По делото Михайлова и Малинова срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседавайки в състав:

          Гуидо Раймонди (Guido Raimondi), председател,
          Георге Николау (George Nicolaou),
          Леди Бианку (Ledi Bianku),
          Нона Цоцориа (Nona Tsotsoria),
          Здравка Калайджиева (Zdravka Kalaydjieva),
          Пол Махоуни (Paul Mahoney),
          Фарис Вехабович (Faris Vehabović), съдии,
и Франсоаз Елен-Пасо (Françoise Elens-Passos), секретар на отделението,

след проведено в закрито заседание обсъждане на 3 февруари 2015 г.,

постанови следното решение, прието на същата дата:

ПО ПРОЦЕДУРАТА

1. Делото е образувано по жалба (№ 36613/08) срещу Република България, внесена в Съда на 17 юли 2008 г от двама български граждани, г-жа Ана Борисова Михайлова (първият жалбоподател) и г-жа Лилянка Янкова Малинова (вторият жалбоподател) на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията").

2. Жалбоподателите са представлявани от г-жа М. Илиева, адвокат, практикуващ в гр. София. Българското правителство („Правителството”) се представлява от неговия агент г-жа Й. Стоянова от Министерство на правосъдието.

3. Жалбоподателите, по-специално, се оплакват относно  убийството извършено от страна на полицията на техния баща и партньор и липсата на ефективно разследване.

4. На 18 октомври 2011 г. Правителството е уведомено за жалбата.

 ПО ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

5. Жалбоподателите, дъщеря и майка, са родени съответно през 2001 г. и 1980 г. и живеят в гр. Самоков. Г-н Борис Михайлов, жертвата на въпросното полицейско действие, е млад мъж от ромски произход - баща на първия жалбоподател и партньор на втория жалбоподател.

Фактите по делото, представени от страните, могат да бъдат обобщени по следния начин.

A. Събитията от нощта на 3 август 2004 г.

6. Късно вечерта на 3 август 2004 г., докато шофира в центъра на гр. Самоков, K.K. забелязва трима души, които се опитват да отворят вратите на паркиран камион. Г-н Михайлов е един от тези мъже. K.K. се обажда в полицията. Малко след това двама дежурни полицаи от РПУ-Самоков, главни сержанти С. и М., които по това време отговарят на друго повикване, получават информация от централното управление, че трима "цигани" са били забелязани да разбиват камион. Полицаите отиват незабавно на мястото.

7. Когато полицейската кола, явно с пуснати сирени, приближава камиона, тримата мъже побягват. Полицаите ги преследват с колата. Когато улицата става по-тясна, те слизат от колата и се разделят. Главен сержант С. преследва г-н Михайлов, докато сержант M. гони другите двама мъже, които не успява да залови. Главен сержант С. настига  г-н Михайлов по улицата, в близост до паркирана кола. Следва кратка схватка. Произведени са два изстрела. Един от куршумите, изстрелян от много близко разстояние, влиза в лявата задна част на главата на г-н Михайлов и излиза през дясната страна на челото му. Повикана е линейка и г-н Михайлов е откаран в болница, където смъртта му е регистрирана в 00:10 ч. на 4 август 2004 г.

Б. Разследването

8. На същия ден е образувано наказателно производство (VII-20/2004 г.) срещу главен сержант С., за да се установи дали той е причинил смъртта на г-н Михайлов в резултат на превишаване пределите на неизбежната отбрана (чл. 119 от Наказателния кодекс: виж параграф 42 по-долу). На този етап не е повдигнато обвинение срещу него.

1.  Процесуално-следствени действия непосредствено след стрелбата

9. На 4 август 2004 г. е извършена аутопсия на тялото на г-н Михайлов. В доклада си съдебният патолог посочва, че смъртта е настъпила в резултат на тежка мозъчна травма и последвала сърдечно-съдова недостатъчност. Травмата е била причинена от преходна огнестрелна рана: входящата рана се намира от лявата страна на задната част на главата на г-н Михайлов, а изходящата от дясната страна на челото към слепоочната кост. Изстрелът е произведен от разстояние, което се доближава до упор. Експертът отбелязва, че тъй като главата може да се движи в различни посоки е трудно да се установи, въз основа на маршрута на куршума, динамичната позиция на тялото на жертвата спрямо пистолета в момента на изстрела. Забелязва също няколко синини от дясната страна на лицето на г-н Михайлов, на дясната му ръка и на двете му колена, за които заключава, че по всяка вероятност са в резултат от падането на земята след изстрела.

10.  Главен сержант С е прегледан също от патолога. Той забелязва, червеникаво-розово натъртване на дясната му ръка с дължина 0,5 см. Другото  натъртване е с размери 0,5 от 0,8 см. от дясната му страна. Патологът прави заключение, че нараняванията може да са нанесени по начина, описан от полицая, а именно когато той се е опитал да избие ножа от ръката на г-н Михайлов и по време на борбата им за пистолета.

11. На 4 август 2004 г. в 02:20 ч. е извършен оглед на мястото на инцидента от военен следовател в присъствието на две поемни лица. Няма последващ оглед на дневна светлина. Следователят преглежда предния капак на колата, до която е открито тялото на г-н Михайлов, и забелязва: вдлъбнатина от 3,5 см., разположена на 0,98 м. от предния ляв ъгъл и  на 1,03 м. от предния десен ъгъл, както и дупка от куршум с размер 3 см., намираща се на 1,17 м. от предния ляв ъгъл и 0,77 м. от предния десен ъгъл на капака; петна от кръв върху капака на колата и на земята до колата; и друга вдлъбнатина с прясно белеща се боя от металната стена на сградата вляво от колата. Направени са снимки на вдлъбнатината и на дупката от куршум на капака на колата, но те не са запазени като веществени доказателства, нито са взети отпечатъци от вдлъбнатините и дупките от куршум. Превозното средство не е взето за изследване и неговият собственик, охранителна фирма, го ремонтира и продава преди разследването да приключи официално.

12. Следователят намира пистолет на земята под капака на паркираната кола. Предпазителят е вдигнат и има един патрон в цевта и два в пълнителя. Следователят намира една гилза от другата страна на улицата, на два-три метра от паркирана колата, където е прострелян г-н Михайлов, и я прибира, но няма куршуми. През следващите етапи на процедурата по разследване, не е изяснен първоначалният брой патрони в пистолета на полицая, нито е определено колко изстрела са произведени, включително дали е имало предупредителен изстрел. Показанията на главен сержант С. са противоречиви по този въпрос. В показанията си от 4 август 2004 г. С. заявява, че е започнал с пет патрона в пистолета си, но на 10 септември 2004 г. променя показанията си, като твърди, че е имал шест патрона.

13. Експертизата от 9 август 2004 г. на пръстовите отпечатъци не открива следи от пръсти по оръжието, подходящи за изследване. Експертизата от напоените с ацетон тампони от ръцете на главен сержант С. от 11 август 2004 г. не установява остатъчни следи от барут. Експертизата от 25 август 2004 г. на пистолета на главен сержант С., наред с другото, заключава, че оръжието е било в добро състояние и би трябвало да произведе изстрел само след натискане на спусъка.

14. При огледа на мястото на убийството, който е проведен в ранните часове на 4 август 2004 г., разследващият полицай открива сгъваем нож с осемсантиметрово острие и десетсантиметрова метална дръжка. Протоколът от претърсването посочва, че той е намерен на капака на паркиран от другата страна на улицата автомобил, до мястото на смъртта. Не се споменава дали острието е  било отворено, когато е открит. Изглежда не са били предприети мерки за проверяването за отпечатъци от пръсти по ножа или за определянето на собственост му. В каменна ваза, в близост до мястото на стрелбата, е намерен мобилен телефон, но от последвалото разследване не се установява на кого принадлежи.

15. Следователят разпитва главен сержант С., неговият колега, главен сержант M., и тримата охранители, които по време на събитията  са се намирали в близост до мястото.

16. Разпитаният в ранните часове на 4 август 2004 г., главен сержант С., посочва, че докато се е опитвал да избяга г-н Михайлов е тичал с широко разперени ръце. Когато сержантът го догонва, г-н Михайлов се спира и се обръща. В този момент главен сержант С. забелязва, че той държи нож, но е тъмно и не може да го види добре. С лявата си ръка г-н Михайлов замахва към сержанта, а полицаят неуспешно се опитва да избие ножа. После г-н Михайлов го хваща здраво зад гърба с двете си ръце, пресягайки се към пистолета, който се намира в разкопчания кобур на кръста на полицая. Двамата мъже се сборичкват за кратко за пистолета. Главен сержант С. заявява, че се е почувствал силно уплашен: било е тъмно, другият мъж е бил с ръка на заредения му пистолет и е бил въоръжен с нож. Полицаят не успява да си спомни точното положение на телата им в последвалата борба за пистолета, нито момента, в който са били произведени изстрелите, нито колко са били те. Очаквал е мъжът да го простреля или намушка във всеки един момент.

17. Когато е разпитан по-късно, главен сержант С. заявява, че след като е произведен първият изстрел, той е изпаднал в паника и не може да си спомни какво се е случило. В последвалите показания обяснява, че в по-ранни случаи е бил намушкван, докато е изпълнявал служебните си задължения, което го е накарало да се страхува особено много от ножове. Дори не е бил наясно кой всъщност е натиснал спусъка и в един момент се е уплашил, че той е бил прострелян, а не г-н Михайлов.

18. В рамките на последвалото производство, единствените показания за детайлите от борбата остават тези на главен сержант С. Другият полицай (главен сержант M.), участвал в преследването, както и няколко други очевидци, също са разпитани в ранните часове на 4 август 2004 г. Главен сержант M. заявява, че след като е изгубил от погледа си другите двама заподозрени, се е обадил по телефона на главен сержант С., за да обсъдят как да процедират. Главен сержант С. го моли веднага да дойде при него. Когато пристига на мястото, има много хора и вижда откарван с линейка мъж. Пистолетът на главен сержант С. е под  една кола, а ​​ до нея върху земята има кърваво петно. Колегата му е изключително разстроен и му казва, че е направил най-лошото. Намерен е джобен нож върху капака на друга кола наблизо.

2.  Показанията на другите свидетели

19. По време на събитията, трима служители на частна охранителна фирма, Г.К., Е.К. и Г.Д., разговарят пред офиса си, който е в сграда в непосредствена близост до улицата, където е застрелян г-н Михайлов. Те са разпитани пет пъти, ала техните показания са противоречиви както по отношение на предишните им показания, така и по отношение на показанията, дадени от другите. Техните показания варират по отношение на това дали са чули предупредителен изстрел, колко изстрела са произведени и дали са видели нож в ръката на г-н Михайлов. Някои от тях си спомнят, че полицаят е предупредил г-н Михайлов от разстояние да спре и да легне на земята. Всички те заявяват, че събитията са се развили в рамките на секунди и че те не са могли да видят какво точно се е случило, когато полицаят е установил контакт с г-н Михайлов, защото е било тъмно. Въпреки че са ги забелязали по-късно, никой от тях, в този кратък период от време, не е видял нож или пистолет в ръцете на г-н Михайлов или в тези на главен сержант С. Те се съгласяват, че когато главен сержант С., който е паднал на земята с г-н Михайлов, се е изправил, той е държал нож, който е хвърлил и който е паднал върху капака на паркирана от другата страна на улицата кола. Полицаят е бил много разстроен и е изглеждал в състояние на шок, размахвал ръце, крачел напред-назад и повтарял: "Какво направих?“.

20. По-късно в хода на производството се оказва, че е имало насочена към улицата камера, монтирана над входната врата на сградата на охранителна фирма. Колата, до която се осъществява стрелбата, е паркирана на отсрещната страна на улицата, на късо разстояние от мястото, където са стояли мъжете. В показанията си от 18 октомври 2007 г. Г.К. заявява, че в нощта на инцидента охранителната камера, монтирана над входа на сградата, в която са работили, е била повредена. Друг свидетел заявява, че камерата не записва, а само наблюдава улицата отпред, и е използвана от охранителите от нощната смяна, за да следят превозните средства на фирмата. Г.Д е дежурният пазач в нощта на убийството. Той е стоял отвън с другите двама свидетели. Имало е и диспечер, чието бюро е под екрана на монитора, но според Г.К. тя не е можела да го вижда. По време на разпита му същия ден, Е.К. заявява, че не може да си спомни кой диспечер е бил на смяна в онази нощ и че по това време всички диспечери, наети от фирмата, са били нови служители на компанията. Камерата не е прегледана и никой от останалите служители на фирмата не е разпитан по този въпрос по време на разследването.

В. Заключенията от разследването

21. На 30 септември 2004 г. разследващият полицай приключва работата си по преписката VII-20/2004 г. Във фактическите си констатации той описва събитията в подробности, както следват:

"На 3 август 2004 г. дежурният оператор в РПУ-Самоков, главен сержант К.Б., свидетел, приема обаждане от частно лице, К.К., което съобщава, че трима мъже се подготвят да извършат кражба от камион, паркиран на ул. Цар Борис III. Камионът е собственост на Маркан ООД – той е оставен паркиран на улицата с включени светлини от Г.С., който работи като доставчик за Маркан ООД. Операторът изпраща патрулни полицаи, главен сержант С.М. и главен сержант В.С., до въпросното място. Когато патрулният автомобил приближава до камиона на ул. „Цар Борис III“, тримата мъже, които са около и вътре в камиона, се опитват да избягат и побягват по посока центъра на града. Патрулният автомобил ги следва по ул. „Цар Борис III“, когато двама от мъжете се затичват към центъра на града, а третият - към ул. „Отец Паисий“. Главен сержант С.М. тръгва след двамата мъже, тичащи към центъра на града, а главен сержант В.С. преследва мъжа, отишъл по посока ул. „Отец Паисий“; В.С. произвежда предупредителен изстрел във въздуха с помощта на "стоп" патрон. На ул. „Отец Паисий“, в близост до кафе "Трегер" и пред сграда № 5, главен сержант В.С. настига мъжа, който по време на тичането носи мобилен телефон в едната си ръка и джобен нож в другата. В този момент В.С. вече е сложил своя пистолет Makarov KT 23389 в кобура на бедрото си, така че да може да тича по-бързо, и който към момента има активен патрон в цевта, след произвеждането на предупредителния изстрел. В.С. е бил облечен с униформа. Слязъл е от полицейски автомобил, носещ отличителните знаци. Той е извикал към бягащия човек "Спри! Полиция! Легни на земята!", но мъжът не е спрял да тича. Пред сградата на ул. „Отец Паисий“ Б.М. спира да тича, обръща се към полицая и замахва към него с ръка, в която държи джобен нож. В.С. вижда острието на уличната светлина и блокира ръката на мъжа. Без да пуска ножа, Б.М. се нахвърля върху В.С., хваща го през кръста, докато му държи ръцете, и се опитва да вземе пистолета от кобура на В.С. В.С. хваща ръката на Б.М., която държи пистолета, а след това Б.М. избутва В.С. върху  капака на Opel с регистрационен номер CO 5486 KA, който е бил паркиран наблизо. Докато пада, В.С. успява да се измъкне изпод Б.М., докато Б.М. държи пистолета му с едната ръка и ножа си с другата ръка. В същото време В.С. държи с двете си ръце ръката на Б.М., с която той се опитва да вземе пистолета от кобура. Б.М. успява да извади пистолета, докато В.С. държи ръката му – произведен е изстрел и куршумът удря металната стена на сградата на кафе "Трегер". Посоката на този изстрел е настрани и далеч от мястото на инцидента, което означава, че този изстрел не е произведен като предупредителен изстрел. След стрелбата, поради преживения страх за живота си, В.С. е в положение на изключителен стрес и не е в състояние да си спомни събитията в детайли. Борбата между двамата е наблюдавана от трима свидетели: Г.Д., Г.К. и Е.К., които са стояли пред сградата на ул. „Отец Паисий“ № 5 и не са се намесили. Техните показания потвърждават, че Б.М. е спрял да тича и е започнал да се бори с В.С. Въпреки това, поради стреса, слабата светлина и бързината на събитията, свидетелите не могат да си спомнят подробности за начина, по който е бил прострелян Б.М., и позицията на телата на двамата мъже едно спрямо друго по време на стрелбата. От външния вид и разположението на раната от пистолет на главата на Б.М. и дупката от изстрела, открита на капака на Opel CO 5486 KA, е очевидно, че след произвеждането на първия изстрел, В.С. е успял да възвърне притежанието върху оръжието си и да го простреля в главата от близко разстояние. След стрелбата В.С. е в състояние на шок: той изпуска пистолета на земята, движи се хаотично, навежда се към Б.М., който лежи на земята, взема ножа от ръката на Б.М. и го хвърля върху капака на Opel C 3034 ПХ. В този момент главен сержант С.М. е в центъра на града и се обажда на мобилния телефона на В.С.: В.С. му казва, че е възникнал проблем, и С.М. се обажда на оператора да изпрати подкрепление. К.Б., дежурният оператор, изпраща патрулен автомобил и линейка. Б.М. е откаран в болницата в Самоков където въпреки медицинската помощ, почива от травматично увреждане на главата, последвано от шок и кома, водещи до необратима сърдечна и белодробна недостатъчност.

През 20-те си години служба в МВР, главен сержант В.С. никога не е бил наказван; той е награждаван четири пъти. Убитият мъж, Б.М., е извършил голям брой престъпления. Той е регистриран за 12 кражби и два грабежа. Той е осъждан пет пъти за следните престъпления: ..."

Въз основа на тези констатации следователят предлага на прокурора да прекрати разследването, тъй като смята, че главен сержант С. е действал при самоотбрана по смисъла на чл. 12а от НК (виж параграф 42 по-долу), което според него означава, че действията на полицая не подлежат на наказателно преследване. Освен това той посочва, че "дори да не е имало опасност за живота на полицая, главен сержант С. е имал право да използва огнестрелно оръжие при тези обстоятелства, въпреки че той не е направил това, докато животът му не е бил застрашен".

22. На 6 октомври 2004 г. адвокатът на жалбоподателите пожелава достъп до преписката по разследването. На 29 октомври 2004 г. прокурор от Софийска военна прокуратура отхвърля искането на основание, че на този етап жалбоподателите не са страни в наказателното производство.

23. В постановление от същия ден прокурорът прекратява наказателното производство срещу главен сержант С., като посочва, че полицаят е прострелял г-н Михайлов, но това не представлява престъпление. Достигайки до заключението си, прокурорът счита за установено, че, докато тича, г-н Михайлов държи мобилен телефон в едната ръка и нож в другата. В един момент той спира рязко, обръща се и замахва към полицая с ножа. Когато полицаят се опитва да избие ножа, г-н Михайлов сборичква с него, опитва се да достигне пистолета на полицая и го блъска върху капака на колата. Следва кратка схватка за оръжието и един изстрел е произведен случайно. След това според прокурора полицаят успява да вземе пистолета и да простреля г-н Михайлов. Тъй като жертвата все още държи ножа, полицаят го взима от ръцете му и го хвърля настрани. По мнение на прокурора, г-н Михайлов напада полицая, за да избегне задържане, а също и за да помогне на съучастниците си, които по това време бягат с касетофон, откраднат от камиона.

24. Въз основа на това изложение на фактите, прокурорът стига до следните заключения. Първо, той заключава, че г-н Михайлов е нападнал главен сержант С. Второ, реакцията на полицая, който е прострелял г-н Михайлов, не е била непропорционална на нападението. Главен сержант С. е действал при самоотбрана срещу много по-млад мъж, който е държал нож. Поради слабата светлина и бързината на събитията, не могат да бъдат установени обстоятелствата около стрелбата и положението на телата. Трето, след като главен сержант С. се представя като полицай и произвежда предупредителен изстрел, има право по чл. 12а от НК (вижте параграф 42 по-долу) да използва сила, за да задържи г-н Михайлов, дори и ако не е било необходимо да действа при самоотбрана. Прокурорът също така отбеляза, че главен сержант С. никога не е бил наказван, а е получавал похвали на няколко пъти, и че г-н Михайлов е бил известен на полицията и е бил осъждан пет пъти. На факта, че г-н Михайлов е държал нож в лявата си ръка и че той би трябвало да е използвал същата ръка, за да хване оръжието на полицая, който е бил с лице към него, не е обърнато внимание.

Г. Съдебен контрол

25. В отговор на жалба на адвоката на жалбоподателите, с решение от 13 декември 2004 г., Софийският военен съд отменя постановлението на прокурора, установявайки, че обяснението на прокуратурата за събитията се основава на произволни и противоречиви предположения, а не на установени факти; разпитите на свидетелите са формални и техните показания са неясни и противоречиви. По-конкретно, прокурорът не е успял да установи броя на произведените изстрели, положението на двете тела в момента на фаталния изстрел, траекторията на куршума и позицията на главата на жертвата спрямо дулото на пистолета. Съдът също така отбелязва, че прокурорът не е успял да мотивира своите заключения относно приложимостта на правилата за самоотбрана или чл. 12а от НК (виж параграф 42 по-долу). С оглед на тези пропуски съдът връща делото и възлага на прокуратурата отново да разпита очевидците; ако е възможно, да намери и разпита други свидетели; да изготви медико-балистична експертиза, за да се установи по-конкретно положението на телата и траекторията на куршума; и да организира следствен експеримент, за да провери показанията на свидетелите.

Д. Последващо разследване и прекратяване на производството

26. В изпълнение на указанията на съда, на 19 януари 2005 г. следователят назначава медико-балистична експертиза. Вещите лица не споменават дупката от куршум на капака на колата и заключават, че те не биха могли да определят точното положение на двете тела по време на стрелбата. Те установяват, че в момента на стрелбата оръжието почти докосва задната лява страна на главата на г-н Михайлов, както и че то е било насочено нагоре и леко вдясно.

27. На 17 януари 2005 г. следователят разпитва главен сержант С. Позовавайки се на статута си на свидетел, сержантът отказва да вземе участие в следствения експеримент, като твърди, че е получил заплахи от ромската общност в Самоков. На 11 август 2005 г. следователят е отстранен от делото заради неуспешно спазване на указанията на съда и е назначен нов. Новият следователят разпитва тримата охранители- очевидци на 13 септември и 20 септември 2005 г. и главен сержант С. на 12 септември 2005 г., на 13 януари и на 1 февруари 2006 г. Главен сержант С. поддържа тезата си, че е действал при самоотбрана и в съответствие с правилата, регулиращи използването на сила. Той е в шок и не може да си спомни точното си положение, нито това на г-н Михайлов, когато последният е бил прострелян.

28. С постановление от 16 март 2006 г. прокурорът прекратява наказателното производство на основание, че полицаят не е извършил престъпление. Жалбоподателите отново обжалват пред съд. С решение от 13 юни 2006 г., Софийският военен съд отменя постановлението на прокурора и връща делото за допълнително разследване. Съдът посочва, че разследващите органи не са спазили предишните указания на съда и по този начин са възпрепятствали разследването. Той отново отбеляза, че разпитите на свидетелите са били формални, че техните показания са противоречиви и че разследващите органи не са успели да организират следствен експеримент или очна ставка с цел изясняване на фактите. Съдът отбеляза, че съдебномедицинските доказателства предполагат, че в момента на изстрела г-н Михайлов е бил с лице към капака на колата. Също така, разследващите органи така и не са установили точния брой изстреляни патрони и показанията на главен сержант С. са непоследователни по този въпрос. Съдът също така отбелязва, че вещите лица, които са извършили медико-балистичната експертиза, не са коментирали дупката от куршум в капака на колата. Освен това разследващите органи не са успели да проверят ножа и да анализират обстоятелствата около неговото използване или да проверят мобилния телефон и неговото местонахождение към момента на събитията.

29. След връщането на делото, следователят отново разпитва охранителите. Те заявяват, че имат само смътни спомени за инцидента и отказват да участват в следствен експеримент. Главен сержант С. отново отказва да даде допълнителни показания или да участва в следствен експеримент. Експертизата на пръстовите отпечатъци върху ножа от 26 юли 2006 г. не намира отпечатъци, подходящи за изследване.

30. На 13 октомври 2006 г. адвокатът на жалбоподателите се запознава с материалите от разследването и иска събирането на допълнителни доказателства, а именно да се потърсят други свидетели, поемните лица, които са участвали в инспекцията на местопрестъплението рано сутринта след инцидента, да бъдат разпитани; двамата полицаи да бъдат повторно разпитани с оглед изясняване на това дали са следвали предварителен план за задържането на г-н Михайлов и съучастниците му; да бъде изготвена допълнителна медико-балистична експертиза, за да се изясни позицията на телата, по-конкретно дали г-н Михайлов е бил неутрализиран в момента на фаталния изстрел, както и броят на патроните в пистолета, тъй като не е било изяснено колко изстрела общо са били произведени. Тя също така иска проверка на охранителната камера, монтирана над входа на сградата срещу мястото на стрелбата, следствен експеримент и разпознаване от страна на семейството на г-н Михайлов на ножа, намерен на мястото на инцидента. На 7 ноември 2006 г. тези искания са отхвърлени от прокурора на основание, че те целят забавяне на производството. Прокурорът отбеляза наред с другото че видеозаписи, направени с камерата, принадлежаща на охранителната фирма, не биха се квалифицирали като доказателства, събрани по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

31.  С постановление от 10 ноември 2006 г. прокурорът прекратява наказателното производство, тъй като заключава, че главен сержант С. не е извършил престъпление. Във връзка с указанията на съда по отношение на по-нататъшно разследване, прокурорът заявява, че въпреки направените усилия, не са идентифицирани други очевидци; проверката на ножа не е разкрила нови доказателства; не е било възможно да се установи собственика на мобилния телефон; и че провеждане на следствен експеримент е безсмислено, тъй като главен сержант С. отказва да участва поради основателен страх от насилие от страна на роднините на жертвата и на членовете на ромската общност. Прокурорът заявява, че когато борбата е започнала, главен сержант С. и г-н Михайлов са паднали върху капака на колата. Прокурорът не достига до заключение дали г-н Михайлов е държал ножа, когато е произведен фаталният изстрел, а отбелязва само, че в този момент полицаят е бил много уплашен. Прокурорът повтаря правните изводи относно надвишаване пределите на неизбежната отбрана по чл. 12а от НК, които се съдържат в постановлението от 29 октомври 2004 г. (вж параграфи 23-24 по-горе). Позовавайки се на неуточнена информация за наранявания, нанесени на главен сержант С. при предходни полицейски операции, прокурорът заключава, че последният не трябва да бъде наказан, защото е действал в състояние на силен страх.

32.  Жалбоподателите оспорват постановлението, твърдейки наред с другото, че властите, повлияни от предразсъдъците си към ромите, са провели само формално разследване. С решение от 22 ноември 2006 г. Софийски военен съд отменя постановлението и връща делото на прокурора. Той постановява, че разследващите органи не са спазили указанията, дадени от съда в предходни решения, и че умишлено са удължили разследването и не са успели да положат смислени усилия за установяване на истината. Съдът отбелязва наред с другото, че не са били установени точните обстоятелства около борбата и стрелбата; че не е проведен следствен експеримент и не са посочени основателни причини за този пропуск; и че властите също не са успели да проведат очни ставки, огледи на ножа и на мобилния телефон или да назначат допълнителна медико-балистична експертиза.

33.  След връщането от Софийски военен съд, на 16 март 2007 г. следователят организира огледа на ножа, но с това не успява да определи дали острието е бил отворено или затворено по време на стрелбата. Последваща медико-балистична експертиза от 27 март 2007 г. не изследва дупката от куршум в предния капак на колата и достига до заключението, че е невъзможно да се установи точното положение на телата по време на стрелбата. Следователят иска главен сержант С. да участва в очни ставки с Г.Д. и Г.К. и следствен експеримент, но главният сержант отказва да участва.

34.  На 21 април 2007 г. адвокатът на жалбоподателите отновно предявява предишните си искания за допълнителни следствени действия. В постановление от 31 май 2007 г. прокурорът прекратява наказателното производство. Той повтаря дословно мотивите, дадени в постановлението от 10 ноември 2006 г., но добавя като допълнително основание, че главен сержант С. е страдал от страх и объркване и че при тези обстоятелства по националното законодателство не е имало прекомерно използване на сила. Жалбоподателите обжалват пред съд. С решение от 27 юни 2007 г., Софийският военен съд отменя постановлението на прокурора и връща делото за допълнително разследване. Съдът посочва, че въпреки многобройните връщания, прокурорът многократно не е изпълнил указанията на съда и че действията на властите и взетите мерки са били пародия на разследване, разкриващи нежелание да се съберат доказателства и да се установи истината.

35.  След връщането следователят разпитва тримата охранители, главен сержант М. и двама допълнителни свидетели, както е поискано от жалбоподателите. По време на разпита на Г.Д. на 18 октомври 2007 г., следователят в един от въпросите нарича г-н Михайлов "циганина". На 5 декември 2007 г. следователят организира следствен експеримент. Главен сержант С. не участва, позовавайки се на качеството си на свидетел. Допълнителна балистична експертиза от 14 декември 2007 г. установява по-конкретно, че въз основа на фотографии не е било възможно да се установи морфологията, характера и ориентацията на дупката от куршума и по този начин точното положение на телата по време на стрелбата. Междувременно изглежда, че по това време прокурорът, отговарящ за разследването, заявява, че не е съгласен с указанията на съда и поисква да му бъде разрешено да се оттегли от случая. Изглежда, че това искане не е било удовлетворено, тъй като той продължава да работи по случая.

36.  В постановление от 9 януари 2008 г. прокурорът прекратява наказателното производство, като установява, както и преди, че полицаят е прострелял г-н Михайлов в опит да се защити от нападението на последния и че при всички случаи използването на сила е оправдано по смисъла на чл. 12а от НК (вж параграф 42 по-долу), след като полицаят е извикал на г-н Михайлов да спре и е произвел предупредителен изстрел. Прокурорът отбелязва в подкрепа на констатацията си за самоотбрана, че престъпник с криминално досие се е опитал да нападне полицай, който никога не е бил наказван и е получавал награди. Жалбоподателите подават жалба пред съд, като твърдят наред с другото, че властите не са провели ефективно разследване поради етническата принадлежност и ниския социален статус на г-н Михайлов. Софийският военен съд потвърждава постановлението на прокурора. След обжалване от страна на жалбоподателите, с решение от 22 юли 2008 г., Военно-апелативният съд отменя решението на предходната съдебна инстанция. Апелативният съд повдига сериозни съмнения по отношение на безпристрастността на прокурора. Освен това той отбелязва неуспеха на прокурора да установи кой е произвел фаталния изстрел и при какви обстоятелства. Съдът приема също, че въз основа на събраните доказателства, а именно показанията на очевидците, че стрелбата се е случила на капака на колата, и заключенията от медико-балистичната експертиза за канала на раната, става ясно, че в момента на фаталния изстрел г-н Михайлов е бил с лице към капака на колата и полицаят е стрелял отзад. По този начин съдът установява, че непосредствено преди изстрела полицаят е имал пълен контрол върху жертвата. Използването на сила не е било необходимо и има достатъчно доказателства, че полицаят е убил умишлено г-н Михайлов. Съдът връща делото, дава указания на прокурора да повдигне обвинения срещу сержанта за убийство, както и да освободи всеки, който е показал пристрастност в работата по случая.

37.  На 1 декември 2008 г. новият прокурор повдига обвинения срещу главен сержант С. за причиняване на смърт в при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Въпреки това, две седмици по-късно, в постановление от 15 декември 2008 г., прокурорът прекратява наказателното производство срещу главен сержант С., използвайки почти същите мотиви като тези в постановлението от 9 януари 2008 г., с някои допълнителни констатации, част от които изглеждат противоречиви. Например, на едно място в постановлението прокурорът посочва, че г-н Михайлов е пуснал ножа, преди да се пресегне за пистолета на сержанта, а впоследствие посочва, че г-н Михайлов е пуснал ножа в момента, в който е произведен фаталният изстрел. Прокурорът също посочва страха на полицая от ножове като мотив за използването на сила. Главен сержант С. твърди в показанията си от 12 септември 2005 г., че е развил страх от ножове, след като е бил намушкан, докато е извършвал друго задържане една година преди инцидента с г-н Михайлов. В постановлението не се споменава оценка на психологическото състояние на полицая или годността му да изпълнява служебните си задължения във въпросния период. В доклада прокурорът изтъква три различни основания за използването на сила, а именно: обоснованото използване на сила за извършване на задържане, самоотбрана и прекомерната употреба на сила поради страх. Не е направен опит да се съчетаят тези три теории.

38.  Жалбоподателите подават жалба пред съд. С решение от 14 януари 2009 г. Софийският военен съд отменя постановлението на прокурора и връща делото за допълнително разследване. Съдът счита за необосновани заключенията на прокурора, че г-н Михайлов е държал нож, когато се е обърнал към сержанта, и че в началото на борбата г-н Михайлов е притиснал сержанта върху капака на колата. Съдът констатира, че полицаят е имал пълен контрол над г-н Михайлов и че употребата на сила е била прекомерна. Съдът също така отбелязва пропуска на разследващите органи да се съобразят с предишните съдебни указания.

39.  След връщането прокурорът разпитва двама свидетели, които заявяват, че главен сержант С. е бил раняван и преди, през 1997 г. и 2003 г., по време на полицейски операции. В постановление от 8 май 2009 г. прокурорът отново прекратява наказателното производство. Този път прокурорът твърди, че г-н Михайлов е пуснал ножа, преди да се пресегне за пистолета. Освен това той приема, че борбата е станала в близост до колата, а не на нейния капак, и че г-н Михайлов е паднал върху капака, след като е бил прострелян. След жалба от жалбоподателите, на 7 юли 2009 г., Софийският военен съд отменя постановлението на прокурора и отново връща делото за допълнително разследване. Главен сержант С. обжалва решението. В жалбата си той не твърди, че е действал при самоотбрана, а вместо това заявява, че убийството е било случайно деяние, попадащо в обхвата на чл. 15 от НК. Прокурорът също подава протест. Протестът е отхвърлен с решение на Военно-апелативния съд на 22 юли 2008 г. В постановление от 13 октомври 2009 прокурорът прекратява производството за осми път, като посочва, че г-н Михайлов е държал нож, когато е нападнал полицая, и че е бутнал полицая върху капака на колата, пускайки ножа и пресягайки се за пистолета, и че след стрелбата полицаят е взел ножа и го е хвърлил. Жалбоподателите обжалват пред съд. С решение от 6 ноември 2009 г. съдът уважава жалбата и връща делото, като установява, че по-ранните указания на съда не са били спазени, че не е било проведено допълнително разследване и че прокурорът е основал своите заключения на противоречиви факти.

40.  Главен сержант С. оспорва решението на съда пред Военно-апелативния съд и отново повтаря твърдението си, че стрелбата е била случайна. С окончателно решение от 17 декември 2009 г. Военно-апелативният съд отменя решението на предходната съдебна инстанция и потвърждава постановлението на прокурора. Съдът одобрява заключенията на прокурора относно фактите. Той установява, че полицаят е бил изправен пред реално и непосредствено нападение от страна на жертвата, което не е било прекъснато, докато не са били произведени два изстрела. Полицаят е действал при самоотбрана и следователно не е извършил престъпление.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

А. Използване на огнестрелно оръжие от полицията

41. Приложимото законодателство към момента на смъртта на г-н Михайлов (август 2004 г.) е чл. 80 от Закона за Министерството на вътрешните работи, който гласи следното:

"(1) Полицейските органи могат да използват оръжие като крайна мярка:

1.  при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;

2.  при освобождаване на заложници и отвлечени лица;

3.  при  неизбежна отбрана;

4.  (изм., ДВ, бр. 17 от 2003 г.) след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер, ако то оказва съпротива или се опитва да избяга;

5.  след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер;

(2) Полицейските органи при използване на оръжие са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

...

(3) След използване на оръжие полицейските органи са длъжни да съставят писмен доклад по установения ред.

Формулировката на чл. 74(1)(1), (1)(3) и (2) на ЗМВР от 2006 г., който е в сила в момента, повтаря дословно тази на чл. 80(1)(1), (1)(4) и (2) от ЗМВР от 1997 г. На 30 май 2012 г. Народното събрание приема законопроект за изменение на чл. 74 от ЗМВР от 2006 г.; изменението влиза в сила на 1 юли 2012 г. Думите "като крайна мярка" в чл. 74(1) са заменени със "само когато това е абсолютно необходимо", а думите "по възможност да пазят" в чл. 74(2) са заменени с "да направят всичко възможно да запазят". Нова алинея 5 се добавя към чл. 74, която гласи, че "[п]олицейските органи преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната й цел", както и нова алинея 6, която гласи, че "[се] забранява употребата на оръжие за задържане или предотвратяване бягството на лице, извършващо или извършило ненасилствено деяние, ако лицето не представлява опасност за живота и здравето на другиго". Добавен е нов чл. 74а, гласящ, че [п]ланирането и контролът на използването на физическа сила, помощни средства и оръжие от полицейските органи ... включва мерки за постигане на законната цел при минимален риск за живота и здравето на гражданите." В обяснителните бележки към законопроекта Правителството се позовава наред с другото на необходимостта да се приведе вътрешното законодателство в пълно съответствие с приложимите международни стандарти и практиката на Съда.

Б. Приложими разпоредби на Наказателния кодекс от 1968 г.

42.  Правото за използването на сила в условията на неизбежна отбрана, както се прилага към въпросния момент, е регламентирано в чл. 12 от НК от 1968 г., който гласи следното:

"Чл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.

(2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението.

(3) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище.

(4) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение.

Чл. 12а. [Въведен през 1997 г.] (1) Не е общественоопасно причиняването на вреди на лице, извършило престъпление при неговото задържане за предаване на органите на властта и предотвратяване на възможността за извършване на друго престъпление, ако няма друг начин за неговото задържане и ако при това задържане не е допуснато превишаване на необходимите и законосъобразни мерки.

(2) Необходимите мерки за задържане на лице, извършило престъпление, се превишават тогава, когато има явно несъответствие между характера и степента на обществената опасност на извършеното от задържаното лице престъпление и обстоятелствата по задържането, както и когато на лицето без необходимост се причинява явно прекомерна вреда."

В допълнение, чл. 119 от НК установява престъплението причиняване на смърт при превишаване пределите на неизбежната отбрана, както следва:

"За убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е лишаване от свобода до пет години."

43.  Чл. 15 от НК се занимава със случайното причиняване на смърт, наред с другото, както следва:

"Не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици (случайно деяние)."

В. Освобождаване от задължението за даване на показания

44.  В съответствие с чл. 96, § 1 от Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г., в сила към момента на настъпване на фактите, свидетел е освободен от задължението да свидетелства, ако отговорът на въпрос би довел до това да се уличи сам. Тази разпоредба е възпроизведена дословно в НПК от 2006 г. (чл. 121 § 1).

ПРАВОТО

I. ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА ЧЛ. 2 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

45.  Жалбоподателите твърдят, че г-н Михайлов е бил убит от полицията при обстоятелства, в които използването на смъртоносна сила не е било абсолютно необходимо. Те също така се оплакват, че властите не са провели ефективно разследване по този въпрос. Жалбоподателите се позовават на чл. 2 от Конвенцията, който в относимите си части гласи следното:

"1.  Правото на живот на всеки се защищава от закона. Никой не може да бъде умишлено лишен от живот, освен в изпълнение на съдебна присъда за извършено престъпление, за което такова наказание е предвидено в закона.

2.  Лишаването от живот не се разглежда като противоречащо на разпоредбите на този член, когато то е резултат от употреба на сила, призната за абсолютно необходима:

(a) при защитата на което и да е лице от незаконно насилие;

(б) при осъществяването на правомерен арест или при предотвратяване на бягството на лице, законно лишено от свобода;

(в) при действия, предприети в съответствие със закона за потушаване на бунт или метеж."

A.  Допустимост

46.  Правителството твърди, че жалбата трябва да бъде обявена за недопустима поради неизчерпване на вътрешните правни средства за защита, тъй като има висящо обжалване в частно наказателно дело пред Военно-апелативния съд.

47.  Жалбоподателите отговарят, че към момента на подаване на жалбата, разследването е било прекратено. То вече е продължило твърде много години и в много отношения не е спазило изискванията на чл. 2.

48.  Съдът припомня, че единствените средства за защита, които се изисква жалбоподателят да изчерпи, са тези, които се отнасят до твърдените нарушения и които са в същото време достъпни и достатъчни. Наличието на такива средства за защита трябва да е достатъчно сигурно не само на теория, но и на практика, като в противен случай те няма да имат изискваната достъпност и ефективност; задължение на държавата-ответник е да установи, че тези различни условия са изпълнени. Нещо повече, от жалбоподател, който е изчерпал средство за защита, което очевидно е ефективно и достатъчно, не може да се изисква също така да е опитал и други, които са достъпни, но не е по-вероятно да бъдат успешни (вижте Aquilina v. Malta [GC], § 39, ЕСПЧ 1999- III). В конкретния случай наказателното разследване по инициатива на държавните органи е било прекратено с окончателно решение на Софийския военно-апелативен съд от 17 декември 2009 г. Докато жалбоподателите може да подадат тъжба и да водят наказателно производство от частен характер, което все още е висящо, ефективността на това средство за защита в горепосочените обстоятелства не е установена. Следователно предварителното възражение на Правителството трябва да бъде отхвърлено.

49.  Съдът отбелязва, че оплакванията по чл. 2 не са явно необосновани по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията. Той отбелязва още, че те не са недопустими на други основания. Следователно те трябва да бъдат обявени за допустими.

Б. Основателност

1.  Аргументи на страните

а. Жалбоподателите

50. Жалбоподателите не приемат, че г-н Михайлов е нападнал полицая с нож. Ако това е било така, полицаят е щял да претърпи порязвания, а не "натъртвания поради допирателни действия от твърди тъпи предмети". Според жалбоподателите ножът е очевидно обяснение от страна на властите за защита на полицая от наказателно преследване; той се появява късно както в свидетелските показания, така и в материалите по делото; и констатациите на органите по отношение на него са противоречиви и непоследователни. Що се отнася до твърдението на Правителството, че е било оправдано полицаят да стреля по г-н Михайлов, тъй като е вярвал, че последният е извършил престъпление, трябва да се припомни, че предполагаемото престъпление е кражба на автокасетофон. Дори и ако г-н Михайлов е виновен за това престъпление, което не е установено, това е дребно, ненасилствено провинение, и е срамно да се предполага, че е добра причина за убийството му.

51. Жалбоподателите твърдят, че убийството на г-н Михайлов е последица от явна злоупотреба със сила. Както националните съдилища отбелязват няколко пъти съдебномедицинските доказателства посочват, че г-н Михайлов е бил застрелян в гръб, в позиция, даваща на полицая пълен контрол над него. Съответствието и значението на тези констатации не се променя от факта, че в окончателното си решение Военно-апелативният съд потвърждава постановлението на прокурора, оневиняващо полицая. Решението на Апелативния съд няма какъвто и да било собствен анализ относно необходимостта от убийството; то просто възпроизвежда частично мотивите на прокуратурата, които са били обявени за неадекватни и погрешни на няколко пъти преди това, от по-критично и независимо мислещите съдии от същия съд и от предходната съдебна инстанция. Нещо повече, потвърждавайки постановлението на прокурора за оневиняване на полицая, Военно-апелативният съд прилага правен критерий, който не е в съответствие с чл. 2 от Конвенцията. По време на въпросния период във вътрешното право няма изискване прилагането на смъртоносна  сила от страна на полицията да е само при абсолютна необходимост. Съдът е бил критичен към същата тази правна рамка в редица решения, например Каранджа срещу България, № 69180/01, 7 октомври 2010 г., а националните органи са признали, че законът се нуждае от реформи, и са предприели стъпки да го изменят (вижте параграф 41 по-горе). Фактът, че националните съдилища редица пъти установяват, че убийството е неоправдано, като се има предвид, че прилагат по-нисък стандарт за разрешена употреба на сила, допълнително и ясно показва, че употребата на сила е в нарушение на по-строгите изисквания на чл. 2.

52.  По-нататък жалбоподателите твърдят, че разследването е явно неадекватно. Седем пъти националните съдилища отменят постановлението на прокурора да не  търси отговорност на главен сержант С. и връщат делото за допълнително разследване. Във всеки случай съдилищата дават подробни указания по отношение на стъпките, които трябва да се предприемат, и във всеки случай следователят не успява напълно да спази тези указания. В крайна сметка разследването не отговаря на основния въпрос: как може г-н Михайлов да е заплашвал полицая, ако той не е бил с лице към него в момента, в който е бил прострелян? Мнението на жалбоподателите е, че прокуратурата работи с единствената цел да защити полицая. Националният съд нарича това "пародия на разследване". Жалбоподателите твърдят, че един следовател е бил заменен заради пристрастие, но дори след като изрично е посочил, че няма да спазва указанията на съдилищата, един и същ прокурор е продължил да отговаря за случая. На последно място следва да се подчертае, че разследващите органи прилагат недостатъчно строгия национален правен стандарт, посочен по-горе. Това автоматично прави разследването неадекватно по смисъла на чл. 2. То така и не се занимава с проблема за абсолютната необходимост на силата, използвана срещу жертвата, тъй като това не е част от приложимото вътрешно законодателство.

б. Правителството

53.  Правителството отрича да има несъответствие в свидетелските показания, получени по време на разследването. По-конкретно то подчертава, че главен сержант С. и другите свидетели дават последователни показания, че г-н Михайлов е оказал въоръжена съпротива чрез използването на нож. Също така е безспорно, че оръжието е извадено в резултат на борбата между двамата, а употребата му не е планирана предварително. Тримата охранители-свидетели потвърждават по време на първоначалния им разпит, че след борбата и изстрела, когато г-н Михайлов пада на земята, от ръката на главен сержант С пада нож. Тези свидетелски показания са потвърдени от съдебномедицинските доказателства. Медицинският преглед на главен сержант С. установява по-конкретно, че той е претърпял охлузвания, съответстващи на нападение с тъп предмет. Това доказателство подкрепя позицията, че е имало нападение, включващо употреба на сила и оръжие срещу полицая.

54.  По мнение на Правителството, при тези обстоятелства, силата, използвана от главен сержант С., не може да бъде описана като прекомерна. При преследването на г-н Михайлов, главен сержант С. е действал с твърдото убеждение, че задържа лице, извършило престъпление, и че следва да му попречи да извърши други такова. Той първоначално не възнамерява да използва оръжието си, а го прави едва когато г-н Михайлов насилствено оказва съпротива срещу задържането. Полицаят, който е бил намушкан в областта на корема, предходната година, е бил уплашен и е чувствал реална и непосредствена опасност за живота си, имайки предвид че г-н Михайлов е бил въоръжен с нож и се е борил за оръжието на полицая. Използването на сила от страна на полицая е в рамките на законовите ограничения и е абсолютно необходимо по смисъла на чл. 2 § 2 от Конвенцията. В съответствие с действащото законодателство към момента на въпросните събития, на полицая е разрешено да използва оръжието си при самоотбрана след въоръжено нападение, както е тук (вижте чл. 80 от ЗМВР, посочен в параграф 41 по-горе).

55.  Правителството твърди, че е проведено цялостно и изчерпателно разследване, с което са установени безспорните факти. Разследването е започнало веднага. Оглед на местопрестъплението е извършен своевременно; взети са показания от очевидците; изготвени са съдебномедицински и балистични експертизи. Съгласно указанията, дадени от Софийския военен съд в неговото решение от 13 декември 2004 г., свидетелите са разпитани отново и са изготвени допълнителни съдебномедицински и балистични експертизи. Стига се до заключението, че действията на първия следовател, на когото е възложено разследването, са довели до възпрепятстване установяването на истината. Той е отстранен от случая и са издадени задължителни писмени указания на нов следовател. Съдебното производство е проведено пред независим и безпристрастен съд и фактът, че Софийският военен съд на няколко пъти връща делото за допълнително разследване показва, че съдебната система е ангажирана да гарантира ефективно разследване за установяване на истината. В резултат на този процес твърдените недостатъци при разследването са отстранени и всички искания на страните са удовлетворени. Жалбоподателите са могли да се запознаят и да копират всички документи в преписката по делото и да вземат активно участие. Правителството подчертава, че процедурните задължения по смисъла на чл. 2 са за полагане на усилия, а не за постигане на резултат. Криминологичните изследвания, вземащи предвид големия брой на възможните позиции на телата на двамата мъже, не успяват да достигнат до категорично заключение. Това е следствие от динамиката на борбата, а не е доказателство за неуспех на разследването.

2.  Преценка на Съда

56.  Съдът подчертава в самото начало, че не е апелативен съд спрямо националните съдилища и че не е нормално в рамките на компетентността си да заменя оценката на фактите, направена от националните съдилища, със собствената си (вж Филипови срещу България, № 24867/04, § 65, 4 декември 2012 г., и делата, цитирани в него; вж още Димитров и други срещу България, № 77938/11, § 127, 1 юли 2014 г.).

57.  В конкретния случай на 17 декември 2009 г. Военно-апелативният съд потвърждава решението на прокурора да не повдига обвинение срещу главен сержант С., тъй като последният е действал при самоотбрана, изправен пред реална и непосредствена опасност от нападение от г-н Михайлов (вж параграф 40 по-горе). Вярно е, че една оправдателна присъда на полицай от наказателен съд, която носи презумпция за невиновност на оправданото лице, не освобождава България от нейната отговорност по силата на Конвенцията (вижте Филипови, цитирано по-горе, § 65). Съдът счита, че не е подходящо в този случай да прави свои констатации по отношение на допуснато нарушение на материалния аспект на чл. 2. При всички случаи това е непланирана и бързо развиваща се ситуация, като от полицая се изисквало да действа в разгара на събитията (вж с необходимите промени Andronicou and Constantinou v. Cyprus, 9 октомври 1997 г., § 192 , Доклади за решения и определения 1997‑VI и Bubbins v. the United Kingdom, № 50196/99, § 139, ЕСПЧ 2005‑II (откъси)). Напълно е възможно, както се потвърждава от националния съд, полицаят да е използвал смъртоносна сила, като е имал убеждението, че животът му е в опасност.

58.  Въпреки това, както е обяснено подробно по-долу, разследването на инцидента е недостатъчно ефективно; по-конкретно, следователят не е проучил различните версии, а именно дали г-н Михайлов е бил убит чрез прекомерна употреба на сила от страна на полицая, случайно и/или в резултат на силен страх, изпитан от него, и не е потърсил доказателства, които биха могли да подкрепят тези хипотези. В този случай за съжаление няма доказателства, с които Съдът да разполага, за да приеме или напълно да изключи твърдението на жалбоподателите, че г-н Михайлов е убит чрез използване на сила, която е повече от абсолютно необходимата. Освен това Съдът е чувствителен към субсидираната си роля и признава, че е внимателен и не действа като съд по фактите, освен когато това е неизбежно с оглед на обстоятелствата по конкретно дело. Следователно той не възнамерява да вземе позиция по отношение на фактическите констатации, направени от националните съдилища (пак там).

59.  Освен това, във връзка с материалния аспект на защитата на правото на живот по чл. 2 § 1, Съдът припомня, че в предишните дела на Цеков срещу България, № 45500/99 23 февруари 2006 г.; Васил Сашов Петров срещу България, № 63106/00, 10 юни 2010 г. Каранджа срещу България, № 69180/01, 7 октомври 2010 г. той разглежда разпоредби, подобни на чл. 80 от ЗМВР от 1997 г. (вж параграф 41 по-горе), които позволяват на полицейските служители да използват огнестрелно оръжие за извършване на задържане, независимо от тежестта на престъплението, за извършването на което въпросното лице е заподозряно, или от опасността, която той или тя представлява. Във всеки от тези случаи Съдът установява, че правните разпоредби, уреждащи употребата на огнестрелно оръжие от страна на полицията по отношение на лица, които бягат от задържане, са фундаментално недостатъчни, за да защитят засегнатите срещу необосновано и произволно посегателство върху правото им на живот (вижте например Каранджа, цитирано по-горе, § 59). Стрелбата в настоящото дело се случва при въпросните законови разпоредби и властите се позовават на тях последователно в течение на производството. Въпреки това Съдът не намира за установено, че правната рамка е в такава тясна причинна връзка със смъртта на г-н Михайлов, както е в случаите, цитирани по-горе, като се имат предвид обстоятелствата, изложени по-горе.

60.  Съдът трябва да разгледа подробно дали националните власти са провели ефективно разследване на смъртта и дали при оценката на необходимостта от сила, употребена срещу г-н Михайлов, може да се счита, че националните съдилища са направили старателна преценка, както изисква чл. 2 от Конвенцията (пак там, § 66). Общите принципи, определящи задължението на държавата да проведе ефективно разследване, когато хора са загинали в резултат на употребата на сила от държавни служители, наред с другото, са добре уредени в съдебната практика на Съда. Те са изложени наскоро подробно в параграфи 298-306 от решението на Голямата камара по делото на Giuliani and Gaggio v. Italy [GC], № 23458/02, §§ 298-306, ЕСПЧ 2011 г. (откъси).

61.  Що се отнася до оценка на фактите по настоящия случай, в светлината на тези принципи, Съдът отбелязва, че националните съдилища са изключително критични към начина, по който е проведено разследването и по който прокурорът достига до своите заключения. Делото е върнато за допълнително разследване не по-малко от седем пъти (вижте параграфи 25, 28, 32, 34, 36, 38 и 39 по-горе). На 27 юли 2007 г., почти три години след прострелването на г-н Михайлов, Софийският военен съд достига дотам да опише разследването като "пародия", разкривайки нежеланието да се съберат съответните доказателства и да се установи истината (вж параграф 34 по-горе). В решението си от 6 ноември 2009 г. Военният съд отново констатира, че прокурорът не е гарантирал, че са били предприети всички стъпки за разследване, указани от съдилищата. Когато Военно-апелативният съд достига до своето окончателно решение, въпросните мерки все още не са предприети (вж параграфи 39 и 40 по-горе).

62.  Недостатъците на разследването са ясни от самото начало. По време на огледа на местопрестъплението непосредствено след стрелбата, ключовият елемент от веществените доказателства, а именно капака на колата, който е вдлъбнат и белязан от фаталния куршум, не е запазен (вижте параграф 11 по-горе). Този пропуск има последици за ефективността на разследването, тъй като, без да се вземе предвид дупката от куршума в колата, нито една от назначените съдебно-балистични експертизи не е в състояние да установи позицията на мъжете по време на стрелбата (вж параграфи 26, 33 и 35 по-горе). В нито един момент охранителната камера, гледаща към мястото на убийството, не е прегледана, за да се определи дали са записани полезни видео кадри (вж параграф 20 по-горе). Не е запазена информация за това дали сгъваемият нож, намерен на отсрещната страна на улицата, е бил отворен или затворен и не е направен опит впоследствие да се определи дали този нож е принадлежал на г-н Михайлов (вж параграф 14 по-горе). Разследването не успява да определи колко куршума са били изстреляни от пистолета на главен сержант С. (вж параграф 12 по-горе). Простата процедура за връщане за оглед на мястото през светлата част на деня е била пропусната, въпреки че това е можело да разкрие допълнителни веществени доказателства като куршуми или гилзи (вж параграф 11 по-горе). Както Софийският военен съд установява, показанията, взети от тримата охранители-очевидци и от главен сержант С., са формални и съдържат само неясни и противоречиви спомени за поредицата от събития, без реален опит да се определи истината  за случилото се (вж параграф 25 по-горе). Накрая, въпреки че описанието на главен сержант С. за борбата му с г-н Михайлов и държането на ножа и пистолета е неточно, а прокурорските заключения за точната последователност на събитията са критикувани от националните съдилища като неподкрепени с доказателства, неправдоподобни и противоречиви, не е проведен следствен експеримент на борбата и стрелбата, за да се установи дали описанието е правдоподобно.

63.  Освен това Съдът посочва, че както националните съдилища са отбелязали няколко пъти, има основания да се постави под съмнение безпристрастността на разследващите органи. Първото изискване, за да се счита разследването на предполагаемо незаконно убийство от страна на държавен служители за ефективно, най-общо е лицата, провеждащи и отговорни за разследването, да са независими от участващите в събитията (вж Giuliani and Gaggio, цитирано по-горе, § 300). В тази връзка Съдът отбелязва, че длъжностното лице, отговарящо за разследването в решаващия  му начален етап, когато трябва да се осигурят веществените доказателства и да се вземат първите свидетелски показания, се оказва толкова нежелаещ да спази указанията на съдилищата, че е отстранен една година след началото на разследването (вж параграф 27 по-горе). Към края на 2007 г. прокурорът, на когото е възложено делото, заявява, че не е съгласен с указанията на съдилищата, и пожелава да се оттегли; въпреки това му е позволено да продължи да работи по делото (вж параграф 35 по-горе). В решението си от 22 юли 2008 г. Военно-апелативният съд изразява сериозни съмнения относно безпристрастността на този прокурор. Както е отбелязано по-горе, през цялото време разследващите органи не са спазвали указанията на съдилищата и не са предприели мерки, предназначени за установяване на обстоятелствата. Освен това прокурорските постановления оставят силно впечатление, че отличното служебно досие на главен сержант С. е ключов фактор за достигане на заключението, че той не би могъл да използва прекомерна сила (вижте параграфи 24 и 36 по-горе).

64. Въпреки че Съдът не счита за възможно да се установи, като се имат предвид фактите по този случай, че действащото към момента на стрелбата законодателство допринася за допуснато нарушение на материалния аспект на чл. 2 (вж параграф 59 по-горе), той отбелязва, че законодателството изглежда е било фактор за ограничаване на обхвата на разследването. По-конкретно следователят посочва в доклада си от 30 септември 2004 г., че дори и да не е имало опасност за живота на главен сержант С., на него му е разрешено да използва оръжието си, за да задържи заподозрения (вж параграф 21 по-горе). Освен това, както вече беше посочено (вж параграф 58 по-горе), следователят не е разследвал подробно алтернативни хипотези, че г-н Михайлов е бил убит при превишаване пределите на неизбежната отбрана или в резултат на силен страх у полицейския служител. Този пропуск е допуснат въпреки факта, че главен сержант С. посочва в своите свидетелски показания, че е бил много уплашен, отчасти поради това, че е намушкван в миналото при изпълнение на служебните си задължения, което го е накарало да се страхува особено много от ножове (вж параграфи 16 и 17 по-горе). Този неуспех на разследването предизвиква основателни съмнения дали всички относими доказателства са включени в преписката, която образува доказателствената основа на решенията на националните органи. В допълнение Военно-апелативният съд не дава мотиви в решението си, за да обясни защо в края на производството, за разлика от по-ранните решения на седем други съдилища и при липсата на нови доказателства, той се съгласява с мнението на органите на прокуратурата в това отношение. На последно място, разследването не разглежда въпроса, повдигнат в показанията на главен сержант С., дали разбираемият с оглед предишни нападения уплах от нападение с нож е имал някакво отношение към поведението му или го е направил неподходящ за активна служба и дали са предприети всички стъпки, за да се оцени това, преди той отново да бъде изпратен да патрулира. Неясно остава дали описанието на инцидента от страна на главен сержант С. и неговото психическо състояние към момента определят действията му като самоотбрана, превишаване пределите на неизбежната отбрана или използване на сила поради страх, всяко от които носи различни последици съгласно вътрешното право.

65.  Тези недостатъци, взети заедно, не позволяват на Съда да заключи, че властите са направили всичко възможно, за да се изяснят всички обстоятелства, както изисква чл. 2, така че да се разсеят всякакви съмнения за опит от тяхна страна да оставят полицейския служител ненаказан по отношение на смъртта на г-н Михайлов. Съдът следователно не счита, че държавата-ответник е спазила своето процедурно задължение по чл. 2 да осигури независимо и ефективно разследване на стрелбата. В заключение, налице е нарушение на чл. 2.

II.  ДРУГИ ТВЪРДЕНИ НАРУШЕНИЯ НА КОНВЕНЦИЯТА

66.  Жалбоподателите се оплакват също, че в нарушение на чл. 13 им е отказано ефективно средство за защита по отношение на оплакването им по чл. 2 за убийството на г-н Михайлов. Разследването е дълбоко погрешно и никакви граждански правни средства за защита не биха могли да компенсират това. И накрая те се оплакват от расова дискриминация в нарушение на чл. 14 от Конвенцията във връзка с чл. 2, като твърдят, че главен сержант С. е имал по-малко колебание за използването на прекомерна сила поради ромския етнически произход и нисък социален статус на г-н Михайлов и че тези фактори също са допринесли за неуспеха на властите да проведат ефективно разследване на смъртта му. За разлика от Начова и други, цитирано по-горе, няма оплакване за предполагаем неуспех от страна на властите да разследват възможни расистки подбуди за убийството.

67.  Като взема предвид мотивите, поради които установи нарушение на процедурното задължение на държавата по чл. 2 от Конвенцията, Съдът обявява оплакването по чл. 13 за допустимо, но счита, че не е необходимо да разглежда дали също така е налице нарушение на чл. 13 (вижте например Каранджа, цитирано по-горе, § 72 и Димов и други срещу България, № 30086/05, § 89, 6 ноември 2012 г.).

68.  Що се отнася до оплакването по чл. 14, след оценка на всички относими обстоятелства, Съдът не намира за установено, че расистки нагласи са изиграли роля в смъртта на г-н Михайлов (вж съответно Начова и други, цитирано по-горе, §§ 144-159), нито пък намира за установено, че недостатъците, открити при разследването, са мотивирани от расистки нагласи. В резултат на това тези оплаквания следва да бъдат обявени за недопустими като явно необосновани в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

III.  ПРИЛАГАНЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

69.  Чл. 41 от Конвенцията гласи:

"Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна."

А. Обезщетение за вреди

70.  Жалбоподателите претендират 100 000 евро по отношение на неимуществени вреди. Те твърдят, че поведението на властите по отношение на убийството на г-н Михайлов и последвалото разследване са им причинили тежко продължително страдание. По-конкретно действията на властите са засегнали психологическото развитие на първия жалбоподател, която е била само на три години, когато баща ѝ е убит.

71.  Правителството твърди, че претенцията е неоснователна и нереалистична.

72.  Съдът смята, че жалбоподателите трябва да са пострадали в резултат на откритите в хода на делото нарушения на правата им по чл. 2 от Конвенцията. Произнасяйки се по справедливост, съгласно чл. 41, и като взема предвид естеството на нарушението, което е установил  в това дело, Съдът им присъжда общо 16 000 евро, заедно с данъци, които могат да бъдат начислени.

Б. Разходи и разноски

73.  Жалбоподателите претендират 7 520 евро за разходи и разноски, направени от представителите им от Българския хелзинкски комитет пред националните съдилища и впоследствие пред този Съд. Претенцията им включва 50 часа работа за подготовката на осем жалби срещу постановления и решения пред Софийския военен съд и две жалби пред Софийския военно-апелативен съд; два часа работа за подготовка и изпращане на четири еднакви жалби до Висшия адвокатски съвет, Софийската адвокатска колегия, Висшия съдебен съвет и главния прокурор; и 42 часа работа по жалбата и становищата пред този Съд, всичко при ставка от 80 евро на час.

74.  Правителството счита, че претендираната сума е в пъти по-висока, отколкото е оправдано с оглед на националните икономически стандарти и ставки за правни такси, направени от националните съдилища. В допълнение Правителството поставя под въпрос защо е отправена претенция по отношение на национални правни разходи.

75.  Съдът припомня, че на жалбоподателите се полага обезщетение за разходите и разноските, направени от тях на национално ниво в опит да бъде предотвратено нарушение на Конвенцията или да получат обезщетение за нарушението (вж Димитров и други срещу България, № 77938/11, § 181, 1 юли 2014 г.). В настоящия случай целите на производството пред националните съдилища е да получат обезщетение за нарушение на чл. 2 от Конвенцията. По този начин разноските, направени в процеса на тези производства, по принцип са възстановими по силата на чл. 41. По отношение на часовата ставка Съдът отбелязва, че установената съдебна практика е искът за справедливо обезщетение да не е обвързан с националните мащаби или стандарти (вж Димитров и други, цитирано по-горе, § 190) и не намира претендираната ставка за прекомерна спрямо направените претенции в последните подобни дела срещу България. Въпреки това той намира, че броят на претендираните часове е прекомерен. Въпреки че има общо десет жалби срещу решенията на прокурорите пред националните съдилища, аргументите, изтъкнати от двете страни при всяко от тези обжалвания, са сходни и се повтарят отново в производството пред този Съд. Като взе предвид материалите, с които разполага, и тези съображения, Съдът намира за разумно да присъди общо на двете жалбоподателки сумата от 6 000 евро плюс данъци, които могат да бъдат начислени на тях, за да покрие съдебните разходи по всички позиции. Тази сума следва да бъде изплатена директно на законните представители на жалбоподателите.

76.  Съдът счита за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Обявява оплакването по чл. 14 от Конвенцията във връзка с чл. 2 за недопустимо, а останалата част от жалбата за допустима;

 

2.  Приема, че е налице нарушение на чл. 2 от Конвенцията;

 

3.  Приема, че не е необходимо да се разглежда оплакването по чл. 13 от Конвенцията;

 

4.  Приема

(а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателите общо в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с член 44, § 2 от Конвенцията, следните суми, които се изчисляват в български лева по курса към датата на плащането:

(i) 16 000 евро (шестнадесет хиляди евро), плюс данъци, които биха могли да бъдат начислени, по отношение на неимуществени вреди, които да бъдат платени директно на г-жа Лилянка Янкова Малинова, вторият жалбоподател по делото и майка на първия жалбоподател, която е непълнолетна;^[1]

(ii) 6 000 (шест хиляди евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателите, по отношение на разходи и разноски, които трябва да бъдат изплатени по банковата сметка на Българския хелзинкски комитет;^[2]

(б) че от изтичането на упоменатия по-горе тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка по време на периода на забава, към която се добавят три процентни пункта;

 

5.  Отхвърля останалата част от иска на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 24 февруари 2015 г., в съответствие с Правило 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

   Франсоаз Елен-Пасо                                                      Гуидо Раймонди
(Секретар на отделението)                                                 (Председател)