Дело "САПУНДЖИЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ"

На 6.09.2018 г. Европейският съд по правата на човека обяви решение по делото "Сапунджиев срещу България, жалба № 30460/08.

През 2003 г. в близост до жилището на г-н Сапунджиев е изградена печатница. Жалбоподателят твърди, че в резултат от дейността на печатарските машини той и семейството му са подложени на непоносима миризма, силен шум и постоянни вибрации. Според твърденията на г-н Сапунджиев най-малката му дъщеря е развила тежка алергия към химикалите, използвани в печатарския процес. Между юли 2006 г. и август 2007 г. г-н Сапунджиев и негови съседи подават писмени жалби до редица държавни институции срещу дейността на печатницата, твърдейки, че същата функционира в нарушение на законовите изисквания. В резултат от жалбите РИОКОЗ и Министерството на здравеопазването инициират няколко проверки, които установяват единствено неспазване на нормите за шум. Собственикът на печатницата е инструктиран в тази насока.

В допълнение към жалбите до властите жалбоподателят привлича и общественото внимание към проблема. Собственикът на печатницата завежда дело за клевета срещу жалбоподателя в Районен съд Силистра, който го признава за виновен поради това, че в писмени жалби до различни институции и чрез печатно произведение е разгласил позорни обстоятелства за пострадалия, като клеветата е осъществена публично. Съдът налага на г-н Сапунджиев административно наказание глоба в размер на 500 лева. Той осъжда жалбоподателя да заплати и обезщетение в размер на 1000 лева на собственика на печатницата. Присъдата е потвърдена от Окръжен съд Силистра.

Пред ЕСПЧ жалбоподателят твърди, че осъждането му да заплати глоба и претърпени вреди са нарушили свободата му на изразяване на мнение по смисъла на чл. 10 от Конвенцията.

Съдът посочва, че позволяването на отделни лица или малки групи от хора да изнасят информация и идеи, като по този начин допринасят за публичния дебат по теми от съществено значение като здравеопазване и околна среда, е в интерес на обществото. Провеждането на наказателно производство спрямо него и осъждането му да плати немалка с оглед на личното му положение сума пари обаче е довело до риск от предотвратяване на подобни оплаквания до властите и въздържане на гражданите от публично изразяване на мнение по въпроси, свързани с опазването на околната среда и здравето на хората. С тези мотиви ЕСПЧ приема, че намесата в правата на жалбоподателя не е била обусловена от належаща нужда и с оглед на наложената му санкция е била непропорционална.

Съдът постановява, че намирането на нарушение на Конвенцията е достатъчна обезвреда за неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя, и му присъжда сумата от 845 евро за имуществени вреди и 500 евро за разходи и разноски.

Българският превод на решението е достъпен на humanrights.bg и на mjs.bg.