Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Сърбянова-Пашалийска и Пашалийска срещу България"

На humanrights.bg и на mjs.bg/47 е публикуван преводът на решението на ЕСПЧ по делото "Сърбянова-Пашалийска и Пашалийска срещу България", жалба № 3524/14. 

Първото оплакване на жалбоподателките е повдигнато по чл. 2 от Конвенцията, то се отнася до прекомерната продължителност на следствието, проведено за убийството на техния близък, както на досъдебна, така и на съдебна фаза на процеса.

Съдът отбелязва, че в края на производството по настоящото дело, продължило 15 години на три инстанции, органите са постигнали основната цел на разследването, тъй като са установили причината за смъртта на жертвата, както и лицето, извършило убийството. Последният е намерен за виновен и осъден на лишаване от свобода с окончателно съдебно решение, а обезщетението за вреди, което втората жалбоподателка е поискала, ѝ е било присъдено. Съдът намира, че е трудно да се постави под въпрос цялостната адекватност на следствените действия, извършени от органите в настоящия случай. Не може да се заключи също, че продължителността на производството води до влошаване качеството на разследването или до унищожаването на доказателства, които са повлияли на качеството на самото наказателно производство. Освен това Съдът отбелязва, че жалбоподателките са участвали в производството до степен, която отговаря на изискването за участие на близките по чл. 2, а независимостта на органите, които провеждат следствието, не е била поставена под въпрос от жалбоподателките в нито един момент. Поради това, макар при извършване на разследването и по време на разглеждане на делото на съдебна фаза за съжаление да е налице неоспоримо забавяне, то не може да се каже, че същото е повлияло върху този процес до такава степен, че да се попречи на ефективността на неговото разследване. ЕСПЧ намира, че не е налице нарушение на чл. 2 от Конвенцията.

Второто оплакване на жалбоподателките се отнася до липсата на правно средство за защита във връзка с тяхното оплакване относно прекомерната продъжителност на наказателния процес. Те твърдят, че правното средство за защита е неефективно, тъй като не е приложимо към тяхната ситуация, като се има предвид, че в разглежданото наказателно производство те не са били обвиняеми, а са имали  различно процесуално качество, това на частен обвинител и граждански ищец. 

Съдът констатира, че както е видно от текста на съответните правни разпоредби (вж. параграфи 26-28 от решението), не само обвиняемият, но всички страни по приключило наказателно производство, вкл. частните обвинители и граждански ищци, имат право да търсят обезщетение за вреди. Това е потвърдено от националните съдилища (вж. параграф 29 от решението). Освен това, искове за обезщетение за прекомерна продължителност на производството могат да бъдат предявени съгласно тези разпоредби или пряко пред съдилищата, докато производството е висящо, или първо пред административните органи и, ако резултатът не е удовлетворителен - пред съдилищата след приключване на производството. Поради това, тези правни средства за защита обхващат ситуации, свързани с прекомерна продължителност както на висящи, така и на приключили производства, и Съдът вече е приел, че комбинацията от тези две средства за защита може да се счита за ефективна в този контекст (вж. параграф 25 от решението). Следователно, констатира Съдът, не може да се каже, че липсва ефективно вътрешно правно средства за защита и то не е на разположение на жалбоподателките във връзка с тяхното оплакване относно продължителността на наказателното производство за убийството на техния близък. Следователно не е налице нарушение на чл. 13 във връзка с процесуалния аспект на чл. 2.