Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Рашкова и Симеонска срещу България", жалба № 41090/12

На Портала "Права на човека" и на страницата на Министерство на правосъдието е публикуван преводът на решението на ЕСПЧ по делото "Рашкова и Симеонска срещу България", жалба № 41090/12.

Жалбоподателките се оплакват от прекомерните забавяния от страна на властите при предоставянето на обезщетение за отчуждените имоти на техните наследодатели.

С две решения на кмета на Попово от 1988 г. и 1989 г. имотът на наследодателите е бил отчужден за изграждане на жилищна сграда. Решенията, основани на чл. 98, ал. 1 от Закона за териториалното и селищно устройство от 1973 г., са определили наследодателя Д.Д. да бъде обезщетен с двустаен апартамент в сграда, която общината планирала да изгради на отчуждения парцел, а наследодателя П. Р. - с правото да построи къща на общинска земя. През 1989 г. отчуждената къща е била разрушена и през 1994 г. на обекта са започнали строителни работи. Решение относно паричното обезщетение, което да бъде предоставено на жалбоподателките, е било взето от общинските власти едва през 2011 г. Обезщетението е било получено от жалбоподателките през 2012 г.

Страсбург посочва, че това забавяне очевидно е прекомерно и че в продължение на много години кметът на Попово не е предприел каквито и да било смислени действия по отношение на исканията на жалбоподателките, дори и след многократните разпореждания на националните съдилища да стори това. 

ЕСПЧ заключава, че в подобни случаи властите имат задължение да действат своевременно и по подходящ и последователен начин. Вместо това, те са демонстрирали нежелание да окажат съдействие на жалбоподателките и дори са избирали в продължение на много години активно да се противопоставят на опитите им да осигурят изпълнението на процедурата по обезщетение. Това несъмнено е поставило жалбоподателките в положение на несигурност по отношение на това дали и кога ще получат обезщетението, на което имат право. Към това трябва да се добави и липсата на ефективни вътрешноправни средства за защита срещу подобни ситуации.

С решение от 02 февруари 2017 г. ЕСПЧ намира, че пропуска на властите да постигнат справедлив баланс между обществения интерес и правата на жалбоподателките представлява нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 на Конвенцията. Съдът присъжда на двете жалбоподателки общо обезщетение от 4000 евро за неимуществени вреди, и допълнително 1000 евро на първата жалбоподателка, и обезщетение за имуществени вреди от 3000 евро на всяка жалбоподателка.