Номер на жалба: 67608/11

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (Чл. 3) Унизително отношение, (Чл. 13) Ефикасни правни средства

По делото Шалявски и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ в състав:

          Ангелика Нусбергер (Angelika Nußberger), председател,
          Ерик Мьозе (Erik Møse),
          Фарис Вехабович (Faris Vehabović),
          Йонко Грозев (Yonko Grozev),
          Шифра О’Лири (Síofra O’Leary),
          Мартинш Митс (Mārtiņš Mits),
          Летиф Хюсейнов (Lәtif Hüseynov), съдии,
и Милан Бласко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 23 май 2017 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 67608/11) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) от четирима български граждани, г-н Венцислав Петров Шалявски (”първия жалбоподател”), г-жа Силвия Николова Коцева (”втората жалбоподателка”), г-н Мартин Недялков Коцев (”третия жалбоподател”) и г-жа Йоана Венциславова Шалявска (”четвъртата жалбоподателка”) (заедно “жалбоподателите”), на 7 октомври 2011  г.

2.  Жалбоподателите се представляват от г-н М. Екимджиев, г-жа К. Бончева и г-жа С. Стефанова, адвокати, практикуващи в Пловдив. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа И. Станчева-Чинова, от Министерство на правосъдието.

3.  Жалбоподателите твърдят по-конкретно, че първият жалбоподател е бил подложен на лошо отношение, докато е чакал да му бъде повдигнато обвинение, и че многобройните посещения на полицията в дома им по време на неговия домашен арест представляват ненужна намеса в правото им на неприкосновеност на личния живот и дома.

4.  На 26 януари 2015 г. Правителството е уведомено за горните оплаквания, а останалата част от жалбата е обявена за недопустима съгласно правило 54 § 3 от Правилника на Съда.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

5.  Жалбоподателите са родени съответно през 1966 г., 1967 г., 1988 г. и 2003 г. и живеят в Благоевград. Първият и вторият жалбоподатели са съжителстващи партньори, а четвъртата жалбоподателка е тяхна дъщеря. Третият жалбоподател е синът на втората жалбоподателка. В относимия период всички жалбоподатели живеят заедно.

6.  Първият жалбоподател страда от мускулна дистрофия, която се развива постепенно от 12-годишната му възраст. Понастоящем (и по време на относимите събития) той може да движи само главата и ръцете си. Той се нуждае от помощ за повечето ежедневни дейности, която обикновено се предоставя от втората жалбоподателка или от неговия асистент. Според жалбоподателите асистентът, който е специално обучен и се грижи за първия жалбоподател в продължение на много години, е единственият човек, с когото последният се чувства сигурен, когато трябва да излезе от дома си, по-конкретно да отиде в офиса си, тъй като това включва асистентът да го носи и да го постави в колата. Асистентът също така кара колата на жалбоподателя. По това време първият жалбоподател притежава заложна къща и управлява няколко дружества. Една от дейностите му е да предоставя краткосрочни заеми при високи лихвени проценти.

7.  През 2010 г. органите на прокуратурата образуват наказателно производство срещу първия жалбоподател за лихварство. Преди това, през 2006 и 2009 г., той е осъждан за злоупотреба с упражняване на оспорено право и за заплашване на друго лице.

А. Събитията от 7 април 2011 г.

8.  На 7 април 2011 г. в около 11 часа сутринта първият жалбоподател, докато пътува в колата си, управлявана от неговия асистент, е спрян от полицейски служители и му е наредено да ги последва в полицейското управление. При пристигането, неговият асистент е задържан. Доколкото страните не посочват основанията за това задържане, много вероятно е то да се основава на Закона за Министерството на вътрешните работи, който позволява inter alia задържането в продължение на двадесет и четири часа на лице, заподозряно в извършване на престъпление, и да е свързано с разследването срещу първия жалбоподател.

9.  Колата остава на паркинга и първият жалбоподател остава в нея. Неспособен да се движи, той стои в тази позиция в продължение на няколко часа, охраняван от двама полицаи. Около 15 часа неговият асистент е изведен под стража, за да го премести в друга кола, тъй като първата трябва да бъде задържана като физическо доказателство. На два или три пъти през деня на втората жалбоподателка е позволено да дойде да му помогне с физиологичните му нужди.

10.  През времето, което първият жалбоподател прекарва пред полицейското управление, полицейски служители претърсват дома му, офиса му и заложната му къща, както и апартамента и къщата на родителите му. Те претърсват също и автомобилите на жалбоподателя. Операцията срещу него е планирана предварително.

11.  Около 18 часа, докато все още е в колата и в присъствието на адвоката му, който пристига междувременно, срещу първия жалбоподател е повдигнато обвинение за лихварство от дознател. За тази цел полицейските служители инсталират необходимото оборудване на паркинга, включително компютър и принтер. Жалбоподателят е поканен да направи изявление във връзка с обвинението; той заявява, че не е виновен.

12.  Първият жалбоподател остава в колата пред полицейското управление до около 19.30 часа. След това той е заведен пред сградата на Окръжен съд Благоевград, който трябва да проведе заседание, за да разгледа молбата на прокуратурата да го постави под домашен арест. В двора на паркинга полицейски служители се опитват да извадят жалбоподателя от колата и да го сложат в инвалидна количка, въпреки протестите на втората жалбоподателка. Те се отказват, след като разбират, че може да го наранят. След това неговият асистент, все още задържан, отново е доведен под стража. По този начин първият жалбоподател успява да излезе от колата около 21.30 часа. Той присъства на съдебното заседание, което приключва в 23.30 часа. Асистентът остава с него до края на заседанието. Молбата на прокуратурата за поставяне на първия жалбоподател под домашен арест е уважена.

13.  Асистентът на жалбоподателя е освободен на 8 април 2011 г. и не е разпитван допълнително или разследван.

14.  Решението на Окръжен съд Благоевград за поставяне на първия жалбоподател под домашен арест е потвърдено от Апелативен съд София на 14 април 2011 г. Преди да вземе решението си, този съд изслуша показания, наред с другите, и от А.З., която заявява, че е сестра на първия жалбоподател и невролог, и дава показания за здравословното състояние на жалбоподателя.

15.  На 22 януари 2016 г. срещу първия жалбоподател още веднъж е повдигнато обвинение в подробен обвинителен акт, в който се изброяват повече от сто случая, в които той е давал заеми на лица с високи лихви. Според съобщения, публикувани в българските медии, през ноември 2016 г. той е обвинен и в момента е подсъдим.

Б. Посещения на полицията в дома на жалбоподателите

16.  Съблюдаването на домашния арест на първия жалбоподател е под контрола на полицията.

17.  Между 8 и 14 април 2011 г. няма проверки дали той спазва мярката.

18.  На 15 април 2011 г. патрулиращи полицаи виждат първия жалбоподател в центъра на града. Когато е помолен да даде обяснение, той заявява, че е излязъл да купи нещо. Полицията го проверява в дома му вечерта на същия ден.

19.  Между 16 април и 27 май 2011 г. полицаи посещават дома на жалбоподателите, за да проверят първия жалбоподател двадесет и девет пъти, веднъж на ден и почти всеки ден. В осем от дните няма никакви проверки и в четири от дните полицаите не отиват в апартамента на жалбоподателите, а известно време наблюдават входа на сградата. На 29 април 2011 г. жалбоподателят е посрещнат от полицаи пред сградата, когато пристига в колата си.

20.  На 28 май 2011 г. полицаите проверяват първия жалбоподател три пъти, а на 30 май - и два пъти. На 31 май те посещават апартамента три пъти, но в един от тях не им разрешават да влязат.

21.  На 1 и 2 юни 2011 г. втората жалбоподателка не пуска полицията в апартамента. На 3 юни полицаите посещават апартамента пет пъти; при едно от посещенията никой не отговаря на позвъняването на вратата.

22.  Между 4 и 20 юни 2011 г. полицаите посещават апартамента на жалбоподателите обикновено три или четири пъти на ден. Едно от посещенията на 16 юни е предизвикано от факта, че жалбоподателят, получил разрешение за посещение на физиотерапевт, не се явява на уговорения преглед.

23.  По време на някои от посещенията присъства и четвъртата жалбоподателка, по това време на осемгодишна възраст. Обикновено майка й я завежда в друга стая. Третият жалбоподател, тогава на двадесет и три години, работи на пълен работен ден през този период.

24.  На 21 юни 2011 г. първият жалбоподател е освободен от домашен арест с решение на Апелативен съд София, в което се отбелязва по-конкретно тежкото му здравословно състояние и фактът, че голяма част от доказателствата в разследването срещу него вече са събрани.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО

А. Домашен арест и повдигане на обвинение

25.  Домашният арест е уреден в чл. 62 § 1 от Наказателнопроцесуалния кодекс (”НКП”) като “забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган”. Ал. 5 от чл. 62, добавена през 2015 г., гласи, че спазването на мярката се контролира от структурите на Министерството на вътрешните работи.

26.  Преди това чл. 105 от Инструкция № 1 от 22.03.2004 г. за работата и взаимодействието на органите на предварителното разследване, приета съвместно през 2004 г. от главния прокурор, министъра на вътрешните работи и директора на Националната следствена служба, предвижда, че спазването на домашния арест трябва да бъде осигурено от “органите на предварителното разследване”.

27.  НПК гласи, че дознател повдига обвинение на лице единствено след като има достатъчно доказателства, че то може да в извършило престъпление (чл. 219, ал. 1). Съответното решение трябва също да посочва дали се предприемат мерки за процесуална принуда (чл. 219, ал. 3). Когато мерките, които се смятат за необходими, включват лишаване от свобода (домашен арест, задържане под стража), съответното решение трябва да бъде взето от съд. В такъв случай обвиняемият трябва да се яви пред компетентния съд “незабавно”; за тази цел той може да бъде задържан за срок до седемдесет и два часа с решение на компетентния прокурор (чл. 64, ал. 2 от НПК). Националният съд трябва да вземе решение “незабавно” относно мярката, която да бъде наложена (чл. 64, ал. 3).

Б. Отговорност на държавата за вреди

28.  Чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на физически лица от незаконосъобразни актове или действия на държавни служители при или по повод изпълнение на техните задължения. Съгласно постоянната практика на Върховния касационен съд, актовете или действията на следствените органи, предприети в рамките на наказателно производство, нямат административен характер и следователно попадат извън приложното поле на тази разпоредба (Решение № 615 от 10 юли 2001 г. на ВКС по гр. д. № 1814/2000 г.; Тълкувателно решение № 3 от 22 април 2004 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., ОСГК).

29.  Чл. 2(1) от този закон предвижда отговорност на следствените органи и органите на прокуратурата или на съдилищата в няколко изброени ситуации, които включват незаконно задържане, повдигане на обвинение, осъждане и произнасяне на присъда, когато производството след това е прекратено или осъждането е отменено.

ПРАВОТО

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 3, ЧЛ. 8 И ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

30.  Първият жалбоподател се оплаква по чл. 3 от Конвенцията от действията на властите на 7 април 2011 г. и по-конкретно, че е държан в продължение на часове в кола, при което личните му нужди е трябвало да бъдат обслужвани публично. Това му причинява физическа болка и публично унижение, които представляват нечовешко и унизително отнасяне. Той се оплаква също във връзка с това отнасяне и по чл. 8 от Конвенцията. Освен това той се оплаква по чл. 3, а всички жалбоподатели се оплакват по чл. 8 от Конвенцията от посещенията на полицията в дома им по време на домашния арест на първия жалбоподател. На последно място жалбоподателите се оплакват по чл. 13 от Конвенцията, че не са разполагали с ефективни правни средства за защита по отношение на техните оплаквания по чл. 3 и чл. 8.

31.  Приложимите разпоредби на Конвенцията гласят:

Член 3

“Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание.”

Член 8

“1.  Βсеки има право на неприкосновеност на личния и семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията.

2.  Намесата на държавните власти в упражняването на това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите."

Член 13

"Βсеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции."

A. Оплаквания на първия жалбоподател във връзка със събитията от 7 април 2011 г.

1.  Аргументи на страните

(а) Първоначални тези на Правителството

32.  Правителството твърди, че първият жалбоподател не е изчерпал наличните вътрешноправни средства за защита, тъй като не е предявил деликтен иск срещу държавните органи, по-конкретно съгласно чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (вж. параграф 29 по-горе).

33.  Правителството още твърди, че страданието от страна на първия жалбоподател по време на въпросните събития не достига минималното ниво на суровост, изисквано съгласно чл. 3 от Конвенцията. То твърди, че органите на прокуратурата са били добре запознати със здравословното му състояние и са извършили своите действия - претърсване на имотите и автомобилите му, изготвяне на необходимите документи и съдебно производство относно предложението за поставянето му под домашен арест - възможно най-бързо и безболезнено за него. Освен това асистентът на първия жалбоподател и втората жалбоподателка са получили разрешение да му помагат, а на първия жалбоподател е позволено да остане в колата си, където полицията занася оборудването, необходимо за повдигането на обвинение. Накрая Правителството посочва, че властите не са имали намерение умишлено да унижат жалбоподателя.

34.  По чл. 8 Правителството твърди, че действията на властите са законосъобразни, преследват легитимна цел и не представляват непропорционална намеса в правото на първия жалбоподател на неприкосновеност на личния живот. То посочва, че той е бил заподозрян в извършването на тежко престъпление, и отново настоява, че властите са взели всички необходими и подходящи мерки, за да сведат до минимум всеки дискомфорт и страдание, изпитани от него.

(б) Отговор на първия жалбоподател

35.  Първият жалбоподател оспорва възражението на Правителството, основано на неизчерпване на вътрешноправните средства за защита (вж. параграф 32 по-горе). Той посочва, че държавата е отговорна по чл. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди единствено при незаконно задържане, а не в случаите, в които за начина, по който е извършен арест, се твърди, че е нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Той се позовава на констатациите на Съда в делото Гуцанови срещу България (№ 34529/10, § 96, ЕСПЧ 2013 г. (откъси)).

36.  Първият жалбоподател повтаря твърдението си, че отнасянето към него на 7 април 2001 г. представлява лошо отнасяне в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Той твърди, че не е било необходимо властите да го държат в неподвижно състояние в кола пред полицейското управление в Благоевград в продължение на много часове, лишен от своя асистент и принуден да се облекчава на обществено място, тъй като бързата подготовка на документите, необходими за повдигането на обвинение срещу него, е била “въпрос на добра воля и организация”; също така не е имало нужда той да бъде държан извън дома си, докато полицията извършва претърсването на имотите и автомобилите му. Нещо повече, нищо не изисква молбата на прокуратурата да бъде поставен под домашен арест да бъде разгледана в същата вечер, когато вече е бил изтощен от събитията през деня.

37.  За да докаже страданията си, първият жалбоподател представя две изявления на медицински специалисти от 1 август 2016 г. Първото, подготвено от клиничен психолог, гласи по-конкретно, че:

“[Първият жалбоподател] се е чувствал застрашен, безпомощен и обезсърчен поради унизителните условия, при които е трябвало да облекчава физическите си нужди, и поради публичното излагане на физическата му слабост”.

Второто изявление е от А.З., която се представя като невролог, без да се споменава в изявлението или в тезите на първия жалбоподател, че тя е негова сестра (вж. параграф 14 по-горе). Заключението ѝ относно ефекта върху първия жалбоподател поради неговото поставяне в неподвижно състояние в колата е следното:

“[Той е понесъл] огромно страдание, по-конкретно пълна парализа и скованост на тялото и крайниците, непоносима болка в гърба и болезнени спазми в краката, а също и увеличаване на подуването поради обездвижването си.”

38.  Първият жалбоподател се позовава още на писмени показания на неговия асистент и на втората жалбоподателка и третия жалбоподател. Втората жалбоподателка заявява по-конкретно следното относно състоянието му вечерта на 7 април 2011 г.:

“Неговото физическо и психическо състояние беше изключително тежко. Беше му студено и трепереше поради това, че е бил неподвижен, цялото му тяло беше сковано от липсата на движение - сякаш беше парализиран, беше отвратен от безсърдечното отношение на полицейските служители, третиращи го като бездушен предмет, местещи го от място на място, сякаш е мъртвец.”

Асистентът на първия жалбоподател заявява от своя страна:

“[Жалбоподателят] беше смазан от напрежението и умората. Никога не съм го виждал в такова състояние. Тялото му беше сковано и едва успях да задържа ръцете му пред тялото, когато го свалях от колата. Тялото му беше ледено студено и отпуснато ... Изпитваше болка.”

Накрая, според третия жалбоподател, който вижда първия жалбоподател вечерта, след като е заведен пред сградата на съда, последният е изглеждал “уморен и разстроен”.

39.  При условията на евентуалност първият жалбоподател твърди, че е налице нарушение на правото му на зачитане на неприкосновеността на личния му живот, защитено от чл. 8 от Конвенцията, по-конкретно тъй като властите не взимат официално решение да го задържат в колата му.

(в) Допълнителни тези на Правителството

40.  В своите тези, изтъкнати в отговор на тези на първия жалбоподател, Правителството обяснява, че подготовката на необходимите документи за повдигане на обвинение срещу него е сложна дейност, която изисква време. Полицията предприема всички необходими стъпки, за да се извърши това възможно най-бързо, включително инсталирането на компютър, принтер и друго оборудване на паркинга. Освен това Правителството обяснява, като се позовава на разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от НПК (вж. параграф 27 по-горе), че единствената процесуална стъпка, която би позволила разглеждането на предложението за поставяне на първия жалбоподател под домашен арест да бъде забавено, както е предложено от него, би била задържане, разпоредено от прокуратурата, но властите са искали да предотвратят това с оглед здравословното му състояние; поради това е било необходимо това предложение да се разгледа вечерта на 7 април 2011 г.

41.  Правителството приема първата представена от жалбоподателя медицинска оценка, изготвена от клиничен психолог (вж. параграф 37 по-горе), но твърди, че тя не доказва, че е бил подложен на отнасяне, противоречащо на чл. 3 от Конвенцията. От друга страна Правителството оспорва изявлението на А.З. на основание, че тя не е регистрирана в Българския лекарски съюз като лекар. На тези основания Правителството твърди, че първият жалбоподател е злоупотребил с правото си на жалба и призовава Съда да отхвърли оплакванията му в съответствие с чл. 35 § 3 (a) от Конвенцията.

42.  След това Правителството посочва, че жалбоподателят не се оплаква по чл. 5 от Конвенцията, и смята, че е неуместно той да повдига аргумент относно незаконно задържане по отношение на оплакването си по чл. 8 (вж. параграф 39 по-горе). Правителството също твърди, че при всички случаи задържането е законно, тъй като полицията е упълномощена да задържа лица, заподозрени в извършването на престъпление.

2.  Преценката на Съда

(а) Допустимост

(i) Злоупотреба с правото на индивидуална жалба

43.  Правителството твърди, че първият жалбоподател злоупотребява с правото си на жалба, тъй като представя в подкрепа на настоящата жалба изявление на лекар, който не е регистриран като практикуващ (вж. параграф 41 по-горе). Съдът е на мнение, че въпросът за възможна злоупотреба може също да бъде повдигнат от него proprio motu предвид факта, че първият жалбоподател не заявява изрично, че въпросният лекар е негова сестра (вж. параграфи 14 и 37 по-горе).

44.  Съдът е приел, че жалба може да бъде отхвърлена съгласно чл. 35 § 3 (a) от Конвенцията за злоупотреба с правото на жалба, ако наред с други причини съзнателно се основава на неистини или ако жалбоподателят е представил непълна или подвеждаща информация (вж. Gross v. Switzerland [GC], № 67810/10, § 28, ЕСПЧ 2014 г., с допълнителни препратки). Това би било така, когато подвеждащата информация се отнася за “самата основа на делото” (пак там, § 28; вж. също Bulea v. Romania, № 27804/10, § 36, 3 декември 2013 г., и A, B and C v. Latvia, № 30808/11, § 121, 31 март 2016 г.).

45.  В настоящия случай Съдът отбелязва, че първият жалбоподател представя в подкрепа на своите оплаквания подвеждаща информация, а именно изявлението на А.З., тъй като не уточнява, че тя е негова сестра и че не е регистриран практикуващ лекар. Това заключение обаче не е достатъчно, за да може Съдът да отхвърли оплакванията на първия жалбоподател, тъй като не е убеден, че подвеждащата информация е свързана с “самата основа на делото”. В това отношение е важно, че жалбоподателят се позовава на други доказателства, за да потвърди оспорваните оплаквания, включително друго изявление на медицински експерт и показанията на неговия асистент и на другите жалбоподатели (вж. параграфи 37-38 по-горе).

46.  Въпреки това, при разглеждането на оспорваните оплаквания, Съдът няма да вземе предвид изявлението на А.З.

(ii) Неизчерпване на вътрешноправните средства за защита

47.  Правителството твърди още (вж. параграф 32 по-горе), че първият жалбоподател не е изчерпал наличните вътрешноправни средства за защита, тъй като не предявява иск за вреди срещу държавата. Жалбоподателят не е съгласен (вж. параграф 35 по-горе), като се позовава по-конкретно на констатациите на Съда по делото Гуцанови (цитирано по-горе).

48.  Съдът отбелязва, че в делото Гуцанови (цитирано по-горе, § 9496) в ситуация, сходна с тази в настоящото дело, той наистина намира, че иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (вж. параграфи 28-29 по-горе) не предоставя адекватно обезщетение по отношение на оплакванията на жалбоподателите относно начина, по който първият от тях е арестуван. По-конкретно, както е прието от националните съдилища, чл. 1 от този закон не е приложим към мерки по разследването, предприети в хода на наказателно производство, докато, съгласно чл. 2, държавата може да бъде подведена под отговорност само ако за задържането на г-н Гуцанов се установи, че е незаконно, производството срещу него е прекратено или присъда се отмени. Това означава, че иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди не би представлявал достатъчно ефективно вътрешноправно средство за защита по отношение на оплакванията на жалбоподателите.

49.  Правителството не предоставя материали, които да доведат Съда до друго заключение в разглеждания случай по отношение на прилагането на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съдът се позовава на неотдавнашното си заключение по делото Посевини срещу България (№ 63638/14, §§ 53-55, 19 януари 2017 г.), че след 2014 г. иск по чл. 1 от този закон може да представлява ефективно средство за защита по отношение на оплаквания, подобни на разглежданите тук, с оглед на по-скорошната съдебна практика на Върховния административен съд; настоящият случай обаче се отнася до факти, датиращи от 2011 г., а наличието на ефективно вътрешноправно средство за защита по принцип трябва да се оценява спрямо момента на подаване на жалбата (вж. например Baumann v. France, № 33592/96, § 47, ЕСПЧ 2001V (откъси)). Правителството също не доказва, че жалбоподателят е могъл да получи обезщетение по друг закон. Съответно Съдът отхвърля неговото възражение за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.

(iii) Заключение по отношение на допустимостта

50.  Накрая, Съдът отбелязва, че разглежданите оплаквания не са явно необосновани по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията. Той отбелязва още, че те не са недопустими на друго основание. Следователно те са допустими.

(б) По същество

(i) Чл. 3 от Конвенцията

51.  Първият жалбоподател се оплаква, че начинът, по който властите се отнасят с него на 7 април 2011 г., представлява нечовешко и унизително отношение в нарушение на чл. 3 от Конвенцията (вж. параграф 30 по-горе).

52.  Съдът многократно приема, че лошото отнасяне трябва да достигне минимално ниво на суровост, за да попадне в обхвата на чл. 3. Оценката на това ниво е относителна; тя зависи от всички обстоятелства по случая, като например продължителността на отношението, физическите и психически последици, пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата (вж. скорошните решения Bouyid v. Belgium [GC], № 23380/09, § 86, ЕСПЧ 2015 г., и Khlaifia and Others v. Italy [GC], № 16483/12, §§ 159-60, ЕСПЧ 2016 г. (откъси)).

53.  В настоящия случай обстоятелството, което е от първостепенно значение, е тежкото физическо увреждане на първия жалбоподател (вж. параграф 6 по-горе). Това изисква властите да положат особени грижи, когато подхождат към задържането му в хода на разследването срещу него.

54.  Съдът също така отбелязва, че поради липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита (вж. параграфи 67-68 по-долу), не е имало установяване на факти на национално равнище, което неизбежно възпрепятства установяването на приложимите факти от негова страна.

55.  Първият жалбоподател е заведен в полицейското управление в Благоевград в около 11 часа на 7 април 2011 г. и остава в колата си, неспособен да се движи, до 21.30 часа (вж. параграфи 8-12 по-горе). Неговото обездвижване в продължение на повече от десет часа се случва на публично място, паркинг, където той може да бъде видян от полицейски служители и минувачи, дори когато се облекчава. Жалбоподателят твърди, че тази ситуация предизвиква в него физическо и психическо страдание.

56.  Неговото психическо страдание се потвърждава от психолог, чието становище Правителството приема (вж. параграф 41 по-горе), и който е на мнение, че при описаните по-горе обстоятелства жалбоподателят се е чувствал “застрашен, безпомощен и обезсърчен поради унизителните условия, при които е трябвало да облекчава физическите си нужди, и поради публичното излагане на физическата му слабост” (вж. параграф 37 по-горе).

57.  Освен това Съдът взема предвид останалите показания по отношение на състоянието на първия жалбоподател вечерта на 7 април 2011 г. - тези на неговия асистент и на втората жалбоподателка (вж. параграф 38 по-горе). Съдът е предпазлив при приемането на тези показания, като взема предвид близостта на авторите им с първия жалбоподател. Освен това отбелязва, че не са представени доказателства, които да посочват стандартното положение на тялото на жалбоподателя през деня и да обясняват необходимостта от периодични промени на положението на тялото му. И все пак показанията, представени пред Съда, са единодушни в описанието на състоянието на жалбоподателя като тежко и в посочването, че той се е чувствал много уморен и тялото му се е било “сковано” и “студено”.

58.  При преценката дали лошото отнасяне, срещу което е оплакването, достига прага на забранено отнасяне по чл. 3 от Конвенцията, Съдът ще прецени дали то надхвърля неизбежното ниво на страдание с оглед на увреждането на жалбоподателя и мерките, предприети срещу него. Също така от значение е и фактът, че, съгласно практиката на Съда, не е необходимо да се доказва каквото и да е намерение за унижаване или обида, за да бъде констатирано нарушение на чл. 3 (вж. Price v. the United Kingdom, № 33394/96, § 30, ЕСПЧ 2001VII).

59.  Твърдяното от първия жалбоподател лошо отнасяне се състои в това, че той е оставен в продължение на часове в кола на паркинга, без да може да се движи поради факта, че е лишен от помощта на асистента си. Следователно, както бързината, с която властите действат при организирането на повдигането на обвинение срещу него, така и наличието на алтернативи на действително предприетите мерки са от значение за настоящия анализ.

60.  Съдът отбелязва аргумента на Правителството, че организирането на повдигането на обвинение изисква време (вж. параграф 40 по-горе) и не смята, че е в позиция да оспорва това твърдение въпреки общия му характер. Властите са изправени пред сложно разследване, свързано със заеми, предоставени от жалбоподателя на многобройни лица (вж. параграф 15 по-горе), а събирането на доказателства чрез претърсвания, извършени в апартамента и в офиса на жалбоподателя, изисква време. Съдът също не приема аргумента на първия жалбоподател (вж. параграф 36 по-горе), че властите е трябвало да отложат за следващия ден разглеждането на молбата на прокуратурата за поставянето му под домашен арест. Националното законодателство предвижда, че лицето трябва да бъде изправено пред съд за разглеждане на такава молба “незабавно” след повдигането на обвинение срещу него (вж. параграф 27 по-горе), като двете процесуални стъпки са функционално и времево свързани. Както посочва Правителството, единствената възможност за забавяне на разглеждането на тази молба е задържането на жалбоподателя (вж. параграф 40 по-горе) - път, който прокуратурата очевидно иска да избегне. Ето защо, въпреки че не оспорва твърдението на жалбоподателя, че разглеждането на молбата за поставянето му домашен арест през нощта на 7 април 2011 г. му причинява допълнителна умора, след като вече е изтощен от събитията от деня (вж. параграф 36 по-горе), Съдът не смята това за проблематично само по себе си.

61.  Независимо от това е важно, че Правителството не обяснява защо е било необходимо първият жалбоподател да бъде държан обездвижен в кола, в продължение на много часове пред полицейското управление, докато разследващите органи претърсват дома му и други помещения и организират повдигането на обвинение срещу него. Правителството не посочва причини, поради които на жалбоподателя не може да се разреши например да се пробере у дома, докато чака повдигането на обвинение. По-конкретно не се твърди, че неговото присъствие би възпрепятствало претърсването, което се извършва в неговия дом (вж. параграф 10 по-горе), или че той би попречил на разследването по друг начин.

62.  Не се твърди също, че жалбоподателят не може да се върне у дома поради това, че неговият асистент, който е човекът, който обикновено му помага в придвижването до и от дома  му (вж. параграф 6 по-горе), е бил задържан по това време. Съдът няма да оспорва избора на властите да арестуват и разпитват асистента в този момент. Не е негова задача да преценява доколко е подходяща дадена следствена мярка, а в този конкретен случай, поради личното участие на асистента в придвижването и дейностите на жалбоподателя, той може би е смятан за заподозрян или основен свидетел. Правителството обаче не твърди, че друго лице, обучено да предоставя грижи за лице с увреждания, не е могло да бъде намерено; в това отношение е важно, че обсъжданите събития са се случили в контекста на планирана операция на органите на прокуратурата (вж. параграф 10 по-горе), които не твърдят, че не са запознати с увреждането и ежедневните нужди на първия жалбоподател.

63.  Нещо повече, освен да заведе първия жалбоподател обратно у дома, друг обучен асистент е могъл също да облекчи положението му, докато чака в колата си пред полицейското управление и е могъл да помогне, когато жалбоподателят е транспортиран до сградата на Окръжен съд Благоевград за заседанието, трябва да чака и по този начин да остане обездвижен в продължение на още два часа, между 19.30 и 21.30 часа (вж. параграф 12 по-горе) неговият асистент да бъде доведен от полицейското управление под стража. Не изглежда да е положено каквото и да е усилие от страна на властите да предоставят друг асистент, в резултат на което жалбоподателят е оставен в продължение на много часове в състояние на безпомощност, което предизвиква в него чувство на страдание и унижение.

64.  Като взима предвид конкретните обстоятелства по делото Съдът счита, че разглежданото отношение причинява на първия жалбоподател страдание с достатъчен интензитет, за да го квалифицира като унизително отношение по смисъла на чл. 3 от Конвенцията (вж., mutatis mutandis, Wiktorko v. Poland, № 14612/02, § 55, 31 март 2009 г.).

65.  Следователно е налице нарушение на тази разпоредба.

(ii) Чл. 8 от Конвенцията

66.  Горното заключение прави ненужно Съдът да разглежда алтернативното оплакване, повдигнато по чл. 8 от Конвенцията (вж. параграф 30 по-горе).

(iii) Чл. 13 от Конвенцията

67.  Накрая по чл. 13, Съдът се позовава на своите констатации по-горе (вж. параграф 48-49), че не е доказано, че във въпросния период деликтен иск срещу държавните органи по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди би представлявал ефективно средство за защита срещу оплакванията на първия жалбоподател по чл. 3 от Конвенцията.

68.  Съдът не е информиран за каквото и да е друго средство за защита на разположение при тези обстоятелства, което би могло да предотврати или прекрати нарушаването на правата на жалбоподателя или да доведе до присъждане на обезщетение.

69.  Следователно е налице нарушение на чл. 13 от Конвенцията, разглеждан във връзка с чл. 3.

Б. Оплаквания във връзка с посещенията на полицията в дома на жалбоподателите

1.  Аргументи на страните

70.  Правителството твърди още веднъж, че деликтен иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди представлява ефективно правно средство за защита, което жалбоподателите е трябвало да изчерпят.

71.  Освен това Правителството твърди, че оспорваните посещения в дома на жалбоподателите са били необходими, за да се осигури спазването на домашния арест, наложен на първия жалбоподател, тъй като в няколко случая той е напускал дома си без разрешение.  Правителството посочва още сравнително краткия период на домашен арест и факта, че полицейските служители не са влизали със сила в апартамента, дори когато не са пускани в него. На последно място Правителството счита, че третият жалбоподател, който работи на пълно работно време през този период, и четвъртата жалбоподателка, която е на училище през деня и обикновено е отвеждана в друга стая, когато полицията пристига, не са претърпели значителни неудобства поради посещенията на полицията в техния дом.

72.  От своя страна жалбоподателите заявяват, че са били принудени “да позволяват и толерират ежедневно” намеса в своето “най-интимно” пространство, което според тях е предназначено единствено да ги тормози. Те твърдят, че е било достатъчно полицейските служители да наблюдават входа на сградата, където се намира апартамента им, както правят в определени дни. Накрая те заявяват, че въпреки че отсъстват през деня, третият и четвъртият жалбоподатели също са засегнати от посещенията на полицията в дома им; освен това е важно, че четвъртата жалбоподателка е малолетна по това време.

73.  В отговор на тезите на жалбоподателите Правителството твърди, че с оглед на ограничените си ресурси е било невъзможно полицията постоянно да наблюдава сградата.

2.  Преценката на Съда

74.  Съдът отбелязва възражението за недопустимост на Правителството, което се базира на аргумента за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита (вж. параграф 70 по-горе). Не е необходимо обаче да го разглежда, тъй като Съдът намира при всички случаи настоящите оплаквания за недопустими поради изложените по-долу причини.

75.  Първият жалбоподател се оплаква по чл. 3 и всички жалбоподатели се оплакват допълнително по чл. 8 от Конвенцията и чл. 13 във връзка с чл. 8 (вж. параграф 30 по-горе).

76.  Що се отнася до чл. 3 Съдът счита, че всяко страдание, претърпяно от първия жалбоподател по време на посещенията на полицията в неговия дом, не достига минималното ниво на суровост, което се изисква съгласно тази разпоредба (вж. параграф 52 по-горе ).

77.  Що се отнася до прилагането на чл. 8, не се оспорва, че апартаментът, където първият жалбоподател изтърпява домашен арест и който полицията посещава, за да го провери, е “домът” на четиримата жалбоподатели. Освен това страните не оспорват факта, че тези посещения представляват намеса в правото на жалбоподателите на “дом”, както е гарантирано от тази разпоредба.

78.  Също така не се оспорва, че тази намеса е “в съответствие със закона”, тъй като националното законодателство дава право на полицията да предприеме мерки за осигуряване на спазването на домашния арест (вж. параграф 26 по-горе), нито че преследва легитимна цел в обществен интерес, а именно спазването на ограниченията, наложени на първия жалбоподател във връзка с правилното и ефективно провеждане на наказателното производство срещу него, което при тези обстоятелства може да попадне в определението за “предотвратяване на престъпления”.

79.  Следователно най-важният въпрос е дали намесата е “необходима в едно демократично общество”. Намесата се счита за необходима по смисъла на чл. 8 § 2 от Конвенцията, ако тя отговаря на “належаща обществена нужда” и по-конкретно ако е пропорционална на преследваната легитимна цел (вж. , наред с други решения, Nada v. Switzerland [GC], № 10593/08, § 181, ЕСПЧ 2012 г.).

80.  При разглеждане на необходимостта от намеса в правата на жалбоподателите Съдът отбелязва, че между 15 април и 20 юни 2011 г. полицията посещава дома им многократно, до четири или пет пъти на ден, макар и обикновено по-малко или нито веднъж (вж. параграфи 18-22 по-горе). Не е доказано обаче, че освен да провери бързо дали първият жалбоподател е там, полицията обезпокоява ежедневието на жалбоподателите по друг начин. Полицията никога не прави посещения през нощта. Нещо повече, важно е, че въпреки че в няколко случая не са допуснати в апартамента (вж. параграфи 20-21 по-горе), полицейските служители не се опитват да нахлуят в него. Периодът, през който продължава намесата в правото на жалбоподателите на дом - малко повече от два месеца - също не е значителен.

81.  Освен това Съдът, подобно на Правителството (вж. параграф 71 по-горе), придава значителна тежест на факта, че два пъти (на 15 и 29 април 2011 г.) се установява, че първият жалбоподател е напуснал дома си без разрешение (вж. параграф 18 и 19 по-горе). Нещо повече, изглежда, че именно това, че е забелязан в центъра на града от полицията на 15 април, задейства проверките в неговия дом, тъй като преди това изобщо не е имало такива проверки (вж. параграф 17 по-горе). В друг случай, на 16 юни 2011 г., полицейските служители изглежда са били оправдано подозрителни, тъй като жалбоподателят не се явява на преглед при физиотерапевт (вж. параграф 22 по-горе). В тази светлина честите полицейски проверки на първия жалбоподател не изглеждат произволни или ненужни.

82.  Съдът не може да достигне до различно заключение поради факта, подчертан от жалбоподателите (вж. параграф 72 по-горе), че по времето на спорните събития четвъртата жалбоподателка е малолетна. Вече е отбелязано, че посещенията на полицията в дома ѝ са кратки и не нарушават значително ежедневния ѝ живот с родителите ѝ. Както е отбелязано в допълнение от Правителството (вж. параграф 71 по-горе), в делничните дни тя е на училище и не присъства по време на много от посещенията на полицията, а вечер при пристигането на полицията тя обикновено е отвеждана в друга стая.

83.  Накрая, Съдът няма да спекулира дали би било осъществимо и практично за полицията да организира, като алтернатива на полицейските посещения и съгласно предложението на жалбоподателите (вж. параграф 72 по-горе), постоянно наблюдение на входа на сградата, където се намира техният апартамент. В това отношение е достатъчно да се отбележи, че полицията е направила избор по отношение на мерките, които да прилага, които Съдът не смята за необосновани или неподходящи.

84.  Поради гореизложените причини Съдът заключва, че намесата в правото на жалбоподателите на неприкосновеност на техния дом е пропорционална на преследваната легитимна цел и следователно е “необходима в едно демократично общество” по смисъла на чл. 8 § 2 от Конвенцията.

85.  Следователно, разглежданите оплаквания са явно необосновани и се отхвърлят в съответствие с чл. 35 §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията.

86.  В този смисъл жалбоподателите не разполагат със “защитима претенция” по чл. 13 от Конвенцията във връзка с чл. 3 (по отношение на първия жалбоподател) или с чл. 8, който следователно е неприложим.

II.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

87.  Чл. 41 от Конвенцията гласи:

“Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

А. Обезщетение за вреди

88.  Първият жалбоподател претендира 20 000 евро неимуществени вреди.

89.  Правителството счита претенцията за прекомерна.

90.  Съдът е на мнение, че първият жалбоподател несъмнено е претърпял неимуществени вреди, за които констатирането на нарушение на Конвенцията не е достатъчно средство за защита. Отсъждайки по справедливост, той му присъжда 3000 евро по този параграф.

Б. Разходи и разноски

91.  Първият жалбоподател претендира 4440 евро за работата на адвокатите му в производството пред Съда. Той моли всяка сума, присъдена по този параграф, да бъде платена директно в банковите сметки на адвокатите, с изключение на 613 евро, които вече им е платил. В подкрепа на тази претенция жалбоподателят представя договор за процесуално представителство и справка за изработените часове.

92.  Жалбоподателят претендира също 200 лева (равностойността на приблизително 102 евро) за експертизата на психолог, представена в подкрепа на оплакванията му (вж. параграф 37 по-горе). В подкрепа на тази претенция той представя фактура.

93.  На последно място той претендира 252 евро за пощенски, преводачески и други разходи, като моли сумата да бъде платена директно на адвокатите му.

94.  Правителството оспорва претенциите.

95.  Съгласно съдебната практика на Съда, жалбоподател има право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото е доказано, че те са действително и необходимо направени и са в разумен размер. В настоящия случай като взима предвид документите, с които разполага, и горепосочените критерии и най-вече фактът, че част от настоящата жалба е отхвърлена като недопустима, Съдът смята за разумно да присъди сумата от 2500 евро за покриване на разходите по всички претенции. По искане на жалбоподателя тази сума следва да се плати по банковата сметка на неговите адвокати с изключение на 715 евро, които той вече е платил за тяхната работа и за експертизата.

В. Лихва за забава

96.  Съдът смята за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Обявява оплакванията на първия жалбоподател относно събитията от 7 април 2011 г. за допустими, а останалата част от жалбата за недопустима;

2.  Приема, че жалбоподателят е бил подложен на унизително отношение в нарушение на чл. 3 от Конвенцията и че следователно не е необходимо да разглежда оплакването по чл. 8;

3.  Приема, че е налице нарушение на чл. 13 от Конвенцията, разглеждан във връзка с чл. 3;

4.  Приема,

(а) че държавата-ответник следва да заплати на първия жалбоподател в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с чл. 44, § 2 от Конвенцията, следните суми, които се изчисляват в български лева по курса, приложим към датата на плащането:

(i) 3000 евро (три хиляди евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, по отношение на неимуществени вреди;

(iii) 2500 евро (две хиляди и петстотин евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на първия жалбоподател, по отношение на разходи и разноски, 1785 евро (хиляда седемстотин осемдесет и пет евро) от които да се преведат директно на неговите процесуални представители;

(б) че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;

5.  Отхвърля останалата част от иска на първия жалбоподател за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 15 юни 2017 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

  Милан Бласко                                                               Ангелика Нусбергер
       секретар                                                                           председател

Дата на постановяване: 15.6.2017 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-174416