Номер на жалба: 30460/08

Членове от Конвенцията: (Чл. 10) Свобода на изразяването на мнение-{Общо}, (Чл. 10-1) Свобода на изразяването на мнение, (Чл. 10-2) Необходими в едно демократично общество, (Чл. 10-2) Защита на правата на другите

По делото Сапунджиев срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ като комитет, в състав:

          Габриеле Куцко-Щадлмайер (Gabriele Kucsko-Stadlmayer), председател,
          Йонко Грозев (Yonko Grozev),
          Ладо Чантурия (Lado Chanturia), съдии,
и Милан Бласко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделението,

Като взе предвид представените от Правителството-ответник становища и становищата в отговор, представени от жалбоподателя,

След закрито заседание, проведено на 10 юли 2018 г.,

Постановява следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№ 30460/08) срещу Република България, подадена в Съда на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (”Конвенцията”) от българския гражданин, г-н Леонард Димитров Сапунджиев (”жалбоподателя”), на 30 април 2008 г.

2.  Жалбоподателят се представлява от г-н Г. Д. Георгиев, адвокат, практикуващ в Русе. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствения агент г-жа В. Христова от Министерство на правосъдието.

3.  На 11 октомври 2016 г. оплакването относно санкциите, наложени на жалбоподателя за това, че се е оплакал пред властите, и че публично е изложил плакати, критикуващи бизнеса на друго лице, е съобщено на Правителството, а останалата част от жалбата е обявена за недопустима съгласно правило 54 § 3 от Правилника на Съда.

ФАКТИТЕ

I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

4.  Жалбоподателят е роден през 1963 г. и живее в Силистра.

А. Предистория

5.  През 2003 г. лице отваря печатарска фирма в сграда, разположена в непосредствена близост до сградата, където жалбоподателят живее със семейството си. Малко след като печатарската фирма започва работа, жалбоподателят и семейството му започват да се възмущават от неудобствата, които тя предизвиква. По-конкретно, те намират постоянната миризма на мастило и разтворители за нетърпима; също така, биват непрекъснато притеснявани от вибрациите, причинени от печатащите машини, които отекват през стените на жилището им. Освен това, с течение на времето малката дъщеря на жалбоподателя развива алергия, която според жалбоподателя се дължи на използваните в печатния процес химикали, и в резултат се налага ежедневно да приема лекарства, за да държи състоянието си под контрол.

Б. Оплаквания пред властите и свързаните с тях действия

6.  Между юли 2006 г. и август 2007 г. жалбоподателят се обръща към няколко държавни институции, включително регионални клонове на хигиенно-епидемиологичната инспекция, Дирекция “Обществено здраве” към Министерството на здравеопазването, регионалния инспекторат по строителство, кмета на Силистра и прокуратурата. Той им се оплаква в писмена форма за неудобствата, причинени от печатарската фирма. Той твърди, че последната работи в противоречие с редица законови изисквания, установени в различни министерски наредби. Той също така моли властите за помощ за принуждаване на печатарската фирма да преустанови работата си.

7.  По-конкретно, хронологията на неговата кореспонденция с властите може да бъде проследена по следния начин.

1.  Жалби и отговори през 2006 г

8.  На 15 август 2006 г. директорът на Регионалната инспекция за опазване и контрол на общественото здраве (наричана по-долу “инспекцията по обществено здраве”) информира жалбоподателя, че на 10 август 2006 г. двама младши инспектори от инспекцията са посетили въпросната печатарска фирма. Той прави това в кратко писмо от един абзац в отговор на жалба, подадена от жалбоподателя на 31 юли 2006 г. Инспекторите установяват по време на това посещение, че в печатарската фирма по това време функционират две печатарски машини (без да се уточнява техният вид, мощност или капацитет) и че този брой съответства на изискванията, посочени в Наредба № 7 от 1992 г. на Министерството на здравеопазването. Писмото приканва жалбоподателя да предложи ден и час за измерване на шума, генериран от печатарската фирма.

9.  Два дни по-късно, на 17 август 2006 г., жалбоподателят заедно с трима свои съседи писмено се оплаква в Дирекция “Обществено здраве” към Министерството на здравеопазването, че печатарската фирма работи в нарушение на приложимите правни изисквания. На 22 август 2006 г. жалбоподателят и същите трима съседи отново изпращат писмо до същата дирекция, в което изразяват загриженост и недоволство от начина, по който са извършени измерванията по отношение на шума и замърсяването на въздуха на 18 август 2006 г. По-конкретно двама души, които не показват идентификационни документи, се появили и измерили шума с машина, която не реагира на внезапни високи шумове, а била настроена да измерва само фонов шум. Освен това, когато жалбоподателят приканва инспекторите да измерят също така и чистотата на въздуха, единият от тях отваря прозореца, помирисва въздуха и заявява, че не е толкова зле и че по всяка вероятност ще се окаже в рамките на съответните норми при измерване. Освен това жалбоподателят подчертава в писмото, че печатарската фирма работи в непосредствена близост до жилищни сгради, докато съгласно съответните наредби това е забранено на по-малко от 50 метра от такива сгради.

10.  Жалбоподателят и тримата му съседи също пишат на инспектората по строителството на 23 август 2006 г. като се оплакват, че помещенията на печатарската фирма са построени в нарушение на съответните строителни норми.

11.  На 25 август 2006 г. Министерството на здравеопазването пише на инспекцията по обществено здраве, като иска да се извърши проверка и жалбоподателят да бъде информиран за резултатите. На 29 август 2006 г. Министерството на здравеопазването издава указание на собственика на печатарската фирма, с която го приканва да намали нивата на шума, генерирани от неговата дейност, в границите, предвидени в съответните наредби.

12.  На 30 август 2006 г., очевидно в отговор на жалбата на жалбоподателя от 31 юли 2006 г., ръководителят на инспекцията по обществено здраве информира жалбоподателя, че: химичните агенти, идентифицирани в работните станции на въпросната печатарска фирма, са в рамките на границите, посочени в Наредба № 13 от 2003 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на химични агенти при работа; шумът, достигащ до дома на жалбоподателя, когато прозорците са отворени, както и до жилището на един от неговите съседи, не съответства на изискванията на Наредба № 6 от 2006 г.; и че са издадени указания на собственика на печатарската фирма да подсигури свеждането на нивата на шума, произведени от неговата дейност, до законните граници.

13.  На 5 октомври 2006 г. представител на Министерството на здравеопазването пише до жалбоподателя, за да го информира, че служители от инспекцията по обществено здраве са извършили две проверки в печатарската фирма. Не са посочени нито датите на тези проверки, нито допълнителни подробности за тях. По-нататък в писмото се посочва, че на 18 август 2006 г. служителите са направили измерване на отразяващия се звук и химичните агенти, произвеждани в печатарската фирма. Тъй като е установено, че нивата на шума надхвърлят законовите граници, на собственика е дадено указание да го намали в срок до 29 октомври 2006 г.

14.  На 27 октомври 2006 г. жалбоподателят и тримата негови съседи пишат до Министерството на здравеопазването, като изразяват недоволството си от отговора, получен на 5 октомври 2006 г. Те подчертават отново, че печатарската фирма е заобиколена от три страни от жилищни сгради, в които живеят малки деца. Те се позовават на т. 393 от Наредба № 7 от 1992 г., с която се забранява разполагането на печатници на по-малко от 50 метра от жилищни сгради, както и на факта, че собственикът на печатарската фирма не е получил съгласие от който и да е от съседите за разполагане на своето предприятие на това място. Те посочват също така, че нивата на шума не са намалели, в противоречие с указанията на властите, и подчертават, че протоколът, който са подписали в деня на измерване на шума, е посочвал 58 децибела (dB), а не 38, както е записано в протокола, включен в преписката. Те повторно молят властите да наредят на печатарската фирма да преустанови дейността си на основание, че е в нарушение на т. 393 от Наредба № 7 от 1992 г.

2.  Жалби и отговори през 2007 г

15.  На 20 август 2007 г. жалбоподателят и четирима от неговите съседи пишат до Регионалната инспекция по околната среда и водите в Русе. Те заявяват, че въпреки че печатарската фирма очевидно функционира въз основа на законно разрешително от 2003 г. насам, това според тях е неподходящо, тъй като тя се намира в гъсто населен район. В писмото още се посочва точното име на машините, работещи в печатарската фирма, и вида на използваното мастило. Жалбоподателят и съседите му освен това посочват, че съгласно Наредба № 7 от 1992 г. на Министерството на здравеопазването, печатниците трябва да бъдат разположени на поне 50 метра от жилищни сгради, и че въпросната печатарска фирма е свързана от три страни с жилищата на жалбоподателите. Въпросното печатарско предприятие е било официално регистрирано като “цех за печатарски услуги с до две работни станции”, а не като “печатница”; по този начин то успешно заобикаля законовите изисквания, приложими към печатниците, независимо от факта, че табелата, поставена на входа му, гласи “печатница”.

16.  Освен това в писмото се посочва, че в действителност в продължение на няколко последователни години повече от двама души работят в печатницата по всяко време. Жалбоподателят и неговите съседи научили от персонала, че не им е даван антидот. Това е задължително като защита срещу канцерогените, намиращи се в печатарските мастила и разтворителите, използвани за почистване на машините (до десет пъти дневно в натоварен ден). Авторите на писмото се чудят дали и те, както и хората, живеещи в непосредствена близост до печатницата, също би трябвало да приемат такива антидоти. Дъщерята на жалбоподателя е развила алергия към някои химикали, използвани от печатницата, и приема ежедневно лекарство, наречено Zertec. Винаги, когато вратата на печатницата е отворена, остра миризма навлиза в спалнята на децата на жалбоподателя, чийто прозорец се намира точно срещу нея, на разстояние от около седем метра.

17.  Подобно на персонала на печатарската фирма, жалбоподателят и съседите му често страдат от главоболие, прането им посивява, когато е простряно, а шумът, причинен от машините при работа, е непоносим. По-конкретно, в къщата на един от съседите на жалбоподателя шумът е толкова силен, че сякаш започва земетресение всеки път, когато работи гилотината. Жалбоподателят и неговите съседи са потърсили копие от оригиналния протокол, подписан към момента на измерване на шума, но не са получили такова. Писмото завършва със заключението, че жителите, чиито жилища граничат с печатарската фирма, са обречени в обозримото бъдеще да отглеждат децата си в среда на шум и химикали, без никаква гаранция за тяхното здраве и нормално развитие. Един от служителите, работещ в продължение на няколко години в печатарската фирма, е развил мозъчен тумор, който е източник на сериозни притеснения за всички в района. Жалбоподателят и съседите му също се притесняват, че собственикът не желае да чуе каквото и да е предложение да премести печатарското си предприятие, а настоява, че е безвредно, тъй като предпочита да се възползва от търговските предимства, които предлага централната локация. След това авторите на писмото приканват властите да извършат ЯМР спектрометрия без предварително обявление, за да може общността да научи за отровите, на които е изложена, както и да се подходи към затваряне на предприятието. Те прилагат копие от 810-те подписа, събрани в подкрепа на каузата им.

18.  На 10 септември 2007 г. ръководителят на Регионалната инспекция по околната среда и водите в Русе пише до жалбоподателя в отговор на писмото от 20 август 2007 г. Отговорът посочва, че двама експерти, изпратени от инспекцията, са извършили проверка на печатарската фирма на 30 август 2007 г. в присъствието на нейния собственик. Заключенията от тази проверка са, че печатарската фирма работи въз основа на разрешително, издадено от строителните органи на 25 юли 2003 г. Видът на дейността - офсетов печат върху листове хартия - не е сред дейностите, изброени в Приложение I към Наредба № 7 от 2003 г. за ограничаване емисиите на летливи органични съединения при употребата на органични разтворители в определени инсталации. На последно място, измереното ниво на шумовите емисии е 49,7 dB, което е по-ниско от законовата граница от 60 dB, която се съдържа в Приложение II - таблица 2, т. 2 от Наредба № 6 от 26 юни 2006 г.

В. Плакати, поставени в собствения магазин на жалбоподателя

19.  Освен жалбите си до гореспоменатите институции, жалбоподателят решава да привлече общественото внимание към спора си с печатарската фирма. За целта той изработва плакати, призоваващи общността в гр. Силистра да изрази подкрепата си за прекратяването на дейността на печатарската компания. Текстът на плакатите твърди, че печатарската фирма е лицензирана в нарушение на съответните законови изисквания и че замърсяването, което тя причинява, е вредно за хората, живеещи в района. В плакатите са изброени и части от трите наредби, издадени от Министерството на здравеопазването и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, относно санитарните изисквания и защитата на общественото здраве в градска среда.

20.  Жалбоподателят поставя плакатите, описани по-горе, на витрините на собствения си магазин, намиращ се близо до дома му и печатарската фирма. Плакатите са изложени между 12 декември 2006 г. и 22 февруари 2007 г., и в рамките на малко повече от месец жалбоподателят събира повече от 800 подписа от отделни лица в подкрепа на своята кауза.

Г. Производство за клевета, заведено срещу жалбоподателя

21.  На неуточнена дата собственикът на печатарската фирма В.В. завежда производство за клевета срещу жалбоподателя по чл. 147 от Наказателния кодекс от 1968 г. В.В. по-конкретно се оплаква, че действията на жалбоподателя са засегнали неговия печатарски бизнес и неговата лична репутация.

22.  Тримата съседи на жалбоподателя, които заедно с жалбоподателя продължително се оплакват пред властите, подават подписана декларация в подкрепа на жалбоподателя. Те заявяват, че независимо от различните разрешителни, които печатарската фирма е получила от властите, това не променя факта, че тя ежедневно причинява свързани с химикали и шум неудобства на общността.

1.  Производство пред Районен съд - Силистра

23.  На 5 юни 2007 г. Районен съд - Силистра намира жалбоподателя за виновен за клевета. Той постановява, че жалбоподателят е опозорил В.В. като писмено се е оплаквал на различни институции относно печатарските дейности на последния и като е отпечатал и разпространявал публично материали, в които се твърди, че бизнесът е работил незаконно. Противно на изискванията на чл. 147 от Наказателния кодекс от 1968 г., жалбоподателят не представя доказателство, доказващо, че жалбите му пред властите и твърденията, които прави в плакатите, са верни. Въпреки че служители на Министерството на здравеопазването наистина са установили, че шумът, излъчван от печатарското предприятие, е над разрешените граници, властите са дали указания на собственика му да го приведе в съответствие със приложимите норми в определен краен срок, който той е спазил. След това съдът заявява, че както се вижда от протокол от инспекция на химичните агенти от август 2006 г., както и от последващите обяснения на лицето, извършило проверката, е ясно, че са направени измервания през целия работен процес в печатарските помещения и че нивото на измерените химични агенти не надвишава нормите.

24.  Що се отнася до твърдението, че печатарското предприятие е създадено в нарушение на Наредба № 7 от 2003 г., това е невъзможно, тъй като посочената наредба влиза в сила от 13 януари 2004 г., докато печатарското предприятие законно функционира от 25 юли 2003 г. По отношение на твърдението, че Наредба № 7 от 1992 г. също е нарушена, съдът констатира, че въпреки че т. 393 от тази наредба действително предвижда, че печатниците трябва да бъдат на разстояние от най-малко петдесет метра от жилищни сгради, това се отнася само до “печатници “, докато въпросният бизнес е регистриран като “цех за печатарски услуги с до две работни станции” и наредбите за печатници не се прилагат към цехове.

25.  Твърдението, че дъщерята на жалбоподателя е развила алергия, също остава напълно недоказано, тъй като жалбоподателят е представил като доказателство само медицински документ, в който се посочва, че тя страда от “бронхит”. Съдът допълва, че “всеки биологичен родител със средна интелигентност, чието дете често боледува, трябва да знае, че дихателните заболявания са най-честите в ранното детство”.

26.  Съдът заключава, че тъй като твърденията на жалбоподателя са фактически неправилни, те неизбежно са увредили репутацията на собственика на печатарското предприятие. Това представлява клевета, която е в нарушение на закона и трябва да бъде санкционирана. След това съдът освобождава жалбоподателя от наказателна отговорност, като му налага административно наказание под формата на глоба в размер на 250 евро (EUR). Освен това той частично уважава гражданския иск на ищеца, подаден в наказателното производство, и разпорежда на жалбоподателя да заплати 500 евро за неимуществени вреди на В.В. и 20 евро за съдебни такси.

2.  Производство пред Окръжен съд - Силистра

27.  След обжалване от страна на жалбоподателя, Окръжен съд - Силистра потвърждава констатациите на първоинстанционния съд в окончателно решение от 30 октомври 2007 г. Той отбелязва, че съответните органи са извършили редица проверки на въпросното печатарско предприятие в отговор на оплакванията на жалбоподателя. Противно на твърденията на жалбоподателя, никоя от тези проверки не е установила нарушение на приложимото законодателство, нито наличие на замърсяване, причинено от печатарската фирма. Въпреки това жалбоподателят продължил да разпространява невярна и дискредитираща информация за В.В. чрез поставянето на плакати на витрините на собствения си магазин.

28.  Съдът се съгласява с констатацията на първа инстанция, че жалбоподателят не може да бъде освободен от отговорност, тъй като не е в състояние да докаже истинността на своите твърдения. Освен това той констатира, че наказанието не е нито прекомерно, нито несправедливо, и дори е прекалено снизходително.

II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО

29.  Чл. 45 от Конституцията от 1991 г. гласи, че гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.

30.  Чл. 147 от Наказателния кодекс от 1968 г. гласи следното:

“1.  Който разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, се наказва за клевета с глоба от три хиляди до седем хиляди лева и с обществено порицание.

2.  Деецът не се наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления.”

ПРАВОТО

I. ТВЪРДЯНО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ. 10 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

31.  Жалбоподателят се оплаква, че е глобен и е осъден да плати обезщетение във връзка с оплакванията, които отправя пред различни компетентни публични органи, както и за това, че изразява притесненията си и собственото си мнение на плакати в своя магазин. Той твърди, че това е в нарушение на правото му на свобода на изразяване, както е предвидено в чл. 10 от Конвенцията, който в относимата си част гласи:

“1. Βсеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. ...

Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получена доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.”

32.  Правителството оспорва този аргумент.

A.  Допустимост

33.  Съдът отбелязва, че това оплакване не е явно необосновано по смисъла на чл. 35 § 3(а) от Конвенцията. Той отбелязва още, че то не е недопустимо на други основания. Следователно, следва да бъде обявено за допустимо.

Б. По същество

1.  Позиции на страните

34.  Жалбоподателят заявява, че не е искал да опетни репутацията на В.В., а просто да изтъкне публично законовите разпоредби, които последният е нарушил, единствено с цел защита на своето здраве и здравето на своите деца. Проведеното срещу него производство за клевета показва, че му е отказана свобода на изразяване, въпреки широката обществена подкрепа, която действията му получават в неговия град. Както наложената му глоба, така и обезщетението, което е осъден да плати на В.В., са причинили на него и семейството му силен психологически стрес и са довели до трайно увреждане на здравето му. През последните седем години той редовно приемал лекарства за високо кръвно налягане. Той се нуждае от това лекарство, защото всеки път, когато погледне през прозореца си, е изложен на гледката на печатницата, чиято работа възприема като несправедливост.

35.  Правителството заявява, че е помолило главния прокурор през януари 2017 г. да го информира за перспективите за възобновяване на наказателното производство срещу жалбоподателя на национално равнище. То се е позовало в молбата си на решението на Съда по делото Маринова и други срещу България (№ 33502/07, 30599/10, 8241/11 и 61863/11, 12 юли 2016 г.). През февруари 2017 г. главният прокурор е отговорил, че няма основания за възобновяване на делото на жалбоподателя, по-конкретно защото неговото поведение се състои не само в подаването на жалби до компетентните органи, по отношение на което той може да претендира за закрила съгласно чл. 10 от Конвенцията, но също и в публично разпространение на клеветнически изявления, което не е обхванато от защитата на тази разпоредба на Конвенцията.

36.  Правителството на свой ред повтаря горепосочената позиция в становището си пред Съда като признава, че част от действията на жалбоподателя, а именно жалбите му пред различни органи, са защитени съгласно чл. 10 от Конвенцията. То обаче подчертава, че поведението на жалбоподателя включва и публично разпространение на клеветнически изявления по отношение на трета страна. Такива действия не са обхванати от защитата на чл. 10 и наложените санкции са основателни, тъй като те са в рамките на допустимите ограничения на правото на свобода на изразяване, преследвали са легитимна цел, а именно защита на правата на другите, и са били пропорционални на поведението на жалбоподателя при обстоятелствата по случая.

37.  Правителството подчертава, че свободата на изразяване не може да бъде упражнявана чрез опетняване на доброто име и репутацията на другиго, в случая тези на В.В. Жалбоподателят не е бил способен да докаже достоверността на своите твърдения и националните съдилища са го наказали съответно за това му поведение.

2.  Преценката на Съда

(а)  Общи принципи

38.  Общите принципи относно свободата на изразяване и нейните граници, повтаряни многократно от Съда след решението му по Handyside v. the United Kingdom (7 декември 1976 г., Серия А № 24), са обобщени по-скоро в делата Morice v. France [GC], № 29369/10, §§ 124-27, ЕСПЧ 2015 г., и Medžlis Islamske Zajednice Brčko and Others v. Bosnia and Herzegovina [GC], № 17224/11, §§ 75-77, 27 юни 2017 г.

39.  В случаите, когато лица са признати за виновни за клевета за жалби, които подават до властите за нередности при поведението на длъжностни лица, Съдът е разгледал пропорционалността на намесата, като е взел предвид по-конкретно следните основни елементи: естеството на изявленията и точния начин, по който са съобщени; контекста, в който са направени; степента, до която те засягат съответните длъжностни лица; и тежестта на наложените санкции (вж. Маринова и други, цитирано по-горе, § 86 с допълнителни препратки). В контекста на дела, свързани с очернящи коментари, направени по отношение на трети страни, които са частни лица, а не държавни служители, Съдът е потвърдил правото да се предава добросъвестно информация по въпроси от обществен интерес, дори когато това включва увреждащи изявления за частни лица (вж. Bodrožić v. Serbia, № 32550/05, § 46, 23 юни 2009 г., и Tešić v. Serbia, № 4678/07 и 50591/12, § 62, 11 февруари 2014 г.).

40.  Съдът също така е приел, че съществува силен обществен интерес, който позволява дори на малки и неформални групи и лица да допринасят за обществения дебат чрез разпространение на информация и идеи по въпроси от всеобщ обществен интерес като здравето и околната среда (вж. Steel and Morris v. the United Kingdom, № 68416/01, § 89, ЕСПЧ 2005II). Освен това, Съдът многократно е постановявал, че упражняването на определени права по Конвенцията може да бъде възпрепятствано от съществуването на вреда за околната среда и излагането на рискове за околната среда, и че лицата имат право ефективно да се ползват от своя дом и личния си живот (вж. наред с други Di Sarno and Others v. Italy, № 30765/08, § 104 с допълнителни препратки, 10 януари 2012 г.). По-общо казано, лицата имат право да се ползват със здравословна и защитена среда (вж., наред с други решения, Tătar v. Romania, № 67021/01, § 112, 27 януари 2009 г.).

(б) Приложение на тези принципи към настоящото дело

41.  Съдът отбелязва, че окончателното решение срещу жалбоподателя, с което е признат за виновен за клевета и е осъден да плати глоба и обезщетение на пострадалото лице, представлява намеса в правото му на свобода на изразяване по чл. 10 от Конвенцията. Макар че приложеният закон е бил достъпен за жалбоподателя, Съдът намира, че не трябва да се произнася по въпроса дали този закон е бил достатъчно ясен и дали последиците от неговото прилагане са били предвидими (за сравнение Маринова и други, цитирано по-горе, § 82), защото във всеки случай намира, че намесата не е необходима в едно демократично общество.

42.  На първо място, жалбоподателят е изразил своите оплаквания като упражнява конституционното си право да подава жалби до националните власти (вж. параграф 29 по-горе). Също така, той е упражнил възможността в едно демократично общество, ръководено от върховенството на закона, да съобщи за предполагаема нередност в поведението на друго лице на орган, компетентен да се занимае с подобен въпрос (вж., mutatis mutandis, Маринова и други, цитирано по-горе, § 89).

43.  Що се отнася до начина, по който изявленията на жалбоподателя са съобщени на съответните органи, Съдът отбелязва, че те са под формата на писмени жалби, които жалбоподателят не е оповестил публично (вж. параграфи 8-18 по-горе). Съответно защитата, с която се ползва В.В. съгласно чл. 8 от Конвенцията, трябва да бъде претеглена не спрямо интересите на свободата на печата или на откритото обсъждане на въпроси от обществено значение по чл. 10, а по-скоро спрямо правото на жалбоподателя да докладва за нередности на орган, компетентен да се занимава с подобни оплаквания (вж. по подобен начин Sofranschi v. Moldova, № 34690/05, § 29, 21 декември 2010 г.). Съдът констатира, че тъй като тези писма не са оповестени публично, тяхното потенциално отрицателно въздействие върху репутацията на В.В., ако има такова, е твърде ограничено (вж. по подобен начин Bezymyannyy v. Russia, № 10941/03, § 42, 8 април 2010 г.).

44.  Що се отнася до естеството на изявленията на жалбоподателя, те се позовават на конкретни разпоредби от приложимото вторично законодателство, за които той смята, че са нарушени от печатарското предприятие. Тонът и видът на оплакванията на жалбоподателя пред органите се променят успоредно с частичните отговори, които той получава от тях: през 2006 г. той отправя твърдения за незаконни печатарски дейности, докато през втората половина на 2007 г. изявленията му главно изразяват загриженост за благосъстоянието и здравето на хората (вж. параграфи 15-17 по-горе). Писмата му съдържат израз на недоволството му от ситуацията, но не съдържат агресивни, очернящи или обидни коментари към лицето собственик на печатарското предприятие. Той повдига въпроса за замърсяването (на въздуха и шумово) и опасността му за здравето на хората; той ограничава изявленията си до професионалните дейности на собственика на бизнеса и техните последици за жилищната среда и благополучието на общността.

45.  По отношение на конкретния контекст, Съдът отбелязва, че оплакванията са отправени в опит да се привлече вниманието на властите и да се предизвика реакцията на длъжностните лица към дейността, която според жалбоподателя замърсява околната среда и уврежда здравето на хората. Това очевидно представлява въпрос от обществен интерес (вж. параграф 40 по-горе), което бива доказано и от факта, че повечето от писмата на жалбоподателя са подписани и от трима или четирима от неговите съседи (вж. параграфи 9, 10, 14-17 по-горе).

46.  Що се отнася до вредите, причинени от тези оплаквания, националните съдилища не разглеждат подробно този аспект. Вместо това те достигат до заключението, че тъй като твърденията са фактически погрешни, те неизбежно увреждат репутацията на собственика на печатарското предприятие, което представлява наказуемото престъпление клевета.

47.  Поради гореизложените причини, Съдът смята, че належаща обществена необходимост от намеса в свободата на словото на жалбоподателя по отношение на жалбите му пред властите не е убедително доказана.

48.  Същевременно, Съдът взема под внимание факта, че по времето, когато жалбоподателят е изложил плакатите в своя магазин, а именно средата на декември 2006 г., той е бил информиран от съответните власти, че нивата на химичните агенти във въздуха около неговия дом са в рамките на приложимите правни норми (вж. параграф 12 по-горе). Въпреки това, той продължава излагането на плакатите в продължение на близо два месеца (вж. параграф 23 по-горе), като твърди в тях, че хората, живеещи в близост до печатарското предприятие, биват системно отравяни от химикалите, които то излъчва. В тази връзка Съдът намира, че тъй като жалбоподателят е продължил кампанията си настоявайки публично на горепосочените твърдения, със знанието, че няма основание за тях, някаква форма на подходяща санкция за това поведение не би била несъвместима със стандартите на Съда по чл. 10 § 2 от Конвенцията.

49.  По отношение на тежестта на санкцията действително наложена на жалбоподателя, Съдът отбелязва, че въпреки че в крайна сметка националните съдилища го освобождават от наказателна отговорност, той все пак бива съден в цялостно наказателно производство, признат за виновен за престъпление и в крайна сметка осъден да заплати парична сума (общо 770 евро), която с оглед на личното положение на жалбоподателя не е незначителна. Съдът смята, че това решение носи риск да доведе до потискане на жалбите пред съответните национални органи, както и да разубеди всякакви публични изказвания по въпроси, свързани с опазването на околната среда и здравето и благосъстоянието на хората.

50.  Предвид гореизложените съображения и по-конкретно като се има предвид неуспеха на властите да докажат убедително належащата обществена необходимост от намеса в свободата на изразяване на жалбоподателя по отношение на жалбите му пред властите, както и тежестта на наложената му санкция, Съдът смята, че въпросната намеса не е “необходима в едно демократично общество”.

51.  Следователно е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията.

II.  ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЧЛ. 41 ОТ КОНВЕНЦИЯТА

52.  Чл. 41 от Конвенцията гласи:

 “Ако Съдът установи нарушение на Конвенцията или на Протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна допуска само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, постановява предоставянето на справедливо обезщетение на потърпевшата страна.”

А. Вреди

53.  Жалбоподателят претендира 845 евро за имуществени вреди, които съответстват на сумата на главницата (770 евро, вж. параграф 26 по-горе), които съдилищата го осъждат да плати за клевета срещу В.В., плюс натрупаната по тази сума лихва, тъй като той не е успял да я плати навреме (75 евро). Жалбоподателят претендира и неимуществени вреди, без да посочва конкретна сума.

54.  Правителството твърди, че претенцията по отношение на имуществени вреди е неоснователна и необосновано висока. Що се отнася до претенцията за неимуществени вреди, то заявява, че всяко присъждане, което би могло да бъде направено, трябва да бъде само по отношение на констатираното нарушение.

55.  Съдът отбелязва, че в настоящия случай е констатирал нарушение на чл. 10 от Конвенцията в резултат на санкцията, наложена на жалбоподателя, и следователно жалбоподателят по принцип има право на възстановяване на сумите, които е платил като глоби, обезщетение и разходи в резултат на решението срещу него (вж., наред с други решения, Bladet Tromsø and Stensaas v. Norway [GC], № 21980/93, §§ 75 и 77, ЕСПЧ 1999-III, и Маринова и други, цитирано по-горе, § 118). Следователно Съдът присъжда на жалбоподателя 845 евро по отношение на имуществени вреди.

56.  Що се отнася до неимуществените вреди, Съдът смята, че предвид обстоятелствата по делото, констатацията на нарушение е достатъчно справедливо обезщетение за всякакви неимуществени вреди, претърпени от жалбоподателя.

Б. Разходи и разноски по производството

57.  Жалбоподателят претендира също така 500 евро за разходите и разноските, направени пред Съда под формата на хонорар, платен на неговия адвокат.

58.  Правителството посочва, че претенцията на жалбоподателя е свързана само с адвокатския хонорар. Следователно всяко присъждане на Съда трябва да бъде в размер, сравним с този, който обикновено се присъжда.

59.  Като взема предвид документите, с които разполага, и практиката си, Съдът смята за разумно да присъди сумата от 500 евро, покриваща разходите за адвокатски хонорар за производството пред Съда.

В. Лихва за забава

60.  Съдът смята за уместно лихвата за забава да бъде обвързана с пределната ставка по заеми на Европейската централна банка, към която се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО

1.  Обявява жалбата за допустима;

2.  Приема, че е налице нарушение на чл. 10 от Конвенцията;

3.  Приема, че установяването на нарушение е достатъчно справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от жалбоподателя;

4.  Приема,

(а) че държавата-ответник трябва да заплати на жалбоподателя в срок от три месеца следните суми, които се конвертират в български лева по курса, валиден към датата на плащането:

(i) 845 евро (осемстотин четиридесет и пет евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят, по отношение на имуществени вреди;

(ii) 500 евро (петстотин евро), плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят на жалбоподателя, по отношение на разходи и разноски;

(б) че от изтичането на гореспоменатия тримесечен срок до плащането се дължи проста лихва върху горепосочените суми в размер равен на пределния лихвен процент на кредитиране на Европейската централна банка за срока на забава, към която се добавят три процентни пункта;

5.  Отхвърля останалата част от претенцията на жалбоподателя за справедливо обезщетение.

Изготвено на английски език и оповестено писмено на 6 септември 2018 г. в съответствие с правило 77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

  Милан Бласко                                                   Габриеле Куцко-Щадлмайер
заместник-секретар                                                          председател

Дата на постановяване: 6.9.2018 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-186036