Превод на решението на ЕСПЧ по дело "Марийка Попова и Асен Попов срещу България"

На 11 април 2011 г. ЕСПЧ обяви решение по делото "Марийка Попова и Асен Попов срещу България", жалба № 11260/10.

През 2004 г. дъщеря на жалбоподателите - съпрузи загива при пътен инцидент. Срещу причинителя на произшествието, С.В., е образувано наказателно производство, в рамките на което жалбоподателите, съпругът и синът на починалата, и другото пострадало от инцидента лице, предявяват граждански искове. Съдът намира С.В. за виновен и го осъжда да заплати обезщетения на ищците. В полза на последните са издадени изпълнителни листове, но те не успяват да съберат вземанията си поради липсата на средства у извършителя. Поради това, през 2005 г. ищците предявяват пред гражданските съдилища самостоятелни искове с основание чл. 407, ал. 1 от Търговския закон срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. Исковете на другото пострадало от инцидента лице, на съпруга и сина на починалата, са уважени на три инстанции. В решенията по тези искове съдилищата намират, че ищците имат право да съдят застрахователя, въпреки че вече са осъдили причинителя на вредите, тъй като не са успели да се удовлетворят от него.

През 2008 г. СГС уважава иска на жалбоподателите. Това решение е отменено от Софийския апелативен съд, който приема, че жалбоподателите вече са осъдили извършителя на същото основание и отхвърля иска като недопустим. Жалбоподателите подават касационна жалба, с която представят решения на ВКС в обратния смисъл. С определение ВКС не допуска касационно обжалване на решението на САС, тъй като то не противоречи на собствената му практика. Съдът се позовава на две свои решения от 2009 г., съгласно които увреденото лице не може да съди застрахователя, ако вече е постигнало осъдително решение срещу причинителя. ВКС посочва, че тези решения представляват задължителна практика по смисъла на новия ГПК, за разлика от посочената от жалбоподателите в касационната им жалба практика, която е постановена по отменения ГПК.

Пред ЕСПЧ жалбоподателите се оплакват, че отхвърлянето на иска им в резултат от противоречивата практика на ВКС е нарушило правото им на справедлив съдебен процес по чл. 6 от Конвенцията, поради накърняване на принципа на правна сигурност.

На първо място, Съдът посочва, че различни състави на ВКС са постановили противоположни решения по исковете на жалбоподателите и останалите пострадали от инцидента лица, като по този начин са лишили жалбоподателите от възможността да ангажират отговорността на застрахователя. Отразените в решенията на ВКС различни тълкувания на чл. 407 от Търговския закон са касаели въпроса за допустимостта на исковете по тази разпоредба и потенциално са засягали множество случаи, поради което са били от съществено значение както за правата на пострадалите от пътни инциденти, така и за евентуалната защита на застрахователните дружества по тези искове. Като отбелязва, че практиката на ВКС се е отразила и на решенията на по-долустоящите съдилища, ЕСПЧ приема, че към процесния момент са били налице съществени противоречия по тълкуването на чл. 407 ТЗ. На следващо място, Съдът посочва, че чрез чл. 292 от новия ГПК националното законодателство е предоставило механизъм за преодоляване на тези противоречия. В изпълнение на този механизъм на 17 март 2010 г., скоро след отхвърлянето на иска на жалбоподателите, състав на ВКС предлага на общото събрание да постанови тълкувателно решение по въпроса. Съдът приема, че периодът между възникването на противоречивата практика през 2006 г. и задействането на процедурата по приемане на тълкувателно решение не е прекомерен, като се има предвид, че той е съвпаднал с влизането в сила на нов ГПК, към чиято уредба ВКС е следвало да се приспособи. На 6 юни 2012 г. е прието тълкувателно решение, което е довело до уеднаквяване на практиката. Накрая, въпреки че разрешението, дадено с тълкувателното решение, е в полза на жалбоподателите, ЕСПЧ възприема аргумента на Правителството, че изискването за правна сигурност не предоставя право на неизменна съдебна практика, както и че решенията на съдилищата по иска на жалбоподателите не са били произволни.

С оглед на посоченото, Съдът не намира нарушение на чл. 6 от Конвенцията.

Българският превод на решението по дело "Марийка Попова и Асен Попов срещу България", жалба 11260/10 е достъпен на mjs.bg и на humanrights.bg.