Права на човекаДело "БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ"
Номер на жалба: 35653/12
ПЕТО ОТДЕЛЕНИЕ
РЕШЕНИЕ
Жалби № 35653/12 и 66172/12
БЪЛГАРСКИ ХЕЛЗИНКСКИ КОМИТЕТ срещу България
Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ на 28 юни 2016 г. в състав:
Ангелика Нусбергер (Angelika Nußberger), председател,
Кханлар Хаджиев (Khanlar Hajiyev),
Ерик Мьозе (Еrik Møse),
Андре Потоцки (André Potocki),
Шифра О’Лири (Síofra O’Leary),
Карло Ранцони (Carlo Ranzoni), съдии,
Павлина Панова, съдия ad hoc,
и Клаудия Вестердик (Claudia Westerdiek), секретар на отделението,
Като взе предвид горните жалби, подадени съответно на 10 май 2012 г. и на 4 октомври 2012 г.,
Като взе предвид становището, представено от правителството-ответник и становището, представено в отговор от жалбоподателя,
След обсъждане, реши следното:
ПРОЦЕДУРА
1. Сдружението-жалбоподател по двете дела, Българският хелзинкски комитет, е сдружение, специализирано в защитата на правата на човека, основано през 1992 г. и със седалище в София. Представлява се пред Съда от г-жа М. Илиева, адвокат в София и директор на правната програма на сдружението. Сдружението сезира съда с две жалби от името на Анета Йорданова и Николина Куцарова, починали в домове за деца с умствена изостаналост.
2. Българското правителство („Правителството“) се представлява от правителствения агент г-жа Рая Николова от Министерството на правосъдието.
3. На 25 февруари 2016 г. г-н Йонко Грозев, избраният от името на България съдия, се оттегли от делото (правило 28 § 3 от Правилника на Съда). На 1 април 2016 г. председателят на отделението избра г-жа Павлина Панова да заседава на негово място в качеството на съдия ad hoc (чл. 26 § 4 от Конвенцията и правило 29 § 1 (a) от Правилника на Съда).
ФАКТИТЕ
A. Обстоятелствата по делото
4. Обстоятелствата по делото, както са изложени от страните, може да се обобщят както следва.
1. Общ контекст на делата
5. На 9 декември 2007 г. българският телевизионен канал БТВ излъчва документален филм, заснет от Би Би Си и озаглавен „Изоставените деца на България“, който разгласява ситуацията на децата с увреждания в дома в Могилино, България. След неговото излъчване сдружението-жалбоподател изпраща писмо до главния прокурор, в което то счита, че въпросният документален филм разкрива възможното извършване на няколко престъпления (застрашаване на чужд живот, телесна повреда или убийство поради небрежност) в домовете за деца с увреждания. В резултат, то отправя искане за образуването на накзателно производство , което да изясни условията, при които децата се отглеждат, както и случаи, свързани с настъпила смърт. На 28 януари 2008 г. Върховна кассационна прокуратура отговаря, че ще бъде образувано досъдебно производство. Между януари и октомври 2008 г. компетентните окръжни прокуратури по местонахождение на домовете провеждат предварително разследване. Всички извършени разследвания заключват, че няма основания за образуване на наказателни производства и преписките са прекратени.
6. На 24 август 2009 г. сдружението-жалбоподател предявява граждански иск срещу прокуратурата по Закона за защита от дискриминацията с цел да се установи, че отказът на прокуратурата да образува наказателно производство представлява дискриминация, основана на увреждането и здравословното състояние на въпросните деца. През 2010 г. прокуратурата, в сътрудничество със сдружението-жалбоподател, извършва проверки в различни домове.
7. На пресконференция на 20 септември 2010 г. главният прокурор обявява, че е даден ход на разследвания на 166 смъртни случаи в домове за деца с увреждания и че е открито наказателно производство срещу неизвестен извършител, за да се установи дали тези смъртни случаи са в резултат на небрежност или на малтретиране. На 21 септември 2010 г. сдружението-жалбоподател оттегля иска си.
8. Сдружението-жалбоподател следи хода на наказателните разследвания и подава жалби срещу няколко постановления на прокуратурата за отказ за образуване на наказателно производство или за прекратяване на образувани наказателни производства поради липса на доказателства за извършено престъпление. Сдружението посочва, че в периода 2010-2012 г. нито едно отговорно лице не е изправено пред съд по всички следени от нея производства.
2. Жалба 35653/12
9. Анета Йорданова, родена на 16 юни 1991 г., е изоставена при раждането от петнадесетгодишната си майка. Бащата е неизвестен. По-късно майка й ражда още две деца, съответно през 2000 и 2003 г., с които живее при родителите си. Според Доклад на Агенцията за социално подпомагане, изготвен през 2005 г., между Анета и биологичните й роднини не е имало никакъв контакт. На тригодишна възраст, след като лекарите установяват изоставане в развитието и поставят диагноза хиперкинетичен синдром в резултат на нарушена мозъчна функция (олигофрения), тя е настанена в дом за деца с тежка умствена изостаналост в с. Васил Друмев, област Шумен. През 2002 г. е преместена в друг подобен дом наблизо, в с. Стража, област Търговище. Бележките в досието й по онова време сочат, че детето не е в състояние да говори, но реагира на някои прости заповеди и може да се облича, да се храни или да раздига масата само. През юни 2005 г. Агенция за социално подпомагане извършва социално проучване относно реинтегрирането на Анета в семейството. Майката потвърждава липсата на всякаква връзка с детето, официално се отказва от родителските си права и дава съгласието си за осиновяване с декларация от 20 юли 2005 г. Тогава със съдебно решение се разпорежда настаняването й в дома. Не е водена процедура за учредяване на настойничество.
10. През месеците юни и юли 2006 г. Анета претърпява две хирургически операции от ингвинална херния. На 10 септември 2006 г. има първи симптоми на повръщане. Първоначално състоянието й се стабилизира, но след това се влошава и на 26 септември 2006 г. фелдшерът на дома я води на консултация при лекуващия психиатър. Психиатърът насочва момичето към педиатър, който диагностицира гастродуоденит и препоръчва постъпване в болница. На същия ден Анета е приета в болницата в Търговище. На 2 октомври 2006 г. състоянието й се влошава и е оперирана по спешност. Болницата уведомява районното полицейско управление, че по време на извършената операция в храносмилателната система на момичето са открити голям брой предмети: 25 стелки от обувки, осем парцала, шест чорапа, три гъби за почистване, три парчета хартия и три камъка, с общо тегло около четири килограма.
11. Полицията, по-конкретно Детска педагогическа стая, е натоварена с предварителното разследване за евентуално престъпление подбуждане към самоубийство. В тази връзка инспекторката от Детска педагогическа стая отива в дома и в болницата и изисква цялата приложима към случая документация.
12. На 3 октомври 2006 г. Териториалното поделение на Агенция за социално подпомагане извършва проверка в дома и в болницата.
13. Анета почива в болницата на 7 октомври 2006 г. Извършената аутопсия посочва като причини за смъртта перитонит в резултат на перфорация на стомаха и на дванадесетопръстника и плевропневмония.
14. Териториалният отдел на Държавна агенция за закрила на детето извършва проверка в дома и в болницата от 9 до 11 октомври 2006 г. Докладът, изготвен от този орган и докладът на Агенция за социално подпомагане установяват редица нарушения.
15. На 15 ноември 2006 г. директорът на Държавна агенция за закрила на детето изпраща до директорите на дома и на болницата писмо, с което разпорежда да вземат мерки за отстраняване на установените проблеми. Той също уведомява кмета на Търговище и Регионалната здравна инспекция относно хигиената в болницата. На фелдшера в дома е наложено дисциплинарно наказание, защото не е уведомил навреме лекуващия лекар за влошаването състоянието на момичето.
16. На 10 октомври 2006 г. Окръжна прокуратура Търговище образува наказателно производство срещу неизвестен извършител за убийство по непредпазливост поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност (чл. 123 от Наказателния кодекс). В рамките на това разследване директорът на дома, фелдшерът, възпитатели и други членове на персонала на дома са разпитани за организацията на живота на децата в дома и здравословното състояние и грижите, полагани за Анета. Педиатърът на болницата също е разпитан. Извършени са две медицински експертизи като здравното досие на Анета и регистрите на дома са приложени към материалите по преписката.
17. Преписката по разследването е предадена на окръжния прокурор, който на 5 февруари 2007 г. разпорежда да се извършат допълнителни следствени действия, включително всички лекари, които са преглеждали Анета в болницата, да бъдат разпитани, да се приложи цялото медицинско досие и с допълнителна експертиза да се определи какви мерки е трябвало да бъдат взети и какво е било подходящото медицинско лечение в случая. С две нови постановления от 12 и 27 март 2007 г. прокурорът приема, че не са извършени всички необходими действия и връща делото на следователя.
18. След извършване на поисканите действия и прекратяване на разследването на 10 май 2007 г. прокурорът се произнася с постановление за прекратяване на наказателното производство. Той намира, че не е установено нарушение на задълженията на отговорния медицински персонал, а именно фелдшера на дома, лекарят, прегледал момичето и лекарите от болницата. С оглед на това,че смъртта на момичето не е настъпила в резултат на лекарска небрежност, не е налице извършено престъпление.
19. В резултат на общо искане на сдружението-жалбоподател до главния прокурор (вж. параграф 5 по-горе) и разпорежданията, дадени от същия на прокуратурите да разследват смъртните случаи в домовете, Апелативна прокуратура Варна извършва служебна проверка на проведеното разследване. С постановление от 8 юли 2008 г. Апелативната прокуратура потвърждава прекратяването на производството.
20. На 14 октомври 2011 г. сдружението-жалбоподател се включва в конкретния случай на Анета, като подава искане до Върхова касационна прокуратура да направи искане за възобновяване на разследването. На 11 ноември 2011 г. прокурор от тази прокуратура отговаря, че няма основание да се извърши такова възобновяване.
21. На 21 май 2012 г. прокуратурата към Върховния касационен съд разпорежда служебна проверка на проведеното разследване на смъртта на Анета въз основа на чл. 243, ал. 9 от Наказателнопроцесуалния кодекс, вследствие на нова жалба на сдружението-жалбоподател. На 28 май 2012 г. прокуратурата отменя постановлението от 8 юли 2008 г. и разпорежда продължаване на наказателното производство като посочва, че трябва да се извършат някои допълнителни следствени действия и да се установят някои обстоятелства. Действията поискани от прокурора са били извършени, включително е изготвена нова медицинска експертиза и са изслушвани няколко свидетели. На фелдшера е било повдигнато обвинение за убийство по непредпазливост, причинено от незнание или немарливо изпълнение на занятие (чл. 123 от Наказателния кодекс). При приключването на разследването, Окръжна прокуратура Търговище се произнася с ново постановление за прекратяване на наказателното производство от 14 януари 2014 г. Окръжният прокурор отбелязва, че втората съдебно-медицинска експертиза установява, че диагнозата и лечението на Анета са неоправдано забавени, но счита, че това забавяне няма причинно-следствена връзка със смъртта. Прокурорът счита също, че поведението на фелдшера, който редовно е преглеждал момичето и се консултирал с лекар, когато състоянието й се влошило, не може да се класифицира като небрежност, съставляваща престъпление. Това посатновление не е било обжалвано по съдебен ред.
22. Освен това, в становището си по допустимостта и съществото на жалбите, Правителството посочва, че домът в Стража е окончателно закрит, считано от 1 януари 2015 г. Правителството изтъква, че това действие е част от провеждането на реформа на национално ниво, за подобряване на условията на децата, настанени в специализирани институции.
3. Жалба 35653/12
23. Николина Куцарова, родена на 8 февруари 1988 г., е изоставена малко след раждането си и е настанена в дом на едномесечна възраст. Баща й умира през 1989 г. Майка й не посещава Николина в институциите, в които е настанена и не е търсила информация за нея. Съгласно документите, представени на Съда момичето има трима по-големи братя и сестри. От документ за гражданско състояние от 7 март 1999 г. става ясно също, че Николина има и брат близнак. Името му не присъства в списъка със законните наследници, представен пред Съда от Правителството. Няма данни по преписката, които сочат, че родителите на момичето са опитали да установят връзка с нея приживе.
24. Когато детето е на шест месеца се установява забавяне в развитието. През 1994 г., когато е на шест години, тя е настанена в дом за деца с умствена изостаналост в с. Медвен, област Сливен. От нейното досие се вижда, че детето не може да говори, но реагира на някои прости заповеди и може само да се облича и храни. През ноември 1998 г. тя е преместена в дома в Стража.
25. С решение на Окръжен съд Търговище от 29 ноември 2002 г. Николина е поставена под запрещение на четиринадесетгодишна възраст. Съгласно решението тя страда от нелечима олигофрения, която нарушава способността й да разбира и да ръководи постъпките си. Съгласно националното законодателство, майка й се счита за неин настойник.
26. От досието, водено в дома, става ясно, че от месец юли 2007 г. Николина отказва да се храни и плюе храната, когато я принуждават да яде. Също така има отоци и рана по краката. На 24 септември 2007 г. постъпва в болница за пет дни. Състоянието й видимо продължава да се влошава и на 25 октомври 2007 г. отново е отведена в болницата. Поставена е диагноза остър тубулоинтерстициален нефрит и тя е хоспитализирана. Извършени са серия медицински изследвания и е проведено лечение.
27. Николина умира на 31 октомври 2007 г. Докладът от аутопсията посочва като причини за смъртта, наред с други, следните заболявания: консумативна коагулопатия, септицемия, анемия и тромбоцитопения, полиорганна недостатъчност, кахексия, като пряката причина за смъртта е спиране на сърцето.
28. След смъртта на Николина през 2007 г. не е било водено разследване. На 24 септември 2010 г. в резултат на искането на сдружението-жалбоподател към главния прокурор (вж. параграф 5 по-горе), Окръжна прокуратура Търговище образува наказателно производство срещу неизвестен извършител за убийство по непредпазливост поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност (чл. 123 от Наказателния кодекс) по отношение случая с Николина и други две момичета, починали в дома през същия период. В тази връзка следователят отговорен за случая провежда разпити нава множество свидетели - двама последователни директори на дома, фелдшера, възпитателите, медицинските сестри, социални работници и други членове на персонала във връзка с организацията на дома, здравословното състояние и грижите, полагани за Николина. Лекуващият лекар, който е външен за дома, и персоналът на болницата - лекари и медицински сестри, които са се грижили за Николина по време на престоя й в болницата - също са били разпитани. Изготвена е съдебно-медицинска експертиза от екип вещи лица, всички от които, според сдружението-жалбоподател, са лекари в болницата в Търговище. Освен това, изглежда, че жалбоподателят научава за смъртта на Николина по повод на проверката в дома в Стража, извършена от прокуратурата в сътрудничество с него през юни 2010 г.
29. Следователят прекратява разследването на 21 март 2011 г. със заключението, че фактите не навеждат на извода за извършено престъпление. С постановление от 5 април 2011 г. прокурорът заключава, че деянието не съставлява престъпление и постановява прекратяване на наказателното производство. Той констатира, че смъртта на момичето се дължи на усложнения в здравословното й състояние, а не на липса на адекватни грижи.
30. На 24 юни 2011 г., при служебна проверка на решението Апелативна прокуратура Варна потвърждава постановлението за прекратяване на наказателното производство с мотива, че разследването е задълбочено и пълно и че смъртта не е настъпила в резултат на липса на грижи или на неадекватно лечение.
31. С писмо от 2 февруари 2012 г. сдружението-жалбоподател се намесва в наказателното производство за смъртта на Николина, като оспорва това постановление пред прокуратурата към Върховния касационен съд. На 6 април 2012 г. прокуратурата обявява жалбата за неоснователна и потвърждава издадените по-рано постановления за прекратяване на наказателното производство. Прокуратуата отбелязва, че въпреки наличието на някои съмнения относно грижите, полагани за Николина в дома, не е възможно да се съберат други доказателства, които да опровергаят показанията на лицата, които работят в дома.
32. При нова проверка на разследването от прокуратурата към Върховния касационен съд, в постановление от 29 януари 2013 г. прокуратурата намира, че обстоятелствата относно грижите, полагани за Николина и причините за смъртта й не са напълно установени. Тя отбелязва по-конкретно, че експертизата е изготвена от лекари от болницата и изготвеният доклад не отговаря изцяло на поставените въпроси. В резултат на това, тя отменя постановлението от 6 април 2012 г. и връща делото на Окръжната прокуратура за продължаване на разследването. В постановление от 14 юни 2013 г. окръжна прокуратура заключва въз основа на нова експертиза, че лечението предписано на Николина в болницата, съответства на медицинските стандарти, че е било адекватно и правилно и накрая, че смъртта не е настъпила в резултат на липса на грижи. Следователно, няма основание за продължаване на наказателното производство и окръжна прокуратура постановява прекратяването му.
Б. Приложимо вътрешно право и съдебна практика
1. Семеен кодекс от 1985 г.
33. Съгласно чл. 128, алинеи 1, 2 и 4 от Семейния кодекс от 1985 г., който е в сила към момента на събитията и е отменен от 1 октомври 2009 г., когато непълнолетен е настанен в специализирана институция и родителите му са неизвестни, негов настойник или попечител е директорът на институцията. В тези случаи не се назначава настойнически съвет и заместник-попечител и не се води процедура за настойничество и поечителство.
2. Наказателен кодекс
34. Чл. 122 от Наказателния кодекс предвижда наказание лишаване от свобода до пет години за убийство по непредпазливост. Съгласно чл. 123 убийството по непредпазливост, причинено поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години.
3. Наказателнопроцесуален кодекс
35. Съгласно членове 207 - 211 от Наказателнопроцесуалния кодекс от 2006 г. (по-долу „НПК“), досъдебно производство се образува, когато властите имат законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Законният повод може да бъде съобщение до прокурора или до друг компетентен орган за извършено престъпление, публикация в пресата, признания на дееца или непосредственото разкриване от органите на досъдебното производство на признаци за извършено престъпление.
36. Ако прокурорът откаже да образува досъдебно производство, той уведомява за това пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. Тези лица могат да подадат жалба срещу решението за отказ за образуване на досъдебно производство пред по-горестоящата прокуратура , който е компетентен да разпореди образуването на разследване. Горестоящият прокурор може също да извърши служебна проверка на решението за отказ за образуване на досъдебно производство (чл. 213 от НПК).
37. Когато има образувано производство и ако след приключване на разследването прокурорът реши да прекрати производството, постановлението за прекратяване на наказателното производство се съобщава на обвиняемия, на пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице, които могат да обжалват постановлението пред съответния първоинстанционен съд. В този случай съдът може да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство, да го измени или да го отмени и да върне делото на прокурора с указания относно прилагането на закона (чл. 243, алинеи 3-5 от НПК). Ако постановлението за прекратяване на наказателното производство не е било обжалвано от обвиняемия, от пострадалия или неговите наследници или от ощетеното юридическо лице, прокурор от по-горестоящата прокуратура може служебно да отмени постановлението (чл. 243, ал. 9 от НПК).
38. В съответствие с чл. 75 и следващи от НПК пострадалият има право, ако желае, да бъде информиран за хода на разследването, да прави искания и възражения, да има повереник, да обжалва решенията за прекратяване или спиране на наказателното производство, да участва като обвинител или граждански ищец. Лицето, което е съобщило за извършването на престъпление, не е страна в наказателното производство и няма процесуални права освен гореспоменатата възможност да обжалва пред по-горестоящ прокурор отказ за образуване на досъдебно производство.
4. Закон за защита от дискриминация
39. Законът за защита от дискриминация в сила от 1 януари 2004 г., забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана, наред с друго, на увреждане, и има за цел да въведе механизъм, който предоставя ефективна защита срещу дискриминацията.
40. Комисията за защита от дискриминацията - специализиран орган, създаден с този закон - може да бъде сезирана от лица, които се считат за жертви на дискриминационно третиране, да се самосезира служебно или по сигнал на трето лице (чл. 50 от закона). Комисията може да констатира дали е или не е налице дискриминационно третиране и, ако е необходимо, да наложи глоба и да разпореди мерки, за преустановяване на третиране (чл. 65 от закона).
41. Жертвите на дискриминационно третиране, както и синдикалните или неправителствени организации, разполагат също с възможността да предявят иск срещу лицата или органите, отговорни за такова третиране пред съдилищата, които могат да установят наличието на такова третиране, да разпоредят преустановяването му и възстановяване на положението на жертвата в състоянието й преди налагането на дискриминационната мярка, както и да присъдят обезщетение (чл. 71 от закона).
ОПЛАКВАНИЯ
42. Сдружението-жалбоподател твърди пред Съда нарушение на членове 2, 3, 8, 13 и 14 от Конвенцията по отношение на Анета Йорданова и Николина Куцарова. То приканва Съда да приеме неговата процесуална легитимация или като признае качеството му на непряка жертва или като приеме, че сдружението действа в качеството на представител на двете починали момичета. То твърди, че като неправителствена организация, специализирана в правата на човека, е в състояние най-добре да гарантира интересите на въпросните деца и на обществото като цяло и че ако не му бъде призната легитимация по настоящите жалби, правата на най-уязвимите лица ще останат без защита. То добавя, че българската прокуратура от своя страна е признала интереса на сдружението да участва в делото, именно като му дава достъп до провежданите разследвания.
43. По отношение на жалба № 35653/12, подадена от името на Анета Йорданова, сдружението твърди, че обстоятелствата, които водят до смъртта на момичето, а именно поглъщането на предмети, което става възможно поради липсата на надзор от страна на персонала на дома и липсата на бързо оказване на помощ, ангажират отговорността на държавата съгласно чл. 2 от Конвенцията. То се позовава на членове 3 и 8 като критикува системното лишаване от подходящи грижи за здравословното състояние на момичето, което също представлява дискриминация, основана на увреждането й, на статута й на изоставено и настанено в институция дете. Сдружението също твърди, че властите не са провели ефективно разследване на обстоятелствата около смъртта и грижите, предоставени на Анета, в нарушение на процедурния аспект на членове 2 и 3, на чл. 14 и на чл. 13 от Конвенцията.
44. По отношение на жалба № 66172/12, подадена от името на Николина Куцарова, сдружението-жалбоподател се позовава на чл. 2 от Конвенцията като критикува системното лишаване от достатъчно грижи и храна и липсата на своевременно и подходящо медицинско лечение, които са причина за смъртта на момичето. То счита, че тези обстоятелства, както и фактът, че Николина е била вързана за леглото по време на престоя си в болницата, представляват, освен това, отношение противоречащо на чл. 3 и дискриминация, основана на увреждането й и на статута й на изоставено и настанено в институция дете, в нарушение на чл. 14. Сдружението-жалбоподател твърди също и нарушение на процедурния аспект на гореспоменатите разпоредби и на чл. 13 поради неефективността на проведеното от властите разследване.
ПРАВОТО
A. Съединяването на жалбите
45. Съдът решава, съгласно на .правило 42 § 1 от Правилника , да обедини жалбите предвид сходствата между тях по отношение на фактите и правните въпроси, които поставят.
B. Locus standi на сдружението-жалбоподател
1. Аргументи на страните
46. Правителството поддържа, че жалбите не отговарят на изискванията на чл. 34: от една страна, сдружението-жалбоподател няма качеството на жертва, а от друга страна не е доказало, че надлежно представлява преките жертви. Правителството приканва Съда да разграничи настоящите случаи от случая Centre de ressources juridiques au nom de Valentin Câmpeanu c. Roumanie ([ГК], № 47848/08, ЕСПЧ 2014, по-долу „решението Câmpeanu“) поради това, че в последното неправителствената организация, подала жалбата, е предприела стъпки за подобряване на състоянието на г-н Câmpeanu приживе и се включва във вътрешните производства непосредствено след смъртта на последния. Правителството изтъква, че в конкретния случай сдружението-жалбоподател не е било запознато със случаите на момичетата и изминава голям период от време между смъртта на последните и участието на сдружението в защитата на случаите им. На последно място правителството подчертава, че двете момичета могат да бъдат надлежно представлявани от техните майки, доколкото последните са имали, съгласно националното законодателство, статут на законни представители (вж. параграф 33 по-горе).
47. Сдружението-жалбоподател твърди, от своя страна, че настоящите жалби се отнасят до извънредни обстоятелства и изискват разглеждане по същество. То счита, че Съдът може да извърши тази оценка, както е направил в решението Câmpeanu, цитирано по-горе, като счете, че сдружението действа в качеството на представител на момичетата или, алтернативно, като допусне, че то е непряка жертва. По-конкретно сдружението-жалбоподател моли Съда да вземе под внимание, че уязвимостта на жертвите поради тяхното здравословно състояние, а също и поради липсата на каквато и да е подкрепа от семейството, е условие, което ги е възпрепятствало да заведе дела пред националните съдилища. То счита също, че липсата на адекватно представителство на момичетата пред националните институции е в резултат именно на небрежност, от страна на социалните органи. В действителност, последните е трябвало да инциират адекватни процедури за назначаване на настойници веднага след като е станало ясно, че майките не проявяват интерес към съдбата на дъщерите си и не са в състояние да ги представляват или да защитават интересите им. Сдружението-жалбоподател счита още, че националните органи не само не са оспорили ролята на представител, която то има в случаите на Анета и на Николина, но са признали на най-високото ниво на следствените органи, а именно Главната прокуратура, ролята му на партньор в разследването на обстоятелствата около голям брой смъртни случаи в обществени институции. Сдружението-жалбоподател заключава, че макар националното законодателство да не му дава официален статут в наказателните производства, този статут de facto му е даден от прокуратурата. Доказателство за това е фактът, че сдружението получава за сведение значителен брой документи по делата дори без да е отправило искане за това и че е могло да обжалва някои постановления на прокурорите
48. Сдружението-жалбоподател подчертава, че се е включило в случаите на двете момичета веднага след като е уведомено за тях. То добавя, че е действало непряко в тяхна защита още посредством общата си кампания за разкриване на случаи на злоупотреби и смърт на стотици деца в обществените институции (вж. параграф 5 по-горе). То уточнява, че ако разследването на смъртта на Анета е възобновено, това е единствено благодарение на неговите действия (вж. параграф 21 по-горе). По същия начин, в случая на Николина разследването е проведено единствено вследствие на общата кампания на сдружението, в рамките на която се установява, че три години след смъртта й не е проведено разследване (вж. параграф 28 по-горе).
49. В заключение сдружението-жалбоподател счита, че единствено ако му бъде предоставено правото да действа, ще се позволи на Съда да признае правата на жертвите и да предотврати отказ от правосъдие при обстоятелствата, представени на вниманието му в конкретния случай.
2. Преценката на Съда
50. Съдът е призован в настоящите случаи да пристъпи към анализ на качеството на сдружението-жалбоподател да действа от името на починалите деца, Анета Йорданова и Николина Куцарова, или на качеството му на непряка жертва. По тази причина той трябва да разгледа съвместимостта ratione personae на жалбите с Конвенцията, по подобие на решението по Câmpeanu, цитирано по-горе. Общите принципи относно качеството на жертва са обобщени в същото горепосочено решение (вж. §§ 96-103 от него и препратките към съдебната практика).
51. Съдът отбелязва още в началото, че както в делото Câmpeanu, така и в конкретния случай, сдружението-жалбоподател не може да претендира, че е пряка жертва на твърдените нарушения, тъй като преките жертви са починалите момичета, нито че е непряка жертва с оглед на липсата на „достатъчно близка връзка“ с преките жертви или на „личен интерес“ да поддържа жалбите по смисъла на съдебната практика на Съда (виж §§ 106-107 от горепосоченото решение). Следователно, въпросът, на който Съдът трябва да отговори е дали може да се счита, че „извънредни обстоятелства“ оправдават приемането от Съда на процесуалната легитимация на сдружението-жалбоподател като представител на момичетата, дори при липсата на пълномощно, и като се има предвид, че те са починали преди подаването на жалбите (вж. горепосоченото дело Câmpeanu, § 112, вж. също Association de défense des droits de l’homme en Roumanie – Comité Helsinki au nom de Ionel Garcea c. Roumanie, № 2959/11, § 42, 24 март 2015 г.).
52. Съдът трябва да уточни по този повод, че заседавайки в Голяма камара, при тълкуване на чл. 34 от Конвенцията в решението Câmpeanu, цитирано по-горе, той признава при извънредни обстоятелства правото на неправителствена организация да действа от името на починало лице преди подаването на жалба, основаваща се на Конвенцията. Съдът достига до това заключение в резултат на старателно разглеждане на редица относими към делото елементи, както ис мотива, че друго заключение, въз основа на тези елементи, ще попречи сериозните твърдения за нарушение на Конвенцията, които случаят повдига, да бъдат разгледани на международно ниво, с риск държавата-ответник да избегне отговорността си, произтичаща от Конвенцията (вж. Câmpeanu, §112, цитирано по-горе). Съдът по-конкретно установява наличието на съвкупност от „извънредни обстоятелства“, които обосновават качеството на представител de facto на сдружението, което подава жалбата: уязвимостта на пряката жертва, която я поставя в невъзможност да подаде жалба приживе; сериозността на твърденията пред Съда; липсата на наследници или на законни представители, които да сезират Съда; контактът на сдружението-жалбоподател с жертвата и встъпването му в рамките на вътрешното производство, водено в резултат на смъртта, както и признаването на процесуалната му легитимация от страна на националните власти (вж. Câmpeanu, §§ 104-111, цитирано по-горе). С оглед на извънредния характер на прилагането на понятието locus standi Съдът счита, че така изложените критерии са приложими в разглеждането на настоящите жалби.
53. Относно уязвимостта на засегнатите лица Съдът отбелязва, че както в Câmpeanu, цитирано по-горе, преките жертви въз основа на умственото им увреждане, статута им на изоставени деца и голямата им уязвимост не са били в състояние да се оплачат приживе от условията, при които са настанени (вж. Câmpeanu, § 108, цитирано по-горе). По същия начин настоящите жалби повдигат сериозни твърдения за нарушения на членове 2 и 3 от Конвенцията (ibidem, § 112).
54. След това Съдът припомня, че в Câmpeanu, цитирано по-горе, пряката жертва няма наследници или законни представители, които да подадат жалба пред Съда (вж. също Association de défense des droits de l’homme en Roumanie – Comité Helsinki au nom de Ionel Garcea, цитирано по-горе, § 43). В решението по горецитираното дело Câmpeanu, Съдът също посочва, че властите не са изпълнили задължението си съгласно националното законодателство, да определят настойник на г-н Câmpeanu, и следователно, никой не е бил натоварен да се грижи за интересите му (вж. горепосоченото решение, § 111). Следователно, при липса на признаване на процесуалната легитимация на сдружението, Съдът би бил в невъзможност да разгледа обстоятелствата по делото (ibid., § 112; вж. също така, a contrario, решението Ненчева и други срещу България, № 48609/06, §§ 93-94, 18 юни 2013 г., в което Съдът отказва да признае на неправителствена организация процесуална легитимация да действа от името на деца, починали в дом, но където въпреки това е можел да разгледа фактите, доколкото е бил надлежно сезиран от родителите на други деца, починали при същите обстоятелства). Вярно е, че в конкретния случай, за разлика от случая на г-н Câmpeanu, двете въпросни момичета са имали, съгласно националното законодателство, законни наследници – майките, братята и сестрите им, както и баба и дядо в случая на Анета. Освен това властите не са имали задължението, съгласно националното законодателство, както в случая Câmpeanu, да определят други законни представители различни от майките им, доколкото те са известни (вж. параграфи 9, 23 и 33 по-горе). Съдът обаче може да се съгласи със сдружението-жалбоподател, въз основа на данните, с които разполага, за да счете, че двете деца са изоставени след раждането им и че през дългите години на настаняването им в обществени институции, нито майките, нито друг близък роднина се е опитал да се свърже с тях, да се осведоми за здравословното им състояние или още повече да установи връзка с тях (ibidem). Що се отнася до Николина, органите са водили процедура назначаване на настойник. Същата обаче изглежда, че е била обсусловена единствено на здравословното състояние на засегнатото лице, а не на необходимостта да се определи лице, което действително да представлява интересите й, тъй като майка й е считана за настойник (вж. параграф 25 по-горе). От документацията по случая на Анета не е видно дали въпросът за необходимостта от започване на процедура за настойничество е обсъждан от компетентните власти. Съдът може само да отбележи, че и в двата случая Правителството не разглежда въпроса дали, като се има предвид липсата на интерес от страна на близките им роднини, е било подходящо да се определят лица, които ефективно да се грижат за интересите на момичетата. Правителството се ограничава до това да посочи, като се позовава на приложимото към времето на събитията законодателство, че властите не са имали законовото задължение да определят други настойници, освен законните им родители (вж. параграфи 33 и 46 по-горе).
55. Съдът счита, че не е негова задачата да анализира националното законодателство относно системата на настойничество като такава и да разреши въпроса дали властите трябва да посочат законни представители, различни от майките на децата. От друга страна Съдът може лесно да установи, като има предвид изоставянето на момичетата след тяхното раждане и липсата на какъвто и да е контакт докато са били живи с биологичните родители, включително изричния отказ от родителски права от страна на майката в случая на Анета, че децата de facto са имали живот на сираци в институциите, в които са били настанени. При тези обстоятелства Съдът може да приеме, че въпреки факта, че национално законодателство предоставя на майките ролята на законни представители, в конкретния случай не е налице действителна връзка между родителите и децата, така че никой не е бил натоварен да се грижи за интересите на последните. Следователно, въпросните родители не може да се разглеждат като лица, които „евентуално ще подадат жалба пред Съда“. В резултат на това, този критерий на съдебната практика Câmpeanu също е изпълнен.
56. Съдът обаче отбелязва, че настоящите жалби се различават от горецитираните дела Câmpeanu и Association de défense des droits de l’homme en Roumanie – Comité Helsinki au nom de Ionel Garcea по следната точка: в тези случаи, въпросните сдружения-жалбоподатели са се интересували от конкретните случаи на преките жертви на твърдените нарушения, те са имали контакти с тях преди смъртта им и са завели дела на национално ниво веднага след смъртта им. В случая на Ionel Garcea, сдружението-жалбоподател вече е представлявало г-н Garcea няколко пъти докато е бил жив (виж Câmpeanu, цитирано по-горе, § 111, и Association de défense des droits de l’homme en Roumanie – Comité Helsinki au nom de Ionel Garcea, цитирано по-горе, § 44). В конкретните случаи трябва да се отбележи, че сдружението-жалбоподател не е имало контакт с момичетата и не се е интересувало от случаите им преди тяхната смърт, която настъпва съответно през октомври 2006 г. и през октомври 2007 г. То узнава за критукуваното положение в домовете за деца с увреждания и за някои от смъртни случаи в тях, не по повод на свое действие, а в резултат на излъчването по телевизията на документален филм през декември 2007 г., така както са узнали и всички телевизионни зрители в България. Вярно е, че сдружението-жалбоподател е повдигнало общите проблеми с условията на живот и със смъртните случаи веднага след това предаване и иска от прокуратурата да разследва всички смъртни случаи на деца, настъпили в специализирани домове, след това завежда граждански иск за дискриминация във връзка с всички случаи през август 2009 г. (вж. параграф 5 по-горе). Все пак е видно, че сдружението-жалбоподател се намесва в конкретния случай на Анета едва на 14 октомври 2011 г. (вж. параграф 20 по-горе), тоест пет години след смъртта й, когато вече е било образувано наказателно производство на 10 октомври 2006 г. и прокуратурата се е произнесла с две постановления за прекратяване на наказателното производство през 2007 г. и 2008 г., които сдружението-жалбоподател е можело да обжалва (вж. параграфи 16, 18 и 19 по-горе).
57. По подобен начин, от материалите по преписката в случая на Николина се вижда, че сдружението-жалбоподател разбира за смъртта на детето през юни 2010 г. (вж. параграф 28 по-горе), докато първата му намеса в разследването е на 2 февруари 2012 г., тоест повече от четири години след смъртта й и след образуването на наказателното производство на 24 септември 2010 г. Първото постановление за прекратяване на наказателното производство, което сдружението-жалбоподател е можело да оспорва в рамките на това производство, е издадено на 5 април 2011 г., десет месеца преди намесата на сдружението-жалбоподател (вж. параграфи 29 и 31 по-горе). За Съда тези обстоятелства показват, че са изминали значителни периоди не само между смъртта на момичетата и първата намеса на сдружението-жалбоподател в съответните разследвания, но също и между постановленията за прекратяване на наказателните производства, за които последното вече е знаело, и исканията му до прокуратурата за възобновяване на разследванията. Съдът не счита, че сдружението-жалбоподател може да се ползва от правото да оспори пред него твърдения неуспех на наказателните производства в конкретния случай без ограничение във времето, дори и да се предположи, че това право трябва да му бъде признато от момента, в който то узнава за смъртта на Анета и Николина. Обратното би означавало, независимо от разглеждането на въпроса за locus standi, че то е освободено от задължението да спази друго условие за допустимост на жалба, с която Съдът е сезиран, а именно тя да бъде подадена в шестмесечен срок. Всъщност, правомощието на по-горестоящия прокурор да разпореди възобновяването на разследване, което е било поискано от сдружението-жалбоподател, има извънреден характер и не е ограничено във времето (вж. параграф 37 по-горе). Зачитането на правото на сдружението-жалбоподател да сезира прокурора, без оглед на изминалото време от момента, в който то е могло да оспори решенията за отказ за образуване на наказателно производство, би довело до разглеждането като допустима на жалбата му в шестмесечен срок след всяко ново разглеждане на жалбата му от страна на прокуратурата. В тази връзка Съдът счита, че е важно да се подложат на международната му оценка тежките твърдения за нарушение на Конвенцията без риск държавата-ответник да избяга от отговорността си (вж. Câmpeanu, цитирано по-горе, §112), като такова разглеждане обаче не е безусловно и може да зависи от изтичането на определено време или от старанието, показано от страна на жалбоподателите.
58. Освен това Съдът припомня, че в Câmpeanu, цитирано по-горе, той отдава значително значение на факта, че сдружението-жалбоподател участва от името на г-н Câmpeanu в рамките на вътрешното производство след смъртта му, и че процесуалната му легитимация не е оспорена в нито един момент от националните власти (вж. горецитираното решение, § 110, виж също Association de défense des droits de l’homme en Roumanie – Comité Helsinki au nom de Ionel Garcea, цитирано по-горе, § 44). Вярно е, че в конкретния случай сдружението-жалбоподател също се намесва на национално ниво: то сигнализира прокуратурата за общото положение и за смъртните случаи, настъпили в домовете, и иска провеждането на разследванията, то подава жалби срещу постановленията за прекратяване на наказателните производства и сезира върховната прокуратура, с цел да предизвика служебни проверки на постановленията за прекратяване на наказателните производства (вж. параграфи 5 и 8 по-горе). Преписката по делото обаче показва, че съгласно българското законодателство сдружението-жалбоподател не е разполагало с каквото и да е официално качество в националните производства – то не е било нито страна в производствата, нито представител на починалите момичета (вж. параграф 38 по-горе). Следователно, дори ако в резултат на споразумението между него и главния прокурор, прокуратурата извършва проверки в домовете заедно със сдружението-жалбоподател, като му е предоставен достъп до материалите по текущите разследвания и извършваните служебни проверки на постановленията за прекратяване на наказателните производства след като е получило писма от сдружението, последното не е страна в производствата. В резултат на това, то не се ползва с процесуалните права, дадени на страните, а именно тези да прави искания и да подава възражения или да се конституира в качеството на обвинител. Единственото изключение е възможността да обжалва пред горестоящата прокуратура постановленията за прекратяване на наказателните производства на прокуратурата, но това впоследствие не му дава право да обжалва по съдебен ред тези постановления (ibidem). По този въпрос Съдът намира, че сдружението-жалбоподател няма статут пред националните власти, подобен на този на организацията, която действа в случая Câmpeanu, цитиран по-горе.
59. В заключение, липсата на контакт между сдружението-жалбоподател и момичетата преди тяхната смърт, както и липсата на процесуален статут, който включва правата, които имат страните в наказателното производство, така както и закъснелите намеси на сдружението в наказателните производства, водени в конкретния случай след постановленията за прекратяване наказателните производства на прокуратурата от 8 юли 2008 г. за първия случай и от 5 април 2011 г. за втория случай, води Съда до извода да направи разграничение на разглежданите жалби от случая Câmpeanu, цитиран по-горе. Тъй като критериите в настоящия случай не са изпълнени, настоящите жалби не позволяват на Съда да признае процесуална легитимация на сдружението-жалбоподател.
60. Съдът обаче уточнява, че решението му се ограничава до обстоятелствата по конкретното дело и гореизложеното заключение не трябва да се тълкува като незачитане на дейността на гражданското общество в процеса за защита на правата на най-уязвимите лица. Съдът отбелязва активната и бдителна роля на сдружението-жалбоподател, което сигнализира компетентните власти и си сътрудничи с тях по време на извършените разследвания и проверки. В този контекст Съдът отбелязва със задоволство, че българските власти са разгледали сериозно сигналите, подадени от сдружението-жалбоподател, въпреки липсата му на официален статут в националните производства.
61. Предвид изложеното в параграфи от 50 до 59 Съдът приема възражението на Правителството относно липсата на locus standi на Български Хелзинкски комитет и счита, че така предявените жалби са несъвместими ratione personae по смисъла на чл. 34 от Конвенцията и се отхвърлят съгласно чл. 35 §§ 3 (a) и 4.
По тези причини, Съдът единодушно,
Приема да обедини жалбите;
Обявява жалбите за недопустими.
Изготвено на френски език и оповестено писмено на 21 юли 2016 г.
Клаудия Вестердик Ангелика Нусбергер
секретар председател
Дата на постановяване: 28.6.2016 г.
Вид на решението: По същество
Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-165417
