Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Василева срещу България", жалба № 23796/10

Делото касае оплакване за липсата на безпристрастност на медицинските експерти, участвали в инициирано от жалбоподателката гражданско производство за непозволено увреждане вследствие на лекарска грешка. В своето решение ЕСПЧ постановява, че не са налице нарушения член 8 (право на зачитане на личния и семейния живот) и на член 6 § 1 (право на справедлив съдебен процес) от Конвенцията.

През 2002 г. на г-жа Василева била поставена диагноза рак. През 2003 г., след сцинтиграфия на костите, на жалбоподателката била направена операция за премахване на подозирани метастази в гръдния кош. След като видяла медицинския картон при изписването, жалбоподателката се усъмнила, че хирургът е премахнал части от грешните ребра, като е оставил реброто, при което на сцинтиграфията на костите е имало признаци за лезии.

През 2004 г. жалбоподателката предявила иск за непозволено увреждане срещу хирурга, извършил операцията и болницата.

Националните съдилища, приемайки като доказателства редица медицински документи и назначавайки различни медицински експертизи, отхвърлили иска. Въззивният съд, приемайки всички експертни заключения с изключение на едно (тъй като експертът е бил хирург в ответната болница) постановил, че операцията е била наложителна и хирургът е действал в съответствие с установената медицинска практика.

След връщане на делото от ВКС за ново разглеждане, Апелативен съд – Пловдив, въз основа на предишните експертизи, както и на нова и разширена експертиза, отново потвърдил първоинстанционното решение. Той установил, че медицинският екип е бил изправен пред ситуация, изискваща незабавни действия, а именно наличието на тумор, който е намерен и отстранен оперативно. Апелативният съд приел, че хирургът не е действал небрежно.

В своето решение ЕСПЧ не приема, че обективността на експертните заключения по такива дела може автоматично да се постави под съмнение поради факта, че експертите са лекари, които имат етичен дълг да не критикуват свои колеги. Когато те са в качеството си на вещи лица, назначени от съда, лекарите носят и наказателна отговорност ако дадат неверни заключения. 

ЕСПЧ посочва освен това, че в българското законодателство са създадени гаранции, които да осигурят надеждността на експертните заключения. Вещи лица, чиято безпристрастност е под съмнение, могат да бъдат сменени. Те трябва да дадат убедителни мотиви за заключенията си. Освен това съдът не е безкритично обвързан със заключението – точно обратното.

ЕСПЧ отбелязва, че Окръжен съд – Пловдив и Апелативен съд – Пловдив са анализирали доказателствата, а Върховният касационен съд върнал делото за ново разглеждане от въззивния съд, за да се преодолеят някои от пропуските в това отношение. След връщане на делото, апелативният съд назначил и нова експертиза.

Съдът не пренебрегва факта, че от наличните доказателства може да се предположи, че хирургът не е информирал правилно жалбоподателката за всички предвидими последици от планираната операция. Изглежда обаче жалбоподателката не е наблегнала специално на този аспект на делото. С оглед изложеното, Съдът приема, че не е налице нарушение на член 8 от Конвенцията.

ЕСПЧ отбелязва, че въпросът дали е била положена достатъчна грижа, за да се осигури независимостта на медицинските експерти, участвали в производството, и обективността на заключенията им, който вече е разгледан по член 8, може да бъде разгледан и по член 6 § 1 от Конвенцията. С оглед заключенията си по член 8 от Конвенцията, Съдът не счита, че жалбоподателката е поставена в значително по-неизгодна позиция спрямо хирурга или болницата, или че производството не ѝ е осигурило ефективен достъп до съд. Следователно не е налице нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията.

Българската версия на решението е достъпна на страницата "Права на човека" и на страницата на министерство на правосъдието.