Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Агро Фриго" ООД срещу България
На 05.09.2019 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото "Агро Фриго ООД срещу България", жалба № 39814/12.
През 2006 г. дружеството-жалбоподател кандидатства за субсидия по европейска програма САПАРД пред Държавен Фонд „Земеделие“. Изпълнителният директор на фонда отказва да одобри финансиране на проекта на дружеството. След оспорване от страна на жалбоподателя с окончателно решение от декември 2008 г. ВАС отменя отказа и връща преписката на директора за повторно произнасяне. В писмо от 2009 г. директорът уведомява дружеството, че молбата не може да бъде преразгледана, тъй като договарянето по програма САПАРД е прекратено през 2007 г. поради присъединяването на Република България към Европейския съюз.
През 2010 г. дружеството завежда срещу фонда иск по ЗОДОВ, като претендира обезщетение за имуществени вреди на стойност 5 587 998 лева, представляващи равностойността на отказаната финансова помощ, както и 6 956 415 лева за пропуснати ползи. Искът първоначално е отхвърлен от АССГ, но впоследствие уважен от ВАС, който осъжда ДФ „Земеделие“ да заплати на дружеството сумата от 5 587 998 лева, ведно със законната лихва в размер на 717 811 лева. ВАС намира, че невъзможността за преразглеждане е била следствие от първоначално погрешното решение, с което фондът е отказал финансиране, както и че при започване на преговорите през 2006 г. дружеството е щяло да получи субсидията.
През юни 2011 г. министърът на финансите, процесуален субституент на държавата, депозира искане за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС и за възобновяване на производството, тъй като държавата не е била страна в производството, въпреки че е била засегната от него, поради това че финансирането по програма САПАРД е спряно и присъденото обезщетение следва да се изплати от държавния бюджет. ВАС намира доводите на Министъра за основателни, възобновява производството и връща делото за ново разглеждане. С окончателно решение от 2014 г. ВАС отхвърля иска на дружеството. Съдът посочва, че субсидията би могла да бъде предоставена след извършване на съответната инвестиция от дружеството, което не се е случило. Поради това съдът счита, че няма причинно-следствена връзка между отказа на фонда да предостави субсидията и претърпените от дружеството вреди. Освен това, някои от представените от дружеството документи са били подправени или недействителни.
Пред ЕСПЧ дружеството-жалбоподател твърди, че е нарушено правото му на справедлив процес (чл. 6 § 1 от Конвенцията) и правото му на собственост (чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията), поради възобновяването на производството, което е довело до лишаването му от присъденото с отмененото решение обезщетение.
Съдът се съгласява с извода на ВАС, че доколкото присъденото обезщетение е следвало да се изплати от държавния бюджет, държавата е била засегната от осъдителното решение. Ето защо са били налице законовите предпоставки за възобновяване на производството и същото не може да се счете за неоснователно предоставяне на „втори шанс“ за решение в полза на държавата. Освен това, възможността за възобновяване е била ограничена от разумни срокове и министърът е отправил искането си скоро след влизане на решението в сила. По тези причини ЕСПЧ приема, че отмяната на решението е преследвала легитимна цел за защита правата на трета, неучаствала в производството страна. На следващо място, в съответствие с повдигнатите от Правителството възражения, Съдът посочва, че отмяната е послужила за поправяне на допусната в предходното производство грешка, тъй като при повторното разглеждане искът е отхвърлен въз основа на необсъдени преди това обстоятелства, а именно представянето от страна на дружеството на подправени и недействителни документи. Що се отнася до ефекта от отмяната, ЕСПЧ отбелязва, че изпълнението на осъдителното решение не е било започнато преди възобновяването, както и че националните съдилища са сметнали, че липсва причинна връзка между претърпените от дружеството вреди и отказа за предоставяне на субсидия. С оглед на изложеното, Съдът счита, че отмяната на влязлото в сила решение не е била в противоречие с принципа на правна сигурност, поради което не е налице нарушение на чл. 6 от Конвенцията.
По отношение на оплакването по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, Съдът припомня, че властите не бива да бъдат лишени от възможността да поправят собствените си грешки, тъй като обратното би било в противоречие със забраната за неоснователно обогатяване. В тази връзка той отбелязва още веднъж, че в настоящия случай отмяната е целяла поправката на допусната в предходното производство грешка и че тя не е засегнала в прекомерна степен дружеството. Като посочва и съмнението си в добросъвестността на жалбоподателя, ЕСПЧ отхвърля и това оплакване.
Българският превод на решението е достъпен на humanrights.bg и на mjs.bg (в приложен файл).