Превод на решението на ЕСПЧ за справедливо обезщетение по делото „Чакалова-Илиева срещу България“, жалба № 53071/08

На 06.10.2016 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ, Съда) постанови решение по делото „Чакалова-Илиева срещу България“.

Жалбата е свързана със съдебното производство, в което г-жа Чакалова-Илиева оспорила своето уволнение. През месец юли 2002 г. жалбоподателката, която била директор на средно училище в гр. Стара Загора, е уволнена дисциплинарно от началника на Регионалния инспекторат по образованието (РИО). Г-жа Чакалова-Илиева предявила искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от Кодекса на труда за отмяна на заповедта за уволнение, възстановяване на заеманата длъжност и изплащане на обезщетение. Делото приключило с решение на ВКС от месец ноември 2005 г., а предявените искове били уважени.

След като жалбоподателката се явила, за да заеме отново поста си, последвала нова заповед на РИО за нейното уволнение. Г-жа Чакалова-Илиева отново оспорила уволнението по съдебен ред. В това производство РИО посочил, позовавайки се на чл. 61, ал. 2 от КТ, че надлежен ответник по предявените искове е самото училище. В предходното дело, нито РИО е правил подобно възражение, нито съдилищата са разглеждали този въпрос. 

През април 2006 г. Районен съд – Стара Загора приел възражението и прекратил делото. След редица подадени от г-жа Чакалова-Илиева жалби, в крайна сметка Пловдивският апелативен съд като касационна инстанция отменил решенията на предходните инстанции, които били в полза на жалбоподателката, и достигнал до заключението, че РИО не е надлежен ответник по предявените искове.

Пред ЕСПЧ г-жа Чакалова-Илиева повдига оплакване по член 6 § 1 от Конвенцията като твърди, че не е имала ефективен достъп до съд. Тя посочва, че противоречивите изводи на съдилищата са ѝ попречили да обжалва уволнението си – докато изяснили, че надлежен ответник е самото училище, двумесечният срок за предявяване на иска вече бил изтекъл. Жалбоподателката повдига оплаквания също по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията (защита на собствеността) и член 13 от Конвенцията (право на ефективно правно средство за защита). На основание член 41 от Конвенцията г-жа Чакалова-Илиева претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8000 евро, за имуществени вреди – в размер на 1596 лв., както и направени разходи и разноски в размер на 2400 евро.

ЕСПЧ постановява, че е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията, тъй като жалбоподателката е била поставена в ситуация на невъзможност законността на нейното уволнение да бъде разгледана от съда. 

Съдът приема, че г-жа Чакалова-Илиева не би могла да бъде държана отговорна за създалата се ситуация, въпреки че в същото производство е можела да привлече като ответник училището – работодател, а не го е направила. ЕСПЧ отбелязва, че в периода между юли 2007 г. и юни 2010 г. (когато с Определение № 269 от 2.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 187/2010 г., IV г. о., ГК, е предложено приемането на тълкувателно решение) практиката на националните съдилища по въпроса кой е надлежен ответник в подобни случаи, е била непоследователна. Съдът посочва още, че противоречивата съдебна практика е започнала след като жалбоподателката е предявила исковете си и е преодоляна в началото на 2012 г. с постановяването от ВКС на тълкувателно решение. Следователно не може да се приеме, че непоследователността в съдебната практика вече е съществувала, когато жалбоподателката е предявила своите искове, за да се очаква от нея да посочи като ответници както РИО, така и училището – работодател.

ЕСПЧ също така отбелязва, че двумесечният срок за оспорване на второто уволнение на жалбоподателката е изтекъл на 6 февруари 2006 г. Първото заседание, в което РИО възразява, че не е надлежен ответник по делото се е състояло след 6 февруари 2006 г. Първият път, когато приемайки направеното възражение, съдът заключава, че училището е надлежен ответник, е в съдебно заседание, проведено на 12 април 2006 г., много след изтичането на двумесечния срок.

Съдът приема, че с оглед заключенията си по член 6 § 1, не е необходимо да разглежда повдигнатите от жалбоподателката оплаквания по член 13 от Конвенцията и член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията.

ЕСПЧ присъжда на жалбоподателката обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000 евро, както и 2000 евро за разходи и разноски. Останалата част от искането на жалбоподателката за справедливо обезщетение по член 41 от Конвенцията е отхвърлена.

Българската версия на решението на ЕСПЧ по делото "Чакалова-Илиева срещу България" е достъпна на страницата "Права на човека", на страницата на МП.