Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Български хелзинкски комитет срещу България", жалби № 35653/12 и 66172/12

На 28 юни 2016 г. Европейският съд на правата на човека постанови решението си по делото „Български хелзинкски комитет срещу България“ (жалби № 35653/12 и 66172/12).

Жалбата е подадена от страна на сдружение, което твърди, че може да действа от името на две починали момичета в Дом за деца с умствена изостаналост, с. Стража, обл. Търговище, поради наличието на изключителни обстоятелства, мотивирани преди всичко със сериозността на повдигнатите оплаквания за твърдени нарушения на чл. 2, чл. 3 и чл. 8 във връзка с чл. 14 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

Правителството е оспорило процесуалната легитимация на сдружението-жалбоподател и правото му да подаде жалба пред ЕСПЧ от името на двете починали момичета. Съдът е приел аргументите на правителството, като е разграничил фактите по настоящата жалба от тези, възприети в решения по жалбата Valentin Câmpeanu v. Romania ([ГК], № 47848/08) и по жалбата Association de défense des droits de l’homme en Roumanie – Comité Helsinki au nom de Ionel Garcea c. Roumanie, (№ 2959/11). 

За разлика от обстоятелства по настоящата жалба, по тези дела сдруженията-жалбоподатели са имали контакт с преките жертви на твърдяното нарушение още преди смъртта им и са завели съдебни дела на национално равнище веднага след смъртта им. Националните юрисдикции изрично са признали тяхната процесуална легитимация, в рамките на образуваните съдебни дела. 

За да отхвърли жалбата, Съдът е отбелязал изрично, че са изминали значителни периоди от време не само между смъртта на момичетата и първата намеса на сдружението-жалбоподател в съответните разследвания, но също и между постановленията за прекратяване на наказателните производства, за които последното вече е знаело, и исканията му до прокуратурата за възобновяване на разследванията. Също така доказателствата по делото показват, че съгласно българското законодателство сдружението-жалбоподател не е разполагало с каквото и да е официално качество в националните производства. 

Поради тези причини Съдът е приел, че сдружението-жалбоподател не притежава locus standi като е счел така предявените жалби са несъвместими ratione personae по смисъла на чл. 34 от Конвенцията и се отхвърлят съгласно чл. 35 §§ 3 (a) и 4.

Българската версия на решението е достъпна на страницата "Права на човека" и на страницата на министерство на правосъдието.