Номер на жалба: 8138/16

Членове от Конвенцията: (Чл. 3) Забрана на изтезанията, (Чл. 3) Унизително отношение, (Чл. 3) Нечовешко отношение

По делото С. Ф. и други срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ в състав, състоящ се от следните лица:

          Ангелика Нусбергер (Angelika Nussberger), председател,
          Нона Цоцориа (Nona Tsotsoria),
          Андре Потоцки (André Potocki),
          Йонко Грозев (Yonko Grozev),
          Мартинш Митс (Mārtiņš Mits),
          Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer),
          Летиф Хюсеинов (Lәtif Hüseynov), съдии,
и Милан Бласко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 14 ноември 2017 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 8138/16) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”)  от петима иракски гражданин, г-н С. Ф., г-жа У. О., г-н Й. Ф., г-н С. Ф. и г-н А. Ф. (”жалбоподателите”), на 8 февруари 2016 г. Председателят на отделението одобри искането на жалбоподателите имената им да не бъдат разкривани (правило 47 § 4 от Правилника на Съда).

2.  Жалбоподателите се представляват от г-жа К. Повлакич, адвокат, действащ от името на неправителствената организация Служба за правна помощ за изгнаници (Service d’Aide Juridique aux Exilé-e-s – наричана по-нататък “SAJE”), базирана в Лозана, Швейцария. Председателят на отделението, като действа по собствена инициатива, допусна г-жа Повлакич да представлява жалбоподателите съгласно правило 36 § 4 (a) in fine. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствените агенти г-жа Д. Драмова и г-жа И. Станчева-Чинова от Министерство на правосъдието.

3.  Първият и вторият жалбоподател твърдят от името на децата си, третия, четвъртия и петия жалбоподател, че условията, при които са държани, са били нечовешки и унизителни.

4.  На 20 септември 2016 Съдът съобщи на Правителството оплакванията относно задържането на третия, четвъртия и петия жалбоподател и обяви останалата част от жалбата за недопустима съгласно правило 54 § 3.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВАТА ПО ДЕЛОТО

5.  Петимата жалбоподатели са иракски граждани. В момента те живеят в Швейцария, където им е предоставено убежище през месец юли 2017 г. (вж. параграф 31 по-долу). Първият и вторият жалбоподател, г-н С. Ф. и г-жа У. О., родени съответно през 1975 г. и 1978 г., са съпрузи. Другите трима жалбоподатели, г-н Й. Ф., г-н С. Ф. и г-н А. Ф., родени съответно през 1999, 2004 и 2014 г., са техни синове.

A. Спирането и задържането на жалбоподателите

6.  На 14 август 2015 г. жалбоподателите, които са избягали от Ирак, тайно прекосяват турско-българската граница. Те пътуват с четири други семейства. Оттам те вземат таксита, които ги закарват в покрайнините на София, където спят под открито небе в продължение на две нощи. На 17 август 2015 г. наемат други таксита, които да ги закарат до българо-сръбската граница, някъде около град Брегово. Малко преди границата жалбоподателите сменят колите и се качват в автомобил с повишена проходимост Тойота, който трябва да ги закара през гориста местност до самата граница. Те възнамеряват да преминат тайно и тази граница и оттам да продължат към Западна Европа.

7.  По това време втората жалбоподателка е бременна в третия месец.

8.  Според съобщения в медиите, през последните няколко години горепосоченият маршрут е популярен сред мигрантите, които се опитват да прекосят България тайно по пътя си към Западна Европа. Според доклад, представен от правителството, през месец август 2015 г. българската гранична полиция е задържала 350 възрастни мигранти и 132 непълнолетни мигранти край Брегово.

9.  В късния следобед на 17 август 2015 г. жалбоподателите се возят в Тойотата към българо-сръбската граница край село Раброво, което е на около петнадесет километра южно от Брегово, на двадесет и пет километра западно от град Видин и на около два километра от границата. Освен това превозното средство транспортира и четирите други семейства; заедно с жалбоподателите, тя вози общо осемнадесет пътници, осем от които са непълнолетни.

10.  В около 17 часа, когато Тойотата е само на няколко метра от границата, двама служители от българската гранична полиция я спират. Шофьорът бяга. Единият от служителите го гони, а другият разпорежда на всички пътници да излязат от автомобила. Първият служител не успява да настигне шофьора и се връща. Според жалбоподателите той очевидно е ядосан поради неспособността си да задържи шофьора и удря един от пътниците. Жалбоподателите твърдят, че са се страхували, че той може да удари и тях.

11.  Половин час по-късно идват още двама служители; впоследствие пристига и автобус с шофьор и фотограф. Според жалбоподателите служителите обиждат арестуваните, наричат ги “мишки” (жалбоподателите не уточняват на какъв език) и правят обидни жестове. Те заповядват на жалбоподателите и на другите пътници да влязат в автобуса и ги закарват в помещения за задържане на Гранично полицейско управление Брегово във Видин. Според жалбоподателите пътуването отнема около час. Според Правителството пътуването не би могло да отнеме по-малко от три часа. Подготовката на документите, свързани със задържането на жалбоподателите, отнема още един час, а писмените декларации, че те са запознати с правата си, са отбелязани като подписани в 21 часа. Следователно не е могло жалбоподателите да бъдат настанени в килията си преди 22 часа.

B. Задържането на жалбоподателите във Видин

12.  При пристигането си в помещението на граничната полиция във Видин жалбоподателите са претърсени. Според тях всичките им вещи – включително пътните чанти, мобилните телефони, пари, храна и дори пелените, бутилката за хранене и млякото на петия жалбоподател – са им отнети, с изключение на мобилния телефон, принадлежащ на третия или четвъртия жалбоподател, който те успяват да скрият. Според доклад, представен от Правителството, при претърсването на втората жалбоподателка властите конфискуват от нея четири мобилни телефона, SIM карти, USB флаш памет, два цифрови видео диска и пари в брой. Правителството също така посочва, че във видео клип, подаден от жалбоподателите (вж. параграф 15 по-долу), пътните чанти и личните вещи се виждат вътре в килията им.

13.  След претърсването задържаните са разделени на две групи. Жалбоподателите и друго семейство са поставени в една килия, а останалите - в съседна. В жалбата си жалбоподателите заявяват, че и двете килии са на втория етаж на помещението за задържане.

14.  Според жалбоподателите в килията е било горещо и прозорецът й не е можел да се отваря.

15.  Жалбоподателите също така предоставят и видео клип, който според тях е заснет с мобилния телефон, който са успели да скрият по време на претърсването (вж. параграф 12 по-горе). Той показва, че килията е на партерно ниво, около 4 на 4 метра, с голям двоен прозорец (подсигурен от вътрешната страна с мрежеста решетка), отворена врата и метална решетка с катинар на вратата. Във видеото килията изглежда занемарена, с разрушени стени, лющеща се боя, падаща от тавана, и мръсен под, частично покрит с мръсни (и на места влажни) картонени листове. Мебелите се състоят от две стари и разрушени двуетажни легла и едно единично легло, с четири или пет голи, силно замърсени матрака. Два от матраците са на пода, един е на единичното легло и един е на долното легло на едно от двуетажните легла. Един-единствен смачкан чаршаф лежи върху един от матраците на пода. Наоколо са разпръснати лични вещи, като например малка дамска чанта, маратонки и някакви отпадъци. Други случайни предмети – останки от храна, празни пластмасови бутилки, боклук и разкъсано одеяло – са струпани на купчина в един от ъглите. Третият и четвъртият жалбоподател се виждат седнали на едно от двуетажните легла, докато петият жалбоподател (бебето) първо се вижда седнал на пода до вратата, а след това как първият жалбоподател го вдига и го носи на ръце. Освен петимата жалбоподатели, в килията се виждат още трима души: жена на средна възраст, която лежи на единичното легло, момче (вероятно на две или три‑годишна възраст) и мъжът, който заснема видеото.

16.  Видео клипът е предоставен от жалбоподателите на дигитален диск, съдържащ два видео файла. Единият е във формат .mpg и носи маркировка с часа, според която последно е променен в 17:36 ч. на 17 септември 2015 г., а другият е във формат .mp4 и носи маркировка с часа, според която последно е променен в 15:27 на 15 декември 2015 г. Кадрите в двата файла са идентични, с изключение на това, че: (а) лицата на жалбоподателите на първия са пикселирани (докато във втория не са); (б) продължителността на първото видео е една минута и двадесет и една секунди (докато това на втория е една минута и тридесет и две секунди, защото продължава още десет секунди); и (в) в първия файл кадрите са разположени хоризонтално, докато във втория са завъртени надясно под деветдесет-градусов ъгъл. Кадрите в първия файл имат резолюция от 1280 на 720 пиксела и са при двадесет и четири кадъра в секунда, докато във втория файл имат резолюция от 1920 на 1080 пиксела и са с двадесет и девет кадъра в секунда.

17.  Жалбоподателите обясняват, че горепосочените дати и часове съответстват на това кога те са копирали видео файловете в Швейцария, както и че в действителност са записали оригиналното видео на 18 август около обяд. След като са вадили SIM картите от мобилния телефон няколко пъти в хода на пътуването си и после са ги поставяли обратно, телефонът не е посочил правилния час и дата, което прави невъзможно определянето на конкретната дата и час, в който е записано видеото.

18.  В писмо до правителствения агент, служител от Дирекция “Миграция” от Министерство на вътрешните работи в София, след като сравнява видео записа със снимките в миграционните досиета на жалбоподателите заявява, че може да потвърди, че жалбоподателите действително са хората, които участват във видеото.

19.  Според Правителството помещението на граничната полиция във Видин е оборудван в съответствие с приложимите разпоредби. То не предоставя допълнителни данни в тази връзка.

20.  Според жалбоподателите, след като са затворени в килията, не им е предоставяно нищо за ядене или пиене, нито им е позволено да отидат до тоалетната. Тъй като нямало тоалетна или кофа в килията, те трябвало да уринират на пода. Правителството не коментира по този въпрос.

21.  Около четири часа по-късно, около 22 часа, идват служители и завеждат първия жалбоподател в друга сграда, за да му направят снимка и да му снемат цифрови пръстови отпечатъци. След това извеждат втората жалбоподателка за снемане на пръстови отпечатъци. След процедурата по снемане на пръстови отпечатъци служителите оставят жалбоподателите в килията за през нощта.

22.  Между 10:30 и 11 часа и между 11 и 11:30 часа на следващия ден, 18 август 2015 г., следовател от гранична полиция разпитва съответно първия и втория жалбоподател. Разпитите се извършват на английски език и се превеждат на български с помощта на преводач.

23.  Според жалбоподателите, след разпита втората жалбоподателка моли надзирателите да ѝ върнат чантата, за да може да приготви бутилката с мляко за бебето си (петия жалбоподател), и надзирателите го правят. Правителството не коментира по този въпрос.

24.  След това надзирателите извеждат жалбоподателите един по един от килията, за да отидат до тоалетната.

25.  Според жалбоподателите по-късно през този ден, десетмесечно дете в съседната килия докосва електрически проводник и претърпява токов удар. Това предизвиква паника сред задържаните и надзирателите им позволяват да излязат от килиите си. Извикана е линейка. Когато чува, че жалбоподателите не са яли или пили нищо от ареста си, сестрата, която идва с линейката, спори с надзирателите и отвежда втората жалбоподателка и най-малкото й дете, петия жалбоподател, в болница във Видин, където втората жалбоподателка е прегледана от гинеколог между 20:05 и 20:35, а петият жалбоподател е прегледан от педиатър между 20:20 и 20:40. Два или три часа по-късно те са върнати обратно в помещението за задържане.

26.  Според жалбоподателите в този момент надзирателите им казват, че ще им дадат храна, ако платят за нея; след това надзирателите вземат пари от чантите им и им дават два хляба, едно кисело мляко, четири бутилки Coca-Cola, един килограм домати, един килограм краставици, един килограм банани и малко парче пастет. Според Правителството на жалбоподателите са предоставени храна и вода съгласно приложимите разпоредби. В подкрепа на своето твърдение Правителството предоставя таблица, описваща препоръчителните дневни дажби за възрастни и непълнолетни задържани мигранти и доклад, изготвен от ръководителя на Гранично полицейско управление Брегово на 1 септември 2015 г., който изброява имената на всички мигранти – включително жалбоподателите – които са задържани в помещението на управлението във Видин през месец август 2015 г. и на които е предоставена храна там.

27.  След това, около 22 или 23 часа, жалбоподателите са върнати в килията си. Според тях им е позволено да отидат до тоалетната преди това, но не са имали възможност да направят това през нощта. Правителството не коментира по този въпрос.

28.  На следващия ден, 19 август 2015 г., на жалбоподателите са връчени заповеди за извеждането от България на първия и втория жалбоподател и за тяхното задържане до извеждането, всички издадени на предишния ден. Не изглежда да са издадени отделни заповеди по отношение на третия, четвъртия и петия жалбоподател, които са споменати като придружавани непълнолетни в заповедите за задържането на първия и втория жалбоподател (вж. параграф 33 по-долу).

В. Последващо развитие

29.  Според жалбоподателите, около обяд на 19 август 2015 г. вещите им са им върнати и те са закарани в център за настаняване на чужденци в София. Според Правителството това се случва много по-рано на същия ден, около 6 часа или 7 часа сутринта, тъй като съответните записи показват, че жалбоподателите са настанени в центъра в София в 14:45, а обичайното време за пътуване между двете е около шест или седем часа.

30.  На 24 август 2015 г. жалбоподателите търсят международна закрила в България. Техните жалби са регистрирани от Държавната агенция за бежанците на 31 август 2015 г. и те са освободени от центъра за задържане на чужденци в София и са настанени в център за настаняване на търсещи убежище от отворен тип. На 23 септември 2015 г. тези производства обаче са прекратени, защото жалбоподателите изчезват от мястото за настаняване.

31.  Междувременно жалбоподателите стигат до Швейцария, където по същия начин търсят международна закрила на 8 септември 2015 г. На 8 януари 2016 г. швейцарските власти решават да не разгледат техните жалби, а да ги прехвърлят обратно в България съгласно Регламент (ЕС) № 604/2013 за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата‑членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите-членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (“Регламентът от Дъблин III”), който се прилага и в Швейцария (вж. A.S. v. Switzerland, № 39350/13, §§ 12-13, 30 юни 2015 г.). Вследствие на обжалвания от страна на жалбоподателите, на 7 юли 2016 г. швейцарските органи променят собственото си решение и продължават разглеждането на заявленията. Малко повече от година по-късно, на 27 юли 2017 г., жалбоподателите получават убежище в Швейцария.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И ПРАКТИКА

A. Задържане на чужденци, които са прекосили границата незаконно

32.  Съгласно чл. 102, ал. 1, т. 10 от Закона за Министерството на вътрешните работи от 2014 г., гранична полиция може да задържи чужденци, които не спазват режима за преминаване на границата, в помещения за настаняване на задържани лица или в специални домове за чужденци.

B. Задържане на непълнолетни чужденци

33.  Съгласно чл. 44, ал. 9 от Закона за чужденците от 1998 г., както е изменен през 2013 г., придружаваните непълнолетни чужденци могат по изключение да бъдат задържани до извеждането им за период от три месеца, но местата, в които се настаняват, трябва да имат специални помещения, адаптирани към тяхната възраст и нужди. Непридружавани непълнолетни чужденци не могат да бъдат задържани в домове за чужденци.

C. Обезщетение за лоши условия на задържане

34.  Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди от 1988 г., държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица в резултат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия, предприети от държавата, общински власти или държавни служители при или по повод на административна дейност.

35.  Между 2003 и 2017 г., осъдените лица и задържаните в досъдебно производство лица рутинно претендират обезщетение за вреди по тази разпоредба във връзка с условията на тяхното задържане (вж. Нешков и други срещу България, № 36925/10 и 5 други, §§ 127-31, 27 януари 2015 г.).

36.  За разлика от това, има само един докладван случай, свързан с условията в местата за задържане на чужденци. Той е повдигнат през 2010 г. от турски гражданин, държан в център за настаняване на чужденци  в София в продължение на тринадесет дни през 2009 г. Административен съд София-град намира, че искът е допустим, но недоказан (вж. реш. № 2847 от 10.06.2011 г. по адм. д. № 6036/2010 г., АдмС-София-град). Върховният административен съд потвърждава решението на същото основание (вж. реш. № 14967 от 16.11.2011 г. по адм. д. № 9889/2011 г., ВАС, III о.).

37.  След пилотното решение по делото Нешков и други (цитирано по-горе), през месец октомври 2016 г. Правителството внася в Парламента законопроект за изменение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража от 2009 г. и създава две специални превантивни и компенсаторни средства за защита от нечовешките или унизителни условия на задържане в местата за лишаване от свобода и в следствените арести. Законопроектът е приет и влиза в сила на 7 февруари 2017 г. (вж. Атанасов и Апостолов срещу България (решение по допустимост), № 65540/16 и  22368/17, §§ 12-28, 27 юни 2017 г.).

D. Искове за обезщетение срещу Държавната агенция за бежанците във връзка с твърдяната бавна обработка на молбите за международна закрила

38.  В няколко случаи чужденци, задържани в център за настаняване на чужденци, предявяват искове по чл. 1, ал. 1 от Закона от 1988 г. (вж. параграф 34 по-горе) срещу Държавната агенция за бежанците, твърдейки, че тяхното задържане е неоснователно удължено, защото агенцията не успява да обработи молбите им за международна закрила навреме. В един такъв случай при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, Административен съд София-град приема, във връзка с практиката на този Съд, че не трябва да бъде твърде стриктен при искането си задържаните търсещи убежище да докажат, че са страдали психически в резултат от неправомерно удълженото им решение (вж. реш. № 4059 от 17.06.2013 г. по адм. д. № 3527/2013 г., АдмС‑София-град). Неговото решение обаче е отменено при обжалването от Върховния административен съд, който приема,  наред с другото, че с това е допуснал грешка. По този въпрос той е трябвало да спази вътрешните процедурни правила, които изискват пълно доказване в това отношение и не биха могли да бъдат пренебрегнати просто защото този съд в някои случаи приема тяхното прилагане за неоснователно формалистично (вж. реш. № 75 от 05.01.2015 г. по адм. д. № 10659/2013 г., ВАС, III о.). Това решение напълно съответства на всички други решения на Върховния административен съд по подобни дела срещу Държавната агенция за бежанците, при които съдът по същия начин настоява да се представят конкретни доказателства за неимуществени вреди (вж. реш. № 8294 от 18.06.2014 г. по адм. д. № 876/2014 г., ВАС, III о.; реш. № 9035 от 30.06.2014 г. по адм. д. № 2577/2014 г., ВАС, III о.; реш. № 11766 от 07.10.2014 г. по адм. д. № 2575/2014 г., ВАС, III о.; и реш. № 2454 от 09.03.2015 г. по адм. д. № 6512/2014 г., ВАС, III о.).

III.  ПРИЛОЖИМИ СТАТИСТИЧЕСКИ ДАННИ

39.  Според данни, публикувани от Евростат, през 2014 г. за 672 215 граждани на трети държави е установено, че се намират незаконно на територията на държави‑членки на Европейския съюз. Броят за 2015 и 2016 г. е съответно 2 154 675 души и 983 860 души.

40.  Съответните числа за Гърция и Унгария, държави, които се намират, съответно, на югоизточната граница на Европейския съюз и на югоизточната граница на главното шенгенско пространство, са както следва. За Гърция е имало 73 670 души през 2014 г., 911 470 души през 2015 г. и 204 820 души през 2016 г. За Унгария е имало 56 170 души през 2014 г., 424 055 души през 2015 г. и 41 560 души през 2016 г.

41.  За България съответните числа са 12 870 души през 2014 г., 20 810 души през 2015 г. и 14 125 души през 2016 г.

ПРАВОТО

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 3 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

42.  Жалбоподателите твърдят, че условията на тяхното задържане е подложило трите непълнолетни лица – третия, четвъртия и петия жалбоподатели – на нечовешко и унизително отношение. Те се позовават на чл. 3 от Конвенцията, който гласи:

“Никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.”

A. Обхват на оплакването

43.  Правителството твърди, че жалбоподателите не са се оплаквали от условията в центъра за настаняване на чужденци в София, както и че тяхното оплакване засяга единствено условията в помещенията на граничната полиция във Видин.

44.  Жалбоподателите отговарят, че тяхното оплакване се отнася до времето от около 17 часа на 17 август 2015 г., когато са задържани, до около 11 часа на 19 август 2015 г., когато напускат помещението на граничната полиция във Видин.

45.  В светлината на становищата на страните Съдът констатира, че оплакването се отнася само до помещението на граничната полиция във Видин.

B. Допустимост

1.  Изчерпване на вътрешноправните средства за защита

(а) Твърдения на страните

46.  Правителството твърди, че чужденци, задържани в център за настаняване на чужденци могат да получат обезщетение съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона от 1988 г. (вж. параграф 34 по-горе) по отношение на условията на това задържане. Това средство за защита е в състояние да предложи достатъчна компенсация на тези, които вече не са задържани. Въпреки това Правителството няма информация за такива претенции. Задържаните чужденци предпочитат да искат обезщетение по отношение на твърдени забавяния в обработката от страна на Държавната агенция за бежанците на техните молби за международна закрила. Правителството цитира подробно решението на първоинстанционния съд, посочено в параграф 38 по-горе, и на тази база твърди, че е ясно, че иск, свързан с условията, в които са държани третият, четвъртият и петият жалбоподател, би бил разгледан в съответствие със стандартите на Конвенцията. Друг аргумент в това отношение е, че след делото Нешков и други срещу България (№ 36925/10 и 5 други, 27 януари 2015 г.) съдебната практика на българските съдилища еволюира, като предоставя по-голяма ефикасност на средството за защита, посочено в член 1, ал. 1 от Закона от 1988 г. Жалбоподателите, които имат достъп до преводачи и адвокати от неправителствена организация при престоя си в центъра за задържане на чужденци в София, на практика са могли да прибегнат до това средство за защита. Въпреки това те не са го направили.

47.  Жалбоподателите не коментират по този въпрос.

(б) Преценката на Съда

48.  Няма съмнение, че жалбоподателите са могли да предявят иск за обезщетение на вреди по чл. 1, ал. 1 от Закона от 1988 г. (вж. параграф 34 по-горе) във връзка с условията, в които са държани трите непълнолетни лица – третият, четвъртият и петият жалбоподател – в помещението на гранична полиция във Видин. Практическите затруднения, дължащи се на това, че те са чужденци, които не говорят български език, не ги освобождава от изискването на чл. 35 § 1 от Конвенцията да изчерпят вътрешноправните средства за защита (вж. Чобан срещу България (решение за допустимост), № 48737/99, 23 юни 2005 г., Demopoulos and Others v. Turkey (решение за допустимост) [GC], № 46113/99 и 7 други, § 101, ЕСПЧ 2010; и Джалти срещу България, № 31206/05, § 75, 12 март 2013 г.).

49.  Нито може да се постави под въпрос фактът, че след края на задържането на жалбоподателите – който идва повече от пет месеца преди те да подадат своята жалба (вж. параграфи 1 и 30 по-горе) – обезщетението, което те биха могли да получат в резултат от такъв иск, ще представлява достатъчна компенсация за тяхното оплакване (вж. A.F. v. Greece, № 53709/11, §§ 53-54, 13 юни 2013 г.; Housein v. Greece, № 71825/11, §§ 55-56, 24 октомври 2013 г.; de los Santos and de la Cruz v. Greece, № 2134/12 и 2161/12, §§ 32-33, 26 юни 2014 г.; и Mohamad v. Greece, № 70586/11, § 50, 11 декември 2014 г.).

50.  Единственият въпрос е дали такъв иск би било разумно вероятно да успее по времето, в което жалбоподателите подават жалбата си – месец февруари 2016 г. (вж. параграф 1 по-горе).

51.  От около 2003 г. насам, исковете по чл. 1, ал. 1 от Закона от 1988 г. са обичайният начин в България да се търси обезщетение за вреди от лоши условия в местата за лишаване от свобода и в следствените арести (вж. Нешков и други, цитирано по-горе, §§ 127-31). В няколко определения и решения, постановени през 2008-10 г. Съдът констатира, че те са ефективно средство за защита ex post facto по отношение на оплаквания по чл. 3 от Конвенцията в такива случаи (пак там, § 192, с допълнителни препратки).

52.  Доколкото чл. 1, ал. 1 от Закона от 1988 г. урежда общо правило за отговорността на властите във връзка с административна дейност, няма причина, поради която той да не може да се прилага и по отношение на условията в центрове за задържане на чужденци (сравнете, mutatis mutandis, законовите разпоредби, разглеждани в A.F. v. Greece, §§ 55-61; Housein, §§ 57-62; и de los Santos and de la Cruz, §§ 34-36, всички цитирани по-горе; също така за разлика от разпоредбите, разглеждани в Rahimi v. Greece, № 8687/08, § 76, 5 април 2011 г.). Въпреки това, с едно изключение през 2010-11 г. – дело, в което искът, макар и допуснат за разглеждане, не успява да установи фактите (вж. параграф 36 по-горе) – чужденците, задържани в център за настаняване на чужденци в България, изглежда не прибягват до искове по тази разпоредба, за да търсят компенсация за лошите условия на задържане. Дори и така, през 2013 г. Съдът отбелязва, че макар и практиката на българските съдилища по отношение на условията на задържане по тази разпоредба първоначално да се е развила във връзка с местата за лишаване от свобода и следствените арести, тя, както се демонстрира от това дело, също така се прилага във връзка с центровете за задържане на чужденци. Съдът допълва, че ако е налице съмнение по отношение на това дали едно средство за защита има вероятност да бъде успешно, трябва да се направи опит то да бъде използвано, и въз основа на това заключва, че като не предявява такъв иск, чужденец, засегнат от условията, в които е задържан в център за настаняване на чужденци в София, не е изчерпал вътрешноправните средства за защита (вж. Джалти, цитирано по-горе, §§ 73, 74 и 76).

53.  Въпреки това, през 2015 г. в светлината на информацията, че – заради начина, по който българските административни съдилища разглеждат искове, свързани с условия на задържане, заведени от осъдени лица и задържаните в досъдебно производство лица  по чл. 1, ал. 1 от Закона от 1988 г. – това средство за защита не работи добре на практика, Съдът намира, че то не е ефективно или не предлага разумна перспектива за успех в такива случаи (вж. Нешков и други, цитирано по-горе, §§ 194-206). Той също така приема, че България трябва да предостави ефективни компенсаторни и превантивни средства за защита по отношение на условията в местата за лишаване от свобода и в следствените арести, за които се твърди, че са нечовешки или унизителни (пак там, §§ 279-89).

54.  В резултат, по предложение на Правителството, в началото на 2017 г. българският Парламент изменя Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража от 2009 г., като въвежда превантивно и компенсаторно средство за защита, специално създадени да предоставят обезщетение за вреди по отношение на нечовешки и унизителни условия в местата за лишаване от свобода и следствените арести (вж. параграф 37 по-горе). През юни 2017 г. Съдът приема, че тези средства за защита биха могли да се разглеждат като ефективни (вж. Атанасов и Апостолов срещу България (решение за допустимост), № 65540/16 и  22368/17, §§ 44-68, 27 юни 2017 г.).

55.  Въпросът, пред който сега е изправен Съдът, е дали неговите констатации в Нешков и други (цитирано по-горе, §§ 130-36, 194-206), в което се подчертават възникващите проблеми при работата на средството за защита по чл. 1, ал. 1 от Закона от 1988 г., трябва да го провокират да преразгледа по-ранното си решение в Джалти (цитирано по-горе, §§ 73, 74 и 76) и да приеме, че по времето, когато жалбоподателите подават настоящата жалба – месец февруари 2016 г. (вж. параграф 1 по-горе) – искът за обезщетение за вреди по тази разпоредба не е бил средство за защита, предлагащо разумна перспектива за успех по отношение на чужденци, оплакващи се от условията на тяхното имиграционно задържане.

56.  Изглежда, че след решението на Съда в делото Джалти (цитирано по-горе) през 2013 г., чужденец не е предявил такъв иск. Следователно няма пряко доказателство по въпроса – положение, за което Правителството не може да бъде обвинявано (вж. Mahamed Jama v. Malta, № 10290/13, § 63, 26 ноември 2015 г.; Moxamed Ismaaciil and Abdirahman Warsame v. Malta, № 52160/13 и 52165/13, § 48, 12 януари 2016 г.; и Abdi Mahamud v. Malta, № 56796/13, § 52, 3 май 2016 г.). Съществуват обаче три причини, които в този случай водят до извода, че през месец февруари 2016 г. такъв иск не би бил разумно вероятно да постигне успех.

57.  На първо място, някои от въпросите, отбелязани в Нешков и други (цитирано  по-горе, §§ 194-206) – (а) че в такива случаи българските административни съдилища по много стриктен начин прилагат правилото, че тежестта на доказване е върху страната, която прави твърдение; (б) че те често не вземат под внимание общата забрана за нечовешко и унизително отнасяне, а вземат предвид само конкретните законови разпоредби, уреждащи условията на задържане; и (в) че те често не успяват да припознаят, че за нечовешките или унизителни условия на задържане трябва да се презюмира, че причиняват неимуществени вреди – не са изключителни за случаите, свързани с условията в местата за лишаване от свобода и следствените арести; те могат също така да засегнат случаи, отнасящи се до условията в центровете за задържане на чужденци.

58.  На второ място, твърдението на Правителството, че еволюцията на съдебната практика на българските административни съдилища в случаи, свързани с условията на задържане между решението на Съда в Нешков и други (цитирано по-горе) през месец януари 2015 г. и февруари 2016 г. отново е направило ефективно средството за защита по чл. 1, ал. 1 от Закона от 1988 г., освен че не е подкрепено от никакви примери, е трудно да се съвмести с неговия избор през месец октомври 2016 г. да предложи въвеждането на специално средство за защита в това отношение, което е въведено чрез специално законодателно изменение (вж. параграф 37 по-горе).

59.  На последно място примерът, с който Правителството се опитва да обоснове своето твърдение, че българските административни съдилища като цяло разглеждат искове от чужденци по чл. 1, ал. 1 от Закона от 1988 г. във връзка с тяхното имиграционно задържане по начин, който съответства на стандартите на Конвенцията, не издържа на проверка. Не може да бъде пренебрегнат фактът, че цитираното от него първоинстанционно решение е отменено при обжалването, като Върховният административен съд, съгласно установената си съдебна практика по въпроса, критикува предходната съдебна инстанция, че пренебрегва ограниченията на националните доказателствени правила чрез позоваване на отсъжданията на този Съд (вж. параграф 38 по-горе, и за разлика от, mutatis mutandis, Посевини срещу България, № 63638/14, § 55, 19 януари 2017 г.).

60.  Следователно възражението на Правителството не може да бъде допуснато.

2.  Твърдяна злоупотреба с правото на индивидуална жалба

(а) Твърдения на страните

61.  Правителството твърди, че жалбоподателите – като не споменават в жалбата си пред Съда молбите за международна закрила, които подават в България, нито информират Съда за развитието на производството по техните молби за международна закрила в Швейцария – са се опитали да подведат Съда и по този начин са злоупотребили с правото си на индивидуална жалба. Може да се предположи, че те използват жалбата пред Съда, за да подкрепят жалбите си срещу решението на швейцарските власти да ги прехвърлят обратно в България.

62.  Жалбоподателите не правят изявления по отношение на тази точка.

(б) Преценката на Съда

63.  Предоставянето от страна на жалбоподателите на непълна информация може да представлява “злоупотреба с правото на индивидуална жалба” по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията, особено ако информацията се отнася до същността на делото или съществени доказателства, а непредоставянето ѝ не е обяснено в достатъчна степен. Необръщане от страна на жалбоподателя на вниманието на Съда на важни събития, случващи се по време на производството, може също да представлява такава злоупотреба (вж. S.A.S. v. France [GC], № 43835/11, § 67, 1 юли 2014 г., и Gross v. Switzerland [GC], № 67810/10, § 28, ЕСПЧ 2014, с допълнителни препратки).

64.  В този случай единственото приложимо оплакване е по чл. 3 от Конвенцията по отношение на България във връзка с условията на задържане на третия, четвъртия и петия жалбоподател. В своята жалба те дават подробно описание на фактите, свързани с това оплакване. Информацията относно техните молби за международна закрила в България и Швейцария и начинът, по който те са разгледани (вж. параграфи 30 и 31 по-горе), не се отнасят до него. Тази информация би била относима, ако жалбоподателите също така се оплакват по отношение на България от своето възможно извеждане до страната на произход или по отношение на Швейцария от намерението на швейцарските власти да ги прехвърлят обратно в България съгласно Регламента от Дъблин III. Но те не го правят (за разлика от M.S.S. v. Belgium and Greece [GC], № 30696/09, §§ 362-68, ЕСПЧ 2011; Tarakhel v. Switzerland [GC], № 29217/12, §§ 53-122, ЕСПЧ 2014 (откъси); и A.S. v. Switzerland, № 39350/13, §§ 15-38, 30 юни 2015 г.). Твърденият им неуспех да разяснят изцяло на Съда тези събития следователно не повдига въпрос по чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията.

65.  Дори ако жалбоподателите предявят жалба пред Съда не само за да защитят правото си по чл. 3 от Конвенцията, а и с оглед да използват производството, за да подкрепят молбите си за международна закрила в Швейцария, това не означава, че жалбата им представлява злоупотреба (вж., mutatis mutandis, Loizidou v. Turkey (предварителни възражения), 23 март 1995 г., § 45, Серия A № 310; Foti and Others v. Italy, № 7604/76 и 3 други, Определение на Комисията от 11 май 1978 г., Определения и доклади (DR) c14, стр. 140, на стр. 143; и McFeeley and Others v. the United Kingdom, № 8317/78, Определение на Комисията от 15 май 1980 г. DR 20, стр. 44, на стр. 70). Терминът “злоупотреба с право”, както се използва в чл. 35 § 3 (a) от Конвенцията, трябва да се разбира в обичайното си значение – а именно, вредното упражняване на право от неговия притежател по начин, несъвместим с целта, с която то е предоставено (вж. S.A.S. v. France, цитирано по-горе, § 66, което цитира Miroļubovs and Others v. Latvia, № 798/05, § 62, 15 септември 2009 г.). Няма нищо, което да подсказва, че жалбоподателите са се опитали да отклонят производството пред Съда към изход, който не съответства на неговата истинска цел.

66.  Поради това няма основания да се констатира, че жалбата представлява злоупотреба съгласно чл. 35 § 3 (a) от Конвенцията.

3.  Заключение относно допустимостта на жалбата

67.  Правителството твърди, че тъй като жалбоподателите са третирани по начин, напълно в съответствие с приложимите правила, и тъй като властите вземат предвид тяхната повишена уязвимост, оплакването е явно необосновано.

68.  Жалбоподателите поддържат своите твърдения.

69.  Съдът не може да се съгласи с Правителството, че оплакването е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3 (а) от Конвенцията. Нито е недопустимо на други основания. Следователно то е допустимо.

C. По същество

1.  Видео доказателствата, предоставени от жалбоподателите

(а) Твърдения на страните

70.  Правителството твърди, че видеото, предоставено от жалбоподателите, което не би било допустимо в национално производство, не може да служи като подходящо доказателство и в това производство. Не е възможно да се установи точната дата и час, в които то е заснето, а качеството му е много лошо. То очевидно е направено с цел да се използва като доказателство и е добре известно, че видео заснемането може лесно да бъде манипулирано. Не се чува на него да се говори български език, не се виждат никакви предмети с надписи на кирилица, нито може да бъде сигурно, че заснетите помещения са всъщност от помещението на граничната полиция във Видин. Всъщност не е ясно дори дали то е снимано в България.

71.  Жалбоподателите предоставят обяснения относно обстоятелствата, в които са записали и след това копирали видеото (вж. параграф 17 по-горе).

(б) Преценката на Съда

72.  Съгласно установената си практика Съдът е свободен да оценява не само допустимостта и относимостта, но и доказателствената стойност на всяко доказателство, представено пред него (вж. Ireland v. the United Kingdom, 18 януари 1978 г., § 210, Серия A № 25, и Janowiec and Others v. Russia [GC], № 55508/07 и 29520/09, § 208, ЕСПЧ 2013 г.). Той не е обвързан с процесуални бариери пред допустимостта на доказателствата и приема заключенията, подкрепени от свободната оценка на всички доказателства, включително такива заключения, които биха могли да произтичат от фактите и изявленията на страните (вж. Начова и други срещу България [GC], № 43577/98 и 43579/98, § 147, ЕСПЧ 2005-VII, и, във връзка конкретно със задържането на непълнолетни мигранти, Rahimi, цитирано по-горе, § 64). Тези въпроси отразяват добре установения принцип на международното право, че международните съдилища не са обвързани от националните доказателствени правила (вж., във връзка конкретно със Съда ‑ Al Nashiri v. Poland, № 28761/11, § 23, 24 юли 2014 г., и Husayn (Abu Zubaydah) v. Poland, № 7511/13, § 21, 24 юли 2014 г.).

73.  Всъщност Съдът вече се е позовавал на видео доказателства не само в други контексти (вж., например, Scozzari and Giunta v. Italy [GC], № 39221/98 и 41963/98, §§ 10, 91 и 176, ЕСПЧ 2000-VIII; Giuliani and Gaggio v. Italy [GC], № 23458/02, §§ 9, 139 и 185, ЕСПЧ 2011 (откъси); и Sargsyan v. Azerbaijan [GC], № 40167/06, §§ 11, 56, 61, 70 и 133, ЕСПЧ 2015), но също така конкретно с оглед установяване на условията на задържане на непълнолетни мигранти (вж. Mahmundi and Others v. Greece, № 14902/10, §§ 60 и 64, 31 юли 2012 г.). Той дори е искал от ответните Правителства да предоставят видео доказателства в случаи, засягащи условията на задържане (вж. Alimov v. Turkey, № 14344/13, § 76, 6 септември 2016 г.) и е правил заключения от липсата на такива (вж. Davydov and Others v. Ukraine, № 17674/02 и 39081/02, §§ 172 и 175, 1 юли 2010 г.) или от неуспеха на жалбоподателите да опровергаят фотографските доказателства, предоставени от Правителството ответник в случаи, свързани с условията на задържане на имигранти (вж. Tehrani and Others v. Turkey, № 32940/08 и 2 други, § 89, 13 април 2010 г., и Erkenov v. Turkey, № 18152/11, § 38, 6 септември 2016 г.). Следователно той констатира, че може да вземе предвид видео доказателствата, предоставени от жалбоподателите в настоящото дело.

74.  Що се отнася до достоверността на тези доказателства, следва да се отбележи, че двата видео файла, предоставени от жалбоподателите, носят маркировка с дата скоро след времето на задържането им в България (вж. параграф 16 по-горе). С оглед на обясненията на жалбоподателите по този въпрос (вж. параграф 17 по-горе), и тъй като е добре известно, че електронните файлове могат да бъдат автоматично повторно датирани, когато се копират от едно устройство в друго, Съдът намира, че маркировката за времето на двата видео файла не поставя под съмнение тяхната автентичност. Заснемането, от своя страна, е достатъчно ясно и няма признаци да е манипулирано. Всъщност българските власти потвърждават, че хората, показани на видеото, са жалбоподателите (вж. параграф 18 по-горе). Вярно е, че няма елементи във видеото – като например текст, изписан на кирилица, или думи, произнесени на български език – които да дадат възможност на Съда положително да установи, че то е записано вътре в помещението на граничната полиция във Видин, където са настанени жалбоподателите. В същото време няма елементи, които да предполагат друго. При тези обстоятелства, самото изразяване на неправилни схващания от страна на Правителството по този въпрос не може да накара Съда да се усъмни, че видеото показва, както се твърди от жалбоподателите, това място. Въпреки че на Правителството е предоставена възможност да представи визуален материал – например снимки или видео записи на помещенията, където жалбоподателите са настанени според официалните документи – или други доказателства, хвърлящи съмнение в тази връзка, те не подкрепят твърденията си с такива доказателства (вж. параграф 19 по-горе). Съгласно практиката на Съда, когато жалбоподателите предоставят prima facie достоверни сведения или доказателства, че условията, в които са задържани, са били нечовешки или унизителни, Правителството ответник трябва да предостави обяснение или доказателства, които могат да хвърлят сянка на съмнение в това отношение, като в противен случаи Съдът може да приеме, че твърденията на жалбоподателите са доказани (вж., наред с други решения, Ananyev and Others v. Russia, № 42525/07 и 60800/08, §§ 122-23, 10 януари 2012 г.).

75.  Следователно Съдът ще вземе предвид видеото, предоставено от жалбоподателите, при установяване на условията на тяхното задържане.

2.  Разглеждане на основателността на жалбата

(а) Твърдения на страните

76.  Правителството твърди, че нито условията в помещението на граничната полиция във Видин, нито начинът, по който на жалбоподателите е предоставена храна и напитки, са в нарушение на чл. 3 от Конвенцията, особено с оглед на наличието и на двамата родители и ограниченото време, което те прекарват там – особено петият жалбоподател, който е извън мястото на задържане в продължение на няколко часа, когато е отведен в болница във Видин на 18 август 2015 г. Съгласно българското законодателство не съществува изискване за задържане на непълнолетни мигранти в специално адаптирани помещения.

77.  Жалбоподателите поддържат твърденията по отношение на условията на задържане в помещението на граничната полиция във Видин и твърдят, че те съвпадат с констатациите от редица мониторингови доклади относно условията, в които се задържат мигранти в България. Те посочват, че поради такива проблеми някои държави в миналото са отказвали да изпращат търсещите убежище обратно в България съгласно Регламента от Дъблин.

(б) Преценката на Съда

(i)  Приложими принципи и практика

78.  Общите принципи, приложими към третирането на лица, настанени в център за задържане на чужденци, наскоро бяха изложени подробно в Khlaifia and Others v. Italy ([GC], № 16483/12, §§ 158-67, ЕСПЧ 2016 (откъси)), и няма нужда да се повтарят тук.

79.  Следва обаче да се отбележи, че имиграционното задържане на непълнолетни лица, независимо дали са придружавани или не, поражда особени проблеми в това отношение, тъй като, както е признато от Съда, децата, независимо дали са придружавани или не, са изключително уязвими и имат нужда от специфични грижи (вж., като актуален пример, Abdullahi Elmi and Aweys Abubakar v. Malta, № 25794/13 и 28151/13, § 103, 22 ноември 2016 г.). Всъщност крайната уязвимост на детето е решаващият фактор и той има предимство пред съображенията, свързани със статута на нелегален имигрант. Чл. 22 § 1 от Конвенцията за правата на детето от 1989 г. (1577 UNTS 3) насърчава държавите да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че децата, които търсят предоставянето на статут на бежанец, независимо от това дали са придружавани от родителите си или от други хора, получават подходяща защита и хуманитарна помощ (вж. Popov v. France, № 39472/07 и 39474/07, § 91, 19 януари 2012 г.). През последните години Съдът в няколко случаи е разглеждал условията, при които придружаваните непълнолетни лица са настанявани в център за задържане на чужденци.

80.  Жалбоподателите в Muskhadzhiyeva and Others v. Belgium (№ 41442/07, 19 януари 2010 г.) са били на възраст съответно седем месеца, три и половина години, пет години и седем години и са задържани в продължение на един месец. Като се отбелязва възрастта им, дължината на задържането им, фактът, че арестът не е пригоден за непълнолетни лица и медицинските доказателства, че те са претърпели сериозни психологически проблеми, докато са били задържани, Съдът констатира нарушение на чл. 3 (пак там, §§ 57-63).

81.  Жалбоподателите в Kanagaratnam v. Belgium (№ 15297/09, 13 декември 2011 г.) са били съответно на възраст тринадесет, единадесет и осем години и са задържани за около четири месеца. Съдът отбелязва, че те са били по-възрастни от тези в горепосоченото дело, както и че не са били налице медицински доказателства, че са понесли психическо страдание докато са били задържани. Дори и така, като отбелязва, че (а) мястото на задържане не е било адаптирано за непълнолетни лица, (б) жалбоподателите са били особено уязвими поради факта, че преди да пристигнат в Белгия, те са отделени от баща си заради ареста му в Шри Ланка и са избягали от гражданската война там, (в) тяхната майка, въпреки че е била с тях в ареста, не е имала възможност да полага подходящи грижи за тях, и (г) тяхното задържане продължава за много по-дълъг период, отколкото в делото Muskhadzhiyeva and Others (цитирано по-горе), Съдът констатира нарушение на чл. 3 (пак там, §§ 64-69).

82.  Жалбоподателите в Popov v. France (№ 39472/07 и 39474/07, 19 януари 2012 г.) са били на възраст съответно пет месеца и три години и са задържани в продължение на петнадесет дни. Въпреки че е предвидено за настаняване на семейства, мястото на задържане не е подходящо за тази цел както по отношение на материалните условия, така и по отношение на липсата на неприкосновеност на личния живот и враждебната психологическа среда, която преобладава там. Това кара Съда да констатира, че (а) въпреки липсата на медицински доказателства в този смисъл жалбоподателите, които са били много млади, са преживели стрес и безпокойство, и че (б) въпреки сравнително краткия период на задържане е било налице нарушение на чл. 3 (пак там, §§ 92-103).

83.  Жалбоподателите в пет скорошни дела срещу Франция – R.M. and Others v. France (№ 33201/11, 12 юли 2016 г.), A.B. and Others v. France (№ 11593/12, 12 юли 2016 г.), A.M. and Others v. France (№ 24587/12, 12 юли 2016 г.), R.K. and Others v. France (№ 68264/14, 12 юли 2016 г.) и R.C. and V.C. v. France (№ 76491/14, 12 юли 2016 г.) – са били на възраст между четири месеца и четири години и са задържани за периоди, вариращи между седем и осемнадесет дни. Съдът отбелязва, че за разлика от мястото на задържане, разглеждано в Popov (цитирано по-горе), материалните условия в двата ареста, разглеждани в тези пет дела, не са били проблематични. Те са били адаптирани за семейства, които се държат отделно от другите задържани лица и им се предоставят специално пригодени стаи и материали за грижа за деца. Въпреки това, един от арестите е разположен в непосредствена близост до маршрута за излитане на летище и поради това излага жалбоподателите на особено високи нива на шум. В другия арест вътрешният двор е отделен от зоната за задържани лица от мъжки пол само с мрежа и нивата на шум също са значителни. Това значително повлиява на децата. Друг източник на безпокойство са ограниченията, присъщи на мястото на задържане и условията, в които са организирани съоръженията. Макар и за кратък период от време тези фактори да не са достатъчни да се достигне прагът на суровост, който ангажира чл. 3 от Конвенцията, за по-дълъг период ефектите от тях непременно биха засегнали малко дете до степен, надхвърляща този праг. Тъй като периодите на задържане според Съда са достатъчно дълги във всички пет дела, той констатира нарушения на чл. 3 във всяко от тях (вж. R.M. and Others v. France, §§ 72-76; A.B. and Others v. France, §§ 111-15; A.M. and Others v. France, §§ 48-53; R.K. and Others v. France, §§ 68-72; и R.C. and V.C. v. France, §§ 36-40, всички цитирани по-горе).

(ii)  Приложимост в настоящия случай

84.  В настоящия случай разглежданият период е, според изчисленията на Правителството, около тридесет и два часа. Според изчисленията на жалбоподателите той е около четиридесет и един часа (вж. параграфи 11 и 29 по-горе). Която и от двете версии да бъде приета за вярна, е ясно, че това време е значително по-късо от разглежданите периоди в случаите, посочени в предходните параграфи. Въпреки това, условията в помещението на граничната полиция във Видин, както са описани от жалбоподателите (без това да е опровергано от Правителството) и както се разкрива във видеото, предоставено от тях, са значително по-лоши от условията във всички тези случаи. Килията, в която са настанени жалбоподателите, макар и сравнително добре вентилирана и осветена, е изключително занемарена, с лющеща се от стените и тавана боя, мръсни и износени двуетажни легла, матраци и чаршафи, както и боклук и влажен картон на пода (вж. параграф 15 по-горе). Трудно може да се каже, че това са подходящи условия, в които да бъдат настанени шестнадесетгодишно, единадесетгодишно дете и особено дете на година и половина, дори за такива кратки периоди от време.

85.  Към това следва да се добавят ограничените възможности за достъп до тоалетна, което – както се твърди от жалбоподателите и както се разкрива във видеото, което те представят (вж. параграфи 15, 20, 24 и 27 по-горе) – ги принуждава да уринират на пода на килията, в която са настанени. Тъй като Правителството не оспори това твърдение и не представи никакви доказателства, за да го обори, то се счита за доказано.

86.  Съдът многократно е постановявал, във връзка със затворите и следствените арести, че подлагането на едно задържано лице на унижението да трябва да уринира в кофа в присъствието на други затворници не може да има никакво оправдание, освен в конкретни ситуации, при които позволяването на посещаване на санитарните помещения би представлявало конкретен и сериозен риск за сигурността (вж. делата, цитирани в Харакчиев и Толумов срещу България, № 15018/11 и 61199/12, § 211, ЕСПЧ 2014 (откъси)). Това трябва да се разглежда като еднакво приложимо, ако не и по-приложимо, за задържаните непълнолетни мигранти.

87.  Последният елемент, който трябва да бъде взет предвид, е твърденият неуспех на властите да предоставят на жалбоподателите храна и напитки в продължение на повече от двадесет и четири часа след задържането им (вж. параграфи 20, 25 и 26 по-горе, и вж., също по отношение на адекватното предоставяне на храна на задържаните в ареста, Kadiķis v. Latvia (№ 2), № 62393/00, § 55, 4 май 2006 г.; Stepuleac v. Moldova, № 8207/06, § 55, 6 ноември 2007 г.; и‑ Korneykova and Korneykov v. Ukraine, № 56660/12, § 141, 24 март 2016 г.). Твърденията на жалбоподателите в това отношение трябва по същия начин да се считат за доказани, като се има предвид, че Правителството само посочва, че е предоставило количествата храна, представляващо предписаните дневни дажби, без коментар относно конкретните твърдения за сериозното забавяне в предоставянето на храна и начина, по който тя в действителност е предоставена (вж. параграф 26 по-горе).

88.  Правителството не обори твърденията, че втората жалбоподателка е получила достъп до бутилката с млякото на бебето (петия жалбоподател) около деветнадесет часа след като те са задържани (вж. параграф 23 по-горе). Малката дамска чанта, която се вижда на видеото, предоставено от жалбоподателите (вж. параграф 15 по-горе), не изглежда да съдържа такива предмети. Във всеки случай помещение, в което се държи под стража дете на година и половина, дори за кратък период от време, трябва да бъде подходящо оборудвано за тази цел, което не изглежда да е бил случаят с помещението на граничната полиция във Видин.

89.  Комбинацията от горепосочените фактори трябва значително да е засегнала третия, четвъртия и петия жалбоподател както физически, така и психологически, и трябва да е имала особено порочен ефект върху петия жалбоподател с оглед на неговата много млада възраст. Тези ефекти едва ли са компенсирани от няколкото часа, които той прекарва в болницата във Видин в следобеда и вечерта на 18 август 2015 г. (вж. параграф 25 по-горе).

90.  Чрез задържането на тези трима жалбоподатели в такива условия, дори и за кратък период от време, българските власти ги подлагат на нечовешко и унизително отнасяне.

91.  Вярно е, че през последните години Високодоговарящите държави, които се намират на външните граници на Европейския съюз, изпитват затруднения при справянето си с масовия приток на мигранти (вж. M.S.S. v. Belgium and Greece, цитирано по-горе, § 223). Но прегледът на съответните статистически данни показва, че въпреки че числата не са пренебрежими, през последните години България по никакъв начин не е най-тежко засегнатата държава (вж. параграфи 8 и 39-41 по-горе). Всъщност, броят на гражданите на трети страни, за които е установено, че присъстват незаконно на нейна територия през 2015 г., е около двадесет пъти по-малък отколкото в Гърция и около четиридесет и четири пъти по-малък, отколкото в Унгария (пак там). Следователно не може да се каже, че по това време България е изправена пред извънредна ситуация с такива пропорции, че на практика да е невъзможно нейните власти да гарантират минимално достойни условия в помещенията за краткосрочно задържане, в които те решават да настаняват непълнолетни мигранти незабавно след тяхното задържане (за разлика от, mutatis mutandis, Khlaifia and Others, цитирано по-горе, §§ 178-83).

92.  Във всеки случай, с оглед на абсолютния характер на чл. 3 от Конвенцията, увеличаващият се приток от мигранти не може да освободи една Високодоговаряща държава от задълженията по тази разпоредба, които изискват на хората, лишени от свобода, да бъдат гарантирани условия, съвместими с уважението към човешкото им достойнство. Изключително трудна ситуация, с която се сблъскват органите, обаче е един от факторите за оценка на това дали има или не нарушение на този член във връзка с условията, в които са задържани такива хора (пак там, §§ 184-85).

93.  С оглед на горепосочените съображения Съдът заключва, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на третия, четвъртия и петия жалбоподател.

II.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛЕН 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

94.  Чл. 41 от Конвенцията гласи:

“Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на 
Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

А. Обезщетение за вреди

95.  Жалбоподателите претендират 12 000 евро  по отношение на страданията и униженията, понесени от тях в резултат на условията, в които са задържани третият, четвъртият и петият жалбоподател. Те твърдят, че тези чувства са изострени от изключителната им уязвимост по онова време.

96.  Правителството твърди, че искът е прекомерен и многократно надхвърлящ сумите, присъдени по предходни подобни дела по отношение на България. Според него установяването на нарушение би представлявало достатъчно справедливо обезщетение по отношение на неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателите.

97.  Съдът констатира, че третият, четвъртият и петият жалбоподател несъмнено са претърпели неимуществени вреди в резултат от нечовешките и унизителни условия, в които са държани в помещенията на граничната полиция във Видин. Отсъждайки по справедливост, както се изисква по чл. 41 от Конвенцията, той присъжда на всеки от тях по 600 евро, плюс всякакви данъци, които може да бъдат начислени върху тази сума.

Б. Разходи и разноски

98.  Жалбоподателите претендират 2731 евро (еквивалентът според тях на 2995 швейцарски франка) по отношение таксите на техния представител и тези за преводач от арабски на френски. Те обясняват, че преводачът, който е улеснил тяхната комуникация с представителя, е назначен от SAJE на месечна заплата; ето защо неговите услуги не са таксувани отделно. В подкрепа на своята претенция жалбоподателите предоставят сметка за разходи, изготвена от техния представител. Съгласно сметката, представителят е работил общо около дванадесет и половина часа по случая при часова ставка от 200 швейцарски франка, а преводачът е работил три часа по делото при часова ставка от 65 швейцарски франка.

99.  Правителството твърди, че сумата претендирана по отношение на работата, извършвана от представителя на жалбоподателите, е прекомерна и отбелязва, че жалбоподателите не претендират възстановяване на други разходи.

100.  Съгласно съдебната практика на Съда жалбоподателите имат право на възстановяване на разходи и разноски само доколкото е доказано, че те са били действително и необходимо направени и са разумни по размер. Като взема предвид тези принципи и материалите, с които разполага, в този случай Съдът присъжда общо на всички жалбоподатели 1000 евро плюс всякакви данъци, които могат да бъдат начислени, по отношение на всички позиции за разходи.

C. Лихва за забава

101.  Съдът смята за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Обявява оплакването относно условията на задържане на третия, четвъртия и петия жалбоподател за допустимо;

2.  Приема, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на третия, четвъртия и петия жалбоподател;

3.  Приема,

(а) че държавата-ответник следва да заплати в срок от три месеца от датата, на която решението стане окончателно в съответствие с чл. 44, § 2 от Конвенцията, следните суми, които се конвертират във валутата на държавата-ответник по курса, валиден към датата на плащането:

(ii) на всеки един от третия, четвъртия и петия жалбоподател 600 евро (шестстотин евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, по отношение на неимуществени вреди;

(ii) заедно на всички жалбоподатели 1000 евро (хиляда евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят върху тях по отношение на разходи и разноски;

(б) че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер, равен на пределната ставка по заеми на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;

4.  Отхвърля останалата част от претенцията на жалбоподателите за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 7 декември 2017 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

  Милан Бласко                                             Ангелика Нусбергер (Angelika Nußberger)
заместник-секретар                                                               председател

Дата на постановяване: 7.12.2017 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-179231