Номер на жалба: 41064/05

По делото на Хаджигеоргиеви срещу. България,

Европейският съд по правата на човека (Четвърто отделение), заседаващ в състав,

 Инета Зимеле (Ineta Ziemele), Председател,
 Георге Николау (George Nicolaou),
 Леди Бианку (Ledi Bianku),
 Нона Цоцория (Nona Tsotsoria),
 Здравка Калайджиева,
 Пол Махоуни (Paul Mahoney),
 Фарис Вехабович (Faris Vehabović), съдии,

          и Фатош Араджъ (Fatoş Aracı), заместник-секретар на Отделението,

След проведено закрито заседание на 2 декември 2014 г.

Се произнесоха със следното съдебно решение, постановено на същата дата:

ПРОЦЕДУРАТА

1. Делото е образувано по жалба (№. 41064/05) срещу Република България, подадена на 27 октомври 2005 година пред Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи ("Конвенцията") от двама български граждани, г-н Янко Крумов Хаджигеоргиев и г-н Димитър Крумов Хаджигеоргиев ("жалбоподатели").

2. Жалбоподателите са представлявани от г-н И. Груйкин, адвокат, практикуващ в София. Българското правителство ("Правителството") е представлявано от своя правителствен агент, г-жа В. Христова от Министерство на правосъдието.

3. С решение, постановено на 16 юли 2013 г. ("основно решение"), Съдът е установил нарушение на чл. 1 от Протокол № 1. По-специално, той приема, че неуспехът на властите, в продължение на много години, да изпълнят влязло в сила съдебно решение, което дава възможност на жалбоподателите да претендират възстановяване на земите от горския фонд, притежавани от техния общ наследодател, в резултат на противопоставянето на това решение от страна на административния орган, е несъвместима с принципите на законност и правна сигурност (виж Хаджигеоргиеви срещу България, № 41064/05, §§ 61-72, §§ 61-72, 16 юли 2013 г.).

4. Съгласно чл. 41 от Конвенцията, Съдът отбелязва, че най-подходящото обезщетение е да се изпълни в цялост решението на съда, което отговаря на реституционните претенции на жалбоподателите, а именно завършване на процеса на реституция и реално възстановяване на въпросните терени на жалбоподателите, в съответствие с тяхната наследствена част (виж основното решение, § 77). Поради това Съдът заключава, че въпросът за прилагането на чл. 41, по отношение на имуществените и неимуществените вреди, не е готов за вземане на решение. Той отлага произнасянето и приканва Правителството и жалбоподателите да представят в срок от четири месеца, считано от датата, на която основното решение стане окончателно, писмените си становища по въпроса и по-специално да уведомят съда за всяко евентуално постигнато споразумение (пак там., § 78 и точка 4 от оперативните разпоредби).

5. В писмо от 12 февруари 2014 г. Правителството информира Съда, че страните са се срещнали за преговори и са се съгласили, че въпросните терени могат да бъдат прехвърлени на жалбоподателите и останалите наследници на техните наследодатели. Определянето на границите на имотите, необходими за формалното прехвърляне на владението, е започнало на 31 януари 2014 г., но е прекратено поради настъпването на зимата и е отложено за пролетта.

6. В писмо от 14 февруари  2014 г., Правителството представи документи по делото.

7. Жалбоподателите изпращат писмо до Съда на 13 февруари 2014 година. Те считат, че държавата не е имала реално намерение да им възстанови земята и че властите само са "имитирали активност". Жалбоподателите посочват, по-специално, че актът, с който земите са актувани като държавна собственост, издаден от областния управител на Благоевград на 4 ноември 2003 г. (виж основното решение, § 23), остава в сила. Те считат, че това актуване на земите като държавна собственост, ще блокира тяхното използване и разпореждането с тях, и твърдят, че отмяната на това актуване е "предварително условие за реалното възстановяване на парцела". Те са посъветвани от компетентния отдел по земеделие, че, както е предвидено от националното право, те би трябвало да инициират процедурата за такава отмяна; жалбоподателите обаче настояват, че държавата трябва да направи това по своя собствена инициатива. Освен това жалбоподателите посочват, че исканите от тях документи "удостоверяващи действителното състояние на парцела и промените, които са настъпили", не са им предоставени.

8. Въз основа на изложеното по-горе, жалбоподателите подновяват своите искове за имуществени и неимуществени вреди, направени преди приемането на основното решение (виж § 74 от това решение и §§ 12-14 по-долу).

9. В ново писмо от 24 април 2014 г., жалбоподателите коментират твърденията на Правителството от 12 февруари 2014 г. Те подчертават, че властите все още не са предприели действия, чрез които да изпълнят основното решение.

10. На 12 юни 2014 г. Правителството информира Съда, че определянето на границите на имота е завършено на 26 май 2014 г. в присъствието на наследниците на наследодателите на жалбоподателите, включително втория жалбоподател. Правителството представя официален документ за процедурата, изготвен от Отдела по земеделието в Якоруда и подписан от участниците. Определянето на границите означава, че жалбоподателите и наследниците на техните наследодатели са влезли във владение на имота. Жалбоподателите не са коментирали предоставената от Правителството информация.

ЗАКОНЪТ

1. Чл. 41 от Конвенцията предвижда:

„Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Βисокодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.“

A. Вреди

1. Претенции на жалбоподателите

12. Жалбоподателите претендират като обезщетение, на първо място, 4 514 355 български лева (BGN), еквивалентни на 2 308 153 евро (EUR), за пазарната стойност на имота.

13. Те претендират и 528 000 лева, еквивалентни на 269 962 евро, за пропуснати ползи поради невъзможността да използват земята от 2000 до 2011 г. Преди приемането на основното решение, в подкрепа на това твърдение е представен експертен доклад от 2005 г., изготвен в рамките на неуточнено вътрешноправно производство, в който се изчислява, че възможните приходи от продажба на дървесина за периода между 2000 и 2004 г. са 48 000 лева, равняващи се на 24 490 евро. В рамките на процедурата по чл. 41 от Конвенцията, жалбоподателите допълнително предоставят в подкрепа на твърдението си информационен документ, изготвен от неуточнен държавен орган, който показва, че действително добитият от парцела дървен материал между 2000 г. и 2014 г. е оценен на базата на цените от началото на 2014 г., на 61 779,41 лева (равностойността на 31 680 евро); Жалбоподателите обаче твърдят, че потенциалния добив може да бъде по-висок.

14. Жалбоподателите също така предявяват иск 5 000 евро за всеки от тях за неимуществени вреди.

15. В хода на производството съгласно чл. 41 от Конвенцията, Правителството не коментира тези претенции.

2. Преценката на Съда

(а) Имуществени вреди

16. Жалбоподателите претендират като обезщетение, на първо място, дължимата им пазарна стойност на имота, а именно 2 308 153 евро (виж § 12 по-горе).

17. Въпреки това, Съдът отбелязва, че през май 2014 г. имотът е върнат на жалбоподателите и на останалите наследници на техните наследодатели, след като същите са си възстановили владението (виж § 10 по-горе). Това на практика слага край на процедурата по реституция и жалбоподателите вече са собственици на съответните дялове от имота. Съдът не е убеден, че, както се твърди от жалбоподателите (виж § 7 по-горе), фактът, че през 2003 г. техният имот е актуван като държавна собственост, ще възпрепятства ефективното упражняване на правото им на собственост. В основното решение (виж § 58 от него) Съдът отбелязва, че не е било доказано, че актуването е повлияло върху правата, придобити от жалбоподателите.

Съдът отбелязва в допълнение, че същият остава отворен за жалбоподателите, в случай че поискат анулиране на акта, и че няма пречки да бъде допуснато такова искане от тяхна страна.

18. Съответно, Съдът не вижда причина по настоящото дело, да издаде присъда по отношение на пазарната стойност на имота.

19. Освен това жалбоподателите предявяват иск за 269 962 евро за пропуснати ползи, на основание, че не са могли да се възползват от експлоатация на земята си между 2000 г. и 2011 г. (виж § 13 по-горе). Като взе предвид констатираното нарушение в основното решение (виж § 3 по-горе), Съдът е на мнение, че съществува причинно-следствена връзка между това нарушение и посочените вреди, съгласно настоящата глава. Въпреки това, той счита, че претендираната сума е прекомерна. Той отбелязва, първо, че експертният доклад от 2005 г., представен от жалбоподателите в подкрепа на тяхното твърдение (виж § 13 по-горе), показва, че е възможно приходите от продажбата на дървения материал, добит от имота за период от четири години, а именно между 2000 г. и 2004 г., биха възлизали на 24 490 евро, еквивалентни на около 6 120  евро на година. Съдът се позовава и на информационния документ, представен от жалбоподателите, който показва, че дървеният материал действително добит от парцела в периода между 2000 г. и 2014 г., се оценява на 31 680 евро (пак там.). В допълнение, Съдът отбелязва, че горните изчисления се отнасят за целия парцел, а жалбоподателите имат право на дял от 37,5 % (виж основното решение, § 7, в който се посочва делът на тримата първоначални жалбоподатели; по отношение на единия от тях, Съдът изключва жалбата от списъка с делата).

20. С оглед на гореизложеното, Съдът намира за уместно да присъди, общо на двамата жалбоподатели, 8000 евро по тази глава, както и всички данъци, които могат да бъдат наложени.

(б) Неимуществени вреди

21. Съдът е на мнение, че нарушението на чл. 1 от Протокол № 1, също така е причинило неимуществени вреди на жалбоподателите, произтичащи от чувството на безпомощност и безсилие, причинено от продължителното неизпълнение на задължението на властите да изпълнят окончателното съдебно решение в тяхна полза. Въпреки това, Съдът счита, претендираните от жалбоподателите суми по тази глава, а именно 5,000 евро за всеки един от тях (виж § 14 по-горе), за преувеличени. Той счита, че е целесъобразно да присъди по 1 000 евро на всеки от тях, плюс всякакви данъци, които биха могли да бъдат наложени.

Б. Други мерки

22. В допълнение, като се позовава на своята констатация в §§ 50-52 от основното решение, че никакви вътрешноправни средства за защита, които са били достъпни за жалбоподателите в настоящия случай, не са били в състояние да принудят властите да се съобразят с влязлото в сила съдебно решение в тяхна полза, Съдът намира за необходимо да припомни позицията си, изразена в вече по делото Мутишев и други (виж Мутишев и други срещу България (справедливо обезщетение), № 18967/03, § 38, на 28 февруари 2012 г.), че следва да бъдат приети генерални мерки в изпълнение на решенията по подобни дела, които трябва да включват въвеждането в националното законодателство на: а) ясни срокове за изпълнението на окончателните решения, свързани с реституцията на земеделски земи и б) средства за защита, които да предоставят ефективно средство за получаване на обезщетение, когато тези срокове не бъдат спазени.

В. Разходи и разноски

23. Жалбоподателите не претендират разходите и разноските за производството по чл. 41 от Конвенцията.

24. Съдът не вижда причина да постанови решение по тази глава в отсъствието на каквито и да е претенции от страна на жалбоподателите.

Г. Лихва за забава

25. Съдът счита за подходящо лихвата за забава да бъде изчислена на основата на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка, с добавени три процентни пункта.

ПО ИЗЛОЖЕНИТЕ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1. Постановява

(а) че държавата-ответник следва да заплати на жалбоподателите, в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с чл. 44, § 2 от Конвенцията, следните суми, които се изчисляват в български лева по курса към датата на плащането:

(i) общо на двамата жалбоподатели сумата от 8 000 евро (осем хиляди евро), плюс всички данъци, които биха могли да бъдат наложени, по отношение на имуществените вреди;

(ii) на всеки от жалбоподателите по 1 000 евро (хиляда евро), плюс всички данъци, които биха могли да бъдат наложени, по отношение на неимуществените вреди;

б) след изтичане на горецитирания тримесечен срок до извършване на плащането ще бъде дължима обикновена лихва върху горната сума в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка за периода на забава, с добавени три процентни пункта.

2. Отхвърля останалата част от претенциите на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено в писмен вид на 13 януари 2015 г., в съответствие с чл. 77, §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Фатош Арачи (Fatoş Aracı)                          Инета Зимеле (Ineta Ziemele)
 Заместник-секретар на отделението                                              Председател

Дата на постановяване: 13.1.2015 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-150230