Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Добродолска срещу България",

Делата  „Петрови срещу България“ (жалба № 9504/09), (жалба № 64570/10), „Добродолска срещу България“ (жалба № 34272/09), „Михайлов срещу България“ (жалба № 50371/09), „Райкова срещу България“ (жалба № 5442/11) и „Вельов и Димитров срещу България“ (жалба № 64570/10), касаят неприключването и/или прекомерното забавяне при обезщетяването на жалбоподателите в рамките на отчуждителни производства по реда на Закона за териториалното и селищно устройство (отм.). Наследодателите на жалбоподателите притежавали недвижимо имущество, което било отчуждено със заповеди, издадени на основание чл. 98, ал. 1 от ЗТСУ (отм). 

Пред ЕСПЧ всички жалбоподатели повдигат оплаквания по чл. 1 от Протокол 1 (защита на собствеността). Поставените в жалбите въпроси са предмет на вече добре установена практика на Съда – идентични оплаквания са разгледани по делото „Кирилова и други срещу България“ (жалби № № 42908/98, 44038/98, 44816/98 и 7319/02). Както по това дело, така и в настоящите случаи ЕСПЧ постановява, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията поради пасивното отношение на властите да разрешат възникналите ситуации, оставяйки жалбоподателите в състояние на несигурност дали и кога ще бъдат обезщетени.

Делото „Добродолска срещу България“ касае отчуждаването със заповед на кмета от 31.07.1978 г. на къща и двор в гр. Перник, собственост на майката на жалбоподателката. Като обезщетение жалбоподателката трябвало да получи двустаен апартамент, а нейната майка – тристаен апартамент. През 1985 г. майката на жалбоподателката получила определеното ѝ жилище.

Точното местоположение, размерите и други детайли на бъдещия апартамент, предложен като обезщетение на жалбоподателката, били определени със заповед на кмета от 14.07.2000 г. Строителството на сградата, в която трябвало да бъде апартамента на г-жа Добродолска, приключило през 2003 г. На нея обаче така и не бил предоставен апартамент. Тя била уведомена, че жилището е продадено на трето лице. Г-жа Добродолска подавала жалби до редица институции, но без резултат.

ЕСПЧ постановява, че държавата следва да предостави на жалбоподателката в рамките на три месеца жилище, съответстващо на апартамента, определен като обезщетение със заповедта от 14.07.2000 г. В случай че на жалбоподателката не може да бъде предоставен апартамент, Съдът посочва, че в същия тримесечен срок, държавата следва да ѝ заплати 26 122 евро.

Съдът присъжда на жалбоподателката също 8000 евро като обезщетение за имуществени вреди поради невъзможността да използва апартамента, който е следвало да получи, както и 5000 евро за неимуществени вреди. ЕСПЧ отхвърля останалата част от претенцията за справедливо обезщетение.

Българската версия на решението е достъпна на страницата "Права на човека" и на страницата на министерство на правосъдието.