Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Тодоров срещу България", жалба № 19552/05

На 12.07.2016 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по жалбата  "Тодоров срещу България". 

Като се позовава на чл. 6 § 3 с) от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква, че на основание чл. 169, ал. 2 НПК (отм.) е бил осъден от националния съд да заплати адвокатското възнаграждение на назначения му служебен защитник.

В светлината на сходното по обстоятелства дело "Огнян Асенов срещу България", в което ЕСПЧ е достигнал до заключение за ненарушение на чл. 6 §§ 1 и 3 с), взимайки предвид, че: 1) възможността жалбоподателят да бъде осъден да възстанови разходите за адвокат след края на производството не го е възпрепятствала да поиска назначаването на служебен защитник, нито ефективно да се възползва от помощта на такъв защитник; 2) делото не съдържа данни, че държавата е предприела стъпки за заплащането на разноските за адвокатско възнаграждение, освен издаването на изпълнителен лист, посочвайки, че е предприела мерки, които предвиждат възстановяване на дължимите суми за възнаграждение на адвокат; 3) делото не съдържа повече данни, че жалбоподателят е щял да заплати дори и част от въпросната сума; 4) българското право определя няколко вида имущество на длъжника, което не подлежи на изземване, като това гарантира, че същият не би бил осъден да заплаща каквато и да е сума, ако не разполага със средствата за това; 5) жалбоподателят не предоставя информация за финансовото си състояние, въз основа на която Съдът да направи заключение за неговата неплатежоспособност, ЕСПЧ намира, че в случая няма нарушение на чл. 6 §§ 1 и 3 с) от Конвенцията.

Българската версия на решението е достъпна на страницата "Права на човека" и на страницата на министерство на правосъдието.