Превод на решението на ЕСПЧ по делото "М. М. срещу БЪЛГАРИЯ"

Жалбоподателят е лице без гражданство, с палестински произход. Роден е в Дамаск през 1991 г. М.М. пристига в Република България на 22 юли 2008 г. Агенцията за бежанците му предоставя хуманитарен статут и той получава разрешение за пребиваване.

Със заповед на председателя на ДАНС от 13 юли 2013 г. на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „експулсиране“, отнемане правото на пребиваване и налагане на забрана за влизане в Република България за срок от 10 години, тъй като неговото присъствие в страната представлява „сериозна заплаха за националната сигурност“. С отделна заповед жалбоподателят е задържан в Специализирания дом за временно настаняване на чужденци в Бусманци.

На 4 декември 2013 г. ЕСПЧ налага привременна мярка по член 39 от Правилата на Съда, указвайки на българското правителство М.М. да не бъде експулсиран в Сирия, докато трае производството по неговата жалба. ДАНС спира изпълнението на принудителната административна мярка „експулсиране“ и нарежда задържането на жалбоподателя. АССГ потвърждава заповедта за задържане. ВАС отменя първоинстанционното решение и връща делото. АССГ постановява жалбоподателят да бъде освободен.

Пред ЕСПЧ жалбоподателят повдига оплаквания по член 2 (право на живот) и член 3 (забрана на изтезанията) от Конвенцията като твърди, че животът му ще бъде застрашен и ще бъде в риск от нечовешко и унизително отношение или наказание ако бъде изпратен в Сирия. Той повдига оплакване и по член 13 от Конвенцията (право на ефективни правни средства за защита).

Правителството е поискало от Съда тази част от жалбата да бъде заличена, тъй като на жалбоподателя е издадено ново разрешение за пребиваване, валидно до 24 март 2018 г. на основание на предоставения му хуманитарен статут с оглед ситуацията в Сирия. Той живее в България и има работа. Правителството е представило също писма от ДАНС и от дирекция „Миграция“, в които се посочва, че поради предоставения хуманитарен статут, както и с оглед забраната на чл. 44а от ЗЧРБ вече не се предвижда експулсиране на жалбоподателя. На основание на това Правителството моли Съда да заличи жалбата в тази част от списъка с жалбите.

ЕСПЧ не вижда причина да се съмнява в сериозността на дадените от българските власти уверения. Следователно към момента и за съществен период от време, жалбоподателят не е в риск да бъде върнат в Сирия. По отношение на оплакването по член 13 от Конвенцията Съдът посочва, че доколкото вече не предстои експулсиране на жалбоподателя, не е обосновано да преценява дали той е имал на разположение ефективни средства за защита. Съдът приема, че не следва да продължи разглеждането на оплакванията по член, 2, 3 и 13 от Конвенцията.

ЕСПЧ намира нарушение на член 5§4 от Конвенцията (право да бъде разгледана своевременно законосъобразността на задържането) поради това, че съдебното производство по жалбата на М.М. срещу задържането му в Специализирания дом за временно настаняване на чужденци е продължило приблизително дванадесет месеца.

Съдът присъжда на жалбоподателя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 евро, както и 3000 евро за разходи и разноски.

Българският превод на решението е достъпен тук и на страницата на министерството на правосъдието.