Превод на решението на ЕСПЧ по делото "Димова-Иванова и Иванов срещу България"
На 31.5.2018 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение по делото "Димова-Иванова и Иванов срещу България", жалба № 58497/10.
Жалбоподателите са съпрузи. Между декември 2009 г. и април 2010 г. МВР извършва няколко полицейски операции, насочени към залавяне на различни организирани престъпни групи. Жалбоподателката е арестувана в качеството си на счетоводител в общинско предприятие в град Варна по време на полицейската акция "Медузите".
На 31 март 2010 г. полицията претърсва дома им в присъствието на трима свидетели, вещо лице и първата жалбоподателка. Според изготвения протокол претърсването е извършено без предварително одобрение от съда. Същата сутрин жалбоподателката е задържана за 24 часа. По-късно през същия ден протоколът за претърсването и изземването е одобрен от Окръжен съд - Варна. Вечерта, в присъствието на адвоката й, жалбоподателката е привлечена като обвиняема.
Акцията предизвиква интереса на обществеността и получава широко медийно отразяване. Множество политици и магистрати редовно са търсени от медиите за коментар на тези арести и последващите наказателни преследвания.
Пред ЕСПЧ г-жа Димова-Иванова се оплаква по чл. 6, § 2 от Конвенцията за нарушаване на презумпцията за невиновност във връзка с изказванията на официални представители на прокуратурата и на министъра на вътрешните работи, широко разгласени чрез средствата за масова информация, по отношение на арестуваните в хода на полицейската акция. И двамата жалбоподатели твърдят, че правото им по чл. 8 на неприкосновеност на дома е нарушено, както и че не са разполагали с ефективни средства за защита, в нарушение на чл. 13 от Конвенцията.
Съдът приема оплакването по чл. 6, § 2 за недопустимо като явно необосновано, тъй като цитираните от медиите изказвания не са споменавали изрично жалбоподателката.
По отношение на оплакването по чл. 8 ЕСПЧ отбелязва, че подобно на други претърсвания в рамките на тази операция, които са били предмет на разглеждане от Съда, претърсването в случая е извършено без предварително съдебно разрешение и с дадено бланкетно одобрение впоследствие. Позовавайки се на решенията си по делата "Гуцанови" и "Славов и други", Съдът приема, че и в настоящия случай националното законодателство не е предоставило достатъчно гаранции срещу произвол от страна на властите преди или след претърсването в нарушение на чл. 8 от Конвенцията.
Оплакването по чл. 13 също е прието за основателно.
ЕСПЧ присъжда обезщетение в размер на 3000 евро за претърпените неимуществени вреди и 1500 евро за разходи и разноски.
Българският превод на решението е достъпен на humanrights.bg и на mjs.bg.