Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Димчо Димов срещу България" № 2

На humanrights.bg и на mjs.bg/47 е публикуван преводът на решението на ЕСПЧ по делото Димчо Димов срещу България II, жалба 77248/12, решение от 29 юни 2016 г.

В началото на 2012 г. между жалбоподателя, излежаващ 18-годишна кумулирана присъда за убийство, блудство, кражба и противозаконно отнемане на МПС в затвора в град Варна, и друг затворник от същата група възниква вербален конфликт. С цел предотвратяване на ескалацията му е решено г-н Димов да бъде преместен в друга група. На 21 февруари 2012 г. г-н Димов е конвоиран от надзирател до старото си спално помещение, за да събере личните си вещи. Когато минава покрай другия затворник, г-н Димов се обръща към него с обидни думи и заплахи. Вторият затворник се афектира и го удря неочаквано по лицето. Надзирателят се намества веднага и ги разтървава. Жалбоподателят е отведен в медицинския център в затвора за преглед, където не са установени сериозни травми. Преглеждан е от фелдшера на затвора още няколко пъти, докато на 7 март се оплаква от болки в ушите. Назначен му е преглед при отоларинголог, извършен на 26 април, като лекарят дава мнение, че е необходимо да се направи консултация с лицево-челюстен хирург. Тя е извършена на 19 май, като е установена фрактура на долната челюст в процес на зарастване. Поради невъзможност за операция е препоръчана само физиотерапия, от която жалбоподателят отказва да се ползва в продължение на около месец. В крайна сметка той се съгласява и на 15 юни е изпратен за лечение в СБАЛЛС София.

Междувременно г-н Димов подава сигнал до РП Варна във връзка с нападението срещу него. Прокуратурата отказва да образува досъдебно производство по отношение на действията на затворническите власти, като постановява, че те са действали в съответствие със закона, но образува такова срещу затворника, нападнал жалбоподателя. През 2016 г. той е окончателно осъден за причиняване на средна телесна повреда на г-н Димов.

През 2014 г. жалбоподателят подава иск по чл. 1 от ЗОДОВ срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за претърпени вреди във връзка с неосигуряването на адекватна медицинска помощ от страна на затворническата администрация, включително и по отношение на счупената му челюст. Проведени са две съдебни заседания, разпитани са свидетели, след което жалбоподателят оттегля иска си по неясни причини.

Г-н Димов повдига оплаквания по чл. 3 от Конвенцията (нечовешко и унизително отношение) във връзка с:

· инцидента на 21 февруари, тъй като властите не били предприели необходимите мерки да го предотвратят и

· това, че не му е била осигурена адекватна медицинска помощ за нараняванията му.

По първото оплакване Съдът постановява, че атаката срещу жалбоподателя не е била системна, или продължителна и той е бил държан разделен от другия затворник точно с цел избягване на нови сблъсъци между тях. Самият факт, че надзирателят не е реагирал достатъчно бързо да предотврати удара не може да доведе до извод, че властите не са спазили задължението си да вземат разумни мерки за защитата му. Също така има доказателства, че жалбоподателят е провокирал другия затворник и че цялата ситуация се е развила много бързо, за секунди (§65 от решението). ЕСПЧ заключава, че в светлината на всички конкретни факти и обстоятелства по случая няма нарушение на задължението на властите да защитят жалбоподателя от нападението и следователно няма нарушение на чл. 3 от Конвенцията.

Второто оплакване Съдът обявява за недопустимо поради неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, тъй като жалбоподателят сам е оттеглил иска си пред националния съд, а ЕСПЧ счита иска по чл. 1 от ЗОДОВ за ефективно средство в настоящия случай.

Решението ще влезе в сила три месеца след постановяването му съгласно правилата на чл. 44, ал. 2 от Конвенцията.