Номер на жалба: 27026/16

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 13) Право на ефикасни правни средства за защита, (П1-1) Защита на собствеността

ЕВРОПЕЙСКИ СЪД ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА

ТРЕТА СЕКЦИЯ

РЕШЕНИЕ

Жалба № 27026/16

ТИМОТЕЙ МОТОРС ЕООД

срещу България

(вж. таблицата в приложението)

Европейският съд по правата на човека (трета секция), заседаващ на 1 юни 2023 г. в комитет, съставена:

Дариан Павли, председател,

Йоанис Ктистакис,

Одни МжолАрнадотир, съдии,

и Виктория Марадудина, заместник-съдебен секретар

Като взе предвид горепосочената жалба, подадена на 4-ти май 2016 г.

Като взе предвид декларацията на ответното правителство, с която Съдът е приканен да заличи жалбата от списъка,

След заседанието взема следното решение:

ФАКТИ И ПРОЦЕДУРА

Подробна информация за дружеството жалбоподател се намира в приложената таблица.

Дружеството жалбоподател е представлявано пред Съда от г-жа С. Латева, адвокат, практикуваща в Пловдив.

Оплакванията по чл. 6 и 13 от Конвенцията, както и по член 1 от Протокол № 1 във връзка с конфискацията на превозно средство, принадлежащо на дружеството жалбоподател, в контекста на наказателно производство срещу трета страна и твърдяната липса на вътрешноправни средства за защита на дружеството жалбоподател, са комуникирани на българското правителство („Правителството“).

ПО ПРАВОТО

След преговори за приятелско споразумение, които се оказват неуспешни, Правителството информира Съда, че предлага да представи едностранна декларация с оглед разрешаване на въпросите, повдигнати с тези оплаквания. Освен това то приканва Съда да заличи жалбата от списъка в съответствие с член 37 от Конвенцията.

Правителството признава, че конфискацията на въпросното превозно средство в контекста на производство срещу трета страна, където дружеството жалбоподател не е могло ефективно да оспори тази конфискация, е довела до нарушение на членове 6 и 13 от Конвенцията, както и на член 1 от Протокол № 1. То предлага да заплати на дружеството жалбоподател сумата, посочена в приложената таблица, и приканва Съда да заличи жалбата от списъка в съответствие с член 37 § 1 в ) от Конвенцията. Тази сума ще бъде конвертирана във валутата на държавата-ответник по курса, приложим към датата на плащането, и ще бъде платима в рамките на три месеца от датата на уведомяване за решението на Съда. Ако не бъде изплатена в рамките на този период, Правителството се задължава да дължи от изтичането на периода до изплащането проста лихва в размер, равен на този на пределната лихва по кредитите на Европейската централна банка, приложима през този период, увеличена с три процентни пункта.

Плащането ще представлява окончателно уреждане на въпроса.

Условията на едностранната декларация са изпратени на дружеството жалбоподател няколко седмици преди датата на това решение. Дружеството жалбоподател отговаря, като посочва, че не приема условията на декларацията. По-специално, то сочи, че сумата на обезщетението, предвидена в едностранната декларация на Правителството, не е достатъчна, тъй като според него тя покрива само щетите, произтичащи от нарушението на член 6 от Конвенцията, а не и тези от нарушението на член 1 от Протокол № 1.

Съдът припомня, че член 37 § 1 с) от Конвенцията му позволява да заличи дело от списъка, ако:

„(...) поради всяка друга причина, установена [от него] по-нататъшното разглеждане на жалбата е неоправдано“.

Така, съгласно тази разпоредба Съдът може да заличи жалби от списъка въз основа на едностранна декларация от ответното правителство, дори ако жалбоподателите желаят разглеждането на техния случай да продължи (вж. по-специално решението по Tahsin Acar срещу Турция (предварителен въпрос) [ГК], № 26307/95, §§ 75 77, ECHR 2003-VI).

Практиката на Съда по въпроса е ясна (вж. Микроинтелект ООД срещу България, № 34129/03, §§ 44 50, 4 март 2014 г., Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. срещу България, № 3503 /08, §§ 45-47, 13 октомври 2015 г. и Трафик Ойл 1-ЕООД срещу България [Комитет], № 67437/17, §§ 42-46, 18 май 2021 г.).

Имайки предвид признанието на нарушения, съдържащо се в декларацията на Правителството, както и размера на предложеното обезщетение, Съдът счита, че вече не е оправдано да продължи разглеждането на жалбата (член 37 § 1 с)). Относно възражението на дружеството жалбоподател срещу едностранната декларация, Съдът отбелязва, че при липсата на допълнителни подробности, той няма причина да смята, че обезщетението, предложено от Правителството, представлява неадекватна или по друг начин неразумна компенсация за нарушение на правата, гарантирани от Конвенцията (Рябкин и Волокитин срещу Русия (реш.), № 52166/08 и 8526/09, §§ 49-50, 28 юни 2016 г., Игранов и други срещу Русия, № 42399/13 и осем други , § 24, 20 март 2018 г. и, за подобен подход, Антовски и други срещу Северна Македония [комитет], № 68160/17, 8 декември 2022 г.).

Освен това, в светлината на горните съображения, Съдът счита, че зачитането на правата на човека, гарантирани от Конвенцията и протоколите към нея не налага да продължи да разглежда жалбата (член 37 § 1 in fine).

И накрая, Съдът подчертава, че в случай, че Правителството не спази условията на своята едностранна декларация, жалбата може да бъде повторно вписана в списъка съгласно член 37 § 2 от Конвенцията (Йосипович срещу Сърбия (реш. ) , № 18369/07, 4 март 2008 г.).

Предвид гореизложеното, тази жалба следва да бъде заличена от списъка.

Поради тези причини Съдът, единодушно,

Отбелязва условията на декларацията на ответното правителство и предвидените мерки за гарантиране на спазването на така поетите задължения;

Решава да заличи жалбата от списъка по член 37 § 1 в) от Конвенцията.

Съставено на френски език и след това изпратено писмено на 22-ри юни 2023 г.

Виктория Марадудина                                                        Дариан Павли

Заместник-съдебен секретар                                              Председател

ПРИЛОЖЕНИЕ

Жалба относно оплаквания по членове 6 и 13 от Конвенцията, както и член 1 от Протокол № 1 (конфискация на имущество, принадлежащо на фирмата жалбоподател в контекста на наказателно производство срещу трета страна и липса на ефективно средство за защита в това отношение)

__________________________

¹ Плюс всяка сума, която може да се дължи като данък от искащата страна.

Дата на постановяване: 1.6.2023 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: https://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-225624