Номер на жалба: 19552/05

Членове от Конвенцията: (Чл. 6) Право на справедлив съдебен процес, (Чл. 6-1) Състезателен процес, (чл. 6) Наказателно производство, (Чл. 6-3-C) Защита чрез ползване на адвокат

По делото Тодоров срещу България,

Европейският съд по правата на човека (Пето отделение), заседаващ в състав:

          Гана Юдкивска (Ganna Yudkivska), председател,
          Андре Потоцки (André Potocki),
          Шифра О’Лири (Síofra O’Leary), съдии,
и Милан Бласко (Milan Blaško), заместник-секретар на отделението,

След закрито заседание, проведено на 21 юни 2016 г.,

Постанови следното решение, прието на същата дата:

ПРОЦЕДУРА

1.  Делото е образувано по жалба (№19552/05) срещу Република България, подадена в Съда на 12 май 2005 г. на основание чл. 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията”) от български гражданин, г-н Илиян Спиров Тодоров („жалбоподателят”).

2.  Жалбоподателят се представлява от г-н Д. Кънчев, адвокат, практикуващ в гр. София. Българското правителство („Правителството”) се представлява от правителствените агенти г-жа Н. Николова и г-жа А. Панова от Министерството на правосъдието.

3.  Жалбоподателят твърди, че в резултат на постановена присъда е осъден да заплати адвокатското възнаграждение на своя служебен защитник, което той счита за нарушение на правото му на безплатна правна защита.

4.  На 23 август 2011 г. Правителството е уведомено за горепосоченото оплакване, а жалбата е отхвърлена като недопустима в останалата й част.

ФАКТИТЕ

Член I.  ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО

Раздел 1.01 A.  Относно наказателното производство, водено срещу жалбоподателя

5.  Жалбоподателят е роден през 1959 г. Той е задържан в затвора в София.

6.  На 16 август 2001 г. полицията в гр. София е сезирана за изчезването на дъщерята на жалбоподателя на име Р.С., на 21 години. Започва наказателно разследване. Ефективното разследване води разследващите органи до жалбоподателя, който е обвинен в убийството на дъщеря си и задържан под стража, считано от 14 септември 2001 г..

7.  На 6 юни 2002 г. Софийска градска прокуратура внася обвинителен акт срещу жалбоподателя и го внася в Софийски градски съд за разглеждане. Прокуратурата обвинява жалбоподателя в умишлено убийство на дъщеря си, Р.С., и кражба на няколко предмета.

8.  На съдебното заседание на 15 януари 2003 г. жалбоподателят се явява без адвокат. Обяснява, че няма възможност да наеме адвокат и иска от съда да му бъде назначена служебна защита. Съдът взима под внимание неговото изявление и удовлетворява искането му с мотива, че е в интерес на правосъдието и е задължително, с оглед на тежестта на повдигнатите на подсъдимия обвинения, той да се ползва от служебна защита. Съдът назначава г-н Д. Кънчев за служебен защитник на жалбоподателя. Той представлява въпросното лице пред всички съдебни инстанции, които разглеждат неговото дело: възразява срещу доказателствата на обвинението, иска и получава одобрение за събиране на оневиняващи доказателства, пледира за оправдаването на жалбоподателя и подава апелативна и касационна жалба.

9.  От протоколите от съдебните заседания се вижда, че Софийски градски съд отпуска на г-н Кънчев 1 050 лева за предоставената на жалбоподателя правна помощ по време на разглеждането на делото на първата инстанция.

10.  С присъда от 16 юни 2003 г. Софийски градски съд намира жалбоподателя за виновен за убийството на дъщеря му и го оправдава по всички останали обвинения, повдигнати от прокуратурата. Той го осъжда на доживотен затвор и плащане на обезщетение за вреди. Прилагайки чл. 169, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), съдът също го осъжда да заплати сумата от 4 750 лева за съдебните разноски на тази съдебна инстанция.

11.  Защитата и обвинението обжалват, респективно протестират тази присъда. Адвокатът на жалбоподателя претендира намаляване на присъдата на подзащитния си. От своя страна прокуратурата иска осъждане на жалбоподателя на доживотен затвор без право на замяна, като счита, че той е планирал убийството на дъщеря си и го е извършил по особено жесток начин. Прокуратурата също иска осъждането на жалбоподателя за кражбата на различни предмети.

12.  С присъда от 19 февруари 2004 г. Софийски апелативен съд потвърждава присъдата от 16 юни 2003 г., доколкото жалбоподателят е признат за виновен за умишленото убийство на дъщеря си, и като приема, че е извършил това престъпление по особено жесток начин, го осъжда на доживотен затвор без право на замяна. На основание чл. 169, ал. 2 НПК жалбоподателят е бил осъден да възстанови на апелативния съд 400 лв. за съдебните разноски, платени за адвокатски хонорар на служебния му защитник, Д. Кънчев, пред апелативния съд.

13.  Жалбоподателят с посредничеството на служебния си адвокат подава касационна жалба.

14.  С решение от 21 март 2005 г. Върховният касационен съд потвърждава присъдата на апелативния съд и отхвърля всички основания, изтъкнати от защитата. Жалбоподателят е бил осъден да заплати на касационната инстанция сумата от 100 лева за хонорара на служебния защитник пред Върховния касационен съд.

Раздел 1.02 Б.  Относно процедурата по възстановяване на съдебните разходи, водена срещу жалбоподателя

15.  На неизвестна дата през 2004 г. местният клон на Национална агенция за приходите започва производство за принудително изпълнение срещу жалбоподателя за изплащане на дължимите към Държавната хазна суми, в резултат на въпросното наказателно производство.

16.  На 20 март 2005 г. Софийски градски съд издава изпълнителен лист срещу жалбоподателя за сумите, които е осъден да плати съгласно изхода от наказателното производство, включително сумата от 5 250 лева или равностойността на 2 684,28 евро за разходите, направени от съдилищата. Хонорарите на служебния защитник също са включени в тази сума.

17.  От документите по делото е видно, че към 11 ноември 2011 г. паричното задължение на жалбоподателя към Държавната хазна все още не е било платено.

18.  Документи, които са предоставени от затворническата администрация от 8 май 2012 г. и представени от Правителството, удостоверяват, че жалбоподателят е работил 48 дни през 2006 г., 90 дни през 2007 г., 52 дни през 2008 г. и 4 дни през 2009 г. Според информацията в таблицата, обобщаваща приходите на жалбоподателя за периода от 17 септември 2007 г. до 21 април 2012 г., същите произтичат от получените в затвора възнаграждения и парични преводи от външни източници. За този период жалбоподателят е получил общо 1 978,53 лева. Общият размер на месечните му приходи от всички източници варира в зависимост от месеца и е в диапазона от 10 лева до 180 лева.

Член II. II.  ПРИЛОЖИМО ВЪТРЕШНО ПРАВО И СЪДЕБНА ПРАКТИКА

19.  Кратко изложение на разпоредбите на вътрешното законодателство относно назначаването на служебен защитник по време на наказателно производство и плащането и възстановяването на разходи и разноски, направени по време на наказателното производство, както и преглед на съдебната практика на националните съдилища по материята, могат да бъдат открити в решението Огнян Асенов срещу България (№ 38157/04, §§ 16-28, 17 февруари 2011 г.).

ПРАВОТО

Член III. ОТНОСНО ТВЪРДЯНОТО НАРУШЕНИЕ НА ЧЛ.6 §§ 1 И 3 с) ОТ КОНВЕНЦИЯТА

20.  Жалбоподателят се оплаква, че е осъден да заплати адвокатското възнаграждение на назначения му служебен защитник. Той се позовава на чл.6 § 3 с) от Конвенцията.

21.  Съдът счита за необходимо да разгледа настоящата жалба по чл. 6 §§ 1 и 3 с) от Конвенцията, които разпоредби в приложимите си към случая части гласят:

„1.  Βсяко лице, при решаването на правен спор относно (...) основателността на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на (...) справедливо (...) гледане на неговото дело (...) от (...) съд.

(...)

3.  Βсяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има следните минимални права:

(...)

(c)  да се защитава лично или да ползва адвокат по свой избор; ако не разполага със средства за заплащане на адвокат, да му бъде предоставена безплатно служебна защита, когато интересите на правосъдието го изискват.”

Раздел 3.01. A.  Допустимост

(а) 1.  Позиции на страните

22.  Правителството твърди неизчерпване на вътрешноправните средства за защита, тъй като жалбоподателят не оспорва нито пред апелативния съд, нито пред касационен съд, сумите, които е осъден да плати за съдебни разноски. Правителството също твърди, че жалбоподателят не е направил искане за опрощаване на дълга от Президента на Републиката.

23.  Като се позовава на посоченото решение Огнян Асенов срещу България, Правителството също посочва, че Съдът вече е направил заключение, че българската система за възстановяване на разноските за служебно назначения му защитник в случай на осъдителна присъда не е несъвместима с чл. 6 от Конвенцията. Правителството поддържа, че жалбоподателят е бил осъден да заплати разходите за производството, включително и разходите в процедурата за служебно назначения му защитник, съгласно разпоредбите на националното законодателство. То също отбелязва, че възнаграждението на адвоката не надвишава предвидения от вътрешното законодателство минимум. Правителството допълва, че жалбоподателят все още не е платил дължимите на съдилищата суми, въпреки че според наличните данни в регистрите на Националната агенция по вписванията, същият притежава апартамент. Поради това Правителството счита, че жалбоподателят не може надлежно да твърди, че не разполага с необходимите средства, за да заплати въпросните съдебни разноски.

24.  Накрая, Правителството пледира, че жалбоподателят е злоупотребил с правото си на жалба, тъй като адвокатът му е получил възнаграждението си за наказателното производство без никакво възражение от негова страна.

25.  Жалбоподателят отговаря, че е осъден да възстанови разходите на съдилищата за възнаграждението на служебния адвокат съгласно чл.169, ал. 2 НПК. Като се има предвид, че това е императивна правна норма на националното законодателство, според него всяко действие срещу това решение е обречено на неуспех. Той обяснява, че обжалва присъдата на първоинстанционния съд в неговата цялост, което според него задължава апелативният съд да се произнесе по всички точки на обжалваната присъда, включително и по въпроса за възстановяване на разходите за служебния защитник. Той допълва, че апелативният съд не се произнася по този въпрос и го осъжда да възстанови и разходите за адвокат, направени в хода на апелативното производство.

26.  Жалбоподателят заявява, че възможността президентът да опрости дълг, е негово дискреционно право. Той твърди, че при всички случаи, случаят му не попада в приложното поле на правомощията на президента.

27.  Накрая, жалбоподателят оспорва твърдението на Правителството, че е злоупотребил с правото си на жалба.

(б) 2.  Преценката на Съда

28.   Съдът отбелязва в самото начало, че Правителството повдига възражение за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита. Според Правителството, жалбоподателят е трябвало да изчерпи следните две средства за защита, преди да сезира Съда: процедура по обжалване на решението, с което е осъден да възстанови възнаграждението на служебно назначения му адвокат, и да подаде молба за опростяване на дълга от Президента на Републиката.

29.  Съдът вече е разгледал и отхвърлил повдигнато идентично възражение за недопустимост при подобни обстоятелства на тези в случая. В своето решение Огнян Асенов срещу България (цитирано, § 32) Съдът вече се е произнесъл относно двете средства за защита, посочени по-горе. Той намира, че първото от двете средства за защита, посочени от Правителството, няма разумен шанс за успех, тъй като решението осъденият да заплати разходите за служебно назначения защитник произтича пряко от текста в приложимия закон и е в съответствие с установената съдебна практика на висшите национални съдилища. По това дело Съдът също заявява, че не може да иска жалбоподателят да се обърне към Президента на Републиката с искане за опростяване на дълга, тъй като това е извънредно и дискреционно средство за защита (пак там, § 33). В настоящия случай, Правителството не е предоставило други доказателства в подкрепа на своята теза, Съдът счита за уместно да се позове на същите аргументи като в посоченото решение по Огнян Асенов срещу България и да отхвърли възражението за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита.

30.  Относно другите аргументи, които Правителството повдига, за да оспори допустимостта на жалбата, Съдът счита, че се отнасят до възражения по съществото на жалбата. Съдът също счита, че жалбата не е явно необоснована по смисъла на чл. 35 § 3 а) от Конвенцията и не е недопустима на друго основание. Той я обявява за допустима.

Раздел 3.02. Б.  По същество

(а) 1.  Становища на страните

31.  Жалбоподателят твърди, че е поискал безплатна защита тъй като не е разполагал с необходимите средства, за да наеме адвокат. Обяснява, че националните съдилища са удовлетворили молбата му, но след неговото осъждане същите тези съдилища го осъждат да заплати хонорарите на служебно назначения му адвокат. Той обяснява, че това решение произтича пряко от разпоредбите на НПК. Отбелязва, че след това срещу него започва производство за принудително изпълнение за заплащане на дължимите на съдилищата суми и че това производство е все още висящо. Жалбоподателят поддържа, че това представлява нарушение на правото му на безплатна правна помощ, гарантирано от чл. 6 от Конвенцията.

32.  Според Правителството описаната от жалбоподателя ситуация не е несъвместима с чл. 6 от Конвенцията. То също твърди, че в конкретния случай националното законодателство изисква жалбоподателят да бъде представляван от адвокат по време на производството поради сериозността на обвиненията, повдигнати срещу него. Правителството отбелязва, че съдилищата са назначили служебен защитник, който е осигурил защитата на жалбоподателя по време на разглеждането на неговото дело. То заявява, че националните съдилища са определили размера на възнаграждението на служебно назначения защитник и че въпросните суми не са били обжалвани от жалбоподателя. То добавя, че адвокатът на жалбоподателя не се е отказал от тези хонорари. Правителството обяснява, че жалбоподателят е бил осъден в наказателното производство и че съгласно приложимото национално законодателство съдебните разходи, включително възнаграждението за служебно назначения му защитник, трябва да се заплатят от него. Правителството счита, че това решение не противоречи на разпоредбите на Конвенцията и е в съответствие с установената съдебна практика на Върховния касационен съд. То смята, че размерът на адвокатското възнаграждение е разумен и пропорционален на предоставените от служебния защитник услуги. Освен това, Правителството поддържа, от една страна, че жалбоподателят не е доказал, че не разполага със средства, и от друга страна, че сумата, дължима на държавата за съдебни разноски по делото, все още не е изплатена.

(б) 2.  Преценката на Съда

33.  Съдът напомня, че вече се е произнесъл при обстоятелства, подобни на тези в настоящия случай, по въпроса дали определянето в тежест на осъденото в наказателно производство лице да заплати възнаграждението за служебно назначения си защитник, е в нарушение на чл. 6 §§ 1 и 3 с).

34.  В цитираното решение по Огнян Асенов срещу България Съдът първо напомня съдебната практика на органите на Конвенцията, според която съгласно текста на чл. 6 § 3 с) изразът „безплатно” не е несъвместим с временното освобождаване от заплащането на разходите, тоест, освобождаването е валидно, докато обвиняемият не разполага с необходимите средства, за да си осигури услугите на адвокат. Следователно, Съдът счита, че не е в противоречие с чл. 6 § 3 с) от Конвенцията подсъдимият да бъде задължен да плати разходите за служебно назначения му защитник, след като бъде признат за виновен, освен ако не разполага с необходимите средства за това (пак там, § 41). По това дело, Съдът припомня също, че подобна система би била несъвместима с чл. 6 от Конвенцията, ако засяга справедливостта на производството (пак там, § 42). Накрая, Съдът е разгледал ситуацията на жалбоподателя в светлината на тези принципи и е направил заключение за ненарушение на чл. 6 §§ 1 и 3 с) от Конвенцията.

35.  По настоящето дело, Съдът отбелязва, че обстоятелствата са сходни с тези в посоченото дело „Огнян Асенов срещу България, в което е достигнал до заключението за ненарушение на чл. 6 §§ 1 и 3 с), взимайки предвид следното: 1) възможността да бъде осъден да възстанови разходите за адвокат след края на производството не е възпрепятствало жалбоподателят да поиска назначаването на служебен защитник, нито ефективно да се възползва от помощта на такъв защитник; 2) делото не съдържа данни, че държавата е предприела стъпки за заплащането на разноските за адвокатско възнаграждение, освен издаването на изпълнителен лист, посочвайки, че е предприела мерки, които предвиждат възстановяване на дължимите суми за възнаграждение на адвокат; 3) делото не съдържа повече данни, че жалбоподателят е щял да заплати дори и част от въпросната сума; 4) българското право определя няколко вида имущество на длъжника, което не подлежи на изземване, като това гарантира, че същият не би бил осъден да заплаща каквато и да е сума, ако не разполага със средствата за това; 5) жалбоподателят не предоставя информация за финансовото си състояние, въз основа на която Съдът да направи заключение за неговата неплатежоспособност (пак там, §§ 46 и 47). Следва да се заключи, че всички тези обстоятелства са налични и в настоящия случай (вж. параграфи 8, 16, 18 и 19 по-горе).

36.   Следователно, Съдът не вижда никаква причина да направи заключение, различно от това, прието по посоченото дело Огнян Асенов срещу България. С оглед на горепосочените обстоятелства Съдът намира, че не е налице нарушение на чл. 6 §§ 1 и 3 с) от Конвенцията.

ПО ТЕЗИ СЪОБРАЖЕНИЯ СЪДЪТ ЕДИНОДУШНО:

1.  Обявява жалбата за допустима;

2.  Приема, че не е налице нарушение на чл. 6 §§ 1 и 3 с) от Конвенцията.

Изготвено на френски език и оповестено писмено на 12 юли 2016 г. в съответствие с правило77 §§ 2 и 3 от Правилника на Съда.

  Милан Бласко                                                                   Гана Юдкивска
   зам.-секретар                                                                       председател

Дата на постановяване: 12.7.2016 г.

Вид на решението: По същество

Досие в HUDOC: http://hudoc.echr.coe.int/eng?i=001-164660