Решение на Голяма камара по делото "X и други срещу България" (жалба № 22457/16)

Решение на Голяма камара по делото „X и други срещу България“ (жалба № 22457/16)

Днес Европейският съд по правата на човека, Голяма камара, (ЕСПЧ, Съдът) обяви своето решение по делото „X и други срещу България“ (жалба № 22457/16). Жалбата касае оплаквания за неефективно разследване на твърденията, че тримата жалбоподателите са били подложени  на сексуално насилие в Дома за деца лишени от родителски грижи в с. Страхилово, където за живеели преди да бъдат осиновени от италианско семейство през месец юни 2012 г.

ЕСПЧ eединодушно прие, че жалбоподателите са били в особено уязвима ситуация с оглед тяхната ранна възраст и положението  им на лица, оставени без родителска грижа и настанени в институция, както и че сексуалното насилие, на което твърдят да са били подложени ако бъде установено, е достатъчно сериозно, за да попадне в обхвата на чл. 3 от Конвенцията (забрана на нечовешкото и унизително отношение).

Единодушно Съдът прие, че няма нарушение на чл. 3 от Конвенцията в неговия материално правен аспект. ЕСПЧ постанови, по-конкретно, че не е налице достатъчно информация, за да достигне до извода, че българските власти са знаели или е трябвало да знаят за наличието на реален и непосредствен риск жалбоподателите да бъдат подложени на нечовешко отношение, който да породи задължение за властите да предприемат превантивни мерки, за да ги защитят от този риск.

С мнозинство от девет на осем гласа ЕСПЧ постанови, че е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията в неговия процесуален аспект. Съдът счита, че разследващите органи като не са се възползвали от наличните механизми за разследване и международно сътрудничество, не са предприели всички разумни мерки, за да осветлят фактите по настоящия случай и не са извършили цялостен и внимателен анализ на наличните доказателства. Установените пропуски изглеждат достатъчно сериозни, за да се приеме, че проведеното разследване не е било ефективно за целите на чл. 3 от Конвенцията, тълкувани в светлината на другите приложими международни инструменти и по-специално Конвенцията от Ланзароте.

Съдът присъжда на жалбоподателите обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 евро за всеки от тях.

Към решението са приложени и три особени мнения, две от които подкрепят решението на мнозинството. Съдиите Spano, Kjølbro, Lemmens, Grozev, Vehabović, Ranzoni, Eicke и Paczolay в обща позиция изразяват различно мнение по отношение на ефективността на разследването, проведено от българските власти, както и тълкуването и тежестта, придадена на разпоредбите на Конвенцията от Ланзароте. Те не се съгласяват с мнозинството, че в случая е правилно или целесъобразно да бъде обмисляно използването на средства за тайно наблюдение в разследването на твърдените посегателства. Според тях няма причина да се заключи, че българските власти не са провели ефективно, своевременно и независимо разследване по случая като отбелязват предприетите от Държавната агенция за закрила на детето и прокуратурата проверки. Поради това и се съгласяват с изводът на камарата в решението от 2019 г., че не е налице нарушение на чл. 3 в неговия процесуален аспект.

Решението на Съда може да видите на http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-207953