Превод на решението "Чорбов срещу България"

На 25 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека обяви решение по делото "Чорбов срещу България", жалба № 39942/13.

Жалбоподателят, г-н Георги Ангелов Чорбов, е адвокат, практикуващ в гр. София. През 2004 г. жалбоподателят сключил договор с Министерството на земеделието, храните и горите за осъществяване на представителство пред Международния арбитражен съд в Париж срещу сумата от 58 100 лв. Министерството платило на жалбоподателя половината от сумата при сключване на договора.

След приключване на производството през 2005 г. жалбоподателят поискал изплащане и на останалата половина от уговореното възнаграждение. След като не получил отговор, той се снабдил с изпълнителен лист, който бил връчен на Министерството. През 2006 г. Министерството завело граждански иск срещу жалбоподателя за претърпени вреди поради неизпълнение от страна на последния на сключения договор в размер на 568 897.90 щатски долара, за връщане на платената половина от уговореното възнаграждение, както и за сумата от 4648 лева, представляваща дължима съгласно договора неустойка в случай на неизпълнение от страна на жалбоподателя. Искът бил изцяло отхвърлен от СГС и частично уважен за размера на неустойката след обжалване пред САС, тъй като по време на производството жалбоподателят пропуснал да предаде на Министерството за изискван от Арбитражния съд документ. В решенията си националните съдилища приели, че платената половина от възнаграждението, е била дължима, но доколкото Министерството не е предявило претенции за другата половина, въпросът за нейното изплащане на жалбоподателя не е обсъждан.

През 2011 г. жалбоподателят отправил до Министерството нотариална покана за плащане на сумата от 57 964.81 лева, представляваща дължимата половина от възнаграждението, ведно с договорна лихва, законна лихва и такси и разноски, като била отчетена дължимата от жалбоподателя неустойка. Министерството отговорило, че  задълженията следва да бъдат платени от годишния бюджет, а в случай, че липсват средства, най-късно в бюджета за следващата година щяла да бъде включена сума за извънредни разходи. То също така изискало от жалбоподателя оригиналния изпълнителен лист, като жалбоподателят съобщил, че вече го е предал. След нова молба от жалбоподателя през 2013 г. Министерството го уведомило, че е получило изпълнителния лист през 2006 г., но същият не може да бъде издирен.

Жалбоподателят се оплаква, че поради неизплащане на дължимата му по договор половина от възнаграждението за представителство е било нарушено правото му на собственост по чл. 1 от Протокол 1 към Конвенцията, както и че не е разполагал с ефективно средство за защита, в нарушение на чл. 13.

С решение ЕСПЧ намира нарушение и по двете оплаквания на жалбоподателя. Съгласно мотивите на Съда жалбоподателят е имал основателно очакване да му бъде изплатена останалата половина от възнаграждението от момента на връчване на оригиналния изпълнителен лист през 2006 г. Съдът отбелязва, че Министерството не е оспорвало издаването на изпълнителния лист или самото вземане, нито е твърдяло нищожност на договора. От друга страна, СГС е уважил предявената от Министерството претенция само за дължимата неустойка, приемайки, че като цяло жалбоподателят е изпълнил задълженията си по договора. Съдът също така установява, че жалбоподателят не е имал на разположение ефективно средство за защита на правото си, доколкото е предприел всички необходими действия, без да получи плащане, съгласно приложимото законодателство не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и не е налице процедура, която да ускори или обезщети необоснованите забавяния в такива случаи.

С оглед на горното Съдът присъжда в полза на жалбоподателя обезщетение в размер на 15 000 евро за претърпените имуществени вреди, 2 000 евро за неимуществени вреди и 1260 евро за разходи и разноски.

Българският превод на решението е достъпен на humanrights.bg и на страницата на министерство на правосъдието.