прекратяването и връща делото на органите на прокуратурата, като им дава указания по прилагането на материалния закон и ги инструктира да извършат допълнителни следствени действия.

ii)      2.  Първото производството пред СВС

30.  След като извършва допълнителни следствени действия, Военна прокуратура - София обвинява петимата полицаи в умишлено нанесена телесна повреда на г-н Димитров и по този начин в причиняване по непредпазливост на смъртта му.

31.  На 14 юни 2006 г. съдията-докладчик в СВС връща делото на прокуратурата, като я инструктира да спази указанията за прилагането на закона, дадени в решението от 18 януари 2005 г. (вижте параграф 29 по-горе).

32.  На 29 юни 2006 г. Военно-окръжна прокуратура - София внася изменен обвинителен акт срещу полицаите.

33.  На 5 септември 2006 г. съдията-докладчик, който този път е председател на състава, отново връща делото на прокуратурата, като я инструктира още веднъж да спази по-рано дадените указания за прилагането на закона

34.  В съответствие с указанията на съда, Военна прокуратура - София обвинява петимата полицаи за убийството на г-н Димитров по време на изпълнение на служебните им задължения, с особена жестокост, по начин, който е бил особено болезнено за него и докато е бил в безпомощно състояние, в нарушение на чл.116 § 1 (2), (5) и (6) от Наказателния кодекс от 1968 г. (виж параграф 100 по-долу).

35.  В началото на съдебния процес жалбоподателите завеждат искове за неимуществени вреди срещу петимата полицаи и Областна дирекция на МВР - Благоевград, която те считат отговорна по делегация. По време на процеса съдът допуска като доказателства експертиза, изготвена по време на предварителното следствие (вижте параграф 25 по-горе) и изслушва петимата експерти, които са взели участие в нейното изготвяне (вижте параграф 24 по-горе). Всички те казват, че напълно застават зад своите заключения. Техният доклад не се оспорва от страните.

36.  С решение от 9 ноември 2007 г. СВС признава петимата полицаи за виновни за убийство, извършено във връзка с техните задължения, с особена жестокост и по отношение на лице, което е в безпомощно състояние, в нарушение на чл. 116 § 1 (2 ), (5) и (6) от Наказателния кодекс (вижте параграф 100 по-долу). Той осъжда майор М.П. на деветнадесет години лишаване от свобода, а другите четирима полицаи на осемнадесет години лишаване от свобода всеки. Той уважава частично претенциите на жалбоподателите за неимуществени вреди и нарежда на полицаите да платят съвместно с Областна дирекция на МВР - Благоевград 80 000 лв. заедно с лихвите на първия жалбоподател и 30 000 лв. заедно с лихвите на всеки от останалите трима жалбоподатели.

37.  Съдът в началото излага подробно своите фактически констатации относно събитията от 10 ноември 2005 г. Той след това описва многобройните наранявания, претърпени от г-н Димитров, както заключава, че той е починал от травматични наранявания на главата и аортата му и че никакви предшестващи здравословни проблеми не са изиграли роля за смъртта му. Той анализира подробно експерта, свидетеля и други доказателства и изразява мнение, че полковник A.K. се е опитал престъпно да прикрие престъплението, извършено от петимата полицаи. Въз основа на своите фактически констатации, съдът заключава, че полицаите са убили г-н Димитров чрез интензивен побой. Той след това излага констатациите си по отношение на всеки утежняващ елемент на престъплението, като заключава наред с другото, че полицаите са действали с особена жестокост и в момент, когато г-н Димитров е бил в безпомощно състояние, защото е бил с белезници и защото е развил комоционно контузен синдром. Съдът обаче не установява, че г-н Димитров е починал по особено мъчителен начин. Той постановява, че полицаите са действали с пряк умисъл – те са продължили да удрят г-н Димитров интензивно, докато той е починал и дори след това. Съдът също така дава основания относно размера на наказанието, което е решил да наложи на всеки от петимата полицаи. Той установява, че е налице значителен превес на утежняващи вината фактори във връзка с майор М.П. – той е бил ръководител на групата и се е опитал да прикрие престъплението – и лек превес на утежняващи фактори по отношение на другите четирима полицаи. Той след това установява, че г-н Димитров не е бил в процес на извършване на престъпление, когато е нападнат от полицаите, и посочва, че при всички случаи в държава, спазваща принципите на правото, начинът за справяне с престъпниците им се въздаде справедливост , а не да бъдат убивани. Нито пък е имало индикация, че г-н Димитров не е изпълнил заповед или се е опитал да се съпротивлява при ареста. Съдът констатира, че действията на офицерите не може да бъдат оправдани с оглед на чл. 12а от Наказателния кодекс (вижте параграф 102 по-долу), като посочва, че тази разпоредба се прилага само за "граждански арести", а не арести от страна на полицията, както и че при всички положения силата, използвана от служителите, е била прекомерна.

38.  Съдът приема също, че Областна дирекция на МВР - Благоевград отговаря е отговорна по делегация за действията на полицаите. Той след това констатира, че всеки един от жалбоподателите е претърпял неимуществени вреди в резултат на смъртта на г-н Димитров и определя техния размер по справедливост.

iii)    3.  Първото производството пред ВАС

39.  Петимата полицаи и Областна дирекция на МВР - Благоевград обжалват.

40.  На 19 февруари 2008 г. ВАС отменя решението на СВС и връща делото. Той постановява, че съставът, който е разгледал делото, е незаконен, тъй като неговия председател по-рано е изразил становището си по основателността на делото. Той е направил това, като връща делото обратно на прокуратурата на 5 септември 2006 г. (вижте параграф 33 по-горе). Основанието за връщането е неспазване от страна на прокуратурата на указанията, дадени в по-ранното производство за съдебно обжалване на прекратяването на предварителното разследване и в това производство за съдебно обжалване съдът е взел отношение по основателността на делото. Като настоява прокуратурата да спазва инструкциите, отнасящи се до прилагането на материалния закон, председателят на състава на практика е показал съгласието си с тези по-ранни мотиви и следователно е изразил становището си по основателността на делото, което го е направило пристрастен.

41.  Един от съдиите изразява особено мнение. По негово мнение председателят на състава на СВС просто е последвал приложимата процедура и не е показал пристрастие.

iv)     4.  Второто производството пред СВС

42.  СВС отново разглежда делото, изслушвайки редица свидетели: роднините на г-н Димитров, началника на полицията в Благоевград генерал-майор Б.Я., полковник A.K. и други полицейски служители, г-ца M.З. и г-ца E.З. и лекаря и санитаря, пристигнали на мястото на инцидента след смъртта на г-н Димитров. Съдът също така изслушва петимата експерти, които са изготвили експертизата, назначена по време на предварителното следствие (вижте параграф 24 по-горе), и приема като доказателство документи, свързани с организацията на полицейската операция и СРС.

43.  С решение от 2 октомври 2007 г. СВС  осъжда петимата полицаи за убийство, извършено във връзка с техните задължения и с особена жестокост в нарушение на чл. 116 § 1 (2 ) и (6) от Наказателния кодекс (вижте параграф 100 по-долу). Той осъжда майор М.П. на осемнадесет години лишаване от свобода, а другите четирима полицаи на шестнадесет години лишаване от свобода всеки. Той уважава частично претенциите на жалбоподателите за неимуществени вреди и нарежда на полицаите да платят съвместно с Областна дирекция на МВР - Благоевград 70 000 лв. заедно с лихвите на първия жалбоподател и 25 000 лв. заедно с лихвите на всеки от останалите трима жалбоподатели.

44.  Съдът в началото излага подробно своите фактически констатации относно събитията от 10 ноември 2005 г. Той след това констатирам че г-н Димитров е починал в  резултат на травматични наранявания на главата и аортата му и е получил множество други наранявания в резултат на побоя, на който петимата полицаи са го подложили. Той констатира, че предварително съществуващи здравословни проблеми или предишна употреба на кокаин не са изиграли роля за смъртта на г-н Димитров. Той не се е опитал да избяга или да се противопостави на полицаите, не е отказал да изпълни техните заповеди и не е бил в процес на извършване на престъпление, което изисква бърза интервенция от страна на полицията. Съдът анализира подробно свидетелските, експертните и другите доказателства, включително изявленията на г-ца M.З. и г-ца E.З. и на петимата полицаи, както и аргументите на страните относно валидността и доказателствената стойност на тези доказателства. Съдът също така изразява сериозна загриженост за действията на полковник A.K. преди, по време и след инцидента и констатира, че той се е опитал да прикрие действията на петимата полицаи. Той също така отбелязва, че доказателства не позволяват заключение, че г-н Димитров е бил опитен престъпник, който с право си е навлякъл гнева на полицията. Въз основа на своите фактически констатации, съдът заключава, че полицаите са убили г-н Димитров чрез интензивен побой. Той констатира, че действията на офицерите не може да бъдат оправдани с оглед на чл. 12а от Наказателния кодекс (вижте параграф 102 по-долу), като посочва, че тази разпоредба се прилага само за "граждански арести", а не арести от страна на полицията, както и че при всички положения силата, използвана от служителите, е била прекомерна. Техните действия представляват убийство с утежняващи вината обстоятелства, извършено по време на изпълнение на техните задължения и особена жестокост. Въпреки това не може да се каже, че престъплението е извършено по отношение на лице в безпомощно състояние или по начин, който е бил особено мъчителен за жертвата. Нито може да се каже, че полицаите са действали с пряк умисъл – няма достатъчно доказателства, че те са имали мотив да убият г-н Димитров. Те са действали с косвени намерения (непредпазливост), бидейки безразлични към възможността г-н Димитров да умре в резултат на побоя, на който го подлагат. Това е очевидно от факта, че те са продължили да го удря дори след като е спрял да се движи, защото е починал. Те не са се опитали да предприемат каквито и да било мерки за предотвратяване на летален изход, а напротив са се опитали да прикрият деянието от двамата полицаи, които са били изпратени на мястото. Следователно не би могло да се приеме, че са действали само по непредпазливост. Те са възнамерявали да арестуват г-н Димитров в съответствие с плана за полицейската операция, но без причина и без грижа за последствията са го убили, като са го били до смърт. Основната причина е тяхното слабо зачитане на закона и на правата на г-н Димитров на живот и телесна цялост.

45.  Съдът констатира, че чистите криминални досиета на полицаите и доброто поведение, показано в хода на тяхната работа, са смекчаващи вината обстоятелства. От друга страна фактът, че те са поставили г-н Димитров в безпомощно положение, преди да го убият, и че престъплението им се характеризира с повече от един утежняващ фактор е утежняващо вината обстоятелство. За четирима от полицаите смекчаващите обстоятелства надделяват над утежняващите. Това обаче не важи за майор М.П., който е бил ръководител на групата и се е опитал да прикрие престъплението, като е отпратил полицейския патрул; следователно той заслужава по-тежко наказание.

46.  Съдът приема също, че Областна дирекция на МВР - Благоевград отговаря е отговорна по делегация за действията на полицаите. Той след това констатира, че всеки един от жалбоподателите е претърпял неимуществени вреди в резултат на смъртта на г-н Димитров. Той определя техния размер по справедливост, като отчита различната степен на страдание на жалбоподателите, но също така описва г-н Димитров като "непривлекателна личност".

v)      5.  Второто производството пред ВАС

47.  Петимата полицаи и Областна дирекция на МВР - Благоевград обжалват. Същото правят и жалбоподателите, оспорвайки сроковете на присъдите на полицаите и размера на присъдените обезщетения.

48.  По искане на двама от полицаите, на 19 декември 2008 г. ВАС нарежда нова медицинска експертиза, която да се изготви от петима експерти по съдебна медицина, неврохирургия, кардиология и токсикология, които да бъдат избрани от началника на ВМА. Съдът констатира, че експертизата, изготвена по време на предварителното следствие (вижте параграф 25 по-горе), съдържа противоречиви заключения за точния начин, по който е причинена смъртта на г-н Димитров и позицията на тялото му по това време.

49.  Експертизата е готова на 11 февруари 2009 г. Тя е изготвена от д-р Ц.Г., началник на отделението по съдебна медицина на ВМА, д-р E.Н., началник на отдел в катедра "Патоморфология, аутопсионна и биопсична диагностика" на Академията, д-р К. К., началник на катедра "Спешна токсикология и алергология" на Академията, д-р Д.Г., началник на клиниката по кардиология и ревматология на Академията и д-р Н.М., неврохирург в клиниката по неврохирургия на Академията.

50.  Експертите вземат под внимание резултатите от първата и втората аутопсия, изявления, дадени от петимата полицаи и свидетели, както и резултатите от нови хистологични изследвания, които са извършили върху проби, взети по време на първата аутопсия (вижте параграф 23 по-горе) , На тази основа те заключават наред с другото, че основната причина за смъртта на г-н Димитров е позиционна асфиксия, която е довела до механично блокиране на дишането му в резултат на позицията, в която е бил поставен. Медицинските констатации – по-конкретно цианозата, подуването на вътрешните органи, съдовата конгестия, ограничените червени петна от кръвоизливи и течна кръв и фекалната маса в ануса – са класическите симптоми на хипоксия. Всички свидетелски изявления показват, че при ареста си г-н Димитров е поставен завързана позиция – лице към земята и ръце, фиксиран една към друга зад гърба – която известна като пречеща на дихателните пътища и може да доведе до смърт. Медицинските заключения – следи от белезници на китките, почва и охлузвания по лицето на г-н Димитров – макар и косвено също показват, че той е поставен в тази позиция. Асфиксията е подпомогната от хроничните заболявания на г-н Димитров: ограничена гъвкавостта на белите дробове поради масивни сраствания на висцералната и париеталната плевра, раздут и пълен стомах, който в тази позиция притиска диафрагмата, хипертрофия на сърцето поради хронична злоупотреба с кокаин (нещо, което се вижда от новите хистологични изследвания), умерено затлъстяване и къс врат. Емоционалното и физическо напрежение, на които г-н Димитров е подложен, съчетани с възможността за емоционална делириум, произтичащ от употребата на кокаин, също може да са изиграли роля.

51.  Експертите категорично не са съгласни със заключението на предходната експертиза, че смъртта е в резултат на затворена мозъчна травма и травматично разкъсване на аортата. Резултатите от двете аутопсиите и новите хистологични изследвания изключват възможността за мозъчна травма. Същото правят и свидетелските показания, че г-н Димитров е викал и вилнял. Кръвоизливите по меката мозъчна обвивка и подуването на мозъка са всъщност добре познати симптоми на хипоксия. Местоположението на контузиите по главата и лицето не отговаря на местоположението на кръвоизливите по меката мозъчна обвивка. Многобройните малки кръвоизливи около кръвоносните съдове на мозъчния ствол, установени по време на втората аутопсия, която се е състояла девет дни след смъртта, със сигурност са настъпили след смъртта. Разкъсването на аортата също определено е настъпило след смъртта, най-вероятно се е случило по време на аутопсията и не е причинено от удар. Това е индикирано от липсата на допълнителни околни наранявания (като масивни увреди на меките тъкани, счупени прешлени и ребра или увреждания на други кръвоносни съдове, белите дробове или надлъжното сухожилие), начина, по който кръвта е екстравазирала в околните тъкани (което е в съответствие с кървене, настъпило след смъртта, нещо също потвърдено от новите хистологични изследвания), както и малкото количество кръв в лявата плеврална кухина – незначително за разкъсване на аортата, което нормално би довело до обилни кръвоизливи от повече от литър кръв. Малко количество кървене е нещо, което нормално се случва при дисекции на кръвоносните съдове при аутопсия.

52.  Експертите след това описват множество травматични увреждания по тялото на г-н Димитров. По тяхно мнение някои от тях – предимно тези в предната част на главата, в предната част на тялото и в крайниците – са причинена от съприкосновение или съприкосновения със земята. Нараняванията на китките са причинени от белезници. Останалите наранявания по главата, гърба и кръста се дължат на удари с твърди тъпи предмети, прилагани за кратък период от време, но не по много жесток начин – нещо показано от липсата на големи подкожни хематоми, на наранена мека подкожна тъкан, на счупени кости или на травмирани стави. Не е възможно категорично да се определи точното положение на тялото на г-н Димитров по времето, когато той е претърпял нараняванията. Травматични наранявания не са причинили пряко смъртта му.

53.  Жалбоподателите възразяват срещу допускането на експертизата като доказателства поради две причини. На първо място, не е имало основание да се назначават експерти, които не фигурират в официалните списъци. На второ място, експертите не са били избрани на случаен принцип от съда, както се изисква от закона, а са избрани от външно лице, по отношение на което е имало основания да се подозира, че е предубедено, тъй като лекар от ВМА е помогнал на полицията в Благоевград да представи  невярна информация за причината за смъртта на г-н Димитров. Жалбоподателите също така искат отвод на съдиите, които разглеждат делото, като посочват, че решението им да назначат експертизата при такива условия е индикация за пристрастие.

54.  Съдът отхвърля възражението и искането на отвод, като постановява, че съгласно чл. 396 от ЗСВ от 2007 г. (вижте параграф 105 по-долу) не е бил длъжен да назначи експерти само измежду лицата, които фигурират в официалните списъци. Правилото в чл. 396 (1) не е задължително. Фактът, че съдът не е избрал сам експертите, а е делегирал тази задача на началника на ВМА, показа, че желае да запази своята безпристрастност, като изглежда твърде тясно свързан с процеса на подбор на експерти. Няма данни, че лекари от Академията са се опитали да скрият факти и следователно не е имало причина да се подозира пристрастие от страна на експерти от Академията. Във всеки случай тези експерти са били назначени в лично качество, а не като представители на институцията.

55.  Жалбоподателите оспорват безпристрастността, обективността и компетентността на експертите, които са изготвили експертизата, и искат допълнителна експертиза, която да се изготви от седем експерти, назначени в съответствие с чл. 396 (1) от ЗСВ от 2007 г. Съдът констатира, няма нужда да се заменят експертите, като казва, че няма основание за съмнение относно тяхната компетентност или безпристрастност, но им нарежда да прегледат отново хистологичните проби, взети по време на втората аутопсия, и въз основа на констатациите си да кажат дали се придържат към своите заключения и да опишат въз основа на експертизите, изготвени по време на предварителното следствие, всички наранявания по тялото на г-н Димитров.

56.  В своята допълнителна експертиза, подадена на 27 април 2009 г., петимата експерти заявяват, че не са могли да намерят хистологичните проби, взети по време на втората аутопсия (вижте параграф 25 по-горе). Поради това те не биха могли да направят каквито и да било заключения въз основа на тях. Експертите описват редица наранявания, които не са споменати в първоначалната им експертиза. По мнение на експертите, всички тези наранявания са причинени от твърди тъпи предмети. Някои може да са причинени от полицейска палка, други от съприкосновение със земята. Тези наранявания обаче не са били животозастрашаващи.

57.  Съдът изслушва експертите и допуска други доказателства.

58.  По време на устните аргументи, жалбоподателите повтарят възраженията си към първата експертиза, назначена от съда, и правят подобни възражения към допълнителната експертиза. Те също така оспорват заключенията на тези експертизи, като казват, че те се позовават на погрешни предположения и не вземат под внимание заключенията от експертизата, изготвена по време на предварителното следствие, и твърдят, че няма основания да се счита тази нова експертиза за по-точна.

59.  На 5 август 2009 г. ВАС потвърждава решението на СВС, като се съгласява с всички негови фактически констатации с изключение на тези, свързани с точните медицински причини за смъртта на г-н Димитров. Базиран основно на заключенията на новите експертизи, които е назначил в рамките на апелативното производството (вижте параграфи 49-52 и 56 по-горе), съдът установява, че г-н Димитров е починал от задушаване, настъпило в резултат на това, че полицаите са натискали лицето му към земята, след като са заключили с белезници ръцете му зад гърба, и са го държали в тази позиция въпреки виковете му, че се задушава, и неговите молби. Особеностите на неговата физиология и здравословните му проблеми също са допринесли, но не са решаващи. Няма доказателства, че смъртта му е естествена или в резултат на употребата на кокаин; това твърдение противоречи на заключенията на новите експертизи на медицинските експерти. Съдът констатира, че тези експертизи са по-надеждни отколкото тази, изготвена по време на предварителното следствие (вижте параграф 25 по-горе) по няколко причини. На първо място, те са изготвени не само от експерти по съдебна медицина, но също така и от експерти в областта на патоанатомията, наркологията, кардиологията и неврологията. Всички тези експерти категорично посочват, че първата експертиза е погрешна в тълкуването на резултатите от хистологичните изследвания и в нейните противоречия с обективните медицински находки. Заключенията на новите експертизи са в по-голяма степен в съответствие с показанията на свидетелите и са основани на категорични хистологични находки, подкрепени с нагледни материали. Предишната експертиза не обяснява последователността на смъртоносните наранявания – как г-н Димитров, със спряло сърце и в безсъзнание в резултат на мозъчната му травма, е успял да се изправи, да получи удар в гърба, който да разкъса аортата му, и да вика, че се задушава. Втората експертиза е по-убедителна в своето обяснение, че не е имало мозъчна травма и че разкъсването на аортата е след настъпването на смъртта, вероятно настъпила по време на аутопсията. Последното също е потвърдено от новите хистологични изследвания. Хистологичните проби, взети по време на втората аутопсията, са изчезнали и не може да се изследват повторно с оглед оценка на валидността на заключенията, направени въз основа на тях, докато пробите, взети по време на първата аутопсия и използвани за новата експертиза, са на разположение за проверка и повторно изследване.

60.  ВАС също така дава причини, поради които се съгласява с решенията на предходната съдебна инстанция по отношение на правната квалификация на престъплението, mens rea, и утежняващите фактори. По-конкретни той посочва, че няма доказателства в подкрепа на твърдението, че смъртта на г-н Димитров е случайна, и следователно няма място за прилагане на чл. 15 от Наказателния кодекс (вижте параграф 103 по-долу). Полицаите са били напълно наясно със ситуацията и с факта, че те са накарали г-н Димитров да се задуши, да изпитва болка и да умре, но са продължили със своите действия.

61.  Във връзка с позициите, заети от жалбоподателите в жалбата им и по време на устните аргументи, съдът заявява наред с другото, че не е имало причина да се нарушават констатациите на предходната съдебна инстанция по отношение на mens rea и че не е имало нередности в назначаването на петимата експерти, на които е разпоредено да изготвят нови експертизи в производството пред него. Съдът отново подчертава, че назначението не е в нарушение на чл. 396 от ЗСВ (вижте параграф 105 по-долу). Той също така посочва, че неспазване на правилата, невключени в Наказателно-процесуалния кодекс, не може да се разглежда като съществено нарушение на процесуалните правила. Той повтаря своите констатации относно предполагаемото пристрастие на експертите и допълва, че те са компетентни да дадат мнение по точките, които са им подадени, и не са се отклонили недопустимо от своята област. Аргументът на жалбоподателите, че експертите се позовават на данни, които не са били доказателства, е също неоснователно. Данните, използвани от експертите, не трябва задължително да съвпадат с доказателствата, допуснати от съда по време на делото или при обжалване.

vi)     6.  Първото производството пред ВКС

62.  Полицаите и жалбоподателите обжалват по правни въпроси. В допълнително кратко обяснение жалбоподателите повтарят възраженията си към експертизите, назначени от ВАС. По-конкретно те оспорват начина, по който са назначени експертите, точността на техните заключения и наличието на твърдяното неотговаряне от страна на съда на многобройните критики на жалбоподателите към тези заключения. По-конкретно те посочват, че експертите са използвали по-малко материал за своите хистологични изследвания, позовават се на изявления, направени в досъдебната фаза на процеса, които не са допуснати като доказателство, отклонили са се от своите сфери на компетенция, характеризирали са неправилно поредица наранявания по тялото на г-н Димитров и са направили неоправдани предположения – като тези, че г-н Димитров е използвал кокаин и е имал проблеми със сърцето.

63.  С решение от 20 януари 2010 г. (реш. № 538 от 20 януари 2010 г. по н. д. № 598/2009 г., ВКС, II н. о.), тричленен състав на ВКС отменя решението на ВАС и връща делото.

64.  Съдът приема наред с другото, че ВАС не е нарушил чл. 396 от ЗСВ от 2007 г. (вижте параграф 105 по-долу) при назначаване на експертите, както и че тези експерти не са пристрастни. Тази разпоредба допуска назначаването на експерти, които не са включени в официалните списъци. Експертите са избрани от началника на ВМА въз основа на техните специални умения. Няма данни, че Академията е опитала да прикрие убийството или се е опитала да измисли начин как да направи това, както се твърди от жалбоподателите. Жалбоподателите не са възразили срещу д-р З.К., който също е от Академията и участва в изготвянето на първата експертиза, или срещу проф. С.Р., който също с оглед на напредналата си възраст не е бил в състояние да служи като експерт съгласно приложимите правила. Основните правила в тази област са тези на Наказателно-процесуалния кодекс, чието най-важно изискване е експертите да бъдат безпристрастни и професионално компетентни.

65.  Аргументите на жалбоподателите, че експертите се позовават на данни, които не са били в доказателствата, и че тяхната експертиза е непълна, тъй като е въз основа на по-малко хистологични проби, са също необосновани. Експертите не са адвокати и не би могло да се очаква да идентифицират допустимите доказателства. Те са използвали материали по делото, включително и показанията на обвиняемите, което не означава непременно изявления, дадени преди да бъдат обвинени. Във всеки случай, тези изявления са идентични с тези, дадени по време на делото. Що се отнася до хистологичните проби, на ВАС е положил усилия да ги намери с оглед предоставянето им на разположение на експертите, но без резултат. Това вероятно се дължи на пропуск от страна на един от първоначалните експерти, проф. д-р С.Р., което поставя под съмнение достоверността на заключенията, направени в експертизата, в чиято подготовка е участвал.

66.  Съдът допълва, че ВАС е направил грешка, придържайки се изцяло към констатациите на СВС по фактите относно насилието срещу г-н Димитров, докато в същото време е приел въз основа на новите експертизи, че причината за смъртта му е била задушаване, а не мозъчна травма и разкъсване на аортата. Той също така е сгрешил в преценката на свидетелските показания на г-ца М.З. и г-ца Е.З. и съпоставянето им с изявленията на петимата полицаи. Въз основа на заключенията на експертите, ВАС е трябвало да направи преоценка на доказателствата относно динамиката на насилието срещу г-н Димитров и участието на всеки един от полицаите в нея. Той не е анализирал подробно изявления на полицаите и твърде лесно е приел, че те не съвпадат с останалата част от доказателствата и са защитна позиция. Съдът също така е пропуснал да обсъди правилата, регулиращи използването на сила от страна на полицията, и доказателствата относно задачата на полицаите. Той също така е констатирал, че асфиксията е в резултат от натискане на тялото на г-н Димитров към земята, без да се изясняват чрез експертни доказателства интензивността и продължителността на натиска, който би могъл да причини асфиксия при такива обстоятелства, и без да се опита да установи дали заболяванията на г-н Димитров не биха могли да причинят внезапна сърдечна смърт. Всичко това е от решаващо значение с оглед на установяване на обективните елементи на престъплението, но е останало неясно, тъй като ВАС не е анализирал правилно доказателствата и не се е опитал да установи истината, като наред с другото да включи пулмолог сред експертите, които е назначил.

67.  Въпреки това, тези грешки не са довели, както се твърди от полицаите, до нарушение на правото им на защита, произтичащо от разликите между фактическата обстановка в първоначалните обвинения и тази, установена от от АС. Новите фактически констатации на съда се отнасят единствено за биологичната причина за смъртта на г-н Димитров, което означава, че не е имало недопустимо изменение на фактическата основа на обвиненията.

68.  ВАС също е направил противоречиви констатации, като е приел, че побоят не е пряко свързан със смъртта, докато в същото време е констатирал, че убийството е извършено по особено жесток начин заради побоя. Мотивите му за mens rea също са вътрешно противоречиви, тъй като е приел косвени намерения, докато е направил констатации, които са по-съвместими с пряк умисъл. Това е било в резултат на придържането към мотивите на СВС, които са на базата на различна причина за смъртта. На последно място, съдът не е дал основания във връзка с размера на наказанието, пренебрегвайки претенцията на полицаите, че присъдите са твърде тежки.

vii)   7.  Третото производството пред ВАС

69.  ВАС започва ново разглеждане на делото с назначаване на нова медицинска експертиза. Жалбоподателите молят съда да назначи само експерти, които фигурират в официалните списъци, и да включват в тях психолог и гастроентеролог. Съдът отхвърля искането, като казва, че петимата експерти, които са изготвили експертизите, които той е назначил преди това (вижте параграфи 49-52 и 56 по-горе), са надлежно назначени, и че на този етап няма нужда от психолог и гастроентеролог. Въпреки това, в съответствие с указанията на ВКС (вижте параграф 66 накрая по-горе), разпорежда експертният екип да се увеличи до шестима членове и да включва пулмолог, който също да бъде избран от началника на ВМА. Този пулмолог е д-р Д.Д. от клиниката по белодробни заболявания на Академията.

70.  В своята експертиза, подадена на 13 април 2010 г., експертите казват наред с другото, че г-н Димитров е имал редица предшестващи здравословни проблеми и други фактори (кръв от травми, запушваща носа и устата, и пълен стомах), които са улеснили процеса на задушаване, след като той е бил поставен във вредоносна позиция. Тези допълнителни фактори правят така, че да е вероятно по-малко сила и по-малко време да са били необходими, за да се развие напълно процесът на асфиксия; невъзможно е обаче силата да се определи точно количествено. Процесът на асфиксия в здрав човек при пълно блокиране на дихателните пътища би отнел няколко минути, а ако въпросното лице е в състояние да поеме въздух няколко пъти, процесът би отнел повече време. Силата, приложена върху гърба, трябва да бъде повече от сто и два килограма. Предшестващите здравословни проблеми на г-н Димитров са играли значителна роля за смъртния изход. Те могат да бъдат сами по себе си независима причина за смърт. Използването на кокаин, независимо колко незначително, също може да доведе до внезапна сърдечна смърт.

71.  Съдът допуска новата експертиза, както и двете експертизи, изготвени по време на предишното апелативно разглеждане на делото, като доказателство. Той също изслушва експертите и допуска други елементи като доказателства.

72.  С оглед на сериозните противоречия между заключенията от експертизата, изготвена по време на предварителното следствие, и тази, назначена от ВАС, жалбоподателите молят съда да назначи "арбитражна" експертиза, която да бъде съставена от експерти, които са включени в официалните списъци и не са участвали в производството. Те посочва предишни дела, в които са били назначавани такива експертизи. Прокуратурата подкрепя искането на жалбоподателите. Съдът отхвърля искането, като казва, че ВКС вече се е произнесъл за несъответствията между експертизите, като е приел, че няма основание да се предпочете по-ранната. Този съд не е намерил за необходимо да се търси "арбитражна" експертиза. Последната експертиза е била назначена в съответствие с указанията на ВКС, а заключенията съответстват на тези на експертизите, назначени по време на предходното апелативно разглеждане на делото.

73.  По време на устните аргументи, жалбоподателите повтарят възраженията си към експертизите, назначени от ВАС, оспорвайки начина на назначаване на експертите и техните методи на работа и заключения. По-конкретно те посочват, че експертите са използвали по-малко материал за своите хистологични изследвания, позовават се на изявления, които не са допуснати като доказателство, отклонили са се от своите сфери на компетенция, характеризирали са неправилно поредица наранявания по тялото на г-н Димитров, направили са неоправдани предположения – например че г-н Димитров е използвал кокаин и е имал проблеми със сърцето, и са взаимно несъвместими с това, че характеризират по различен начин на задушаване, от което г-н Димитров се твърди, че е починал. Въпреки това, дори ако заключенията на експертите се приемат като истина, все още има основание да се приеме, че петимата служители са убили г-н Димитров.

74.  На 12 ноември 2010 г. ВАС потвърждава присъдата на петимата полицаи и обезщетението за вреди срещу тях, но решава да намали присъдите на девет години лишаване от свобода за майор М.П. и осем години лишаване от свобода за всеки един от другите четирима полицаи.

75.  Съдът започва с определяне на фактическите констатациите на предходната съдебна инстанция и събитията, свързани с новите експертизи, назначени по време на предходното апелативно разглеждане на делото. Той след това описва подробно заключенията на експертите, както и заключенията на допълнителната експертиза, изготвена с участието на пулмолог, и обясненията, дадени от експертите по време на изслушването. Съдът приема изцяло заключенията от тези експертизи. По отношение на експертизите, назначени по време на предходното апелативно разглеждане на делото, той дава същите причини като тези, които е дал по-рано (вижте параграф 59 по-горе). По отношение на допълнителната експертиза, която е назначил, съдът казва, че тази експертиза – изготвена с участието на пулмолог – е прецизирала и допълнила заключенията на експертите в предишните апелативни процедури и не е достигнала до различно заключение за причината за смъртта на г-н Димитров. Заключенията на експертите съвпадат с останалата част от доказателствата и възраженията срещу тях са неоснователни.

76.  Въз основа на експертизите, съдът прави нови фактически констатации. Той констатира, че полицаите са сложили белезници на г-н Димитров и са го притиснали към земята. След това всички те са го ударили много пъти по тялото, гърба и главата. Тези удари са били доста интензивни, като част от тях са били прилагани с тъп предмет. Побоят е продължил значителен период от време. Всичко това е причинило на г-н Димитров затруднения в дишането, но полицаите са продължили да го бият, в резултат на което той не е могъл да променя позицията си, за да облекчи дишането си. Дишането му също е било възпрепятстван от неговите предшестващи здравословни проблеми и от кокаина, който е взел известно време преди инцидента. Всичко това, съчетано със стреса, претърпян от г-н Димитров, е било причина да се задуши и да умре. Съдът потвърждава останалата част от фактическите констатации на предходната съдебна инстанция.

77.  Съдът след това обсъжда подробно доказателствата, включително изявленията на полицаите, които той разглежда като неверни. Той констатира, че полицаите са нарушили чл. 78 и 79 на ЗМВР от 1997 г. (вижте параграфи 97 и 98 по-долу) чрез използване на прекомерна сила, без това да е необходимо, защото няма доказателства, че г-н Димитров се съпротивлявал при ареста. Дори полицаите първоначално да са срещнали известна съпротива, те са продължили с употребата на сила, след като са поставили белезници на г-н Димитров. Трябва да се вземе предвид в тази връзка, че са били добре въоръжени, обучени и опитни.

78.  Съдът изрично отхвърля твърдението, изтъкнато от защитата на полицаите, че г-н Димитров е починал от естествена смърт. Вярно е, че нараняванията, които полицаите са  му нанесли, не са причинили пряко смъртта му. Тези наранявания обаче, съчетани с позицията, в която полицаите са поставили принудително г-н Димитров, и съществуващите му здравословни проблеми, са задействали веригата от събития, довели до смъртта му. Силата и насилието, използвани от полицаите са основна част от тази верига, и в този смисъл всеки един от тях е допринесъл за крайния резултат. Тяхното възражение, че действията им не са в причинно-следствена връзка със смъртта, е неоснователно. Съществуващите здравословни проблеми на г-н Димитров не биха могли сами по себе си да причинят смъртта му. Ако полицаите не са действали по този начин, г-н Димитров би бил жив.

79.  Съдът след това дава причини, поради които, въпреки своите частично нови фактически констатации, се съгласява с решенията на предходната съдебна инстанция по отношение на правната квалификация на престъплението, mens rea, и утежняващите фактори.

80.  Във връзка с позициите, заети от жалбоподателите по време на устните аргументи, съдът заявява наред с другото, че не е имало нередности при назначаването на петимата експерти, на които е разпоредено да изготвят нови експертизи в първото апелативно производство, или в използването от тяхна страна на материали, които не са допуснати за доказателства. Той отбелязва, че тези доводи са били разгледани и отхвърлени от ВКС в неговото решение от 20 януари 2010 г. и накратко обобщава мотивите, посочени от този съд (вижте параграф 65 по-горе). Двете експертизи, назначени по време на предишното апелативно разглеждане на делото, следователно се признават изцяло. Същото се отнася и за тази, назначена по време на второто апелативно разглеждане, със същите мотиви. Експертизите не са взаимно противоречиви, а в действителност се допълват взаимно. Нито пък експертите са се отклонили от своите сфери на компетентност; те са базирали своите заключения на хистологичните изследвания.

81.  Председателят на състава изразява особено мнение по отношение на размера на наказанието. Според него няма основание да се намалят присъдите под тези, наложени от предходната инстанция, които са били основани на внимателна оценка на различните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Не трябва да се пренебрегва фактът, че срочно лишаване от свобода е най-лекото наказание, което законът предвижда по отношение на убийство, като алтернативата е доживотен затвор. Фактът, установен за първи път в рамките на апелативното производство, че г-н Димитров е имал здравословни проблеми, които са спомогнали за смъртта му, е смекчаващо обстоятелство, но не изключително, и не оправдават избора за наказание под законно установения минимум. Той е играл много малка роля за смъртта, като основният фактор е насилието, на което полицаите са подложили г-н Димитров. Това насилие е в нарушение на чл. 78 и 79 на ЗМВР от 1997 г. (вижте параграфи 97 и 98 по-долу) няма нищо общо със служебните задължения на полицаите.

viii) 8.  Второто производството пред ВКС

82.  Прокуратурата, полицаите, Областна дирекция на МВР - Благоевград и жалбоподателите обжалват по правни въпроси.

83.  В допълнително кратко обяснение жалбоподателите наред с другото повтарят възраженията си към експертизите, назначени от ВАС. По-конкретно те оспорват начина, по който са назначени експертите, точността на техните заключения и наличието на твърдяното неотговаряне от страна на съда на многобройните критики на жалбоподателите към тези заключения. По-конкретно те посочват, че експертите са използвали по-малко материал за своите хистологични изследвания, позовават се на изявления, които не са допуснати като доказателство, отклонили са се от своите сфери на компетенция, характеризирали са неправилно поредица наранявания по тялото на г-н Димитров и са направили неоправдани предположения – като тези, че г-н Димитров е използвал кокаин и е имал проблеми със сърцето. Те също така се оплакват от отказа на ВАС да назначи "арбитражна експертиза".

84.  С решение от 9 юни 2011 г. (реш. № 141 от 9 юни 2011 г. по н. д. № 54/2011 г., ВКС, I н. о.), тричленен състав на ВКС с два на един гласа отменя решенията на СВС и ВАС и оправдава петимата полицаи. Той също така отхвърля претенциите на жалбоподателите за обезщетение.

85.  Съдът в началото заявява, че са събрани достатъчно доказателства и съответните факти са достатъчно изяснени. Следователно няма пречка за приключване на делото незабавно. Не е допустимо да се определи наново въпроса как г-н Димитров е починал; когато делото е било пред ВКС за първи път (вижте параграфи 63-68 по-горе), е установено, че този въпрос е определен правилно. Първият състав на ВАС вече е отговорил на въпроса на базата на новите експертизи, които е назначил – смъртта на г-н Димитров е настъпила в резултат от задушаване, а не мозъчна травма и разкъсване на аортата. Този съд е дал причини, поради които е избрал да вярва на заключенията от новите експертизи, а не на тези от първоначалната експертиза. Въпреки това е имало критичен недостатък в мотивировката му по отношение на actus reus. Той е приел, че петимата полицаи са нанесли редица удари на г-н Димитров. В същото време е констатирал, че ударите не са могли да причинят смъртта му. Поради това съдът е пропуснал липсата на причинно-следствена връзка между смъртта и действията на офицерите, а само такава причинно-следствена връзка би могла да служи като основа за подвеждането им под наказателна отговорност за смъртта му. Ето защо те трябва да бъдат оправдани, защото действията им не са съставляват престъплението, в което те са обвинени.

86.  Освен това е имало непоправимо нарушение на процедурните правила, които засягат правата на защита, и това нарушение би могло единствено да бъде компенсирано чрез оправдаване на полицаите. Твърденията в обвинителния акт относно точния начин, по който полицаите са се опитали да арестуват г-н Димитров, са доста по-различни от крайните констатации на ВАС по същата точка. Това е довело до недопустимо изменение на фактическата основа на обвиненията, което не само е в разрез с процедурните правила, но и в нарушение на чл. 6 от Конвенцията. Не са направени усилия да се изменят обвиненията, както е възможно по процедурните правила, и не може да се допусне този пропуск да накърнява правата на обвиняемите. Единственият начин това да се коригира на този етап е те да бъдат оправдани. Вярно е, че когато разглежда делото за първи път, ВКС е констатира, че не е имало недопустимо изменение на фактическата основа на обвиненията във връзка с причината за смъртта (вижте параграф 67 по-горе). Следователно, доколкото съдът не е взел позиция по отношение на фактическите елементи на обвиненията, няма пречка за преразглеждане на тази точка. Тъй като законовите констатациите на ВАС са основани на фактически констатации, които не са включени в обвинителния акт, трябва да се заключи, че полицаите са били признати за виновни по обвинение, което не е било надлежно представено срещу тях. В същото време фактите, формиращи основата на първоначалните обвинения срещу тях, не съставляват престъпление.

87.  Дори и ако делото е трябвало да бъде анализирано чрез позоваване на недопустимите нови фактически констатации на ВАС, действията на полицаите не съставляват престъпление. Действието на полицаите е било извършено в хода на операция за арестуването на човек, за когото се знае, че е извършил престъпление. Отношението на полицаите към смъртта на този човек не показва намерение, което е видно от причината за смъртта. Ето защо трябва да се определи дали полицаите са действали небрежно по отношение на смъртта, или случаят попада под чл. 15 от Наказателния кодекс (вижте параграф 103 по-горе), защото смъртта е била случайна. Елементите, които трябва да бъдат взети предвид за тази цел, са експертизите, назначени от ВАС, правилата за арест, както и вътрешните полицейски инструкции за използването на белезници и позицията, в която да се поставят арестанти с белезници. По силата на тези инструкции, полицията може да използва белезници и и да поставя арестантите с лице към земята. Те също така трябва постоянно да следят ситуацията. Човек с белезници може да остане в това положение за максимум един час, без да бъде проверяван за приток на кръв в крайниците. Следователно полицейските служители са имали право да се поставят арестанта с лице към земята за не повече от един час. В разглеждания случай, операцията е продължила около десет минути, а смърт от задушаване може да настъпи, както е посочено от експертите, за три до четири минути. Следователно полицаите не са действали небрежно, тъй като не са били в състояние да предвидят вредните последици. Те са извършвали полицейска операция в съответствие с приложимите правила, които не могат априори да предвиждат смърт на арестанта. При обстоятелствата полицаите не са били в позиция да предвидят резултата или да го предотвратят. Събитията са се развили бързо, което е направило невъзможно да се реагира, и смъртта е настъпила в резултат на редица обективни фактори: хронични заболявания; разширен и пълен стомах; предходна употребата на кокаин, която е изострила хроничните заболявания и е довела до прекомерна възбуда; умерено затлъстяване; и анатомична особеност – къс врат. Тези фактори, чието бързо действие, изключващо възможността за животоспасяваща интервенция, са довели до смъртта, са извън контрола на полицаите. Следователно се касае за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от Наказателния кодекс, за което полицаите носят наказателна или гражданска отговорност.

88.  Няма нужда делото да бъде върнато поради две причини. На първо, възможно е да се разрешат всички спорни въпроси веднага. На второ място, връщането на делото би влязло в противоречие с необходимостта да се определят обвиненията срещу полицаите в разумен срок, както се изисква по чл. 6 § 1 от Конвенцията.

89.  Председателят на състава изразява особено мнение . По негово мнение е рано да се приключи делото на тази инстанция. Това по принцип не се разрешава в делата, в които КС е констатирал нарушение на процедурните правила и е направил нови фактически констатации. При такива обстоятелства е необходимо да се върне делото, така че да се запази разделението на ролите между апелативните и касационните съдилища. Във всеки случай не е имало нарушение на процедурните правила – както е постановено от състава на ВКС, който се е занимавал с делото преди (вижте параграф 67 по-горе). Основната причина в полза на връщане на делото обаче е необходимостта да се назначи "арбитражна" експертиза, както се изисква от жалбоподателите, с оглед отстраняване на несъответствията между експертизата, назначена по време на предварителното следствие, и тези, назначени от ВАС, които са достигнали до различни изводи за причината за смъртта на г-н Димитров. Нямаше нищо в предишното решение на ВКС, което да не допуска такъв начин на действие. Такава експертиза е единственото средство за разрешаване на различията в становищата между уважавани медицински професионалисти, и единствената база за съда да прецени валидността на едната или другата версия. Това освен това е единственото средство да се разбере как изследването на проби от тъкани, взети от един и същи човек по различно време, може да доведе до противоречиви заключения за причината за смъртта му. Всичко това показва, че отказът да се назначи "арбитражна" експертиза, която да бъде изготвена от най-малко седем експерти в областите, които са довели до противоречия, и които нямат нищо общо с институциите, от които са дошли предишните експерти, възпрепятства възможността да се разбере истината.

c)             В. Публични изявления относно делото от министъра на вътрешните работи и от министър-председателя

90.  На 10 август 2009 г., малко след като ВАС произнася второто си решение по делото (вижте параграф 59 горе), около хиляда души, включително полицаи, организират митинг в Благоевград, за да протестират срещу осъждането и присъдите на полицаите. Горе-долу по същото време министърът на вътрешните работи се среща с роднини на петимата полицаи и началника на Областна дирекция на МВР - Благоевград и дава интервю, в което казва, че полицаите са изпълнявали задълженията си в съответствие с план, но операцията се е развила зле. Те не са се подготвяли да извършат убийство. Министърът е убеден, че по-високата съдебна инстанция ще "подходи [към делото] по-задълбочено" и ще "анализира абсолютно всички факти и обстоятелства, така че [делото] да има наистина справедливо решение". Горе-долу по същото време министър-председателят казва пред медиите, че присъдите на офицерите ще бъдат отменени, и призовава ВКС да вземе "правилното решение".

d)             Г. Информация, предоставена от жалбоподателите за роднини на съдии от ВКС

91.  Жалбоподателите представят три публикации в българската преса, според които синът на председателя на състава на ВКС, който разглежда делото за първи път (вижте параграфи 62-68 по-горе) работи в Министерството на вътрешните работи.

e)             Д. Вътрешно разследване от страна на Министерството на вътрешните работи

92.  Успоредно на наказателното производство, на 14 ноември 2005 г. генералният секретар на Министерството на вътрешните работи назначава комисия от двама служители от Инспектората на министерството и двама експерти от отдел "Криминална полиция" на министерството, за да разследват действията на петимата полицаи и да проверят дали съществува причинно-следствена връзка между тези действия и смъртта на г-н Димитров.

93.  В доклада си, подаден на 21 ноември 2005 г. и веднага класифициран, комисията заявява, че е взела показания от всички лица, участващи в събитията, полицаи и цивилни лица; разговаряла е с д-р З.К., един от лекарите, които са извършили аутопсия на тялото на г-н Димитров (вижте параграф 23 по-горе); събрали са документи, свързани с планирането на операцията; изслушали са целия радио и телефонен трафик на полицията и на службите за спешна помощ по време на събитията; и са получили заверени копия на някои от събраните в хода на наказателното производство доказателства.

94.  След това комисията описва етапа на планиране на операцията, като казва, че г-н Димитров е станал мишена на общонационална операция срещу "криминалния контингент" въз основа на информация, че е участвал в трафик на наркотици и сводничество, включително на непълнолетни момичета, и защото фигурира в списъка на полицията на "криминално проявени лица". Комисията добавя, че причината за неуспеха на полицията да поиска заповеди за обиск предварително е била несигурност относно точната дата на операцията, както и че това не е проблем, защото правилата на Наказателно-процесуалния допускат ex post facto съдебно одобрение на обиски и обиски, произтичащи от арести. Петимата полицаи, изпратени да пресрещнат г-н Димитров, са информирани за операцията и съответните им роли и задължения в 19:00 ч. на 10 ноември 2005 г., но не им е дадена предварителна информация относно самоличността на г-н Димитров.

95.  Описанието на комисията от събитията след 20:40 ч. е изложено в параграф 16 по-горе. Нейният доклад е категоричен, че петимата полицаи не са удряли или ритали г-н Димитров, а само са използвали сила и белезници, за да укротят ожесточената му съпротива на ареста. Тя описва някои травматични увреждания по тялото на г-н Димитров, но заключава, че те нямат причинно-следствена връзка с неговата смърт. Въз основа на това комисията стигна до заключението, че към момента действията на петимата полицаи по време на операцията могат да се считат за законосъобразни и правилни.

96.  Докладът на комисията е разсекретен на 12 юли 2012 г.

2)             II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

a)             А. Използване на сила от полицията

97.  Чл. 78 на ЗМВР в сила до 1 май 2006 г. гласи в относимите си части:

"(1) Полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си функции само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин, при:

1.  противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

2.  задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;

...

5.  нападения срещу граждани и полицейски органи;

...

(2) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, гумени и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни – кучета, коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини и вертолети.

98.  Чл. 79 гласи:

"(1) Физическа сила и помощни средства се използват след задължително предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.

(2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.

(3) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени.

(4) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.

(5) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства."

99.  На 1 май 2006 г. тези разпоредби са заменени от чл. 72 и 73 на ЗМВР от 2006 г. Доскоро текста на тези разпоредби до голяма степен съвпада с този на по-ранните. Въпреки това, те са изменени, считано от 1 юли 2012 г. и сега чл. 72 (1) гласи, че физическата сила и помощни средства могат да бъдат използвани "само ако е абсолютно необходимо". Новосъздаденият подчл. 3 от чл. 73 гласи, че "полицейските органи използват само абсолютно необходимата сила", а новосъздаденият подчл. 7 гласи, че "[с]е забранява използването на животозастрашаваща сила за задържане или предотвратяване на бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота или здравето на другиго". Разпоредбите на закона, уреждащи употребата на оръжие от полицията, също са изменени. В обяснителните бележки към законопроекта Правителството се позовава наред с другото на необходимостта да се приведе вътрешното законодателство в пълно съответствие с приложимите международни стандарти и практиката на този Съд.

b)             Б. Приложими разпоредби на Наказателния кодекс от 1968 г.

100.  Чл. 116 § 1 от Наказателния кодекс от 1968 г. гласи, че длъжностно лице, извършило убийство във връзка с изпълнението на своите задължения (точка 2), на лице, което се намира в безпомощно състояние (точка 5), както и с особена жестокост или по начин, който е особено мъчителен за жертвата (точка 6) наказанието е лишаване от свобода за петнадесет до двадесет години или доживотен затвор със или без замяна.

101.  Член 12 от Кодекса регулира степента на сила, която може да се използва при самозащита. Той изисква по същество всяко действие при самозащита или защита на другиго да съответства на характера и степента на нападението и да бъде разумно при конкретните обстоятелства. Разпоредбата не регламентира случаи, в които може да се използва сила от полицейски служител или друго лице с цел извършване на арест, без да има нападение срещу арестуващия офицер или трето лице. До 1997 г. няма други разпоредби, уреждащи този въпрос. Въпреки това съдилищата изглежда прилагат чл. 12 в някои случаи, свързани с употребата на сила за извършване на арест.

102.  Член 12а, § 1 от Кодекса, добавен през 1997 г., гласи, че причиняването на вреда на лице при задържането му за престъпление не е престъпно, когато не съществуват други средства за неговото задържане и използваната сила е необходима и законна. Според чл. 12а, § 2 използваната сила не е необходима, когато има явно несъответствие между характера на престъплението, извършено от лицето, което трябва да бъде задържано, или причинената вреда е явно прекомерна.

103.  Чл. 15 от Кодекса предвижда, че деецът не е извършил престъпление, ако той не е длъжен или не е могъл да предвиди, че неговите действия ще доведат до вредни последици; такова деяние се счита за случайно.

c)             В. Назначаване на експерти в наказателно производство

104.  Чл.147 от Наказателно-процесуалния кодекс от 2005 г. гласи, че изготвянето на експертиза се възлага на експерти в съответната област на науката, изкуството или техниката. Чл. 148 § 1 излага основанията, поради които могат да бъдат дисквалифицирани експерти (различни обстоятелства, показващи пристрастие, липса на професионални акредитации и т.н.)

105.  Чл. 396 (1) от ЗСВ от 2007 г., в сила към момента на настъпване на фактите, гласи, че органът, който иска експертиза, трябва да назначи за експерти чрез случаен подбор лица, които фигурират в официалния списък на лицата, получили одобрение да действат като такива експерти. Изменение, което влиза в сила през април 2011 г., пропуска изискването за случаен подбор. Чл. 396 (2) предвижда, че ако е необходимо, органът може да назначи за експерт лице, което не фигурира в списъка. С решение от 29 май 2012 г. (реш. № 247 от 29 май 2012 г. по н. д. № 768/2012 г., ВКС, III н. . о), ВКС постановява, че ако съдът ще назначи лице, което не фигурира в списъка, както е възможно по тази разпоредба, той трябваше да посочи защо счита за необходимо да направи това: например липсата на експерти в съответната сфера, спецификата на проблема, който е необходимо да бъде изяснен, или наличието на основания да дисквалифицира определени експерти, които фигурират в списъка. Липсата на мотиви по този въпрос в съчетание с наличието на експерти, които фигурират в списъка, представлява основание за подозрение за пристрастност.

d)             Г. Правомощия на ВКС при разглеждане на обжалвания по правни въпроси

106.  По чл. 348 § 1 от Наказателно-процесуалния кодекс от 2005 г., на основание на който ВКС може да отмени решението на предходната съдебна инстанция, са нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процедурните правила или явна непропорционалност на присъдата. По чл. 354 §§ 1-4 от Кодекса, ВКС може (а) да потвърди решението на предходната съдебна инстанция; (б) да отмени решението на предходната съдебна инстанция и да прекрати или спре производството; (в) да измени решението на предходната съдебна инстанция; или (г) да отмени решението на предходната съдебна инстанция изцяло или отчасти и да върне делото за ново разглеждане. При тълкуване на правомощията му по тези разпоредби, ВКС многократно е постановявал, че не може да прави нови фактически констатации и че неговата роля е ограничена до гарантиране, че предходните съдебни инстанции надлежно са спазвали правилата за допускане и оценка на доказателствата, и че техните решения не се основават на несъществуващи или изопачени доказателства или не противоречат на формалната логика (виж реш. № 1100 от 8 януари 2007 г. по н. д. № 619/2006 г., ВКС, III н. о.; реш. № 16 от 17 януари 2007 г. по н. д. № 687/2006 г., ВКС, II н. о.; реш. от 6 февруари 2007 г. по н. д. № 753/2006 г., ВКС, I н. о.; реш. № 785 от 23 януари 2008 г. по н. д. № 574/2007 г., ВКС, III н. о.; реш. № 3 от 29 януари 2008 г. по н. д. № 660/2007 г., ВКС, III н. о.; реш. № 378 от 14 октомври 2008 г. по н. д. № 370/2008 г., ВКС, III н. о.; реш. № 237 от 29 април 2009 г. по н. д. № 187/2009 г., ВКС, I н. о.; реш. № 168 от 8 май 2009 г. по н. д. № 108/2009 г., ВКС, III н. о.; реш. № 44 от 29 януари 2010 г. по н. д. № 694/2009 г., ВКС, III н. о.; реш. № 66 от 8 март 2010 г. по н. д. № 707/2009 г., ВКС, II н. о.; реш. № 97 от 27 април 2010 г. по н. д. № 6/2010 г., ВКС, III н. о.; реш. № 97 от 24 февруари 2011 г. по н. д. № 691/2010 г., ВКС, II н. о.; реш. № 630 от 20 юли 2011 г. по н. д. № 697/2010 г., ВКС, III н. о.; и реш. № 37 от 18 април 2013 г. по н. д. № 1990/2012 г., ВКС, II н. о.).

107.  На 2 септември 2011 г. Правителството представя пред Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс от 2005 г. Законопроектът предлага наред с другото добавянето на нова алинея 5 на чл. 354 от Кодекса. Съгласно тази разпоредба, когато отменя за втори път решение на въззивен съд, ВКС може да върне делото за произнасяне по същество само на въззивния съд; ако новото решение на въззивния съд след това бъде обжалвано, ВКС трябва да реши делото по същество, вместо да го връща отново, и когато прави това, той има правомощията на въззивен съд. В обяснителните бележки към законопроекта Правителството заявява, че повтарящите се разглеждания на наказателни дела от ВКС, които неоправдано продължават наказателни производства, се е превърнало в сериозен проблем. Ограничената юрисдикция на съда по отношение на фактическите въпроси често връзва ръцете му vis-à-vis  недисциплинираните въззивни съдилища. Ето защо е необходимо да се даде на този съд компетентност да се произнася по фактическата страна на спора, нещо, което все още липсва. С тези нови правомощия, ВКС може да осъди оправдан подсъдим или да оправдае осъден подсъдим. Народното събрание приема изменението на 10 ноември 2011 г. То е публикувано в Държавен вестник на 25 ноември 2011 г. и влиза в сила на 29 ноември 2011 г.

ЗАКОНЪТ

3)             I. ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 2 И 3 НА КОНВЕНЦИЯТА

108.  Жалбоподателите твърдят, че г-н Димитров е бил несправедливо малтретиран и убит от полицията.

109.  По-нататък жалбоподателите се оплакват, че властите не са разследвали ефективно обстоятелствата, при които г-н Димитров е бил малтретиран и е загубил живота си. Те твърдят, че следствието не е приложило стандарт, сравним с изискваното по силата на Конвенцията. Те също така обръщат внимание на опитите да се задушава разследването и да се влияе на последвалото съдебно производство, както и на редица пропуски в първоначалното събиране на доказателства и в хода на разследването и на съдебното производство. Те също така посочват, че не са направени опити да се разследват лица на по-високи позиции или да се провери дали операцията за задържане на г-н Димитров е била адекватно планирана или дали полицаите, които са взели участие в нея, са били адекватно информирани. На последно място те твърдят, че при оправдаване на полицаите, ВКС е пренебрегнал факти, установени от предходните съдебни инстанции, не е проучил добре дали полицаите са спазили правилата, регулиращи използването на сила и помощни средства от страна на полицията, не е обърнал никакво внимание на малтретирането, на което полицаите са подложили г-н Димитров – в резултат на което малтретирането е останало напълно безнаказано – и не се е опитал да изясни дали е имало алтернативни начини да се арестува г-н Димитров.

110.  Съдът счита, че тези оплаквания следва да се разгледат в светлината на чл. 2 и 3 от Конвенцията, които гласят, както следва:

Чл. 2 (право на живот)

"1.  Правото на живот на всеки се защищава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот, освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.

2.  Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима:

(a) при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;

(б) при осъществяването на правомерен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода;

(в) при действия, предприети в съответствие със закона за потушаване на бунт или метеж."

Чл. 3 (забрана за изтезания)

"Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание."

a)             А. Становища на страните

i)       1.  Правителството

111.  Правителството, позовавайки се на заключенията на ВКС в решението му от 9 юни 2011 г. и на вътрешно проучване, проведено от Министерството на вътрешните работи, заявява, че смъртта на г-н Димитров е случайна. Нараняванията по главата, лицето и тялото не са били "основният фактор, причинил смъртта му", която всъщност е резултат от "остра сърдечна и дихателна недостатъчност". Следователно няма причинно-следствена връзка между действията на полицията и смъртта или намерение от страна на полицията да я предизвика. Полицията просто е искала да изпълни задълженията си и да арестува г-н Димитров. Тя е имала значително количество оперативна информация, че той се занимава с трафик на наркотици, сводничество, включително на непълнолетни момичета, търговия с крадени автомобили и трафик на жени. Следователно е имало основания да го арестуват и причини да се съмняват, че той може да бъде опасен, въоръжен, агресивен, под влиянието на наркотични вещества и вероятно ще се опита да скрие своята престъпна дейност и да избегне арест. Полицията просто се е опитала да преодолее съпротивата му и е използвала пропорционална сила за тази цел, както се изисква съгласно чл. 78 (1) (2) на ЗМВР от 1997 г. Яростната съпротива на г-н Димитров е направила невъзможно за тях да го арестуват, без да прибягват до сила.

112.  Правителството освен това твърди, че полицията е планирала операцията по начин, който се стреми да сведе до минимум опасността за живота на г-н Димитров. Писменият план на операцията, за която полицаите, участвали в нея, са били информирани, посочва, че при извършване на арести, полицията трябва да действа с повишено внимание, за да се избегне какъвто и да било риск за живота и здравето на арестантите. Не е имало основания да се предполага, че полицаите, задържащи г-н Димитров, ще действат в нарушение на инструкциите си, особено като се има предвид, че те не са били информирани за самоличността на арестанта или точното време на операцията, докато тя не е започнала. Затова няма причина да се предполага, че са планирали да извършат престъпление срещу г-н Димитров. Силата, която те са използвани срещу него, е била "абсолютно необходима" по смисъла на чл. 2, § 2 от Конвенцията. Служителите също са били оправдани да сложат белезници г-н Димитров с ръце зад гърба му и да го поставят с лице към земята. Не може да се пренебрегва фактът, че те не са прибягнали до използване на своите огнестрелни оръжия.

113.  Правителството също така обръща внимание на измененията от юли 2012 г. на ЗМВР от 2006 г., които по тяхно мнение затягат правилата, регулиращи използването на оръжие от полицията.

114.  По-нататък Правителството твърди, че властите са извършили цялостно разследване на твърдяното малтретиране и смъртта на г-н Димитров. Министерството на вътрешните работи е проведено вътрешно разследване. В допълнение, за инцидента е образувано наказателното производство, а властите и съдилищата са предприели редица стъпки, включително назначаване на няколко медицински експертизи и разпит на петимата полицаи и много други свидетели с оглед изясняване на фактическите обстоятелства. Това производство е било напълно достатъчно, било е проведено при спазване на правото на живот, и е включвало не само действията на полицаите, но и планирането и контрола на операцията. СВС връща делото за допълнително разследване три пъти. Наказателното дело срещу петимата полицаи е разгледано от СВС, три пъти от ВАС – третото гледане води до събирането на допълнителни доказателства – и два пъти от ВКС. Окончателното решаваме на делото е въз основа на изчерпателна оценка на фактите.

115.  Във връзка с чл. 3 от Конвенцията, Правителството твърди, че г-н Димитров не е бил подложен на нечовешко или унизително отношение. Нараняванията по неговото лице, главата, тяло и крайници са довели, както е видно от медицинските експертизи, получени от властите, от стъпки, предприети, за да укроти съпротивата му. Размерът на силата е бил законен и напълно пропорционален с оглед на обстоятелствата; то казва в тази връзка, че петимата полицаи, които извършват ареста на г-н Димитров, не прибягват до използване на своите огнестрелни оръжия. Както се вижда от изявленията, направени от полицаите в последвалото производство, те не са имали намерение да навредят на г-н Димитров и не е действали небрежно в това отношение. Те са добре подготвени и опитни професионалисти, които са действали в пълно съответствие с правилата, регулиращи използването на сила от страна на полицията и на базата на конкретни нареждания и план. След много сложни наказателни производства е установено, че смъртта на г-н Димитров е била инцидент.

ii)      2.  Жалбоподателите

116.  Жалбоподателите твърдят, че г-н Димитров е убит умишлено и е починал в резултат на употреба на сила, която не е била абсолютно необходима, и в хода на полицейска операция, която не е била планирана с цел да се сведе до минимум риска за живота му. Те изтъкват, че той е починал в присъствието на не един, а петима полицаи, и в хода на полицейска операция, включваща насилие от страна на трите групи полицаи, натоварени с нейното осъществяване. Начинът, по който операцията е разгъната, показа, че полицията не се стреми да събере доказателства срещу г-н Димитров, а да наложи възмездие срещу него. Например, групата, изпратена в хотела на семейството му, е спряла обиска за наркотични вещества, след като е научила, че г-н Димитров е починал. Жалбоподателите твърдят, че властите не са дали правдоподобно обяснение за това как г-н Димитров е загубил живота си. Решението на ВКС, че смъртта му е била случайна, не съответства на констатациите на предходните съдебни инстанции или на доказателствата по делото. Употребата на сила срещу г-н Димитров изобщо не е била необходима. Той не е бил осъждан, във всички предишни случаи е оказвал съдействие на полицията, бил е невъоръжен и не е бил физически подготвени за съпротива, и не е правел нищо незаконно в момента, когато е срещнал петимата полицаи. Той не е оказал никаква съпротива – факт, установен от всички съдилища, които са работили по делото – и е бил сам срещу петима опитни, добре въоръжени и обучени полицаи. Арестът му е трябвало да бъде извършен без никаква сила. Насилието срещу него – особено след като той е бил с белезници – следователно е нарушило изискванията на ЗМВР от 1997 г. и на условията на който и да било брифинг или нареждане, дадено на офицерите. Всъщност СВС и ВАС на четири пъти последователно констатират, че полицаите умишлено са го убили; констатациите се различават само по отношение на медицинската причина за смъртта. Дори и да се приеме, че смъртта е настъпила по начина, недопустимо констатиран от ВКС,  държавата-ответник все пак носи отговорност съгласно чл. 2 от Конвенцията.

117.  Жалбоподателите освен това твърдят, че полицейската операция срещу г-н Димитров не е било адекватно планирана. Няма доказателства, че полицаите, които са участвали в тази операция, са били надлежно информирани. Противно на това, което изглежда е предложено от писмения план на операцията, тя в действителност е планирана с очакването, че г-н Димитров ще окаже съпротива. Има също и други несъответствия като неуспеха на следователя да се присъедини към петимата полицаи и да изпълни следствени действия, въпреки че планът предвижда събирането на доказателства за предполагаемите престъпни дейности на г-н Димитров. В действителност, нито една от трите групи полицаи, които са участвали в операцията, не се е опитала да събере такива доказателства, в противоречие с писмения план. Инструкциите в плана за използването на сила също са били грубо пренебрегнати, в резултат на което невъоръжен човек, който не е оказал никаква съпротива, е загубил живота си. Друго несъответствие е липсата на каквито и да било предложения в писмен план, че г-н Димитров може да е агресивен или въоръжен. Противно на очакванията на полицейските служители, както е описано от Правителството, няма доказателства, че г-н Димитров се е занимавал с трафик на наркотици или сводничество в момента на ареста му, или че е бил въоръжен, опасен или под въздействието на кокаин. След преразглеждане на доказателствата, националните съдилища са установили, че г-н Димитров не е имал в себе си каквито и да било наркотични вещества.

118.  Според жалбоподателите, констатациите от вътрешното разследване, проведено от Министерството на вътрешните работи, не може да се счита за валидно или безпристрастно. По тяхно мнение, разследването не може да измести разследванията, проведени от органите на прокуратурата и съдилищата, и е просто опит за прикриване на действията на петимата полицаи.

119.  Жалбоподателите твърдят, че законодателните промени, които са влезли в сила през юли 2012 г., не могат да решат проблема с г-н Димитров.

120.  Жалбоподателите също са на мнение, че наказателното производство не е спазило изискванията на чл. 2 от Конвенцията в начина, по който е проведено, с своя обхват и в стандарта, приложен от властите. Направени са опити да се прикрие убийството на г-н Димитров от самото начало. Двамата военни следователи и прокурорът от Софийска военно-окръжна прокуратура, които са посетили мястото на събитието малко след него, не са извършили никакви следствени действия. Роднините на г-н Димитров са държани в неведение за смъртта му и не са били допуснати до тялото. Полицията е дала пресконференция, на която са изказани неверни твърдения за случая. Определени следствени действия на местопрестъплението, които биха могли единствено да бъдат предприети незабавно, не са били изпълнени правилно. Първоначалната аутопсията не е била достатъчно пълна и експертите, извършващи втората аутопсията, са се сблъскали с препятствия. След поемането на случая, органите на военната прокуратура са направили опит незаконно да прекратят производството. Когато разглежда делото по обжалване за първи път, ВАС отменя решението на СВС по недостоверни причини, както се вижда от особеното мнение на един от съдиите. По-късно поредица от неправомерни процедурни стъпки са довели до назначаването на експерти, които не биха могли законно да бъдат назначени, и до допускането на експертизи, които незаконно са променили заключението за причината за смъртта на г-н Димитров. Това първоначално е довело до налагането на много по-ниски наказания на петимата полицаи, осъдени за смъртта му, а в крайна сметка до оправдаването им от ВКС въз основа на недопустими нови фактически констатации.

121.  Жалбоподателите в допълнение посочват изявленията на последващи министри на вътрешните работи и на министър-председателя в подкрепа на петимата полицаи. Друг проблематичен аспект на официалния отговор на смъртта на г-н Димитров е бил липсата на разследване на висшестоящите на петимата полицаи, които са отговорни за начина, по който операцията е била стартирана, планирана и проведена, и за опитите за прикриване на убийството на г-н Димитров. Нито действията на полицаите са разгледани по отношение на всички правила, уреждащи поведението на полицията в такива ситуации: ВКС не обръща внимание на много от тези правила и не подлага действията на полицаите на цялостна оценка в нарушение на фактическите констатации, направени от предходните съдебни инстанции.

122.  Във връзка с чл. 3 от Конвенцията, жалбоподателите твърдят, че г-н Димитров е бил подложен на нечовешко отношение. Той не е бил въоръжен или не е извършвал престъпление. Противно на това, което е предположено от Правителството, не е бил под влиянието на наркотични вещества и не се е съпротивлявал при ареста. Той е бил сам срещу петима опитни и обучени полицаи, двама от които са носили автомати. Полицаите са били в цивилни дрехи; някои от тях са носели маски. При тези обстоятелства, всяка сила, използвана срещу г-н Димитров, може да се характеризира като нечовешко отношение. Въпреки това, той е бил насилствено изваден от колата си и бит в продължение на около десет минути, както преди, така и след като са му сложени белезници. Не е вярно, че всички наранявания по тялото му се обясняват с усилията да укротят съпротивата му. Само някои от експертите са подкрепили тази позиция, докато други са заключили, че нараняванията са причинени от удари с твърди тъпи предмети.

123.  Жалбоподателите твърдят, че въпреки че всички съдебни инстанции, компетентни да правят фактически констатации, са заключили, че г-н Димитров е бил малтретиран от петимата полицейските служители, ВКС оправдава тези служители, без да разгледа това малтретиране. Ефективността на разследването не може да се оцени в зависимост от броя на следствени действия, извършени от властите.

b)             Б. Преценка на Съда

i)       1.  Допустимост

124.  Съдът отбелязва, че оплакванията не са явно необосновани по смисъла на чл. 35 § 3 (а) на Конвенцията или недопустими на каквото и да било друго основание. Следователно те трябва да бъдат обявени за допустими.

ii)      2.  Основателност

125.  Съдът отбелязва, че жалбоподателите твърдят, че г-н Димитров е бил умишлено убит от петима полицейски служители и че констатациите на ВКС във връзка с причините за смъртта му са произволни. От своя страна Правителството, разчитайки на тези констатации и на вътрешното разследване, проведено от Министерството на вътрешните работи, твърди, че чл. 2 от Конвенцията не се прилага по отношение на обстоятелствата по делото.

126.  Съдът също така отбелязва, че има основно три версии за начина, по който г-н Димитров е загубил живота си. Първата е, че той е починал в резултат на травматични наранявания на главата и разкъсване на аортата, предизвикани от интензивни удари по главата и гърба, причинени от петимата полицейски служители, които извършват операцията срещу него – убийство, извършено във връзка със служебните задълженията на полицаите, с особена жестокост и по отношение на лице, което е в безпомощно състояние. Втората е, че полицаите са причинили смърт на г-н Димитров, като са го натискали към земята и са нанасяли удари в главата и тялото му, докато са били напълно наясно, че са карали г-н Димитров да се задушава и да изпитва болка, но продължавайки с действията си, които, съчетани с позицията, в която се намира, стреса, предизвикан от продължаващото насилие срещу него, предшестващите му здравословни проблеми и кокаина, който е взел известно време преди инцидента, са причинили задушаването му. Третата е, че г-н Димитров се е задушил случайно, като смъртта му няма причинно-следствена връзка с действията на офицерите (вижте параграф 21 по-горе). СВС приема като достоверна първата версия (вижте параграфи 37 и 44 по-горе). ВАС подкрепя втората версия и в двата случая, в които се занимава със съществените въпроси по делото (вижте параграфи 59 и 76 по-горе). Третата версия е одобрена от ВКС, когато той разглежда делото за втори път, и се представя на Правителството в рамките на настоящото производство (вижте параграфи 87 и 111 по-горе).

127.  Съдът отбелязва, че той не е апелативен съд от националните съдилища, както и че нормално не е в рамките на неговата компетенция да заменя своята преценка на фактите за тяхната (вижте Филипови срещу България, № 24867/04, § 65, 04 декември 2012 г., с допълнителни препратки). В конкретния случай, окончателното оправдаване на петимата полицаи от наказателен съд, действащ по обвинения за умишлено убийство, се основава на фактическите констатации, засягащи пряката медицинска причината за смъртта. Съдът не счита, че би било целесъобразно да се опитва да прави свои собствени подробни фактически констатации в това отношение. Той е чувствителен към спомагателния характер на своята роля и признава, че трябва да бъде внимателен при влизането в ролята на съд, констатиращ факти, когато това не се смята за неизбежно с оглед на обстоятелствата по конкретно дело (пак там, цитирайки Golubeva v. Russia, № 1062/03, § 95, 17 декември 2009 г. и McKerr v. the United Kingdom (решение за допустимост), № 28883/95, 4 април 2000 г.).

128.  Въпреки това, заключенията на наказателен съд, обвързани с презумпцията за невинност, не освобождава България от нейните отговорности съгласно Конвенцията (пак там, цитирайки Ribitsch v. Austria, 4 декември 1995 г., § 34, Серия А, № 336).

129.  Съдът подчертава във връзка с това, че също не е наказателен съд и че при определяне на това дали е налице нарушение на чл. 2 от Конвенцията, той не оценява наказателната отговорност на тези, които са пряко или косвено свързани (вижте McCann and Others v. the United Kingdom, 27 септември 1995 г., § 173, Серия А, № 324), защото тази отговорността е различна от отговорността по международното право по Конвенцията, която се основава на неговите собствени разпоредби, които следва да се тълкуват и прилагат въз основа на целите на Конвенцията и в светлината на съответните принципи на международното право (вижте Giuliani and Gaggio v. Italy  [GC], № 23458/02, § 182, ЕСПЧ 2011 г. (откъси), цитирайки решението по делото Tanlı v. Turkey, № 26129/95, § 111, ЕСПЧ 2001-III (откъси), и Avşar v. Turkey, № 25657/94, § 284, ЕСПЧ 2001-VII (откъси)).

130.  Същото важи и по отношение на чл. 3 от Конвенцията (вижте E. and Others v. the United Kingdom, № 33218/96, § 91, 26 ноември 2002 г.).

131.  Независимо от това коя от трите версии за смъртта на г-н Димитров е приета за вярна, не се оспорва, че когато той е починал, е бил изцяло под контрола на петима полицаи, които са провеждали операция срещу него (вижте с необходимите промени Ribitsch, цитирано по-горе, § 34). Съдът също така отбелязва, че използването на сила срещу г-н Димитров и многобройните наранявания, претърпени от него (вижте параграфи 23, 25, 52 и 56 по-горе) сами по себе си не са оспорени във вътрешното производство. С изключение на две свидетелки, г-ца М.З. и г-ца Е.З, чиято гледна точка не им позволява да получат точна представа за събитията, полицаите изглежда са били единствените преки свидетели на смъртта на г-н Димитров (вижте параграф 15 по-горе). Поради това Съдът счита, че делото следва да бъде разгледано в съответствие с чл. 2 от Конвенцията независимо от факта, че точната причина за смъртта на г-н Димитров и пряката причинно-следствена връзка между силата, използвана срещу него, и смъртта му се оспорват. Освен това отговорността на държавата по чл. 2 не се ограничава до случаите, в които съществуват значителни доказателства, че използването на сила от страна на държавни служители е или би могла пряко да причини смърт на лице. Той може също така да се ангажира, когато тези служители при провеждане на операция не успяват да вземат всички възможни предпазни мерки при избора на средства и методи с цел да се избегнат или поне минимизират случайни загуби на човешки живот (вижте Ergi v. Turkey, 28 юли 1998 г., §§ 77‑79, Доклади за решения и определения 1998-IV; Saoud v. France, № 9375/02, §§ 88-90, 9 октомври 2007 г.; и Димов и други срещу България, № 30086/05, § 72, 6 ноември 2012 г.).

132.  Освен това не възниква сериозно съмнение, че г-н Димитров е бил подложен на малтретиране от петимата полицаи и че обстоятелствата по делото поради това също ангажират чл. 3 от Конвенцията. СВС и ВАС изрично констатират, че г-н Димитров е бил бит и ритан от тези полицаи със значителна сила в продължение на около десет до петнадесет минути, и че силата, използвана от полицаите срещу г-н Димитров, не е била налагаща се от съпротива му срещу ареста (вижте параграфи 15, 37, 44, 59 и 76 по-горе). ВАС добавя, че прибягването на полицаите до такава сила е в нарушение на чл. 78 и 79 на ЗМВР от 1997 г., който урежда използването на сила от страна на полицията в съответния момент (вижте параграфи 77, 97 и 98 по-горе). Тези констатации не са нарушени от ВКС (вижте параграф 85 по-горе). Освен това експертизите, получени в хода на производството са приели, въпреки някои пропуски, че г-н Димитров е претърпял поредица наранявания на главата и тялото му, които се дължат на удари с твърди тъпи предмети (виж параграфи 23, 25, 52 и 56 по-горе). Докато тяхната причинно-следствена връзка със смъртта на г-н Димитров е оспорена, някои от тези наранявания се характеризират от медицинските специалисти като способни да причинят смърт и при всички случаи са достатъчно сериозни, за да се задейства прилагането на чл. 3 от Конвенцията, който абсолютно забранява изтезанията или нечовешко или унизително отношение или наказание и според съдебната практика на Съда препоръчва на властите да не използват прекомерна сила за извършване на арест (вижте Иван Василев срещу България, № 48130/99, §§ 62 и 63, 12 април 2007 г., с допълнителни препратки). Наистина Правителството не оспорва факта на тези наранявания или използването на сила срещу г-н Димитров, и се оказва, че когато оправдава полицаите по обвиненията за убийство, ВКС дава малко, ако въобще някакви мотиви по този въпрос.

133.  Поради това Съдът трябва да определи дали нараняванията са резултат от строго необходимо сила, за да се укроти г-н Димитров (вижте Георги Димитров срещу България, № 31365/02, §§ 56-57, 15 януари 2009 г., с допълнителни препратки). Отговорността да докаже това е на Правителството (вижте Altay v. Turkey, № 22279/93, § 54, 22 май 2001 г.; Рашид срещу България, № 47905/99, § 46, 18 януари 2007 г.; Lewandowski and Lewandowska v. Poland, № 15562/02, § 65, 13 януари 2009 г.; и Ленев срещу България, № 41452/07, § 113, 4 декември 2012 г.). Те твърдят, че г-н Димитров е оказал яростна съпротива. Това твърдение обаче не отговаря на констатациите на СВС и на ВАС, които специално установяват, че физическата сила, използвана от петимата полицаи срещу г-н Димитров, не е била наложена от съпротива му срещу ареста; последният съдът констатира също, че прибягването от страна на полицаите до такава сила е в нарушение на чл. 78 и 79 на Закона за министерство на вътрешните работи от 1997 г., който урежда използването на сила от страна на полицията в съответния момент (вижте параграфи 15, 37, 44, 59, 77, 97 и 98 по-горе). Фокусирайки се само върху действията на полицаите, необходими за обездвижване на Димитров, ВКС не ги отменя по тази точка. При тези обстоятелства Съдът не може да не се заключи, че малтретирането, на което г-н Димитров е бил подложен, не е в резултат на сила, която е строго необходима, за да го укроти (за разлика от Бекирски срещу България, № 71420/01, §§ 134-36, 02 септември 2010 г.).

134.  Чл. 3, четен във връзка с общото задължение на държавите по чл. 1 от Конвенцията да "осигуряват на всяко лице под тяхна юрисдикция правата и свободите, определени в ... Конвенция [та]", изисква имплицитно да има ефективно официално разследване. Такова разследване, както такова по чл. 2, трябва да е в състояние да доведе до идентифицирането и наказването на виновните. За да може разследване да бъде ефективно на практика, предпоставка е държавата да е приела наказателноправни разпоредби, наказващи практики, които са в противоречие с чл. 3 (вижте Gäfgen v. Germany  [GC], № 22978/05, § 117, ЕСПЧ 2010, с допълнителни препратки). В допълнение, чл. 3 от Конвенцията изисква държавата да присъди обезщетение на засегнатите лица, когато това е целесъобразно, или поне да им даде възможност да търсят и да получат обезщетение за вредите, които са претърпели в резултат на малтретиране (пак там, § 118).

135.  Общите принципи, уреждащи задължението на държавата да проведе ефективно разследване, когато хора са убити в резултат на употребата на сила от, наред с другото, служители на държавните органи, са добре уредени в съдебната практика на Съда. Те наскоро са изложени подробно в параграфи 298-306 от решението на Голямата камара по делото на Giuliani and Gaggio (цитирано по-горе). Общите принципи, уреждащи произтичащото задължение за извършване на ефективно разследване на твърденията, че дадено лице е претърпяло отношение в нарушение на чл. 3 от Конвенцията от страна на полицията или други представители на държавата също са добре уредени, а наскоро бяха определени подробно в параграфи 182-85 от решението на Голямата камара по делото El-Masri v. “the former Yugoslav Republic of Macedonia” ([GC], № 39630/09, ЕСПЧ 2012). В настоящия случай Съдът иска преди всичко да повтори фундаменталния характер на чл. 2 и 3 от Конвенцията и да подчертае, че целта на разследването, изисквано съгласно тези членове, във връзка с чл. 1 от Конвенцията, в случаи на употреба на сила е да се даде правилното действие на възпиращия ефект на съществуващата съдебна система и да се осигури адекватен отговор на действия, които може да са нарушили тези членове, като се достигне до определяне дали използваната сила е била оправдана с оглед на обстоятелствата, и идентифициране и при необходимост наказване на отговорните. Това е от съществено значение за поддържане на общественото доверие и гарантиране на спазването на принципите на правовата държава и за предотвратяване при незаконни действия (вижте Giuliani and Gaggio, цитирано по-горе, §§ 298 и 306).

136.  В настоящото дело вътрешното производство е довело до постоянно разглеждане на наказателните обвинения срещу петимата полицаи в напълно състезателно производство на три съдебни инстанции. Съдът трябва да провери дали тези производства са извършени за целите на чл. 2 и 3 от Конвенцията и са изпълнили техните изисквания за ефективно разследване.

137.  В началото Съдът отбелязва, че вътрешното разследване, проведено от Министерството на вътрешните работи (вижте параграфи 16 и 92-96 по-горе), не отговаря на горните задължения. На първо място, това разследване е извършено от четирима служители на Министерство на вътрешните работи, чиято независимост от тези въвлечени в събитията буди съмнение (вижте Al-Skeini and Others v. the United Kingdom [GC], № 55721/07 , §§ 167 и 171-74, ЕСПЧ 2011). На второ място, разследването е изцяло вътрешно и окончателният доклад за определен брой години остава класифициран, в резултат на което жалбоподателите не са информирани за него и той не е бил подлаган на никаква форма на контрол от страна на лица извън Министерството на вътрешните работи. При тези обстоятелства е трудно да се приеме, че това разследване е проследено с достатъчна степен на обществено наблюдение и включва роднините на починалата жертвата до степента, необходима, за да защитят своите законни интереси, както се изисква съгласно чл. 2 и 3 от Конвенцията (вижте McKerr v. the United Kingdom, № 28883/95, § 115, ЕСПЧ 2001-III, и El-Masri, цитирано по-горе, § 184). На последно място, няма индикация, че разследването, чиито заключения по различни точки са различни от тези на последвалото наказателно производство, под каквато и да било форма е подновено след това наказателно производство.

138.  Все още остава да се установи дали наказателното производство срещу петимата полицаи надлежно е изпълнило горните задължения.

139.  Вярно е, че началните етапи на наказателното разследване очевидно страдат от някои от недостатъците, посочени от жалбоподателите: мястото на събитието не е правилно запазено; на лицата, участващи в събитията, е било позволено да останат на мястото за значителен период от време, създавайки риск от унищожаване или замърсяване на доказателства; първоначалният процес на събиране на доказателства е неправомерно забавен; първата аутопсия не е пълна и надлежна аутопсия е била възможна само защото жалбоподателите, след като са видели множеството наранявания по тялото на г-н Димитров, са решили да не го погребват, преди причината за смъртта му да може да бъде изяснена; направен е прибързан опит да се прекрати разследването (вижте параграфи 18, 19, 22, 23, 24 и 27 по-горе). Вярно е също така, че могат да възникнат съмнения относно точността на експертизите, изготвени по време на апелативното разглеждане на делото, наред с други неща поради начина, по който са били назначени експертите, които са я изготвили; факта, че тези експерти, за разлика от първоначалните, не са можели да прегледат тялото на г-н Димитров и са могли да изследват само хистологичните проби, взети по време на първата аутопсия, а не тези, взети по време на втората аутопсия; и първоначалния неуспех на експертите да опишат всички наранявания по тялото на г-н Димитров (вижте параграфи 48, 53-56, 61 и 105 по-горе).

140.  Въпреки това не може да се пренебрегва фактът, че нито един от тези въпроси не е попречил на СВС и ВАС да направят подробни фактически констатации и на тяхна основа да осъдят полицаите на убийство с утежняващи вината обстоятелства и да присъдят на жалбоподателите обезщетение във връзка с това (вижте с необходимите промени Menson v. the United Kingdom (решение за допустимост), № 47916/99, ЕСПЧ 2003-V). Когато, както е тук, заподозрени са признати за виновни и осъдени за участие в малтретирането и смъртта, които са предмет на разследването, не може обикновено да се твърди, че процедурата не се е доказала способна да отговори на процедурните задължения на държавата по силата на чл. 2 или чл. 3 от Конвенцията (вижте Avşar, цитирано по-горе, § 403 накрая).

141.  В този случай обаче ВКС, след като достига до различни изводи за причината за смъртта на г-н Димитров, в крайна сметка отменя присъдите, напълно оправдава полицаите по обвиненията в убийство и отхвърля претенциите на жалбоподателите за обезщетение. Не е задача на този Съд да определи дали решението на онзи съд е правилно от гледна точка на българското право. Съдът обаче трябва да провери дали начинът, по който ВКС прилага това законодателство в разглежданото дело, е довел до нарушаване на правото на жалбоподателите по чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията за ефективен процесуален отговор на  малтретирането и смъртта на г-н Димитров (вижте с необходимите промени Иван Василев, цитирано по-горе, § 77).

142.  В тази връзка следва да се отбележи, че изискванията на чл. 2 от Конвенцията надхвърлят етапа на официалното разследване, когато това е довело до образуването на производство в националните съдилища; производството като цяло трябва да отговаря на изискванията на позитивното задължение да защитава живота чрез закона. Въпреки че няма абсолютно задължение за всички обвинения да доведат до осъждане или до определена присъда, националните съдилища не трябва при никакви обстоятелства да бъде готови да дадат възможност застрашаващи живота престъпления да останат ненаказани. Това е от съществено значение за поддържане на общественото доверие и гарантиране на спазването на принципите на правовата държава и за предотвратяване при незаконни действия (вижте Öneryıldız v. Turkey [GC], № 48939/99, § 96, ЕСПЧ 2004‑XII; Türkmen v. Turkey, № 43124/98, § 51, 19 декември 2006; Николова и Величкова срещу България, № 7888/03, § 57 (e), 20 декември 2007 г.; Mojsiejew v. Poland, № 11818/02, § 53 (d), 24 март 2009 г.; и Enukidze and Girgvliani v. Georgia, № 25091/07, § 242, 26 април 2011 г.). Затова задача на Съда се състои в преглед дали и до каква степен може да се счита, че националните съдилища да са подложили случая на старателен контрол, както се изисква от чл. 2, така че възпиращият ефект на съществуващата съдебната система и значението на ролята, която тя е длъжна да играе в предотвратяването на нарушения на правото на живот, да не бъдат засегнати (вижте Giuliani and Gaggio, цитирано по-горе, § 306).

143.  Същите принципи се прилагат по отношение на чл. 3 от Конвенцията (вижте Okkalı v. Turkey, № 52067/99, §§ 65-66, ЕСПЧ 2006-XII (откъси)).

144.  Съдът отбелязва във връзка с това, че ВКС решава в противоречие с нормалната си роля в българската съдебна система и своята установена практика (вижте параграфи 106 и 107 по-горе) да направи нови фактически констатации за пряката причинно-следствена връзка или липсата на такава между действията на полицаите и смъртта на г-н Димитров. Тези констатации освен това не са базирани на нови доказателства – съдът приема с особеното мнение на председателя на състава, че не е необходимо да се назначава "арбитражната" експертиза, поискана от жалбоподателите (вижте параграфи 85, 88 и 89 по-горе) –  а на различно тълкуване на доказателствата, които вече са били събрани и анализирани в подробности от предходните съдебни инстанции. Както вече беше отбелязано, не е роля на този Съд да поставя под съмнение фактическите констатации, направени от ВКС, и по-конкретно да определя дали заключението на онзи съд, че смъртта на г-н Димитров е случайна, е правилно.

145.  Въпреки това, Съдът не може да пренебрегне, че в мотивите си ВКС не се е занимал в каквито и да било подробности с въпроса – напълно разгледан в предходните съдебни инстанции – че петимата полицаи са подложили г-н Димитров на сериозно малтретиране. Ограничавайки резултатите до деянията, потенциално свързани с неговите нови констатации за медицинската причина за смъртта на г-н Димитров, той пренебрегва въпроса за използването на прекомерна сила. В тази връзка решението приема, че поставяйки на г-н Димитров на земята, полицаите са действали в съответствие с правилата, и не анализира в каквито и да било подробности отношението, на което е подложен г-н Димитров, и неговата необходимост и съответствие с правилата, регулиращи използването на сила. Очевидно приемайки употреба на сила за незначителна, онзи съд е заключил, че действията на полицаите не са изиграли никаква роля в смъртта на г-н Димитров и не представляват никакво престъпление или закононарушение (вижте параграф 87 по-горе). Така изглежда, че ВКС не само оставя отворен въпроса за необходимостта и пропорционалността на неоспореното използване на сила, но също така обявява за поведението на полицаите за законосъобразно, доколкото то не е довело до смърт. В резултат на този подход, всички усилия за разследване и държане на полицаите отговорни за тяхното участие в малтретирането и смъртта на г-н Димитров остават незачетени. Многобройните нараняванията, претърпени от г-н Димитров – подробно описани в експертизите, получени по-рано в хода на производството (вижте параграфи 25 и 52 по-горе) и формиращи основа за заключенията на предходните съдебни инстанции, че полицаите са били интензивно г-н Димитров и следователно са действали с особена жестокост (вижте параграфи 44, 60, 76 и 79 по-горе) – очевидно се смятат от ВКС за напълно незначителни. Нито изглежда онзи съд да обръща внимание на фактите – също установени от предходните съдебни инстанции – че г-н Димитров е викал, че се задушава (вижте параграф 15 горе), нещо, което очевидно е свързано със задължението по силата на чл. 2 от Конвенцията за защита на живота, и че един от полицаите, майор М.П., отпраща полицейска патрулна кола, за да предотврати двамата полицаи в нея да станат свидетели на събитията (вижте точки 17, 37, 44 и 45 по-горе).

146.  В заключение, Съдът не счита, че наказателното производство, извършено от властите накрая изяснява всички обстоятелства, свързани с отговорността на съответните държавни служители, или е предназначено да осигури тяхната пълна отговорност за роля им в малтретирането и смъртта на г-н Димитров и ефективното прилагане на разпоредбите на вътрешното право, които гарантират зачитане на правото на живот и правото лицето да не бъде подложено на нечовешко и унизително отношение (вижте с необходимите промени Öneryıldız, цитирано по-горе, § 117). Съдът отбелязва с особена загриженост, че заключението на ВКС, че петимата полицаи не са извършили никакво нарушение на закона, обхваща без разлика всички действия на полицаите по време на инцидента.

147.  Друг въпрос е очевидната липса на разследване на по-широката картина, включително начина, по който е било планирана и контролирана операцията срещу г-н Димитров. Това изглежда е била главно поради тесния фокус на наказателното производство срещу полицаите, чийто обхват е ограничен до тяхната наказателна отговорност за убийството на г-н Димитров. Може да има обстоятелства, при които възникнат въпроси, които не са или не може да се разглеждат в наказателното производство. В тези случаи чл. 2 от Конвенцията може да изисква по-обширно разглеждане. Такива въпроси може да включват планирането и контрола на въпросната операция (вижте Al-Skeini and Others, цитирано по-горе, § 163); опити от страна на по-висши длъжностни лица за прикриване на доказателства и твърдяна политика на стрелба с цел убийство (вижте McKerr, цитирано по-горе, § 136); или твърдяното участие на силите за сигурност в отвличане и убийство, което е част от по-голям модел на официално държавно одобрено насилие (вижте Avşar, цитирано по-горе, § 406). Списъкът, разбира се, не е изчерпателен.

148.  В настоящия случай възникват сериозни опасения за това дали полицията правилно е планирала и изпълнила операцията срещу г-н Димитров, за точната цел на тази операция и за това дали тактиката на полицията е налагала прекомерна употреба на сила, независимо дали умишлено или както е неизбежен страничен резултат. Сериозни опасения възникват и във връзка с твърдените усилия за прикриване на инцидента, илюстрирани по-конкретно от опита – отбелязан два пъти от СВС (вижте параграфи 37 и 44 по-горе) – на полковник A.K. да прикрие уличаващи доказателства срещу полицаите, както и от реакцията на Министерството на вътрешните работи, което н набързо свикана пресконференция приписва смъртта на г-н Димитров на естествени причини, без да изчака пълна експертиза по този въпрос (вижте параграф 24 в началото по-горе). Тези опасения не получават пълен отговор от наказателното производство. При тези обстоятелства, чл. 2 от Конвенцията изисква процедура, чрез която би могло да се разгледат тези елементи и съмнения да бъдат потвърдени или премахнати (вижте с необходимите промени McKerr, цитирано по-горе, § 137).

149.  Не е задача на този Съд да посочва подробно какви процедури властите трябва да предприемат за осигуряване на правилното разглеждане на обстоятелствата на малтретиране и смърт в ръцете на държавни служители. Нито може да се каже, че трябва да има една единна процедура, отговаряща на всички изисквания. Съдът отбелязва обаче, че това не е първото дело срещу България, в които има доказателства, че процесуалният отговор на смърт в ръцете на полицията не успява да отговори на стандартите на Конвенцията (вижте Великова срещу България, № 41488/98, §§ 77-84, ЕСПЧ 2000-VI;. Ангелова срещу България, № 38361/97, §§ 141-46, ЕСПЧ 2002-IV; Огнянова и Чобан срещу България, № 46317/99, §§ 108-16, 23 февруари 2006 г.; Каранджа срещу България, № 69180/01, §§ 64-68, 7 октомври 2010 г.; Димов и други срещу България, № 30086/05, §§ 83-85, 6 ноември 2012 г.; и Филипови, цитирани по-горе, §§ 64-73). Следва да се подчертае, че подходящите процедури за гарантиране на отчетност на служителите на държавата са крайно необходими за поддържане на общественото доверие и за отговор на основателните опасения, които могат да възникнат от използването на сила. Липсата на такива процедури само ще подсили опасенията от лоши мотиви, както се вижда например от твърденията на жалбоподателите относно предполагаемото намерение на полицията физически да ликвидира г-н Димитров (вижте с необходимите промени McKerr, цитирано по-горе, §§ 159-60).

150.  Съдът отбелязва със задоволство информацията, предоставена от правителството относно законодателните изменения от 2012 г., приети с оглед привеждане на законовите разпоредби относно използването на сила от страна на полицията в пълно съответствие с практиката на Съда (вижте параграф 99 по-горе). Въпреки това, тези изменения не засягат ефективността на разследванията и са очевидно неприложими към разглежданото дело, в което въпросните събития са се случили през 2005 г., много години преди влизането в сила на тези изменения. Задачата на Съда в настоящото производство не е да се разгледа националното законодателство абстрактно, а да се оценят действителните обстоятелства по делото на жалбоподателите (вижте с необходимите промени Николова срещу България [GC], № 31195/96, § 52, ЕСПЧ 1999-II).

151.  Съдът стига до извода, че са налице нарушения на както на чл. 2, така и на чл. 3 от Конвенцията.

4)             II.  ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 6 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

a)             A. Твърдяна пристрастност на съдиите от ВКС

152.  Жалбоподателите се оплакват по силата на чл. 6 § 1 от Конвенцията, че някои от съдиите, които са взели участие в разглеждането на наказателното дело срещу петимата полицаи – по-специално председателят на състава на ВКС, който разглежда делото през 2010 г. – са били пристрастни, защото се твърди, че техни роднините са били наети от работят в Министерството на вътрешните работи и защото министърът на вътрешните работи и министър-председателят са се опитали да повлияят на резултата от производството.

153.  Член 6 § 1 от Конвенцията в относимите си части гласи:

"Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения..., има право на справедливо ... гледане ... от независим и безпристрастен съд ..."

i)       1.  А. Становища на страните

154.  Правителството твърди, че твърденията за неправомерен натиск от страна на изпълнителната власт върху съдии по наказателното дело срещу петимата полицаи – особено върху съдиите от ВКС – са лишени от каквито и да било основание. По Конституция съдебната система е напълно независима и няма никакви данни, че е бил оказан натиск върху съдилищата, които разглеждат делото. Вярно е, че делото е възбудило интензивен обществен интерес. С оглед на това, съдилищата са позволили представител на Българския хелзинкски комитет да присъстват на делото, а повечето заседания са проведени публично. При възлагането на делото на съдебна формация във ВКС, всички съдии, които биха могли да се разглеждат като имащи пряк или косвен интерес от неговия изход, са били изключени от участие в него.

155.  Жалбоподателите твърдят, че са налице достатъчно основания да се подозира, че съдиите от ВКС, които са работили по делото, не са безпристрастни и независими. Както министър-председателят, така и министърът на вътрешните работи са се опитали да окажат натиск в полза на полицаите. Нещо повече, публикации в пресата ясно показват, че синът на председателя на първия състав на ВКС, който разглежда делото, работи в Министерството на вътрешните работи. Комбинацията от тези фактори очевидно е причина да се породят съмнения относно независимостта и безпристрастността на съдиите от ВКС. Най-малкото, всеки съдия, който има роднини, работещи в това министерство, е трябвало да разкрие този факт на страните и да им даде възможност да поискат неговия отвод. Съгласно българското законодателство, няма механизъм, позволяващ на страните да проверят за такива зависимости с оглед искане на отвод на въпросните съдии. Изключването на някои съдии във ВКС от участие в делото не е достатъчна предпазна мярка в това отношение, защото то е било направено тайно и въз основа на критерии, които не са предварително известни на страните.

ii)      2.  Б. Преценка на Съда

156.  Съдът констатира, че оплакването не са явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3 (а) на Конвенцията или недопустимо на каквото и да било друго основание. Следователно то трябва да бъде обявено за допустимо.

157.  По отношение на основателността, Съдът първо отбелязва, че чл. 6, § 1 не гарантира правото трети страни да бъдат преследвани или осъдени за престъпление (вижте наред с много дела Perez v. France [GC], № 47287 / 99, § 70, ЕСПЧ 2004-I). Въпреки това, тъй като жалбоподателите са завели граждански искове срещу петимата полицаи и полицията (вижте параграф 35 горе), тази разпоредба е приложима в своята гражданскоправна част за цялото производството (вижте Calvelli and Ciglio v. Italy [GC], №  32967/96, § 62, ЕСПЧ 2002-I, и Perez, цитирано по-горе, §§ 70 и 71).

158.  Що се отнася до конкретните твърдения, направени от жалбоподателите, Съдът отбелязва, че в съответствие с установената съдебна практика, безпристрастност обозначава липса на предубеждение. Тя може да се прецени по субективен подход, който се опитва да установи лични убеждения или интерес на съдия по конкретно дело, и по обективен подход, който определя дали съдията е дал достатъчно гаранции, за да се изключи всяко основателно съмнение в това отношение и дали, съвсем отделно от поведението на съдията, съществуват установими факти, които биха могли да поставят под съмнение безпристрастността на съда. Гледна точка на страните по делото е важна, но не решаваща; това, което е от решаващо значение, е дали каквито и да било опасения в това отношение могат да се разглеждат като обективно обосновани (вижте наред с много други дела Kyprianou v. Cyprus [GC], №. 73797/01, § 118, ЕСПЧ 2005-XIII и Micallef v. Malta [GC], № 17056/06, §§ 93-96, ЕСПЧ 2009). Дори привидности могат да бъдат от определено значение в този контекст, защото това, което е заложено на карта, е увереността, която съдилищата в едно демократично общество трябва да вдъхват на обществото и на страните в производството (вижте наред с други дела Academy Trading Ltd and Others v. Greece, № 30342/96, § 45, 4 април 2000 г. Kinský v. the Czech Republic, № 42856/06, § 87, 9 февруари 2012 г.).

159.  Под субективния тест, личната безпристрастност на съдията трябва да се предположи, докато няма доказателства за противното (вижте Kyprianou, § 119, и Micallef, § 94, и двете цитирани по-горе). В конкретния случай жалбоподателите не са представили такива доказателства. Фактите, че някои от съдиите, разглеждащи делото, са се произнесли срещу тях по няколко пункта или са решили да действат по определен начин, не представлява доказателство (вижте Sofri and Others v. Italyя (решение за допустимост), № 37235/97, ЕСПЧ 2003 -VIII; Bracci v. Italy, № 36822/02, § 52 в началото, 13 октомври 2005 г.; Previti v. Italy (решение за допустимост), № 45291/06, § 258 в началото, 8 декември 2009 г.; и Петров срещу България (решение за допустимост), № 27103/04, 2 ноември 2010 г.). Нито пък обществената кампания, последвана от министър-председателя и министъра на вътрешните работи в подкрепа на петимата полицаи (вижте параграф 90 по-горе). Не може да се пренебрегва фактът, че съставите на ВАС и на ВКС, които разглеждат делото срещу полицаите, са изцяло съставени от професионални съдии, които поради своята квалификация и опит е по-малко вероятно в сравнение със съдебни заседатели или съдии без юридическо образование да се влияе от външен натиск (вижте с необходимите промени Priebke v. Italy (решение за допустимост), №48799/99, 5 април, 2001 г.; Akay v. Turkey (решение за допустимост), № 34501/97, 19 февруари 2002;. Craxi v. Italy (№ 1), № 34896/97, § 104, 5 декември 2002 г.; и Mircea v. Romania, № 41250/02, § 75, 29 март 2007 г.). Трябва да се отбележи в тази връзка, че въпреки тази кампанията, която очевидно продължава по време на цялото наказателно производство срещу полицаите, както СВС, така и ВАС ги осъждат и и им дават тежки присъди (вижте с необходимите промени Papon v. France (решение за допустимост), № 54210/00, ЕСПЧ 2001-XII).

160.  По отношение на обективния тест, на първо място следва да се отбележи, че понятията за независимост и обективна безпристрастност са тясно свързани и са особено трудни за разграничаване, когато – както в настоящото дело – аргументите, изтъкнати от жалбоподателите за оспорване и на двете, се основават на едни и същи факти (вижте Agrokompleks v. Ukraine, № 23465/03, § 128, 6 октомври 2011 г., с допълнителни препратки). Ето защо Съдът ще разгледа двата въпроса заедно.

161.  Той отбелязва, че фактът, че синът на председателя на първия състав на ВКС, който разглежда делото, работи в Министерството на вътрешните работи, не дава достатъчно основания за поставяне под въпрос на безпристрастността на този съдия (вижте с необходимите промени Academy Trading Ltd and Others, цитирано по-горе, § 46 накрая). Още повече, че самото министерство не е обвиняем по делото – гражданските искове на жалбоподателите са насочени срещу петимата полицаи и Областна дирекция на МВР - Благоевград (вижте параграф 35 по-горе). Също така следва да се има предвид, че решението на състава не се произнася окончателно по делото (вижте Mosteanu and Others v. Romania, № 33176/96, § 41, 26 ноември 2002 г.).

162.  От друга страна Съдът счита, че публичните изявления, направени от министър-председателя и министъра на вътрешните работи през август 2009 г. (вижте параграф 90 по-горе) и участието на публични личности в организирани кампании създават впечатлението, че всички те са се опитвали да насочват съдилищата по отношение на начина, по който трябва да се реши делото, и по този начин не са показали уважението, което трябва да се оказва на съдебната длъжност. Съдът вече е имал повод да осъди най-категорично опитите на несъдебни органи да се намесват в съдебното производство (вижте Sovtransavto Holding v. Ukraine, № 48553/99, § 80, ЕСПЧ 2002-VII и Agrotehservis v. Ukraine (решение за допустимост), № 62608/00, 19 октомври 2004 г.).

163.  Въпреки това не може да се пренебрегва фактът, че това не е попречило на ВАС да постанови през ноември 2010 г. присъди на полицаите или или да им даде значителни присъди, които по мнението на неговия председател на състава трябва да са дори още по-тежки (вижте параграфи 74 и 81 по-горе и съпоставено с, с необходимите промени Kinský, цитирано по-горе, § 94). Като се имат предвид различните становища на различните съдии, включително и членовете на състава на ВКС, който окончателно се произнася по делото с особеното мнение на своя председател (вижте параграфи 84-89 по-горе), Съдът не счита, че оказваният натиск върху съдиите е довел до обективно обосновани съмнения относно тяхната безпристрастност и независимост по отношение на изпълнителната власт и страните в производството.

164.  Ето защо не е налице нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията в това отношение.

b)             Б. Твърдяната несправедливост на производството

165.  Жалбоподателите се оплакват по чл. 6 § 1 от Конвенцията, че когато разглежда делото за втори път, ВКС, отклонявайки се от обичайната си роля, е направил нови фактически констатации, като в същото време е отказал да преразгледа причината за смъртта на г-н Димитров, не е събрал необходимите доказателства – "арбитражната" експертиза, поискана от жалбоподателите – без да обяснява защо не счита това за необходимо, и се е позовал на новите експертизи, които ВАС е назначил и допуснал като доказателство в нарушение на процедурните правила и които са били изготвени от евентуално пристрастни експерти.

166.  Жалбоподателите се оплакват по същата разпоредба, че по тяхна преценка ВАС и ВКС не са разгледали надлежно редица решаващи аргументи, които те са повдигнали.

i)       1.  А. Становища на страните

167.  Правителството твърди, че решението на ВКС, който завършва производството, не е било произволно. Основната причина, посочена от този съд за оправдаване на полицаите, е била непоправимо нарушаване на правото им по чл. 6, § 3 от Конвенцията да бъдат информиран за характера на обвинението срещу тях, произтичащо от различията между констатациите на ВАС за причината за смъртта на г-н Димитров и причината за смъртта, посочена в обвинителния акт. По мнението на онзи съд, което е в пълно съответствие с със съдебната практика на този Съд, единственият начин на поправяне на това нарушение, е полицаите да бъдат оправдани. Онзи съд освен това е установил, че за действията на полицаите не може да се приеме, че имат причинно-следствена връзка със смъртта на г-н Димитров, което е съществена предпоставка за наказателна отговорност за убийство, и че смъртта на г-н Димитров е била случайна по смисъла на чл. 15 от Наказателния кодекс от 1968 г. Съдът е обяснил защо счита, че не е необходимо да се върне делото на по-долната инстанция или да назначи "арбитражна" експертиза. Вече са били получени значителен брой експертизи. Експертизите, назначени от ВАС, посочват грешките в по-ранните експертизи, и техните заключения достатъчни, за да се даде възможност на ВКС най-накрая да се произнесе по делото.

168.  Жалбоподателите твърдят, че решението на ВКС е произволно. Като за начало той е направил нови фактически констатации, което е в противоречие с процедурните правила и неговата установена практика. Тези констатации, чиято цел е била да оправдае петимата полицаи, се различават значително от тези, направени от предходните съдебни инстанции, и се основава на идеята, че действията на полицаите нямат нищо общо със смъртта на г-н Димитров. В същото време съдът се е произнесъл, че не му е позволено да направи нови констатации за медицинската причина за смъртта на г-н Димитров, и е пренебрегнал своето по-ранно решение, че различната причина за смъртта, приета от ВАС, не представлява изменение на фактическата основа на обвиненията срещу полицаите. Освен това съдът е базирал своите фактически констатации на незаконно допуснати доказателства: експертите, назначени от ВАС, са били пристрастни и избрани в нарушение на процедурните правила. Подобно на ВАС преди това, съдът също не е успял да отговори на редица решаващи аргументи, повдигнати от жалбоподателите: (а) аргументи относно материала, на който експертите са разчитали, за да формират своите заключения; (б) аргументи относно достоверността на заключенията на експертите и твърдяния им неуспех да анализират правилно определени наранявания по тялото на г-н Димитров; (в) аргументи относно липсата на професионална компетентност на експертите в някои сфери; и (г) аргументи относно някои предполагаемо неоправдани предположения, направени от експертите. На последно място, съдът е решил делото, без събиране на необходимите доказателства, по-конкретно на "арбитражната" експертиза, поискана от жалбоподателите, което единственото средство за разрешаване на противоречията между двете версии за точната медицинска причина за смъртта на г-н Димитров. Той не е дал никакви мотиви за отказа си да назначи такава експертиза. В действителност тези забележки са били направени от председателя на състава на съда в неговото особено мнение.

ii)      2.  Б. Преценка на Съда

169.  Текстът на чл. 6 § 1 от Конвенцията в относимите си части е изложен в параграф 153 горе.

170.  Съдът отбелязва, че оплакванията не са явно необосновани по смисъла на чл. 35 § 3 (а) на Конвенцията или недопустими на каквото и да било друго основание. Следователно те трябва да бъдат обявени за допустими.

171.  Въпреки това Съдът отбелязва, че при проверка на спазването от страна на държавата-ответник на чл. 2 и 3 от Конвенцията, той се занимава с различните процедурни аспекти на делото и разглежда начина, по който националните съдилища са работили по него. При тези обстоятелства той не счита, че трябва да анализира този въпрос също и с оглед на изискванията на чл. 6 § 1 от Конвенцията (вижте с необходимите промени Kaya v. Turkey, 19 февруари 1998 г., § 105, Доклади 1998-I ; Sabuktekin v. Turkey, № 27243/95, § 108, ЕСПЧ 2002-II (откъси); и Иван Василев, цитирано по-горе, § 73).

5)             III.  ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

172.  Член 41 от Конвенцията гласи:

"Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна."

a)             A.  Вреди

173.  Жалбоподателите претендират за обезщетение от 100 000 евро всеки за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на г-н Димитров и неговото малтретиране, както и на неефективността на последвалото наказателно производство. Позовавайки се на практиката на Съда, те твърдят, че горепосоченото им е причинило огромно страдание и чувство на безсилие.

174.  Правителството твърди, че претенцията е прекомерна.

175.  Съдът смята, че жалбоподателите трябва да са пострадали значително в резултат на откритите в хода на делото нарушения на правата им по чл. 1 и чл. 2 от Конвенцията. Произнасяйки се по справедливост, както се изисква съгласно чл. 41, Съдът им присъжда общо 50 000 евро по тази позиция. Към сумата следва да се добавят всички данъци, които могат да бъдат дължими върху нея.

b)             Б. Разходи и разноски

176.  Жалбоподателите претендират за възстановяването на различни разходи и разноски както по производствата пред националните съдилища, така и по производството в Страсбург. Техните претенции са изложени по-долу заедно с коментарите на Правителството.

177.  За да бъдат признати за възстановими по чл. 41 (предишен чл. 50) от Конвенцията, трябва да бъде установено, че разходите и разноските са били действително направени и необходими и да са разумни като размер (вижте наред с други дела Le Compte, Van Leuven and De Meyere v. Belgium (чл. 50), 18 октомври 1982 г., § 17, Серия A № 54) Разноските на жалбоподателите следва да бъдат проверени спрямо тези критерии.

i)       1.  По националните производства

178.  По позицията за неимуществени вреди жалбоподателите претендират за възстановяване на адвокатския хонорар, заплатен във връзка с производството срещу петимата полицейски служители. Разбивката на техните претенции е следната. Вторият жалбоподател претендира за 4 600 български лева, заплатени като хонорари за неговото процесуално представителство в тези производства, както и 3 600 лв., заплатени като хонорари за процесуално представителство на малолетния ѝ син, първия жалбоподател, в рамките на същите производства. Третият и четвъртият жалбоподател претендират за 9 900 лв. всеки, заплатени за тяхното процесуално представителство в същите производства. В подкрепа на своите претенции, жалбоподателите представят договорите, сключени между тях и правната кантора, в която техният адвокат, г-н В. Василев, е съдружник, както и фактури и платежни документи, издадени от същата кантора.

179.  Правителството твърди, че адвокатските хонорари, заплатени от жалбоподателите по съдебните производства срещу служителите, нямат директна връзка с предполагаемите нарушения на Конвенцията. Нещо повече, договорите са сключени между жалбоподателите и правната кантора, а в същото време няма документ, доказващ, че кантората е дала указания на един от адвокатите си да представя жалбоподателите в съдебните производства, или че жалбоподателите са упражнили правото, дадено им от приложимото законодателство, да изберат адвокат, който да поеме делото. Няма доказателства, че кантората е платила данъците, дължими по хонорарите, заплатени от жалбоподателите, нито че хонорари са таксувани от или заплатени на конкретния адвокат.

180.  Съдът смята за уместно още в самото начало да направи разграничение между вреди, нанесени в резултат от нарушение на Конвенцията, и разноски, платени от жалбоподател в опит да бъде предотвратено това нарушение или да бъде получено удовлетворение за нарушението (вижте Neumeister v. Austria (чл. 50), 7 май 1974 г., § 43, Серия A № 17; The Sunday Times v. the United Kingdom (№ 1) (чл. 50),  6 ноември 1980 г., § 16, Серия A № 38; и Le Compte, Van Leuven and De Meyer, цитирано по-горе, § 14). Претенциите на жалбоподателите явно попадат под позицията за разноски, не под позицията за неимуществени вреди, нанесени в резултат от нарушение на Конвенцията.

181.  Независимо от това, на жалбоподателите се полага компенсация за разходите и разноските, направени от тях на национално ниво в опит да бъде предотвратено нарушение на Конвенцията или да бъде получено обезщетение за нарушението (вижте наред с други дела Le Compte, Van Leuven and De Meyere, цитирано по-горе, § 17). В настоящото дело целта на производството пред българските наказателни съдилища е била именно да се постигне обезщетение за сериозните нарушения на чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията, като въпросните производства са били необходимо условие за сезирането на Съда по въпроса (вижте De Wilde, Ooms and Versyp v. Belgium, 18 юни 1971 г., § 50, Серия A № 12; Airey v. Ireland, 9 октомври 1979 г., § 18, Серия A № 32; и The Sunday Times, цитирано по-горе, § 18) По този начин разноските, заплатени в процеса на тези производства, са възстановими по силата на чл. 41 от Конвенцията.

182.  Съдът не намира основание да вярва, че жалбоподателите всъщност не са заплатили сумите, дължими по хонорарите; те представят фактури и платежни документи, показващи, че тези плащания са били извършени. Въпросът дали правната кантора, на която е било заплатено, на свой ред е заплатила дължимите по нея данъци, няма отношение към настоящото дело. Съдът също така няма причина да се съмнява, че жалбоподателите са заплатили хонорарите именно в замяна на правни услуги по наказателното производство срещу петимата полицейски служители. Както става ясно от документите по делото, жалбоподателите са били представени от г-н В. Василев, който е съдружник в правната кантора, ангажирана от жалбоподателите за тези производства.

183.  По отношение на въпроса дали гореспоменатите хонорари са приемливи като размер, Съдът отбелязва, че Правителството не е оспорило тази точка. Не може обаче да бъде пренебрегнат фактът, че жалбоподателите са представлявани от един и същ адвокат в производствата срещу полицаите. При положение че исковете на жалбоподателите в тези производства до голяма степен се припокриват, би било редно да се наложи известно намаление (вижте с необходимите промени Observer and Guardian v. the United Kingdom, 26 ноември 1991 г., § 80 (b), Серия A № 216; Lustig-Prean and Beckett v. the United Kingdom, № 31417/96 и 32377/96, § 37, 27 септември 1999 г.; Кирилова и други срещу България 42908/98, 44038/98, 44816/98 и 7319/02, § 149 накрая, 9 юни 2005 г.; Великови и други срещу България, № 43278/98, 45437/99, 48014/99, 48380/99, 51362/99, 53367/99, 60036/00, 73465/01 и 194/02, § 269, 15 март 2007 г.; и Милева и други срещу България, № 43449/02 и 21475/04, § 125, 25 ноември 2010 г.).

184.  При тези обстоятелства Съдът присъжда 5 000 лв. на втория жалбоподател, 6 000 лв. на третия жалбоподател и 6 000 лв. на четвъртия жалбоподател.

ii)      2.  За производството в Страсбург

185.  Жалбоподателите търсят възстановяването на 6 000 евро, заплатени на адвоката им г-н В. Василев за сто и десет часа работа по производството в Страсбург по тарифа от 60 евро на час, разбивката на която работа е: десет часа за проучване на делото и разговор с жалбоподателите; двадесет и пет часа за изготвяне на началното уведомление до Съда; петдесет часа за изготвяне на жалбата; пет часа за допълнителна кореспонденция със Съда; и двадесет часа за изготвяне на становища и на искове за справедливо обезщетение. Жалбоподателите твърдят, че вече са заплатили 6 000 лв., плюс 1 200 лв. данък върху добавената стойност, като останалата част от сумата е все още дължима. Съответно те изразяват желанието първите 6 000 лв., плюс 1 200 лв., от евентуалното обезщетение, наредено от Съда по тази позиция, да им бъдат изплатени директно, а остатъкът да бъде изплатен на правната кантора, в която техният законен представител е съдружник.

186.  В подкрепа на своите твърдения жалбоподателите предоставят два договора, сключени между тях и г-н Василев на 28 ноември 2011 г. и 31 януари 2012 г. В чл. 1 от първия договор се упоменава, че общият хонорар, дължим от жалбоподателите, ще бъде изчислен в края на производството пред Съда на базата на часовете, които г-н В. Василев е прекарал в работа по делото, при часова ставка от 60 евро. Първият договор също така упоменава в чл. 4, че жалбоподателите са се съгласили да платят предплата в размер на 6 000 лв., плюс данък върху добавената стойност, а в чл. 5 че всяка сума, присъдена им като справедливо обезщетение, надхвърляща горепосочената сума, следва да бъде изплатена директно на г-н В. Василев. Вторият договор упоменава в чл. 2.1, че жалбоподателите са се съгласили да заплатят на г-н В. Василев 6 000 лв. за работата му по производството пред Съда.

187.  Жалбоподателите също така изискват възстановяването на 130 лв. пощенски разходи, 688 лв., заплатени за превода на техните становища и искове на английски език, и 200 лв. за фотокопиране и консумативи. Те молят всяко обезщетение по отношение на разходите за превод да се направи директно платимо на законния им представител г-н В. Василев. В подкрепа на искането те предоставят пощенски квитанции и договор за преводачески услуги, сключен между г-н В. Василев и преводаческа агенция.

188.  Правителството заявява, че искът в частта му за хонорара на адвоката не съвпада с условията на договора между жалбоподателите и г-н В. Василев, според който жалбоподателите следва да заплатят само 6 000 лв. Правителството също така заявява, че искът е нереалистичен и не отговаря на националните стандарти и правилата за адвокатски хонорари. На последно място Правителството твърди, че договорът е влязъл в сила на 31 януари 2012 г. и следователно жалбоподателите нямат право да изискват възстановяване на разходи, направени преди тази дата.

189.  По отношение на първия довод на Правителството Съдът отбелязва, че първият договор между жалбоподателите и г-н В. Василев изяснява, че жалбоподателите поемат задължението да му заплатят сума, която ще бъде изчислена на базата на часовете работа по делото, и че сумата от 6 000 лв., заплатена от жалбоподателите като предплата, е само част от общата сума, дължима според договора. Няма твърдение във втория договор, което може да бъде тълкувано в смисъл, че прави първия договор невалиден. Съдът също така не може да се съгласи с Правителството, че хонорари, заплатени преди датата на подписване на втория договор, са невъзстановими. От условията на договора не може да се заключи, че той включва времеви ограничения върху правните услуги, осъществявани от г-н В. Василев, или че определените чрез него хонорари са дължими само за периода след подписването му. По тези причини Съдът заключава, че разходите, за които жалбоподателите претендират по отношение хонорарите на адвоката, могат да се считат за действително направени.

190.  По отношение на въпроса дали тези разходи са били необходими и в разумен размер, Съдът отбелязва, че според установената съдебна практика, когато разглежда иск за справедливо обезщетение, Съдът не е обвързан с национални мащаби и стандарти (вижте наред с други дела Abdulaziz, Cabales and Balkandali v. the United Kingdom, 28 май 1985 г., § 99, Серия A № 94; Papamichalopoulos and Others v. Greece (чл. 50), 31 октомври 1995 г., § 47, Серия A № 330-B; Öneryıldız, цитирано по-горе, § 175; и Милева и други, цитирано по-горе, § 125 в началото). В настоящото дело часовата ставка, заявена от адвоката на жалбоподателите, е сравнима с тези, таксувани в неотдавна разгледани сходни дела срещу България (вижте например Бекирски, § 198, и и Димов и други, § 109, и двете цитирани по-горе). Следователно тя може да се счита за приемлива. Съдът обаче счита, че броят часове, заявени от адвоката, изглежда твърде висок, особено с оглед на факта, че той вече е бил запознат с делото и че исковете, които завежда пред националните съдилища и пред този Съд, донякъде се припокриват. Вземайки под внимание всичко това и извършвайки оценка на справедлива основа, Съдът определя обезщетение на жалбоподателите, възлизащо на сумата от 5 600 евро, плюс данъци, които могат да бъдат начислени върху тази сума. 3 681,30 евро (еквивалентът на 7 200 лв.) от сумата следва да бъде заплатен директно на жалбоподателите, а остатъкът – на правната кантора, в която техният законен представител г-н В. Василев е съдружник.

191.  По отношение на иска за други разходи Съдът отбелязва, че жалбоподателите са предоставили документи, подкрепящи само сумите, заплатени за преводачески (688 лв.) и пощенски (130 лв.) услуги. При тези обстоятелства и с оглед разпоредбите на чл. 60 § 2 и § 3 от Правилника си, Съдът присъжда на жалбоподателите тези суми, плюс данъци, които могат да бъдат начислени върху тази сума. Сумата във връзка с преводаческите разходи следва да бъде заплатена на правната кантора, в която законният представител на жалбоподателите г-н В. Василев е съдружник, а сумата във връзка с пощенските услуги следва да бъде заплатена директно на жалбоподателите.

c)             В. Лихви за забава

192.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ

1.  Обявява единодушно жалбата за допустима.

 

2.  Приема с шест на един гласа, че са налице нарушения на чл. 2 и чл. 3 от Конвенцията.

 

3.  Приема единодушно, че не е налице нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията във връзка с безпристрастността и независимостта на съдилищата, разгледали делото срещу петимата полицаи, обвинени в убийството на г-н Димитров.

 

4.  Приема единодушно, че няма нужда да разглежда отделно оплакванията по чл. 6 § 1 на Конвенцията относно предполагаемата несправедливост на производствата срещу петимата полицаи, обвинени за убийството на г-н Димитров;

 

5.  Приема единодушно,

(а) че държавата-ответник трябва да плати на жалбоподателите в рамките на три месеца от датата, на която решението е станало окончателно на основание чл. 44, § 2 от Конвенцията, следните суми:

(i) съвместно на всички жалбоподатели 50 000 евро (петдесет хиляди евро), които трябва да се конвертират в български лева по курса, приложим към датата на превеждането им, плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят върху тази сума, по отношение на неимуществена вреда;

(ii) на втория жалбоподател 5 000 лв. (пет хиляди български лева), на третия жалбоподател 6 000 лв. (шест хиляди български лева), на четвъртия жалбоподател 6 000 лв. (шест хиляди български лева), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят върху тази сума, по отношение на разноските и разходите, направени в хода на националните производства;

(iii) 5 000 евро (пет хиляди евро), които трябва да се конвертират в български лева по курса, приложим към датата на превеждането им, и 818 лв. (осемстотин и осемнадесет български лева), плюс всякакви данъци, които могат да бъдат начислени на жалбоподателите, по отношение на разноските и разходите, направени в хода на производството в Страсбург; 3 681,30 евро (три хиляди шестстотин осемдесет и едно евро и тридесет цента), които трябва да се конвертират в български лева по курса, приложим към датата на превеждането им, и 130 лв. (сто и тридесет български лева) от така получената сума трябва да бъдат заплатени директно на жалбоподателите, а остатъкът – на правната кантората, в която техният законен представител г-н В. Василев е съдружник;

(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка по време на периода на забава, към която се добавят три процентни пункта;

 

6.  Отхвърля единодушно останалата част от исковете на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 1 юли 2014 г., в съответствие с Правило 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Françoise Elens-Passos (Франсоаз Елен-Пасо)            Ineta Ziemele (Инета Зимеле)
Секретар на отделението                                                     Председател

В съответствие с чл. 45 § 2 от Конвенцията и Правило 74 § 2 от Правилника на Съда, частичното особено мнение на съдия Махоуни е приложено към настоящото решение.

I.Z.
F.E.P.