Превод на решението на ЕСПЧ по допустимост на жалба "Джи и Пецев срещу България"

На 19.06.2018 г. Европейския съд по правата на човека постанови решение по делото "Джи и Пецев срещу България", жалба № 33535/13.

Първата жалбоподателка, г-жа Джи, живее във Великобритания. Тя е майка на втория жалбоподател, г-н Пецев, който е роден от първия й брак с български гражданин, г-н Д.П. При развода им през 2005 г. съдът предоставя родителските права на майката и определя режим на лични отношения с бащата. След заминаването на жалбоподателката за Великобритания нейната майка се грижи за г-н Пецев.

През 2010 г. г-н Д.П. предявява иск за предоставяне на родителските права, който е уважен от СРС. Междувременно, през декември същата година, г-жа Джи иска разрешение от съда вторият жалбоподател да напусне страната и да живее с нея във Великобритания без съгласието на бащата. Съдът отхвърля молбата й, като се позовава на задължителната практика на ВКС, че предоставянето на неограничено право на престой на детето при единия родител в чужбина не е в негов интерес с оглед на опасността то да бъде отведено в рискови държави, както и на конкретните обстоятелства по случая, а именно връзката на втория жалбоподател с баща му и несъвместимостта на такова решение с определения през 2005 г. режим.

В производството по предоставяне на родителските права жалбоподателката обжалва решението на СРС. СГС отменя първоинстанционното решение и предоставя родителските права на г-жа Джи. Като отчита отличните условия, които майката е готова да предостави на втория жалбоподател във Великобритания, изразеното от него изрично желание да живее с нея и близката връзка между двамата, съдът постановява служебно вторият жалбоподател да живее с майка си и определя режим на лични отношения с бащата. 

Пред ЕСПЧ жалбоподателите се оплакват по чл. 8 от Конвенцията от отказа на националните съдилища да позволят на г-н Пецев да пътува в чужбина без разрешението на баща си, както и по чл. 13 от Конвенцията от липсата на ефективно средство за защита.

Съдът посочва, на първо място, че в производството за разрешаване на неограничено пътуване в чужбина националният съд не е подходил формалистично, а се е позовал на конкретните обстоятелства по делото. По-нататък, ЕСПЧ счита, че в производството за предоставяне на родителските права съдът е изследвал обстойно всички обстоятелства и е направил преценка на различните интереси. Макар това производство да не е било обвързано с пътуването на втория жалбоподател в чужбина, съдът служебно се е произнесъл по въпроса за местоживеенето му, което е било решаващо за упражняването на личния и семейния живот на жалбоподателите. В резултат от това решение вторият жалбоподател се е преместил при майка си във Великобритания. Накрая, двете производства не са продължили неразумно дълго, така че правата на жалбоподателите по чл. 8 да бъдат накърнени. 

ЕСПЧ заключава, че оплакването по чл. 8 е явно необосновано по смисъла на чл. 35, §§ 3 (а) и 4 от Конвенцията и следва да бъде отхвърлено като недопустимо. Следователно, жалбоподателите не разполагат с вероятно защитимо оплакване по чл. 13 и същото следва да бъде отхвърлено като несъвместимо ratione materiae с Конвенцията.

Българският превод на решението е достъпен на mjs.bg и humanrights.bg