Превод на решението на ЕСПЧ по дело "Веселинов срещу България"

На 02.05.2019 г. Европейският съд по правата на човека обяви решение по жалба "Веселинов срещу България", № 3157/16.

Жалбоподателят е австрийски гражданин от български произход и живее във Виена. През юли 2009 г. той изпраща факс до Столична община, в който се оплаква от строителните работи, предприети от племенника му в имот, принадлежал на родителите на жалбоподателя. Във факса г-н Веселинов твърди, че е разбрал за това строителство при посещение в гр. София през май същата година, и, като изразява съмнения относно законността му, заявява, че ще отнесе въпроса до съда. Жалбоподателят също така посочва, че племенникът му, А.К. владее имота на основание на „незаконен нотариален акт, издаден въз основа на фалшив нотариален акт“.

През декември 2009 г. А.К. подава тъжба срещу жалбоподателя за това, че с твърдението относно нотариалните актове го е наклеветил. В рамките на наказателното производство А.К. предявява и граждански иск в размер на 10 000 лв. През 2012 г. производството е прекратено в наказателната му част поради изтичане на абсолютната давност и делото продължава само по отношение на гражданския иск. След като изследва начина на придобиване на имота от А.К. и изслушва свидетели относно вредите, причинени от твърдението на жалбоподателя, СРС осъжда последния да заплати на А.К. обезщетение в размер 5000 лв. СРС намира, че твърденията за незаконност на нотариалните актове не са били доказани и са увредили професионалната репутация на А.К., тъй като пострадалият се е занимавал със строителство. Решението е потвърдено от СГС.

Пред ЕСПЧ г-н Веселинов се оплаква по чл. 10 от Конвенцията (свобода на изразяване), че след като е подал оплакване до властите, е бил осъден да заплати обезщетение за клевета на А.К.

ЕСПЧ разграничава настоящото дело от сходни дела срещу България, по които жалбоподатели, подали оплаквания до властите, са били осъдени в наказателно производство за клевета. В настоящия случай жалбоподателят е осъден единствено по гражданския иск, поради което Съдът счита, че намесата в правата му е била законна, като се е основавала на чл. 45 от ЗЗД. На второ място, тази намеса е преследвала легитимна цел за защита на репутацията и правата на А.К. На трето място, решенията на националните съдилища са били добре обосновани, поради което ЕСПЧ не намира причина да се съмнява в извода им, че жалбоподателят е направил невярно твърдение, с което е причинил вреди на А.К. Съдът отбелязва, че оплакването на жалбоподателя изглежда е целяло единствено да навреди на пострадалия, тъй като не е подадено импусливно, а няколко месеца след посещението му в София, до орган, който не е компетентен да се произнесе по него, и жалбоподателят не е предприел действия по оспорване на нотариалните актове пред съда, въпреки изявленията му в обратната насока. Оплакванията не са направени спрямо държавен служител, по отношение на когото допустимата критика би била по-широка. Освен това, г-н Веселинов е осъден само за посоченото твърдение, а не и за другите му изявления относно незаконността на строителството и възмущението му от него. Накрая, жалбоподателят не е предоставил данни относно имущественото си състояние, нито доказателства, че реално е платил сумата, за която е осъден. При всички положения, осъждането му не би могло да има възпиращ ефект по отношение на бъдещи оплаквания.

С оглед на горното, Съдът счита, че намесата в правата на жалбоподателя е била пропорционална и няма нарушение на чл. 10 от Конвенцията.

Превод на решението на български е достъпен на humanrights.bg и на mjs.bg.