Постановено решение по жалба "Петров срещу България" № 38419/13

На 21.04.2020 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови решение по жалба "Петров срещу България", № 38419/13. 

Жалбоподателят г-н Петър Христов Петров е повдигнал оплаквания пред ЕСПЧ за лошите битови условия, при които е изтърпявал наложеното му наказание лишаване от свобода в затвора Белене, в периода 2011 г. - 2015 г. По-специално, той се оплаква от размерите на обитаваното помещение, пренаселеността, влагата, температурата и хигиената, както и от количеството и качеството на храната и питейната вода. Повдигнато е и оплакване за пропуск на затворническата администрация да му предостави навременна медицинска помощ по отношение на проявилата се гангрена на левия му крак, довела до ампутация. 

Като разглежда допустимостта на предявените оплаквания, ЕСПЧ отбелязва, че становището на правителството е представено преди измененията в Закона за изпълнението на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), приети през 2017 г. в изпълнение на пилотното решение Нешков и други срещу България. Съдът посочва, че в решението си по делото Атанасов и Апостолов срещу България, е приел, че въведеното в ЗИНЗС ново компенсаторно средство представлява ефективно средство за защита, което може да бъде използвано от задържаните под стража и лишените от свобода лица, които са били освободени преди влизането му в сила и междувременно са повдигнали оплаквания пред ЕСПЧ за условията на тяхното задържане. Съдът подчертава, че вътрешноправните средства за защита, налични преди 2017 г., не са били ефективни и жалбоподателят не е бил длъжен да ги изчерпи.

По отношение на оплакванията на г-н Петров за условията на задържане в затвора и за предполагаемата липса на адекватна медицинска помощ ЕСПЧ намира, че за жалбоподателя все още е открита възможността да предяви иск по реда на ЗИНЗС. 

ЕСПЧ изрично отбелязва, че, в изключение на общото правило, новосъздаденото през 2017 г. вътрешноправно средство за защита трябва да бъде взето под внимание, въпреки че то не е съществувало по време на подаване на жалбата. В тази връзка жалбоподателят все още може да се възползва от новото компенсаторно средство за защита в рамките на шест месеца от уведомяването му за постановеното решение. 

В заключение Съдът уважава възражението на правителството за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита и обявява жалбата за недопустима.

Текстът на решението е достъпен само на английски език на е-страницата на ЕСПЧ.