Номер на жалба: 6046/08

Членове от Конвенцията: (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (П1-1) Защита на собствеността, (П1-1-1) Мирно ползване от притежания, (Чл. 13) Ефикасни правни средства

По делото Атанасов срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ

в състав:

       Андре Поточки (André Potocki), председател,

       Мартинш Митс(Mārtiņš Mits),

       Летиф Хюсейнов (Lәtif Hüseynov), съдии,

и Ан-Мари Дуген (Anne-Marie Dougin),заместник-секретар на отделение (и.д.),

След закрито заседание, проведено на 14 ноември 2017 г.,

Постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 6046/08) срещу Република България, подадена в Съда на 22 януари 2008 г.на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) от български гражданин, г-н Валентин Ангелов Атанасов („жалбоподателят“).

2.  Жалбоподателят се представлява от г-жа Н. Виодорова, адвокат, практикуващ в София. Българското правителство („Правителството“) се представлява от правителствения агент, г-жа В. Христова, от Министерството на правосъдието.

3.  Жалбоподателят твърди, че наложените му съгласно митническото законодателство административни наказания представляват необосновано нарушаване на правото му на мирно ползване на притежанията му съгласно чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията. Като се позовава на чл. 13 от Конвенцията, той се оплаква и от липсата на eфективни вътрешноправни средства за защита, за да бъде поправено това положение.

4.  На 15 септември 2016 г. Правителството е уведомено за тези две оплаквания и жалбата е обявена за недопустима в останалата ѝ част на основание правило 54, ал. 3 от Правилника на Съда.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

5.  Жалбоподателят е роден през 1960 г. и живее в Ноевци. Работи като шофьор на камион.

6.  През м. октомври 2005 г. той превозва товар с коли, една от които е употребяван автомобил марка „Алфа Ромео“,закупен в Италия и предназначен за фирма със седалище в София.

7.  На 6 октомври 2005 г. той пристига на митнически пункт „Кулата“, на гръцко-българската граница. Попълва и подписва митническа декларация. Горепосоченият автомобил е допуснат на българска митническа територия и поставен в режим транзит. Автомобилът е следвало да бъде откаран на митницата в София за обмитяване преди 10 октомври 2005 г.

8.  Жалбоподателят доставя автомобила на фирмата получател в София.

9.  На 19 май 2006 г. митнически служител на пункт „Кулата“ изготвя протокол за митническо нарушение срещу жалбоподателя. В него посочва, че същият все още не е представил въпросния автомобил на митницата в София.

10.  На 10 юни 2006 г. жалбоподателят получава копие от протокола за административно нарушение с посредничеството на полицията. Същият ден той дава писмени обяснения, чрез които информира компетентните органи, че е доставил автомобила на получателя.

11.  На 19 юни 2006 г. директорът на митница „Кулата“ налага на жалбоподателя две административни наказания с кумулативно натрупване за това, че не е изпълнил задълженията си по чл. 45 и чл. 47 от Закона за митниците. От една страна, съгласно чл. 233, ал. 3 от Закона за митниците той разпорежда на жалбоподателя отнемане в полза на държавата на сумата от 10 413 лева  или 5 324.08 евро, която се равнява на митническата равностойност на въпросния автомобил, и от друга страна, налага на жалбоподателя административна глоба със същия размер съгласно чл. 234а, ал. 1 от Закона за митниците.

12.  На 12 юли 2006 г. представител на фирмата получател на автомобила се явява в митницата в София и заявява, че автомобилът е реекспортиран. Следователно мито за внасянето на автомобила в страната не е дължимо.

13.   На 2 август 2006 г. жалбоподателят получава копие от наказателното постановление, издадено от директора на митницата от 19 юни 2006 г.

14.  На 3 август 2006 г. той оспорва наложените му санкции пред Районния съд в гр.Петрич. Оплаква се, че е санкциониран заради неизпълнение от страна на фирмата получател на стоката. Посочва също и че автомобилът е реекспортиран и тъй като тази операция е освободена от мито, Държавната хазна не е ощетена.

15.  Със съдебно решение от 7 март 2007 г. Районният съд, след като установява, че са изпълнени всички процедурни и материални условия за законността на оспорваните мерки, отхвърля жалбата на заинтересованото лице. Той постановява, че като превозвач на стока в режим транзит, жалбоподателят е бил длъжен да представи автомобила в митницата в София преди 10 октомври 2005 г., това което той не е направил. Според Районния съд фактът, че това задължение е изпълнено след изтичането на предвидения срок от получателя на стоката, както и фактът, че автомобилът е реекспортиран, не са релевантни в настоящия случая. Районният съд счита, че няма основание за намаляване на наложените санкции, тъй като те са в минималния размер, предвиден от националното законодателство.

16.  Жалбоподателят обжалва. Излага доводите си и пред първоинстанционния съд.

17.  С решение от 23 юли 2007 г. Административният съд в гр. Благоевград, произнасящ се като последна инстанция, потвърждава решението на Районния съд. Съдът установява, че жалбоподателят е подписал от свое име декларацията за внос на въпросния автомобил, с което е поел задължението да извърши необходимите последващи действия за обмитяването на стоката. Съдът също отбелязва и че, след като е допуснат на българска територия в режим транзит, автомобилът е под митнически контрол. Посочва, че жалбоподателят не е представил автомобила в митницата в София в предвидения срок и заключава, че по този начин лицето е нарушило разпоредбите на чл. 45 и чл. 47 от Закона за митниците.

18.  Административният съд отхвърля като необоснован аргумента на жалбоподателя според когото, след като е предал автомобила на фирмата получател, той не следва да бъде санкциониран. По-конкретно отбелязва, че жалбоподателят не е предоставил нито едно доказателство за това, че при приемането на автомобила получателят е знаел, че същият е допуснат на българска територия в режим транзит. Според Административния съд, тъй като автомобилът е реекспортиран след изтичането на срока за приключване на режима транзит и след налагането на въпросните административни наказания, този факт не е релевантен за изхода на настоящия спор.

19.  Административният съд счита, че наложените санкции не противоречат на действащото законодателство, като размерът им се равнява на предвидения в него минимум. Също така заключава, че в конкретния случай всички законови изисквания за формата и процедурата са спазени.

20.  От предоставените от жалбоподателя документи е видно, че той продължава да извършва редовни месечни плащания към Държавната хазна за погасяването на наложените му санкции. В периода от м. септември 2010 г. до м. март 2017 г. тези месечни вноски са с размер от 20 лв. до 50 лв. (т.е. между 10.22 евро и 25.56 евро).

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО

21.  Приложимите в случая разпоредби от Закона за митниците, в сила към датата на настъпване на обстоятелствата, предвиждат следното:

Чл. 45

„(1) Стоките, въведени на митническата територия на страната, трябва да бъдат незабавно превозени от лицето, което ги въвежда, съгласно разпорежданията на митническите органи до съответното митническо учреждение или до друго място, определено от тях. При необходимост митническите органи определят маршрута за превоза на стоките.

(2) Лицето, което поема задължението да превози стоките, след като са въведени на митническата територия на Република България, е отговорно за изпълнението на задълженията по ал. 1.“

Чл. 47

„Стоките, които са превозени съгласно изискванията на чл. 45, ал. 1, трябва да бъдат представени пред митническите органи от лицето, което ги е въвело на митническата територия на Република България, или от лицето, което е поело превоза на стоките след тяхното въвеждане.“

Чл. 102

„(1) Отговорното лице е титуляр на режима транзит. Отговорното лице е длъжно:

1. Да представи стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране;

2. Да спазва разпоредбите за режима транзит.

(2) Независимо от задълженията на отговорното лице по ал. 1, превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под режим транзит, също е длъжен да ги представи в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране.“

Чл. 233

„(3) Стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия собственост са, а ако липсват или са отчуждени, присъжда се тяхната равностойност, представляваща митническата им стойност.“

Чл. 234а

„(1) Който отклони временно складирани стоки или стоки, на които са дадени митнически режим (…), като не изпълни установените в нормативните актове или определените от митническите органи условия, се наказва с глоба (…) от 100 до 200 на сто от митническата стойност на стоките., предмет на нарушението.

(…)

(3) В случаите, по ал. 1 и  2, се прилагат съответно разпоредбите на чл. 233, ал. 3,  4 и . 5.“

22.  На 26 юли 2016 г. чл. 45,  47 и 102 от Закона за митниците са отменени.

ПРАВОТО

I.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 1 ОТ ПРОТОКОЛ № 1

23.  Жалбоподателят твърди, че наложените му санкции за нарушаване на митническото законодателство представляват необоснована намеса в правото му на мирно ползване на притежанията, което е гарантирано от чл. 1 на Протокол № 1 към Конвенцията. Тези разпоредби предвиждат следното:

„Всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.

Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.“

A.  Допустимост

24.  Като приема, че жалбата не е явно необоснована по смисъла на чл. 35, ал. 3 (а) от Конвенцията или недопустима на друго основание, Съдът я приема за допустима.

Б.  По същество

1.  Становища на страните

a)  Жалбоподателят

25.  Жалбоподателят твърди, че му е наложено наказание от българските митнически власти, тъй като не е представил внесен в страната автомобил пред компетентните митнически органи в посочения му срок. Посочва, че са му наложени две наказания с кумулативно натрупване: отнемане в полза на държавата на сума, равна на митническата стойност на автомобила, и глоба в размер на 100% от митническата стойност на същия автомобил. Заявява, че общата сума, която дължи на Държавната хазна, възлиза на 20 826 лв. (или равностойността на 10 648.16 евро) и допълва, че продължава да изплаща това задължение. Счита, че това положение трябва да се тълкува като отнемане на личното му имущество.

26.  Жалбоподателят оспорва пропорционалността на горепосочените санкции. Счита, че държавните власти не са постигнали справедлив баланс между общия интерес и субективните му права. Посочва, че, определените от митническите органи, условия, касаещи въпросния автомобил, са изпълнени от получателя на стоката и че, според него, в случая не са налице задължения към държавата. По тези причини той твърди, че легитимният интерес, на който се основава налагането на спорната мярка, е да се санкционира неизпълнението на декларирано задължение. Според него фактът, че държавата не е понесла никакви загуби, е признат от националните съдилища, разгледали жалбите му срещу въпросните санкции. Жалбоподателят счита, че от датата на изпълнение на определените от властите условия от страна на получателя на автомобила, а именно 12 юли 2006 г., налагането на санкции на превозвача вече не е необходимо. Посочва, че въпреки това митническите власти не са променили решението си.

27.  Жалбоподателят добавя, че друг автомобил, който превозва със същия товар, е бил в сходна ситуация, но по отношение на него властите не са го санкционирали. Според него това онагледява произволния характер на налаганите от тях санкции.

б)  Правителството

28.  Правителството оспорва становището на жалбоподателя. Според него, ако наложените санкции са намеса в правото му на мирно ползване на притежанията, същата би била основателна от гледна точка на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

29.  На първо място, Правителството подкрепя твърдението, че тези мерки са наложени съгласно митническото законодателство. Жалбоподателят е санкциониран за неизпълнението на задълженията си, произтичащи от чл. 45,  47 и  102 от Закона за митниците. По този начин той е извършил нарушение, наказуемо по чл. 234а, ал. 1 от същия закон и е санкциониран съгласно разпоредбите на чл. 233 и  234а, ал. 1 и  3 на същия закон. Ето защо Правителството счита, че тази намеса е „предвидена в закона“ по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

30.  На следващо място, Правителството твърди, че тази намеса има легитимна цел и че съответства на общия интерес. Счита, че същата цели предотвратяването на нерегламентирано внасяне на стоки на територията на страната.

31.  На последно място, Правителството заявява, че въпросната намеса е пропорционална на преследваната цел. Счита, че в постоянната си съдебна практика, по отношение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, Съдът признава, че държавите разполагат с широка свобода на преценка при приемането на необходимите закони за гарантиране плащането на данъците и глобите (вж. Gasus Dosier – und Fördertechnik GmbH c. Pays-Bas, 23 февруари 1995г., § 60, série A no 306‑B, AGOSI c. Royaume-Uni, 24 октомври 1986 г., § 52, série A no 108, и „Булвес” Ад срещу България, no 3991/03, § 63, 22 януари 2009 г.). И допълва, че при този вид дела Съдът не може да оспори тълкуването и приложението на националното законодателство от страна на държавните власти, освен в случай на явно незачитане или произволно прилагане на действащото национално законодателство (вж.  „Микроинтелект” ООД срещу България, no 34129/03, § 39, 4 март 2014г., Weberet  Saraviac. Allemagne (déc.), no 54934/00, § 90, CEDH 2006‑XI, и Горанова - Караенева срещу България, no 12739/05, § 46, 8 март 2011 г.).

32.  В конкретния случай Правителството посочва, че наложените от митническата администрация глоби съответстват на сериозността на извършеното от жалбоподателя нарушение и са в минималния размер, предвиден в националното законодателство. Според него, следователно не става въпрос за глоби с прекомерно висок за жалбоподателя размер. Правителството допълва, че жалбоподателя е обжалвал въпросните мерки пред съдилищата, които от своя страна са ги потвърдили, считайки че същите са обосновани и в съответствие с националното законодателство.

33.  С оглед на гореизложеното, Правителството приканва Съда да постанови, че не е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

2.  Преценката на Съда

a)  Общите принципи, установени от съдебната практика на Съда

34.  Съдът припомня, че чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията съдържа три ясно определени правила. Първото, което се съдържа още в първото изречение на първата алинея, и е от общ характер, установява принципа на зачитане на правото на собственост. Второто, съдържащо се във второто изречение на същата алинея, се отнася до лишаването от собственост и го подчинява на определени условия. Колкото до третото, което се съдържа във втората алинея, то признава правото на договарящите се държави, inter alia, да регламентират ползването на собствеността в съответствие с общия интерес. Второто и третото правило включват и конкретни примери за нарушаване на правото на собственост. Следователно те трябва да се тълкуват с оглед на общия принцип, съдържащ се в първото правило (вж. по-конкретно Anheuser‑Busch Inc. c. Portugal [GC], no 73049/01, § 62, CEDH 2007‑I, и J.A. Pye (Oxford) Ltdи J.A. Pye (Oxford) Land Ltd c. Royaume-Uni [GC], no 44302/02, § 52, CEDH 2007‑III).

35.  За да се съгласува с общото правило, съдържащо се в първото изречение на първата алинея на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, нарушаването на правото на мирно ползване трябва да следва принципа на легитимност, не трябва да бъде произволно и трябва да поддържа „справедлив баланс“ между нуждите на общия интерес на обществото и основните права на индивида (вж. Beyelerc. Italie [GC], no 33202/96, § 107, CEDH 2000‑I).

36.  По отношение на намесата, спомената във втората алинея на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, според която специално се предвижда „правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби“, трябва да е налично и разумно пропорционално съотношение между използваните средства и определената цел. В това отношение държавите разполагат с широка свобода на преценка, както при избора на условията на прилагане, така и при преценка относно законосъобразността на последствията, в съответствие с общия интерес, като в случая отговарят на стремеж за постигане на целта на закона (вж. Gasus Dosier – und Fördertechnik GmbH, цитирано по-горе, § 60, и AGOSI, цитирано, § 52).

б)  Прилагане на тези принципи в конкретния случай

i. Относно приложимата норма и наличието на намеса

37.  Съдът припомня, че от гледна точка на постоянната си съдебна практика, налаганите съгласно митническото законодателство глоби и конфискации са определени в съществуващото законодателство за имуществото и се вписват във втората алинея на чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията (вж. AGOSI, цитираният по-горе, § 51, Grifhorstc. France, no 28336/02, §§ 84‑86, 26 февруари 2009г., и Gabrić c. Croatie, no 9702/04, § 33, 5 февруари 2009 г.).

38.  В конкретния случай жалбоподателят е осъден на глоба и конфискация на сума, равняваща се на митническата стойност на автомобила, който не е представил на митническите власти в определения за целта срок. С оглед на своята съдебната практиката в областта (вж. параграф 37 по-горе), Съдът счита, че е налице намеса в правото на собственост на жалбоподателя, че оспорваните мерки попадат в обсега на съществуващото законодателство за ползването на имущество и че тази ситуация попада в обхвата на действие на втората алинея на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

ii. Относно въпроса дали намесата в случая е оправдана

39.  Следователно Съдът трябва да установи дали тази намеса е „предвидена в закона“, преследвала ли е легитимна цел и била ли е пропорционална на преследваната цел (вж. параграфи 35 и 36 по-горе).

40.  На първо място, той отчита, че двете наложени на жалбоподателя глоби са предвидени в чл. 233, ал. 3, и чл. 234а, ал. 1 от Закона за митниците с цел да се накаже нарушение, за което се твърди, че е извършено от него, а именно неизпълнението на разпоредбите, свързани с вноса на стоки на българска територия (вж. параграфи 11 и 21 по-горе).

41.  На следващо място, Съдът отбелязва, че оспорваните мерки целят предотвратяване на нерегламентирания внос на стоки, което може да се възприеме като „легитимна цел“, съответстваща на общия интерес, по смисъла на втория параграф на чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията.

42.  Остава да бъде установено дали в случая властите са определили разумна връзка на пропорционалност между използваните средства и определената цел. С други думи, Съдът трябва да проучи дали се спазва справедливият баланс между нуждите на общия интерес и защитата на основните права на индивида, като се отчита и свободата на преценка, с която разполага държавата в тази област (вж. Grifhorst, цитирано по-горе, § 94). За целта, той трябва да вземе предвид същността и сериозността на твърдяното нарушение на жалбоподателя, неговото поведение и същността и тежестта на наложените санкции (вж. Grifhorst, цитирано по-горе, §§ 95-105, и Gabrić, цитирано по-горе, §§ 36‑39).

43.  По отношение на това, Съдът отбелязва, че в основата на настоящото дело е вносът на автомобил втора употреба, който жалбоподателят, в качеството си на превозвач, декларира при влизането си на територията на страната и който е допуснат в режим транзит, като така получава възможност да го представи на компетентната митническа служба, за да заплати митото в определения предварително срок (вж. параграфи 6 и 7 по-горе). Трябва да се отбележи, че жалбоподателят не е извършил необходимите постъпки и е предал автомобила директно на неговия получател вместо да го представи в митницата в София (вж. параграф 8 по-горе). На датата на установяване на нарушението, а именно 19 май 2006 г., срокът за изпълнение на митническите изисквания е изтекъл преди повече от седем месеца (вж. параграфи 7 и 9 по-горе). Съдът счита, че при тези обстоятелства българските власти имат основателна причина да заключат, че въпросният автомобил е отклонен от митническа проверка и е внесен нелегално на територията на страната. Следователно те налагат на жалбоподателя въпросните санкции, а именно конфискацията на сума, равняваща се на стойността на автомобила, и глоба, равняваща се на същата тази стойност, т.е. общо 20 826 лв. (еквивалент на 10 648.16 евро).

44.  Жалбоподателят твърди, че санкцията е несъразмерна, основавайки се на факта, че автомобилът в крайна сметка е реекспортиран, в резултат на което, според него, вносителят на автомобила е освободен от плащането на каквото и да е мито. Следователно, държавата не е ощетена по никакъв начин (вж. параграф 26 по-горе).

45.  Но, дори и да признава, че никакво мито не е дължимо на държавата заради последвалия реекспорт на автомобила, Съдът не би могъл да пренебрегне факта, че предприетите действия по реекспорта са извършени едва след налагането на въпросните санкции и то девет месеца след изтичането на първоначалния срок за обмитяването на автомобила (вж. параграфи 7 infine, 11 и 12 по-горе). Следователно, през тези девет месеца, автомобилът се намирал незаконно на митническата територия на страната. Следователно Съдът не би могъл да критикува компетентните органи, че са го третирали като обект на контрабанда. Освен това той счита, че жалбоподателят, който работи като шофьор на камион, би следвало да е запознат, че подлежи на административни наказания за контрабанда, ако не осъществи в срок обмитяването на автомобила. Отбелязва, че същият все пак е предал автомобила на фирмата получател без да предприеме стъпките, които се очакват от него. Все пак счита, че става въпрос за факти, които явно попадат в обхвата на свободата на преценката, с която националните власти разполагат в областта (вж. параграф 36 по-горе). Следователно той счита, че в обхвата на преценка на държавата - ответник попада задължението да прецени възможностите за санкциониране на поведението на жалбоподателя.

46.  Освен това, по отношение на аргумента на жалбоподателя, произтичащ от факта, че нито веднъж не е потърсен от властите относно вноса на друг автомобил, който е в подобно положение, Съдът счита, че няма право да се произнася относно възможностите дали да бъде санкциониран или не жалбоподателят в рамките на друга вътрешна за страната административна процедура, която освен това не е предмет на настоящата жалба.

47.  И накрая, относно тежестта на наложените санкции, Съдът припомня, че на жалбоподателя са наложени две финансови санкции с общ размер 20 826 лв. (или еквивалент на 10 648.16 евро). Отбелязва и че със сигурност сумата не е незначителна и че жалбоподателят продължава да изплаща дължимото на Държавната хазна (вж. параграф 20 по-горе). И все пак отбелязва,  че санкциите отговарят на минималния размер, предвиден в националното законодателство (вж. параграф 21 по-горе), че сумата се равнява на удвоената митническа стойност на въпросния автомобил (вж. параграф 11 по-горе), че задълженията се изплащат на месечни вноски и че техният размер е по-скоро поносим (вж. параграф 20 по-горе). Освен това жалбоподателят не е предоставил нито едно доказателство, което да доведе до заключението, че задължението за изплащането на тези суми оказва решаващо негативно влияние върху общото му финансово състояние (вж. S.C. Complex Herta Import Export S.R.L. Lipovac. Roumanie, no 17118/04, § 38, 18 юни 2013г., и, a contrario,Mamidakis c. Grèce, no 35533/04, §§ 47 и 48, 11 януари 2007 г.).

48.  При тези обстоятелства Съдът счита, че националните власти са постигнали справедлив баланс между, от една страна, общия интерес, и, от друга страна, правото на собственост на жалбоподателя. Смята, че намесата не е причинила на жалбоподателя прекомерно затруднение, поради което оспорваните мерки да се окажат несъразмерни спрямо легитимната цел, чието постигане се преследва чрез тях.

49.  Тези данни са достатъчни на Съда, за да отсъди, че не е налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

II.  ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 13 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

50.  Жалбоподателят се оплаква, че не разполага с eфективни вътрешноправни средства за защита, за да бъде коригирано твърдяното нарушение на правото му на мирно ползване на притежанията му. В тази връзка той се позовава на чл. 13 от Конвенцията, който предвижда следното:

„Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефикасни правни средства за тяхната защита пред съответните национални власти, дори и нарушението да е извършено от лица, действащи при упражняване на служебни функции.“

A.  Допустимост

51.  Съдът напомня, че съгласно постоянната си практика чл. 13 от Конвенцията изисква наличието на вътрешноправни средства за защита единствено при жалби, които могат да бъдат определени като „обосновани“ по смисъла на Конвенцията и на нейните Протоколи (вж. Rotaruc. Roumanie[GC], no 28341/95, § 67, CEDH 2000‑V). Съдът обявява за допустима жалбата, подадена от жалбоподателя по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията (вж. параграф 24 по-горе). От това следва, че жалбоподателят е подал „обоснована жалба“ по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията и че в конкретния случай трябва да се приложи чл. 13 от Конвенцията.

52.  След като установява, че тази жалба не е явно необоснована по смисъла на чл. 35, ал. 3 (а) от Конвенцията или недопустима на друго основание, Съдът я приема за допустима.

Б.  По същество

1.  Становища на страните

53.  Жалбоподателят твърди, че националното законодателство не му предоставя вътрешноправни средства за защита, с които да оспори по ефективен начин наложените му санкции. Той твърди по-конкретно, че нито Районният съд, нито Административният съд, които разглеждат жалбите му, не засягат въпроса дали оспорваните от него санкции са пропорционални на преследваната легитимна цел. Изтъква и че, вместо да разгледат този въпрос, те единствено потвърждават постановлението на митническите власти, като в случая напълно формално разглеждат законността на административните санкции.

54.  Правителството оспорва твърденията на жалбоподателя. Същото посочва, че жалбоподателят е подал административната си жалба пред две съдилища и че те са я разгледали в рамките на процедура, която съответства на всички изисквания за справедлив процес и са взели надлежно обосновани решения, които съответстват на постоянната съдебна практика на тези съдилища в областта. Посочва, че въпросните съдилища са отхвърлили жалбите на жалбоподателя, като са отговорили на аргументите му и след като са взели предвид всички релевантни по делото обстоятелства.

2.  Преценката на Съда

55.  Съдът напомня, че чл. 13 от Конвенцията гарантира наличието в националното право на вътрешноправни средства за защита, позволяващи упражняването на правата и свободите на Конвенцията във вида, в който са заложени. Следователно тази разпоредба изисква наличието на вътрешноправни средства за защита, с които на „компетентния национален орган“ да бъде дадено правото да се запознае със съдържанието на оплакването, основаващо се на Конвенцията, и чрез които да се осигури подходящата компенсация, дори и договарящите се държави да разполагат с известна свобода на преценката при изпълнението на задълженията си по смисъла на тази разпоредба. Обжалването, което се изисква съгласно чл. 13 от Конвенцията, трябва да е „ефективно“ както в практиката, така и в правото (вж., както и много други, Rotaru, цитирано по-горе, § 67).

56.  На следващо място, Съдът отбелязва, че оплакването на жалбоподателя, формулирано от гледна точка на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, произтича от решението на митническата администрация да бъде санкциониран за неизпълнението на разпоредбите, свързани с вноса на стоки на територията на страната. Отбелязва също, че жалбоподателят оспорва пред съдилищата законността на тези санкции и че излага аргументи в своя подкрепа (вж. параграф 14 по-горе). Отбелязва,че делото му е разгледано от две съдебни инстанции и че след като вземат предвид всички релевантни към него обстоятелства и представените от страните доказателства, в крайна сметка съдилищата отхвърлят жалбата на жалбоподателя, като заключават, че той е извършил митническо нарушение и че санкциите в случая съответстват на националното законодателство. Установява, че съдилищата са изложили релевантни и достатъчни аргументи, за да бъдат отхвърлени основните твърдения на жалбоподателя (вж. параграфи 15-19 по-горе). Съдът е на мнение, че жалбата е ефективна и че чрез нея жалбоподателят има възможност да оспори наложените в случая санкции, дори и, в крайна сметка, съдилищата да отхвърлят аргументите му.

57.  Тези факти са достатъчни на Съда да заключи, че жалбоподателят няма право основателно да претендира, че не разполага с „ефективни“ вътрешноправни средства за защита, за да оспори твърдяното нарушение на правото му на собственост. Следователно не е налице нарушение на чл. 13 от Конвенцията, във връзка с чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ, СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО,

1.  Обявява жалбата за допустима;

2.  Приема, че не е налице нарушение на чл. 1от Протокол № 1;

3.  Приема, че не е налице нарушение на чл. 13 от Конвенцията;

Изготвено на френски език и оповестено писмено на 7декември 2017 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

Дата на постановяване: 7.12.2017 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-179448