Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Боян Господинов срещу България"

На 05.04.2018 г. Европейския съд по правата на човека постанови решение по жалбата "Боян Господинов срещу България", № 28417/07.

Жалбоподателят бил задържан за открит в дома му канабис и срещу него било образувано наказателно производство. Старозагорският окръжен съд го осъдил на три години и шест месеца лишаване от свобода, като приспаднал периода на предварителното задържане. След обжалване на присъдата Апелативен съд – Пловдив намалил наказанието на една година лишаване от свобода. По молба на адвоката на жалбоподателя ВКС изменил мярката за неотклонение в подписка и постановил освобождаването му, като впоследствие потвърдил второинстанционното решение. Предварителното задържане продължило общо една година, седем месеца и осем дни. 

Пред Софийски градски съд г-н Господинов завел иск по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ срещу ОС-Стара Загора, АС-Пловдив, ВКС и Прокуратурата на Република България, претендирайки вреди за това, че продължителността на задържането му надвишавала наложеното наказание. Делото било спряно поради наличието на ново наказателно производство срещу жалбоподателя, изходът от което можел да се окаже решаващ за гражданския иск. След възобновяване на делото искът на жалбоподателя бил отхвърлен, тъй като по второто наказателно производство той бил осъден на три години лишаване от свобода. Това наказание било кумулирано с първото и периодът на предварителното задържане бил приспаднат, като последният не надхвърлял общо определеното наказание. 

В рамките на второто наказателно производство, водено пред Окръжен съд – Стара Загора, жалбоподателят неколкократно поставял под съмнение безпристрастността на съдиите, като твърдял, че е в техен интерес да го осъдят с оглед воденото срещу тях гражданско производство, и изисквал определянето на друг компетентен съд, който да гледа делото. Съдът счел, че не са налице основания за отвод на състава, нито доказателства за пристрастност; че гражданският иск се разглежда от друг съд, чиято безпристрастност не е поставена под въпрос; че съдът няма как да повлияе на гражданското производство, а и при всички положения присъдата е обжалваема. Съдът постановил осъдителна присъда, като при обжалването й г-н Господинов направил същото искане и пред Апелативен съд – Пловдив, и пред ВКС, които не се произнесли по него.

Жалбоподателят повдига оплакване пред ЕСПЧ, че по второто наказателно производство не е бил съден от безпристрастен съд, в противоречие с чл. 6 § 1 от Конвенцията.

Страсбург намира, че въпреки отсъствието на признаци за субективна пристрастност на състава, професионалната обвързаност на съдиите с една от страните в гражданското производство е била способна да създаде у жалбоподателя обосновани съмнения по отношение на тяхната обективна безпристрастност. Това подозрение е било засилено от обстоятелството, че евентуално обезщетение по гражданския иск би било платимо от бюджета на съда. Оплакването на жалбоподателя не е било разгледано достатъчно внимателно от Старозагорския съд, който го е отхвърлил на формални основания, нито по него са се произнесли горните инстанции, също страни в гражданското производство.

Като намери нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията, ЕСПЧ присъди в полза на жалбоподателя обезщетение в размер на 3600 евро за претърпените от него неимуществени вреди, както и 1500 евро за разходи и разноски.

Българският превод на решението е достъпен на humanrights.bg и на mjs.bg.