Номер на жалба: 59546/08

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (П1-1) Защита на собствеността

ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 59546/08
Димитър Цвятков ЗАГОРСКИ
срещу България

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ на 30 юни 2016 г. в състав, състоящ се от следните лица:

          Кханлар Хаджиев (Khanlar Hajiyev), председател,
          Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
          Карло Ранцони (Carlo Ranzoni), съдии,
и Милан Бласко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделението,

Като взе предвид горната жалба, подадена на 19 ноември 2008 г.,

Като взе предвид становищата, представени от Правителството ответник и становищата, представени в отговор от жалбоподателя,

След проведено заседание, постанови както следва:

ФАКТИТЕ

1.  Жалбоподателят г-н Димитър Цвятков Загорски е български гражданин, роден през 1928 г. Той е починал на 9 декември 2012 г. В писмо от 17 април 2015 г. наследниците му - синът му г-н Цвятко Димитров Цветков и дъщеря му г-жа Радка Димитрова Клисурова - изразяват желанието си да поддържат жалбата вместо него.

2.  Жалбоподателят и впоследствие неговите наследници се представляват от г-н М. Екимджиев и г-жа К. Бончева, адвокати, практикуващи в Пловдив. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа Р. Николова от Министерство на правосъдието.

А.  Обстоятелства по делото

3.  Фактите по делото, както са представени от страните, могат да бъдат обобщени по следния начин.

4.  На 18 декември 2003 г. съпругата на жалбоподателя г-жа Дона Загорска, която е страдала от рак, претърпява операция. Предписан ѝ е курс на химиотерапия, който е трябвало да започне няколко дни след операцията. Първата сесия химиотерапия обаче не успява да започне до 30 януари 2004 г., тъй като заведението, където лечението е трябвало да се извърши - Клиниката по онкология в Пловдив - не е имала в наличност необходимите медикаменти. Жалбоподателят трябва сам да купува медикаментите, въпреки че в съответствие с приложимите национални разпоредби Министерството на здравеопазването е длъжно да ги предоставя безплатно.

5.  Следващите сесии химиотерапия на г-жа Загорска са проведени по график с медикаменти, предоставени от Министерството. Въпреки лечението, на 19 юли 2004 г. г-жа Загорска е починала вследствие от заболяването.

6.  На 18 октомври 2005 г. жалбоподателят подава жалба по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (“ЗОДОВ”, вж. параграф 10 по-долу) срещу Министерството на здравеопазването и Клиниката по онкология в Пловдив. Той претендира за сумата, която е платил за непредоставените медикаменти, и обезщетение за неимуществени вреди поради страданията, причинени от смъртта на съпругата му.

7.  С решение от 12 декември 2007 г. Окръжен съд - Пловдив (“Окръжният съд”) отхвърля изцяло претенциите на жалбоподателя срещу Клиниката по онкология в Пловдив и частично уважава иска  му срещу Министерството на здравеопазването. По-конкретно по отношение на неимуществени вреди, той приема, че Министерството на здравеопазването наистина не е изпълнило задължението си да осигури необходимите медикаменти в срок. Той не е убеден, че е налице причинно-следствена връзка между неизпълнението и смъртта на г-жа Загорска, но смята за основателно твърдението на жалбоподателя, че му е причинено страдание поради несигурността в периода, когато медикаментите са били недостъпни.

8.  При обжалване, на 19 май 2008 г. Апелативен съд - Пловдив (“Апелативният съд”) счита претенциите на жалбоподателя за недопустими и прекратява съдопроизводството. Позовавайки се по-конкретно на чл. 6 (1) от ЗОДОВ (вж. параграф 11 по-долу), той приема:

“Затова е ясно, че претендираните вреди не са в резултат от каквито и да било отношения между ищеца от една страна и Министерството на здравеопазването и Клиниката по онкология в Пловдив от друга страна. Отношения съществуват между неговата съпруга Дона Загорска и ответниците във връзка с лечението ѝ. ЗОДОВ ... има за цел да обезщетява за вреди в случаите, когато това произтича от административни действия или бездействие, след като за последното е установено, че е незаконосъобразно ... Съответно предпоставка за предявяване на иск е да е имало някакви отношения между жертвата [на незаконосъобразно действие] и органите по чл. 1 ... от ЗОДОВ, което означава от своя страна, че само субектът на тези отношения е в позиция да предяви иск. В конкретния случай ищецът не е бил страна по каквито и да било отношения с ответниците и няма процесуална легитимация да предяви иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Чл. 6 от ЗОДОВ указва кога е възможно наследници да участват в производството, но конкретният случай не отговаря на тези законови изисквания.”

9.  В окончателно решение от 6 август 2009 г. Върховният касационен съд отказва да приеме за разглеждане жалба на правно основание, подадена от жалбоподателя.

Б. Приложимо вътрешно право

10.  Чл. 1(1) от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, “ЗОДОВ” предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица.

11.  Чл. 6(1) от ЗОДОВ предвижда, че при смърт на увредения неговото право на обезщетение за имуществени вреди се наследява във всички случаи, а правото на обезщетение за неимуществени вреди се наследява, само ако е било предявено пред съд от увредения.

ОПЛАКВАНИЯ

12.  Жалбоподателят се оплаква по чл. 6 § 1 от Конвенцията, че деликтният иск, който той е предявил пред националните съдилища, не е бил разгледан и е установено, че е недопустим. Той също така се позовава на чл. 3 и чл. 13 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол № 1.

ПРАВОТО

13.  Съдът счита, че е целесъобразно да разгледа оплакванията по-горе по чл. 6 § 1 от Конвенцията, който в относимата си част гласи, както следва:

"Всяко лице, при решаването на правен спор относно 
неговите граждански права и задължения..., има право на справедливо ... гледане ... от ... съд ..."

14.  Жалбоподателят е починал на 9 декември 2012 г. и наследниците му, г-н Цвятко Димитров Цветков и г-жа Радка Димитрова Клисурова изразяват желание да поддържат жалбата вместо него (вж. параграф 1 по-горе). Правителството оспорва правото им да го направят. Съдът счита, че не трябва да взема решение относно locus standi на наследниците на жалбоподателя, тъй като счита жалбата във всеки случай недопустима поради следните причини.

15.  Правителството твърди, че Апелативен съд - Пловдив е бил прав да отхвърли жалбата на жалбоподателя като недопустима и че правилно е приложил съответните разпоредби на ЗОДОВ. Наследниците на жалбоподателя посочват, че чл. 1 от ЗОДОВ дава право на всеки, който твърди, че е претърпял вреди, в резултат на действия или бездействия от страна на държавни органи, да претендира за обезщетение, и че жалбоподателят е претендирал за такова обезщетение, във връзка с неговото собствено страдание, в резултат на бездействия от страна на Министерството на здравеопазването.

16.  Съдът отбелязва, че жалбоподателят предявява деликтен иск срещу Клиниката по онкология в Пловдив и Министерството на здравеопазването, в която твърди, че непредоставените навреме от тяхна страна необходими медикаменти за съпруга му е причинилo имуществени и неимуществени вреди. Въпреки че претенциите му са разгледани по същество и частично удовлетворени от първоинстанционния Окръжен съд, Апелативният съд  констатира, че те са недопустими (вж. параграфи 7-8 по-горе). Апелативният съд е счел, че жалбоподателят не е имал процесуална легитимация да предяви иск за обезщетение за вреди във връзка с закъснялото лечение и смъртта на покойната му съпруга, защото той не е бил “страна по каквито и да било отношения” с ответните държавни органи.

17.  Основното несъгласие между страните е по въпроса, дали тълкуването от страна на Апелативния съд на вътрешното право, което води до извода му, че искът на жалбоподателя е недопустим, е правилно (вж. параграф 15 по-горе). Не е задача на Съда обаче да замени тълкуването на вътрешното право на националните съдилища със свое собствено и той не е призван да разглежда фактически или правни грешки, за които се твърди, че са извършени от националните съдилища (вж. Waite and Kennedy v. Germany [GC], № 26083/94, § 54, ЕСПЧ 1999‑I; Yagtzilar and Others v. Greece, № 41727/98, § 25, ЕСПЧ 2001‑XII; Khodorkovskiy and Lebedev v. Russia, № 11082/06 и 13772/05, §§ 803-4, 25 юли 2013 г.). Съдът не трябва да действа като съд от четвърта инстанция и следователно няма да поставя под въпрос по чл. 6 § 1 решението на националните съдилища, освен ако техните констатации може да бъдат разглеждани като произволни или явно неоснователни (вж. Bochan v. Ukraine (no. 2) [GC], № 22251/08, § 61, ЕСПЧ 2015 г.).

18.  В конкретния случай, като се вземат предвид изтъкнатите причини (вж. параграф 8 по-горе), Съдът не констатира индикации, че начинът, по който Апелативният съд тълкува и прилага националното законодателство, е произволен или явно неоснователен.

19.  От това следва, че настоящата жалба е явно необоснована и следва да бъде отхвърлена на основание чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

По тези съображения съдът единодушно,

Обявява жалбата за недопустима.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 21 юли 2016 г.

Милан Бласко (Milan Blaško)                           Кханлар Хаджиев (Khanlar Hajiyev)
заместник-секретар                                                               председател

Дата на постановяване: 30.6.2016 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-168788